И в Мене

Да се не смущава сърцето ви:
вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте.

Йоан 14:1

Единственото нещо, с което всички хора са запознати, това е смущението. Всички познават смущението, но малцина знаят неговия произход. Гладният се смущава за хляба, жадният – за водата, майката – за здравето на детето си, приятелят – за състоянието на своя приятел, ученият – за своите научни трудове, влюбеният – за любовта си. Който има очи, той се смущава да не изгуби зрението си; който има уши – за слуха си, който има език – за говора си, който има крака – за краката си. На място ли са всички тия смущения? Ако не са на място, трябва ли да ги поддържате? Съзнателно никой човек не поддържа смущението в себе си, но въпреки това то съществува. Причината за това са слабата вяра и невежеството на човека. Който се смущава, той трябва да усилва вярата си. Който се смущава, той трябва да учи, да придобива знания.

Днес всички хора говорят за любов, за знание, за приятелство, но като придобият тия неща, започват да съжаляват. Защо съжаляват? Защото не са знаели отде да започнат. Коя е първата стъпка, с която човек трябва да започне да работи, без да съжалява? Майката ражда, а после съжалява, че е родила. Ученикът придобива знания, а после съжалява, че ги е придобил. Някой човек завързва приятелство с някого, а после съжалява за това приятелство. Коя е причината, задето човек съжалява за постигнатото си желание? – Причината за недоволството му седи в това, че не може да знае всичко. Като знае всичко, той ще разбере, че онзи, когото обича, е обикнал друг някой повече от него, и ще започне да се безпокои. Като знае всичко, ще разбере, че друг някой е по-силен, по-богат, по-учен от него, и ще започне да се безпокои. За да не се безпокои, човек трябва да види какво правят децата от първо отделение. Децата започват от една буква и продължават по-нататък да учат.

Коя е първата буква, с която човек трябва да започне? Някои ще кажат, че човек трябва да започне с буквата а – като начало на всички азбуки. Зависи какво начало ще се туря. Според един еврейски мит, когато създавал света, Бог извикал всички букви, за да види с коя да започне. Първа се явила буквата алеф, но Бог ¢ казал, че не може да започне с нея, защото тя е начало на една лоша дума. След буквата а се изредили всички останали, но и те не били приети от Господа по същата причина. Най-после се явила буквата б. Понеже в еврейския език тази буква не била начало на лоша дума, Бог започнал с нея създаването на света. В българския език обаче думата бой започва с буквата б, което показва, че създаването на света не е станало мирно. Голям бой е станал при създаването на света. Какво означава думата бой? Кога и как се бият хората. Братски ли се бият, или като неприятели? – Боят се прилага навсякъде: между братя и сестри, между приятели, между родители и деца, между мъже и жени, между два народа. Коя е причината за боя между хората? Защо майката бие детето? Задавала ли си е въпрос защо бие детето си?

Един познат наблюдавал как една мечка се разправяла със своите пет мечета. Това се случило в едно село край Черно море. Мечката отивала с мечетата около реката, за да им търси храна. От време на време тя дигала по един камък, хвърляла го в реката и удряла с него. Щом хвърлела камъка, тя веднага пъхала лапата си във водата и изваждала по един рак. Едно от мечетата се хвърляло върху рака и го изяждало. Мечката вадела един след друг раците, но все същото мече ги изяждало. Другите мечета не могли да хапнат нищо. Мечката излязла от търпение и ударила лакомото мече с лапата си. То се търколило на земята и повече не станало. Като видяла това, мечката се приближила към него, започнала да го бута, да го мирише, но то не мръднало. Щом разбрала какво е направила, мечката започнала силно да реве и продължила пътя си с останалите мечета. Защо ревала мечката? – Защото не знаела как да бие.

И съвременните хора често плачат. Защо? – Защото не знаят как да постъпват. Всеки човек, който не знае как да постъпва, осакатява нещо в себе си и в ближните си, а след това плаче и реве като мечката, която е умъртвила своето мече. Мечката можеше да удари мечето си така, че да не го умъртви. Като изгубила търпението си, тя го ударила жестоко, с което искала да му даде урок да не бъде користолюбиво и лакомо. Тя искала да го научи да постъпва правилно: като вземе едно раче, да се отстрани, докато останалите мечета се изредят.

Днес всички хора се стремят към придобиване на много знания. Защо им са много знания и наука? Защо им е много ядене? Колко хапки са нужни на човека? Вие минавате за учени, а не знаете колко хапки ви са нужни, за да се наядете, без да преяждате, и след това да имате естествено разположение да ядете отново. Здравето на човека се обуславя от броя на хапките. Ако изяде 20 хапки, човек изпитва желание да се кара с хората. Ако изяде 13 хапки, той става подозрителен, на никого не вярва. Ако изяде 14 хапки, каквато работа предприеме, ще се развали. Ако изяде 15 хапки, той лесно изменя убежденията си. Ако изяде 16 хапки, ще влезе в съдружие с дявола. Да се сдружи човек с дявола, това значи да прилага неговите методи.

Един студен зимен ден един господин отишъл на гости у едни свои познати. Като влязъл вътре, те го запитали как е, не му ли е студено. „Не ми е студено” – отговорил той. Те го поканили да седне далече от огъня. Той седнал на мястото, което му посочили, но скоро след това започнал да трепери от студ и помолил да му разрешат да седне близо до огъня. В първо време той искал да прикрие истината, да се покаже силен, но като не могъл да издържи, принудил се да изнесе истинското си положение. Може ли да се нарече истинолюбив човек този, който, когато е зле, казва, че е добре, и когато е добре, казва, че е зле. Този начин на постъпване не е правилен.

Какво значи да говори човек истината? – Да говориш истината, това значи да градиш нещо в себе си. Да говориш истината, това значи да даваш на нещата такова съдържание и смисъл, каквито първоначално е вложен в тях. Например какво съдържание и какъв смисъл можете да дадете на буквата а? – Да употребите буквата а в нейното динамично състояние, това значи да натоварите един свой познат с нещо. Ако той е ваш приятел и го обичате, ще го натоварите с любов; ако не е ваш приятел, ще го натоварите с омраза. В първия случай товарът има съдържание – приятелят ви е натоварен със злато. Във втория случай товарът няма съдържание – вие сте натоварили своя познат с пясък.

Кажете ли, че не обичате някого, вие трябва да очаквате и вас да не обичат. Въпреки това вие искате всички хора да ви обичат. Докато не се научиш да обичаш, и тебе няма да обичат. Обичат ли те хората, и ти ще ги обичаш. Следователно, докато не обичаш, и другите няма да се научат да обичат. И докато хората не те обичат, и ти няма да се научиш да обичаш. Хората се учат да обичат във взаимната любов едни към други. Първо Бог ни обича, за да ни научи как да обичаме. Едновременно с това и ние трябва да обичаме Бога, за да се научим как да обичаме. Следователно да обича човек някого, това значи да обича себе си. Може ли човек да не обича себе си? – Понякога човек дохожда до положение да не се обича, но тогава той свършва със самоубийство. Всички самоубийства се дължат на факта, че човек е престанал да обича себе си.

Сега се явява въпросът: пределна ли е любовта, или безпределна, т.е. гранична ли е, или неограничена? – Във всички свои прояви любовта е гранична. Колко вода можете да налеете в шише с вместимост пет литра? – Най-много пет литра. Напълни ли се шишето, колкото и вода да сипвате, тя ще се излива навън. Следователно, ако обичате един човек повече, отколкото той може да приеме, една част от любовта ви ще бъде излишна – тя ще се излива навън и около вас ще се образува кал. Тази кал се пръска наоколо, вследствие на което се създават неприятности между вас. Коя е причината да обичате един човек повече, отколкото трябва? – Користолюбието. Коя е причината, че обичате банкера повече от онзи, който няма пари? – Вие обичате банкера и го хвалите, защото искате да отворите сърцето му, та да ви даде повече пари. И каменарят хвали камъните, когато иска да отчупи от тях няколко парчета. Той не ги хвали с езика си, но със своя чук: оттук чукне, оттам чукне, докато откърти нещо. Щом го заболи ръката, каменарят прибира начупените парчета и се връща у дома си. Той е доволен, че за обичта си към камъка е получил нещо ценно.

Като се карат, хората изразяват своята обич по отрицателен път. Те си говорят лоши думи, които, превърнати по някакъв начин, добиват положителен смисъл. Например казват на някого, че е неразумен, нечист човек. Какво трябва да направи този човек? – След частицата не да тури запетая. Тогава ще стане: „Не, разумен човек си; не, чист човек си.“ Думите неразумен, нечист, невежа са относителни понятия. Това, което за българина е нечисто, за швейцареца е чисто. Има особен вид кашкавал, който швейцарците ядат, само след като се развият в него червеи. Българинът счита този кашкавал за развален и не го яде. Какво представлява червеят? – Според българина червеят символизира погрешка. Като види, че някой е сгрешил, той казва: „Лош човек е този.“ Българинът изхвърля червея навън, а швейцарецът го приема в стомаха си. Къде трябва да държите хората: вън от себе си или вътре в себе си? Вие сами ще разрешите този въпрос. Ако някой е сиромах, вие го оставяте вън от себе си; ако е богат, приемате го вътре. Вие обичате някого, защото е учен, богат, силен. Каква трябва да бъде мярката на Любов¬та?

Представете си, че червеят се превърне на житно зърно. Какво отношение ще имате към него? Ще оставите ли житното зърно в хамбара, или ще го посеете на нивата? Българинът обича да сее. Като види жито в хамбара си, той го изважда оттам и го хвърля на нивата. Швейцарецът обича да събира. Българинът разчита на онова, което е хвърлил на нивата. След няколко месеца той отива да види какво е станало с хвърленото жито и намира стръкове с 60-70 житни зрънца. Швейцарецът мисли, че от хвърленото нищо не остава. Понякога хората имат неправилни отношения към ближните си. Като видят някой беден, изоставен човек, те го отхвърлят от себе си като нещо, от което не очакват добро, и го забравят. Не се минава много време, и от този човек излиза нещо добро. Той започва да се проявява в известна област на науката или на изкуството. Те не са подозирали, че този човек, от когото нищо не са очаквали, е криел в себе си голямо съдържание.

Съвременните хора не разбират законите на живота, вследствие на което нямат правилни отношения помежду си. Те нямат правилни отношения и към себе си, към своите състояния. Например дойде ли им някаква скръб, те искат да я отхвърлят от себе си, както отхвърлят бедния човек. Дойде ли им някаква радост, те широко я приемат. Когато човек е недоволен от скръбта, а е доволен от радостта, това показва, че в него има нещо неуравновесено. Когато ученикът получи по някой предмет шесторка, той се радва. Защо се радва? – Защото семето е хвърлено вече в земята и в скоро време ще израсте, ще цъфне, ще върже и плод ще даде. Ако учителят му тури двойка или единица, той страда и плаче. Двойката показва, че ще го впрегнат като вол да оре. Цял ден ще оре на нивата и в края на краищата няма да получи нещо особено. Господарят му ще прибере житото в хамбара, а той ще яде сухото сено или ще отиде в гората да пасе. Като живее на Земята, човек минава през различни положения, от които се учи. Ако е войник, той цял ден ще дига и ще слага пушката и ще каже, че нищо не е научил от нея. Пушката представлява единицата. Ако войникът е философ, ако обича да разсъждава, от тази единица той ще изкара нещо хубаво. Следователно на обикновения човек турете шесторка, за да има какво да сее на нивата. На философа или на мъдреца турете единица. В ръката на мъдреца единицата ще се превърне на перо, от което ще излезе нещо хубаво.

Сегашните хора се натъкват на големи противоречия, понеже са объркали нещата. Те са турили единицата в ръката на обикновения човек, а шесторката – в ръката на мъдреца. Обикновеният човек, земеделецът, цял ден дига и слага единицата и най-после казва: „Нищо не излезе от моята работа.“ Дайте шесторката, т.е. нивата, в ръката на земеделеца, и го оставете да оре и сее, а златното перо – в ръката на мъдреца. От нивата на земеделеца ще излезе храна за целия свят, а от перото на мъдреца – велики слова за цялото човечество. Всеки човек има по една единица в устата си – неговият език. С тази единица той може да обиколи света и да го просвети.

Всички хора искат да бъдат щастливи. Те не знаят, че щастието им седи в умението да управляват единицата в устата си. Някои хора минават за търпеливи. Те седят и мълчат. Устата им е затворена, но езикът вътре мърда. Изкуство е да знае човек кога и как да мърда езика си. От неразумното мърдане на езика човек може да си създаде най-голямото нещастие. Дали устата на човека е отворена, или затворена, не е важно. Важно е дали езикът се мърда. Някой седи със затворена уста, никакъв глас не се чува, но езикът вътре мърда. Това е равносилно на говорене. Друг пък отваря устата си, говори, а езикът се движи напред и назад. Важно е какво пише перото – езикът на човека. Ако пише думите любов, мир и радост, резултатът е един; ако пише думите омраза, завист, отмъщение, резултатът е друг.

Когато се говори за съдба на света, това подразбира преглед на книгата, която човек е написал. Когато човек замине за другия свят, Господ няма да го съди, но ще заповяда на някой ангел да отвори книгата на неговия живот и да започне пред него да чете всичко, което е писал с езика си. Ангелът ще чете книгата на вашия живот, а вие ще се измъчвате от това, което слушате. Като чувствителни хора вие не можете да издържите този изпит: ще пожелаете по-скоро да слезете на Земята, да изправите погрешките си. Само така ще разберете, че такова съчинение не може да се пише. Не се влиза лесно в невидимия свят. Като гост за три дена всеки може да отиде, но на четвъртия ден той сам ще пожелае да слезе на Земята, да изправи погрешките си, да напише ново съчинение, с нова тема.

Мнозина искат да отидат на онзи свят, да видят Христа, и пак да се върнат на Земята. Те не знаят, че много пъти са срещали Христа на Земята и са се отнасяли с Него зле. Какво ще бъде положението им, когато срещнат Христа и Той им покаже всичко онова, добро и лошо, което те са писали за Него? Колко пъти сте се съмнявали в Бога и в Христа! Колко пъти сте говорили лошо за тях! Колко пъти сте ги обвинявали в несправедливост! Някой се оплаква, че откак започнал да чете Библията и Евангелието, работите му не отивали добре. Защо не му е провървяло? – Защото не разбира Любовта. Казано е в Писанието: „Любовта не се обижда.“ Като го обидят, той не слуша думите на Христа, но започва да се сърди, иска обяснение, недоволен е от хората. За да се справи с обидните думи, нека си представи, че този, който го обижда, говори на чужд, непознат за него език. Ако някой ви говори обидни думи на английски или на френски език, от които нищо не разбирате, ще се обидите ли? – Вие ще слушате с разположение и ще казвате: „Колко хубаво говори този човек!“ Следователно прилагайте следното правило в живота си: никога не допущайте в ума, в сърцето, в душата и в духа си нищо отрицателно. Кажете си: „Заради Бога не допущам нищо отрицателно в себе си.“ Каквото и отрицателно да чуете, да видите или да ви се случи, кажете си: „Не разбирам това нещо.“ За предпочитане е човек да бъде невежа за лошите работи, а учен за добрите, отколкото учен за лошите работи, а невежа – за добрите.

Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте.“ Вярвайте, че всичко, което Бог е създал, е за ваше добро. Вярвайте в мене, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, който води към вечния живот. Истинска вяра е онази, която издържа на всички мъчнотии. Не издържа ли на всички мъчнотии, тя е слаба вяра. Здрав човек е онзи, който издържа на големи тежести. Вярващият трябва да даде пример на всички същества, които живеят в него. Милиарди същества живеят в човека и на него очакват. Те искат да видят добър пример от своя господар. Ако не знае как да яде, господарят им създава мъчнотии на стомаха; ако не знае как да диша, той създава болезнени състояния на дробовете; ако не знае как да мисли, той създава разстройство на мозъка.

Значи здравословното състояние на човека се определя от правилното хранене, дишане и мислене. Като яде, човек трябва да изпитва приятност. Той трябва да знае колко хапки да изяде. Децата трябва да изяждат по 21 хапки на едно ядене, а възрастните – по 12 хапки. Да се храни човек правилно, това значи да възприема жизнената енергия от храната. Не спазва ли този процес, човек е изложен на много неестествени състояния, които причиняват болести. Някои питат колко трябва да яде човек. Ако яде малко и не мисли, човек не се ползва от яденето; ако яде много и не мисли, той пак не се ползва. Изобщо ядене без мисъл не допринася никаква полза. За да яде правилно, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, като се храни, той възприема правилно благата, които му се дават; и после той трябва да изпраща част от излишното благо навън. Той преработва това благо като мисъл, която изпраща навън, в пространството. Ако близо до него има същества, той направо ще им дава от благата, които е получил. Ако е далече, той ще изпраща тия блага във вид на мисъл. На съвременния свят постоянно трябва да се дава. Хората се страхуват да дават, за да не останат в лишения. Като раздадат всичко, каквото имат, те ще останат със своя собствен живот и ще създадат правилна връзка с Бога. Който не дава, той прекъсва връзката между Бога и своята душа.

Да се не смущава сърцето ви:

вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте.

Като цяр против смущението Христос препоръчва вярата и затова казва: „Вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте.“ С други думи казано: „Вярвайте, че Бог е създал всичко за ваше добро. Вярвайте и в Мене, че Аз ви показвам истинския път, който води към Този, Когото търсите.“ Христос казва:

Никой не може да дойде при Мене,

ако Отец Ми не го е привлякъл.

И никой не може да отиде при Отца,

ако Аз не му покажа пътя.

„Да се не смущава сърцето ви.“ Защо се смущава човек? – Човек се смущава, защото вярата му в Бога и в Христа е слаба. Щом вярата му се усили, и смущението ще се махне. Смущението не е нищо друго, освен облаци, които препятстват на човека да вижда Слънцето.

Днес небето е чисто, няма облаци. Следователно днес нищо не ви препятства да виждате Слънцето, нищо не ви пречи да вярвате. „Утре какво ще бъде?“ – Утрешният ден не трябва да ви занимава. Той не влиза в програмата на днешния ден. Целта на живота ви е днешният ден. Ако се явят облаци над вас, това показва, че сте слезли надолу. Имате ли вяра, вие ще се качите над облаците, дето Слънцето грее ясно. Мъчнотиите, на които се натъквате, това са облаците във вашия живот. Приложете вярата си, за да се издигнете над облаците. Както съвременните авиатори се издигат с аероплани на няколко километра над облаците, дето Слънцето грее, така и вие можете с вярата си да се изкачите над мъчнотиите в живота си.

Желая ви с вашия ум и с вашето сърце да се качите над облаците, които ви препятстват да виждате Слънцето, и да възприемете светлите мисли и благородните чувства.

 

Вяра в живота, вяра в светлината, вяра в свободата.


21 юли, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube