Еднообразие и разнообразие

Еднообразието води към недоволство, към разочарование в единичния живот, в живота на народите, както и в живота на човечеството. Разнообразието обаче носи постижения. Еднообразието е човешки процес, а разнообразието – Божествен. Някой ден човек е недоволен от хората, от животните, от растенията. Защо е недоволен, и той не знае. Много просто, попаднал е в еднообразието на живота. Той търси причината вън от себе си и желае всички да се съобразяват с неговото разположение. Щом влезе в разнообразието, човек осмисля всичко. Той намира смисъл и разумност и в най-големите противоречия. Живее ли в разнообразието, човек намира смисъл и в дисхармонията, и в злото, и в безпорядъка на живота. Една руска поговорка казва: „И в безпорядъка има порядък.“ Оттук и ние казваме, че и в злото има добро, и в доброто има зло. Например богатството на богатия е съблазън за сиромаха и за крадеца. Щом се чуе думата крадец, всички хора настръхват от страх. Какво страшно има в тази дума? Почти всички хора обичат да вземат нещо без позволение. Значи всяко нещо, което хората вземат без позволение, е кражба. Всяко нещо, което хората вземат с позволение, наричат придобивка или печалба.

Като изучават човека, френолозите обясняват кражбата със силно развит център в човека за придобиване на нещо: пари, ядене, имоти. Някои хора обичат да се обличат добре. Това се дължи на чувството на красота, което е силно развито в тях. Това чувство е силно развито и в птиците. Ако птиците обичат да се обличат добре, защо и човек да не се облича добре? Всички птици не са еднакво облечени. Те се различават едни от други и по облеклото си. От всички птици царската птица е най-добре облечена. По облекло тя надминава даже цариците. Има пеперуди, които по краските си надминават цариците. Онези хора, които не разбират смисъла на разнообразието в живота, намират голямо противоречие в това, че някои птици са красиво облечени, с пъстри шарки, а други минават съвсем незабелязани. Разнообразието в света има за цел да застави хората да мислят. Ако всичко беше еднообразно, мисълта на хората щеше да бъде в застой, нямаше да има подтик, движение в нея. Въпреки голямото разнообразие в живота, въпреки възможността на човека да мисли, той пак се е спрял върху еднообразната мисъл: „Как ще преживея?“ Под думата преживяване човек мисли как да нареди живота си: да има апартамент, да яде по три пъти на ден, да се облича хубаво, да живее богато, макар и с дългове, да се облича и съблича по няколко пъти на ден, и като умре, да го погребат тържествено.

Когато умре някой, близките му казват, че е заминал в света на разочарованието. Докато живее в света на еднообразието, независимо от това дали е в този, или в онзи свят, човек все ще минава през разочарования. Какво ще бъде положението на човека в онзи свят, не е нужно сега да се говори. Който отиде там, ще види какво го очаква. В който голям град и да отидете днес, там ще видите и рая, и ада. Ако отидете в Париж, в Берлин, в Лондон или в Ню Йорк и посетите главните улици, ще видите, че всички са добре постлани, чисти, с високи здания. Отидете ли в някой краен квартал, ще видите, че улиците са нечисти, прашни, без никакъв паваж. Ако сте добре облечен, децата ще ви замерват с камъни, апаши ще ви нападат, и каквото сте имали в джобовете си – пари, часовник, всичко ще ви вземат. Страшно е сам човек да се движи из тия квартали. И в София има такива квартали. Те представляват ада в живота, което показва, че адът и раят се намират на едно и също място, близо един до друг. От човека зависи къде ще живее.

И тъй, всичко, което съществува във външния живот, съществува и в самия човек, в неговия ум и в неговото сърце, в неговите мисли и чувства. Например в сърцето на човека се намира и раят, и адът. Влезете ли в ада на човешкото сърце, там всичко се обръща с главата надолу. Като се намерят пред някаква мъчнотия, хората казват, че трябва да се констатират известни факти, да се убедят в известна истина. Те констатират някои факти, но пак не постигат целта си. Например когато се извърши някакво убийство, съвременното съдопроизводство прибягва до особени изследвания, за да констатира известни факти, как е извършено престъплението. В помощ на съдопроизводството идат лекари. Те правят аутопсия на трупа, за да разберат как е действал престъпникът. Какво се постига след констатацията? – Доказват как е извършено престъплението – нищо повече. Убитият си остава убит, престъплението е извършено вече – без особени постижения. И в личния, и в семейния, и в обществения живот се констатират фактите – как е направена известна погрешка или някое престъпление, но това не е достатъчно. Важно е да се изправят погрешките и престъпленията. Това търсят днес всички хора, всички семейства, всички общества и народи.

Срещате някой човек, който се сърди, гневи се, недоволен е от всички хора. Защо се гневи? – Има причини за това. Друг някой пък обича много да говори. Защо? – Защото центърът на речта е силно развит в него. Значи и за това има причини. Дали умно говори, това не е важно. Има папагали, у които този център е също силно развит, вследствие на което и те повтарят едни и същи думи. Един англичанин чул един папагал да повтаря думите: „Няма съмнение в това.“ Харесал му папагалът и го купил. Като го занесъл у дома си, той се похвалил на жена си, че е направил нещо хубаво – купил е един папагал. Веднага папагалът се обадил: „Няма съмнение в това.“ Значи и той одобрил постъпката на господаря си. Така продължавал папагалът да одобрява постъпките на господаря си, който бил доволен от него. Един ден англичанинът направил някаква погрешка, и като се върнал у дома, казал на жена си: „Днес не съм доволен от себе си, направих една глупост.“ Веднага папагалът се обадил: „Няма съмнение в това.“ Като чул потвърждението от папагала, англичанинът се ядосал и казал на жена си: „Не съм доволен от папагала, ще го продам.“ Защо в първо време англичанинът бил доволен от папагала, а след това не бил доволен вече? – Много естествено. Човек не може да бъде доволен от погрешките си, както е доволен от добрите си постъпки. Наистина, всички добри постъпки в живота си човек ги чувства като сладчина, като приятност, като хармония; всички криви, лоши постъпки той ги чувства като горчивина, като неприятност, като дисхармония. Еднообразните постъпки внасят горчивина в човека, а разнообразните – сладчина.

Следователно еднообразието деформира човека, а разнообразието го оформя, прави го красив. Ако живеете десет години между грозни, лоши хора, които постоянно се карат, вие ще възприемете техния характер, ще придобиете нещо от тях. Ако пък живеете десет години наред между благородни, повдигнати хора, по същия закон вие ще приемете нещо от тях, ще усвоите някои добри прояви. Търсите ли красотата, ще я намерите в разнообразието на живота, а не в еднообразието. Като знаете това, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, за да придобиете красота. Дойде ли в ума ви някоя еднообразна мисъл, турете я веднага настрана. Не обръщайте внимание на еднообразните мисли, чувства и постъпки. Забелязано е, че когато някое дете се подсмива на недостатъка на друго дете, след известно време то ще придобие същия недостатък. Някое дете заеква, а друго го имитира и му се подиграва. След четири-пет години и това дете ще почне да заеква. Не се свързвайте с еднообразието на хората, за да не попаднете и вие в него. Единственото нещо, което може да ви предпази от еднообразието, това е да не му обръщате внимание. Щом не му обръщате внимание, вие сте далече от него. Щом се натъкнете на някоя отрицателна мисъл, поставете срещу нея положителна. Отрицателното в живота произтича от еднообразието. Отбягвайте еднообразието, за да не изразходвате енергията си напразно.

Човек е дошъл на Земята да следва пътя на разнообразието, на Божествените процеси, а не да се занимава с несъобразностите на живота. Занимава ли се с несъобразностите, човек носи отговорност за това. Човек е дошъл на Земята да се учи, да минава от едно отделение в друго, от един клас в друг, а не да повтаря отделенията и класовете. Той трябва да завърши висша наука, след което да влезе в широкия свят, да приложи това, което е научил. В приложението на Божествените процеси в живота седи създаването на истинския човек, който има своето място в света. Мислите ли, че красивата мома и красивият момък са дошли в света с единственото предназначение да се женят? Някои мислят, че като е дошъл на Земята, човек непременно трябва да се ожени. Те мислят, че първата работа на човека е женитбата. Всъщност женитбата е последната работа. Човек е създаден първо да мисли, после да чувства, и след това да постъпва. Мисленето, чувстването и постъпването са Божествени процеси, а всичко останало е човешка работа.

Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие.“ Христос обръща внимание на новия начин на раждане: от вода и Дух, а не от майка и от баща. Съвременните хора се намират в големи противоречия, вследствие на което са дошли до заключение, че без пари не може да се живее. Това заключение донякъде е право. В сегашния ред и порядък на живота без пари не може, но какво правят растенията и животните? – И те живеят при сегашните условия, но пари не им трябват. Значи парите са човешко изобретение, а не Божествено. Разбиранията на хората са такива, че без пари не могат да живеят. Ще дойде ден, когато ще живеят без пари. Тогава те ще разберат, че сегашните им разбирания не са прави. Парите са необходими за относителния порядък на живота, но не и за абсолютния. Ще кажете, че животните са низши същества, те нямат такива нужди, каквито човек има. От друга страна, като разсъждават, мнозина казват, че само невежите хора могат да бъдат религиозни. Ако това заключение е вярно, по-невежи същества от говедата няма. Религиозни ли са те? – За религиозно чувство в животните не може да се говори. Тяхната религия е идолопоклонство. Те са издигнали страха в култ. Всяко животно уповава на краката си. Който има дълги крака, той е спасен. Така мислят животните.

Сега аз не се спирам върху личния живот на човека, но върху двата важни процеса в света: процес на еднообразие и процес на разнообразие. Човешките разбирания се отнасят към процеса на еднообразието, а Божествените – към процеса на разнообразието. Хората са размесили тия два процеса в живота си, вследствие на което на някои човешки разбирания са приписали Божествен произход. Например те сами са си създавали идоли, на които се кланяли като на божества. Един от вавилонските царе заповядал да изваят един идол от злато, на който да се кланят всички хора. Трима млади момци, които вярвали в Единия Бог, отказали да се поклонят на идола, направен от човешка ръка. Заради тяхното непослушание царят заповядал да ги хвърлят в огнена пещ. Те били хвърлени в пещта, но за чудо на всички не изгорели. Наистина, който вярва в Бога, огън го не гори.

Днес всички хора минават за вярващи, въпреки това боледуват, страдат от сиромашия и т.н. Казвам: който вярва в Бога, той не може да бъде болен, не може да бъде невежа, не може да бъде и сиромах. Вярващият е силен, богат, здрав човек. Който има вяра, той се разбира с хората; който няма вяра, той с никого не може да се разбере. Когато работите на човека не се нареждат добре, той се сърди на Провидението, че не му помагало. Провидението е дало изобилно блага на всички хора, на всички живи същества. Всеки човек разполага с известни дарби, които не е разработил. Всяка дарба е капитал, който трябва да се тури в обръщение. Сегашните хора страдат, защото не са обработили капитала, който им е даден. Като погледнете челата на някои хора, виждате, че те не са мислили правилно. Като погледнете горната част на главата им, виждате, че тия хора не са работили в духовно отношение. Главите им горе са сплескани.

Историята на човешкото развитие е написана на главата на човека. Като погледнете главата му, ще познаете добре ли е живял този човек, или не. Всеки уд от човешкото тяло също така показва как се е развивал човек. Ламброзо8, който се е занимавал с криминалната философия, намерил, че първата фаланга на палеца във всички престъпници е деформирана. Тя има форма на малка топка, като чукче. По палеца на човека познавате как са живели неговите деди и прадеди. Ако палецът на някого е деформиран, той е осъден на големи страдания и нещастия. В някои хора е деформиран показалецът, в други – средният пръст, в трети – безименният, и т.н. Като вижда това, човек трябва да работи усилено върху себе си, да изправи погрешките на своето минало. Ако влезете в някоя къща и видите, че стените ¢ са напукани, казвате, че гредите ¢ са слаби. Тази къща непременно трябва да се ремонтира, защото при най-слабото земетресение ще се събори и ще затрупа хората, които живеят в нея.

Следователно религията на човека трябва да бъде такава, че да го свърже с Божествения свят. Законите на Божествения свят абсолютно не позволяват на жената да се ожени за мъж, когото не обича. Законите на Божествения свят не позволяват и на мъжа да се жени за жена, която не обича. Тия закони не позволяват на майката да роди дете, което тя не е обичала преди зачеването му. И на детето не се позволява да се роди, ако не е обичало майка си, преди да дойде на Земята. Това са максими, които трябва да имате предвид. Ще кажете: „Отде знаем тия максими? Отде знаем, че Бог съществува?“ Мравите не знаят, че Бог съществува, защото не са дошли до положението на човека. Човек обаче знае и трябва да знае, че Бог съществува. Ние знаем това, понеже сме дошли от Божествения свят, ние сме били там. Това, което виждаме около нас, не е Абсолютният свят. Това наричаме ние свят на сенките. Онзи, който днес говори едно, утре – друго, е сянка на човека. Обаче ние не се смущаваме от това, че сянката се топи и изчезва. Това е в реда на нещата. Ние не се смущаваме от това, че хората се бият, че се карат, че умират, че губят богатството си. За нас това е представление, театър. Това са роли в драмата на някой автор, които трябва да се изиграят.

Ние се интересуваме от красивите и благородни постъпки на хората. Някой се оплаква, че са го обрали. Този човек се заблуждава. Ако след обирането се чувства по-леко, той трябва да благодари, че са снели част от товара му. Какво щеше да стане с него, ако с този товар той плаваше по морето? – Той можеше да се удави. Щом се е намерил човек, който може да вземе товара от гърба му, той трябва да благодари. Иначе щеше да опита дълбочината на морето. Едно трябва да знаете: реално е само това, което никой не може да го отнеме. Щом някой вземе нещо от тебе, то не е реално. Всяко богатство, което могат да ти отнемат, не е твое. Ние вярваме в онази собственост, която никой не може да отнеме. Единствената собственост на човека са неговият дух, неговата душа, неговият ум, неговото сърце и неговото тяло.

Човек разполага с тяло, което никой не може да му вземе. Като умре, човек ще остане с това тяло. Засега той живее в чуждо тяло. Физическото тяло, в което човек живее, не е негово. То представлява черупката на яйце, от което пилето излиза. Ето защо, като умре, човек излиза от своята черупка и влиза в собственото си тяло, в което има условия да се развива. Това не трябва да ви смущава. Ще кажете, че вярвате в Бога. Вярата подразбира познаване на Бога. Да познаете Бога, това значи да влезете в Божественото училище и да прилагате Божията Любов, Мъдрост, Истина. Като прилагате Божествените принципи, вие ще придобиете истинско знание. Ако със сегашното си знание отидете на Слънцето, вие ще се намерите в положението на деца, които едва започват да учат. Ще кажете, че знаете френски, немски, английски език. Какво представляват тези езици в сравнение с ватанския език, от който са произлезли всички досегашни езици? Хората са забравили ватанския език – първоначалния език, на който са говорили в далечното минало. Има хора, които помнят този език, но малцина са те.

Сега аз не искам да внасям смущение в умовете и сърцата ви, но искам да ви заставя да мислите. Смущенията произлизат от разбиранията на хората. Който ви обича, той никога не внася смущение в душата ви. Следователно, щом имаш някакво смущение в душата си, или ти не обичаш даден човек, или той не те обича. В Божествената любов и двамата обичат едновременно, но се проявяват различно: когато единият дава, другият взема. След известно време сменят ролите си. Божествената любов подразбира правилна обмяна, т.е. смяна на полюсите. Същото явление става и в електричеството: полюсът, който е бил положителен, става отрицателен. Светлината се явява всякога на отрицателния полюс. Засега слабото в света носи Божествените прояви в себе си. Силното пък носи знанието. Човек дължи своите придобивки на слабото в себе си. Всяка велика мисъл е създадена от малки подтици. Малките желания и подтици, които човек поддържа в себе си, след време раждат някаква велика идея. Човек трябва да работи десетки години върху известна идея, докато я реализира. Нищо в света не е произволно.

За да роди едно умно и красиво дете, майката е работила в това направление десетки години. За да роди гениално дете, майката е поддържала тази мисъл в ума си с векове. Ако очите на някой човек са красиви, това показва, че той е мислил дълго време в това направление. Ако нищо не е мислил, очите му не са красиви. Тъй щото, искате ли красиви очи, които да предават Божествените мисли, работете съзнателно върху това желание. Всяка мисъл, добра или лоша, която излиза от човека, след като направи един кръг на движение, ще се върне пак към него. Доброто, което човек прави, след време пак ще се върне към него. Такъв е законът. Като знаете това, мислете, чувствайте и постъпвайте добре, за да се върне всичко при вас. Дъждът днес показва, че всички добри работи, които посявате, ще бъдат полети, за да израснат и плод да дадат. Доброто, което посеете в себе си, ще израсте. Днешният дъжд е велико благословение за вас. Бог казва, че всичко, което сте пожелали от хиляди години насам, ще бъде благословено, при условие, че следвате Божиите пътища. Не се страхувайте от дъжда. През пролетта и през лятото, когато вали дъжд, излизайте вън, за да ви намокри добре. Ако сте на пътя някъде, свалете шапката си – нека да се намокри главата ви добре. Този дъжд е благословение за човека. Щом ви вали дъжд, благодарете, че сте се окъпали, че сте направили една електрична баня.

Желая ви вашите мисли, чувства и постъпки да се окъпят. Дъждът, който иде отгоре, е разумен. Той носи в себе си мощни сили. Растения, животни, хора, които са измокрени и окъпани от този дъжд, се благославят. Повечето хора имат неестествен страх от дъжда, като че са направени от захар. Ония, които са направени от захар, не ги съветвам да правят дъждовни бани. Обаче ония, които са направени от устойчива материя, трябва да правят всяка година поне по десетина дъждовни бани.

Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и от Дух, няма да влезете в Царството Божие.“ Значи водата, от която трябва да се родите, ще бъде вашата майка. Сега вие бягате от вашата майка. Духът ще бъде вашият баща. Кой е виждал своята майка, т.е. Любовта? Всички млади се влюбват, но не познават любовта. Старите пък казват, че любовта не е за тях. Ако стар човек се влюби, казват, че бил глупец. Значи, глупостта е за младите, а не за старите. На младите се позволява да любят, а на старите не се позволява. Всъщност, човек може да бъде млад, само ако люби. Престане ли да люби, той остарява. За предпочитане е човек да носи всичките глупости на младостта, но с любов, отколкото всичкото богатство на старостта, но без любов. Глупостите на младостта, но с любов, представят добродетелите на младостта. Когато децата се карат, лесно се примиряват. Виждате, че две деца се карат, бият, скубят косите си, но след една-две минути те се прегръщат и целуват. Ако двама стари се скарат, с години не могат да се примирят. Хората са разбрали криво и старостта, и младостта. Млад човек е този, който приема. Стар е този, който дава. Старият трябва да предаде своята опитност на младия и да каже: „Синко, добър човек си. Пътят, по който вървиш, е прав. Бъди благословен!“ Нима децата не вървят по правия път?

Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Има деца, които не приличат на деца. Те преждевременно са остарели. Според мене деца са само ония, които имат Любов. Стари са само ония, които имат Любов. Следователно всички деца и всички стари, които нямат Любов, носят други имена. Децата без любов наричам млади кукли. Старите без любов наричам стари кукли. Това се отнася и до мъжете, и до жените. Всеки трябва да си зададе въпроса: „Какво предпочитам: да бъда млада кукла без любов или стара кукла с любов?“ Всеки човек трябва да бъде или млад, или стар, но непременно с любов. Докато е кукла, нищо не може да се очаква от него. Каквито условия и да създадете на куклата, тя всякога си остава кукла. Децата къпят куклите си, обличат ги с модерни дрехи, разхождат ги с колички, но те все кукли си остават. Ако се счупи кракът на куклата, детето плаче, но куклата не се интересува за счупения си крак.

Сега нека остане в ума ви мисълта: „Човек не може да бъде здрав, ако не обича. Човек не може да бъде учен, ако не обича. Човек не може да бъде свободен, ако не обича. Изобщо човек не може да бъде щастлив, богат, силен, здрав, учен, ако не обича.“ Любовта трябва да присъства навсякъде. Ако имаш любов в знанието си, ти ще бъдеш велик учен. Ако имаш любов в свободата си, ти ще бъдеш неуязвим. Свободата, богатството, знанието, здравето, може да се пазят само чрез Любов. Без Любов свободата се превръща в робство, знанието – в невежество, любовта – в мъчение.

Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Познаването подразбира Любов. Да обичаш някого, това значи да живееш заради него. Любовта на Бога се заключава в това, че при всичките несъобразности на човешкия живот Той гледа благосклонно към човека. Като вижда всички криви постъпки на хората, Бог казва: „Този живот не е за вас. Аз вярвам, че след време вие ще изоставите вашите слабости.“ Няма човек в света, който обича да яде развалено месо. Всички хора обичат хубави, нови, здрави дрехи, направени от скъпа фина материя. Всеки би желал да има украшения, от злато направени, посипани с диаманти. Най-хубавата дреха, с която човек може да се облече, това е дрехата на Любовта. Тя е украсена със скъпоценни камъни и диаманти. Никой не е в състояние да открадне дрехата на Любовта на човека.

Някои питат ще се познават ли, като отидат в другия свят. Ако се обичат, ще се познаят; ако не се обичат, няма да се познаят. Ако тук се обичате, и на онзи свят ще се обичате. За разумния условията в онзи свят са по-добри от тия на Земята. На онзи свят хората имат по-добри условия да се познаят и да се обичат. В онзи свят имате възможност да научите най-красивия език, с най-красивите думи, които някога сте търсели в живота си. Пред вас ще се открие онова велико минало и велико бъдеще: да видите как сте се запознали и какво познанство ще направите в бъдеще. Всеки човек, когото обичате, ви е бил полезен в миналото. Той ще ви бъде полезен и в настоящето, и в бъдещето. Следователно всички хора, които ви обичат, представляват вашия капитал. За ония пък, които вие обичате, вие сте техен капитал. Какво по-голямо благо от това можете да очаквате? Вие сте капитал за тези, които обичате; тези пък, които вас обичат, са ваш капитал. Тяхното щастие е скрито във вас, а вашето – в тях.

Щастието на всички хора е скрито в Бога. Ако любите Бога, знайте, че бъдещето ви е скрито в Него. Ако Го любите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Като знаете това, желайте от Бога само онова, което отговаря на вас. Може ли малкото момиченце да иска да се облече в роклята на майка си? Това желание не съответства на него. Като стане 21-годишна мома, тогава може да облече роклята на майка си. Докато си петгодишно момиченце, не пожелавай майчината си рокля. Докато си петгодишно момченце, не пожелавай бащината си дреха. Докато си петгодишно дете, не пожелавай професорска катедра. Като станеш голям, ще се облечеш в каквито дрехи искаш. Като станеш голям, ще заемеш и професорска катедра. Всяко нещо ще дойде на своето време. Чакайте спокойно времето, което е определено за вас. То ще донесе съответното за вас благо.

Това е живот вечен, да позная Тебе,

Единаго Истиннаго Бога.

Това е живот вечен – да се възлюбите един друг. Това е живот вечен – да живеете един за друг. Това е живот вечен – да изпълните Волята Божия и да придобиете всичко онова, което желаете, и да кажете: „Верни са думите на Христа, че каквото пожелаем в Името Божие, ще ни се даде.“

Апостол Павел казва: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.“ Значи за всеки човек са определени блага, които ще дойдат на своето време. За да получи тия блага, той трябва да приложи любов¬та си. Че ще има мъчнотии, това е неизбежно. Без мъчнотии човек не може да живее. Мъчнотиите са пробният камък за човека. За да придобие едно благо на Любовта, човек трябва да мине през деветдесет и девет страдания. Ако намери човек, който не е минал през деветдесет и девет страдания, Любовта ще го стопи, нищо няма да остане от него. Срещне ли човек, който е минал през деветдесет и девет страдания, Любовта ще ги съедини в едно и ще образува от тях вечното благо на живота. Ако спазвате законите на Любовта, тя ще преобрази всички ваши недоразумения, страдания, мъчнотии, и ще ги превърне във вечен капитал за вас. Радвайте се, че иде Любовта, която ще ви освободи от сегашните непоносими условия на живота. Само Божията Любов е в сила да освободи човека от смъртта – най-големият враг в света.

Това е живот вечен да познаете Бога като Любов.

Това е живот вечен – да познаете Бога като Мъдрост.

Това е живот вечен – да познаете Бога като Истина.

Желая ви в бъдеще да вървите по този път.

Желая ви да станете господари с любов, да станете и слуги с любов.


27 август 1939 г., 10 ч., София – Изгрев

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube