Вратата на Любовта

Размишление

Животът на съвременните хора се намира в застой. В това отношение той мяза на човек, който е дошъл до едно статическо състояние: дето и да ходи, каквото и да прави, все за миналото мисли, за своите младини. Той повтаря едно и също нещо, но ново не придобива. Казват, че повторението е майка на знанието. Старият човек казва, че се утешава, като повтаря. Някои вярващи също говорят за своето минало, как са били въодушевявани, какви идеали са ги вълнували, как са се обичали помежду си, и т.н. Да повтаряш нещата, това значи да декламираш, без да влагаш нещо ново от себе си. Това обаче представлява застой в живота.

Христос казва в Йоана, 3. глава:

Ако се не роди някой изново,

не може да види Царството Божие. (2. ст.)

Царството Божие е свят, към който душите се стремят. Значи роденият минава в друго състояние. Той не се намира в застой, в статическо състояние, както старият, но влиза в нова област, дето нещата се подмладяват. Смисълът на живота седи във вечната младост на душата.

Мнозина се оплакват, че не успяват в живота си. Причината за неуспеха им се крие в ония неща, които отвличат тяхното внимание. Например яденето отвлича вниманието на човека. Човек, който мисли само за ядене, казва, че живот без ядене не съществува. Прав е той, човек трябва да яде, но да мисли изключително за ядене, това не е в реда на Божествения живот. Яденето е условие, средство, но не е цел. Рибата мисли, че ако не гълта по-малките риби, не може да живее. Тя проповядва учението, че ако не живее във водата, с нея всичко е свършено. Защо? – Защото всяка риба, която се е опитала да излезе от водата, е умирала. В заключение рибата казва: „Извън водата никакъв живот не съществува.“

Какво казва човек по този въпрос? – Като изучава развитието на живота, човек казва: „Благодарение на големите страдания рибите започнаха да правят опити да излязат от водата.“ Хиляди години наред те правеха усилия да излязат от водата, да се приспособят към условията на въздуха, докато се превърнаха в птици. Във водата рибите нямат условия за развитие, понеже едни други се ядат. Мислите ли, че и хората, които ядат месо, имат условия за развитие? Какво може да предаде свинското месо на човека? – Като яде свинско месо, човек придобива някои от качествата на свинята. Като яде кокоше месо, също така той приема някои качества на кокошката. Следователно, каквато храна и да употребява, човек приема нейните качества.

И тъй, иска ли да се запази от лошите качества на храната, която употребява, преди всичко човек трябва да я пречисти. За тази цел трябва да се изучават законите за пречистването. Вегетарианците казват, че тяхната храна е по-чиста от тази на месоядците. Те са вегетарианци, но ядат кравешко и овче масло, пият мляко, ядат яйца, а обичат и риба. За свое оправдание те казват, че и е Христос е ял риба с учениците Си. Учениците на Христа сами ловяха риба, а Христос я печеше на Своя огън. Всеки би желал да яде от рибата, която Христос печеше на Своя огън. Огънят, на който Христос е пекъл риба, има вътрешен смисъл. Човек трябва да разбере този смисъл и тогава да говори.

Ние разглеждаме яденето като вътрешен, а не като външен процес. Вътрешната страна на яденето представлява метод за познаване на великия живот. Затова Христос казва: „Ако ядете плътта Ми и пиете кръвта Ми, имате живот в себе си.“ Значи ако ядете плътта Христова и пиете кръвта Му, имате живот в себе си. Ако ядете плътта на животните или на хората и пиете кръвта им, нямате живот. Не е безразлично чия плът ядете и чия кръв пиете. Също така от значение е и начинът, по който ядете плътта и пиете кръвта. Ако отидете между канибалите, които ядат човешко месо, ще се натъкнете на страшни картини. Канибалът е по-страшен от звяр. Той е по-страшен и от дявола. Какво може да се придобие от човешкото месо?

Днес и светските, и религиозните хора се стремят към бързо придобиване на знания, на богатства, на сила. В това отношение те са нетърпеливи, искат да знаят всичко. Те приличат на деца, които, като знаят, че им шият нови дрехи, постоянно питат майка си кога ще бъдат готови новите дрехи. Те искат за предстоящия празник да се облекат с новите си дрехи, да се покажат пред другарчетата, че са добре облечени. Те не знаят, че и с новите, и със старите дрехи да са, пак са същите. Дрехата не изменя характера на човека. Тъй щото, при сегашните условия невъзможно е човек да знае всичко. Ако знае всичко, той щеше да бъде много нещастен. Многото знания няма да му предадат нещо особено. Колкото и учен да е, човек не изменя характера си.

Когато станат много учени, хората започват да се делят на групи – не могат да се разбират. Това виждаме и в християнството. Когато се увеличи броят на християните, когато се явиха коментари и тълкувания върху известни религиозни въпроси, християните се разделиха на източни и западни християни и на реформатори1 и евангелисти2. Източните и западните християни обърнаха внимание повече на външната страна на християнството: на външните обреди, на дрехите на свещеника. Според тълкуванията им, че свещеникът е заместник на Бога, те казват, че той трябва да бъде облечен със скъпи дрехи, с царска мантия, с корона на глава, със скиптър в ръка. С това те искат да подчертаят светостта на Божия служител. Това са човешки наредби. Те не са дадени от Бога.

Когато Мойсей изведе евреите от Египет, имаше ли корона на главата си и скиптър в ръката си? Той носеше в ръката си проста овчарска тояга, с която правеше големи чудеса. Достатъчно беше да удари веднъж с тази тояга, за да получи това, което желаеше. Какъв смисъл има да държи човек в ръката си някакъв златен жезъл или скиптър и да удря с него, без да стане това, което иска? Жезълът представлява знанието. Какъв смисъл има това знание, с което нищо не можеш да постигнеш? Колкото и да удряш с това знание, нищо не става. Знанието има смисъл само тогава, когато, след като удариш с него, можеш да направиш това, което желаеш. Жезълът, който носи знанието, трябва да се използва. Той може да се използва само ако се пречупи. Ако прекарате електрически ток през един кръг, ток ще имате, но не и светлина. За да получите светлина, кръгът трябва да се пречупи някъде, да се образуват два полюса, по които да текат две течения.

Едно младо момче получило наследство от дядо си една тояга. Дядото му казал: „Тази тояга е останала от прадядо ти още. Голяма сила се крие в нея.“ Момчето разбрало думите на дядо си в буквален смисъл. Дето отивало, все тоягата носело със себе си. Така се минали десетина години. То пораснало, станал голям момък, но вместо да му донесе щастие, тоягата го направила нещастен. Каквато работа започвал, все не успявал. Като гледал тоягата в ръката си, идело му да я хвърли някъде, да се освободи от нея, но нещо вътре в него не му позволявало. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. В този момент срещу него се задал един бик с разперени рога, готов да го убоде. Момъкът дигнал тоягата срещу бика и започнал да го удря по главата. Като го ударил няколко пъти, бикът се отстранил, но и тоягата се счупила. Какво да види? – От вътрешната страна на тоягата се пръснали няколко златни монети. Момъкът едва сега разбрал защо дядо му казвал, че силата е в тоягата. Той съжалявал, че по-рано не се е явил бикът, за да счупи тоягата в главата му.

Следователно, домогне ли се до някакво знание, човек трябва да има усет, досещане – да знае как да го приложи в живота си. За да може разумно да прилага знанието си, човек трябва да има още и обхода. Да имаш усет, това значи да възприемаш нещата вътрешно. Досещането подразбира извод въз основа на това, което се възприема чрез вътрешен усет. Обхода пък има само онзи, който може да приложи знанието си. Човек прилага обходата първо към себе си: към своето сърце, към своя ум, към своята душа и към своя дух.

Често хората говорят за сърце, за ум, за душа, за дух, без да разбират тяхната същина. Те говорят за душата и мислят, че тя е подчинена на тялото. Те говорят за ума и мислят, че той е само едно средство. Те говорят за сърцето и го разглеждат само като важен орган при кръвообращението. То разрешава икономическия въпрос на човешкия организъм. Те казват, че сърцето пулсира, т.е. бие 72 пъти в минута. Всяко биене на сърцето е космическо. Това показва, че сърцето е свързано с космическата енергия. При всяко биене на сърцето иде нова енергия, вследствие на което целият организъм се обновява.

Числото 72 играе важна роля в живота и в Природата. Например 72 души преведоха свещените книги. Седемте е положително число, което означава творчески сили в Природата. Двойката е отрицателно число, което нарежда нещата. Значи седемте е творческо число на ангелите, а двойката – творческо число на Божествения свят. Двете числа – положителното число на ангелите и отрицателното число на Божествения свят, се съединяват в общото число 72. Когато човек живее нормално, според закона на Любовта, пулсът му е нормален. Наруши ли този закон, пулсът му се изменя. Всички отрицателни състояния, през които човек минава – съмнение, подозрение, обезсърчение, обезверяване, безлюбие, се отразяват на пулса. Като не знае това, човек сам си създава нещастия. Със своите отрицателни мисли и чувства човек изменя хода на космическия пулс – носител на Божието благословение. От човека зависи да се отворят или затворят пътищата за това благословение. Той сам го запушва и отпушва. В това отношение човек прилича на онзи английски милионер, който влязъл един ден в подземието да брои златото си, и там останал. Той забравил да вземе ключа със себе си и по невнимание вратата се затворила след него. Ключът останал вън, а той намерил смъртта си пред любимото си богатство. Преди смъртта си той написал следните думи: „Ако някой би ми донесъл парченце хляб, щях да му дам половината от богатството си.“

В заключение на това казвам: никога не оставяйте ключа на вътрешното си богатство отвън. Щом отключвате богатството си, носете ключа със себе си. Човек има на разположение три ключа: ключ на вярата, ключ на надеждата и ключ на Любовта. Като се обнадеждава, човек прилага първия ключ. Като придобива вяра, той прилага втория ключ. Като придобива Любов, той прилага третия ключ. Вярата, надеждата и Любовта представляват три ключа за разкриване тайните на Природата, за разкриване на Божествените съкровища, определени от незапомнени времена за онези души, които са дошли и идат на Земята да вършат Волята Божия.

Желанието на всички ви трябва да се свежда към това – да чувствате доколко изпълнявате Волята Божия според законите на надеждата, на вярата и на Любовта. Ако изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, вие трябва да бъдете облечени с Божествена дреха. Ако изпълнявате Волята Божия по закона на вярата, от вас трябва да извира Божествена вода. Ако изпълнявате Волята Божия по закона на Любовта, вие трябва да бъдете озарени с Божествена светлина. Любовта осветява човека. Озари ли го, в него се събуждат светли мисли и възвишени чувства. Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, няма да влезете в Царството Божие”, т.е. няма да се родите от водата, която иде по закона на вярата, и от Духа, който иде по закона на Любовта. Любовта е хлябът, който слиза от Небето. Ако не се храни с Любовта, човек не може да се новороди. Само роденият добива граждански права, с които може да се ползва.

Ако се не родите изново. Раждането, за което се говори в стиха, не е еднократен процес. То не е статически, но динамически процес. Това раждане включва условията за растене. Наистина, като се роди, детето започва да расте физически, сърдечно и умствено. То трябва да расте непрекъснато в придобиване на Божествено знание. Като израсте по съзнание, човек дохожда до новораждането от вода и Дух, отдето започва съграждането на новия човек. И сега хората строят, но те си служат с органи, създадени от миналите поколения, поради което носят същите навици и слабости. Те лесно се обнадеждават и обезнадеждават. Забелязано е, че когато няма пари, човек става неразположен, ходи с увиснала глава, обезсърчен. Получи ли отнякъде пари, духът му се повдига, той става доволен, насърчава се и е готов за работа.

Същото се отнася и до духовното състояние на човека. Срещне ли някой добър човек, той се насърчава. Срещне ли лош човек, той се обезсърчава и мисли, че всички хора са лоши. Защо при срещата си с добрия човек вие се насърчавате? – Добрият човек представлява статуя, добре изработена от някой виден скулптор. Тази статуя може да се продаде и да осигури целия ви живот. Лошият човек е прост, груб камък, върху който не е работил още чукът на великия скулптор. Ще дойде ден, когато този камък ще попадне в ръцете на скулптора, който ще извае от него отлична статуя. За онзи, който не разбира Божиите закони, този камък нищо не струва. Обаче онзи, който разбира Божиите закони, той знае, че простият, необработен камък е условие за скулптора да приложи знанието и изкуството си. Лошият човек е почва, върху която можете да придобивате знания. Какво по-добро условие за работа от това, да обърнете лошия човек към Бога?

Някои религиозни искат да обръщат богати хора към Бога, защото имат пари и могат да дават на бедни. Ако обърнат сиромаха към Бога, не само че нищо не може да даде, но той ще почне да иска от другите. Това е криво разбиране. Не гледайте на човека като на беден или богат външно, но като на душа, която носи своето богатство със себе си. Често сиромахът е готов да дава повече, отколкото богатият. Той е готов да работи за другите, да им помага. Има бедни хора, които, като се обърнат към Бога, започват да работят за близките си с любов и самоотверженост.

В едно предание на миналото се разправя следния случай из живота на Буда3. Един ден, като брамин4, Буда се молел на Бога. Молитвата му била много дълга, но понеже бил изтощен, той не могъл да я довърши. В това време един заек минал край него и се хвърлил в огъня да се опече. Възползван от жертвата му, Буда го извадил от огъня, отрязал част от него и задоволил глада си. С нови сили той завършил молитвата си и благодарил на Бога, че му изпратил заека да се подкрепи. В последния си живот, като Учител, Буда помагал на хората, давал им съвети как да живеят. Един ден той решил да си почине, да се предаде на дълбоко размишление. Той казал на учениците си, че този ден не приема гости. Каквито хора дохождали – брамини, високопоставени личности, той всички връщал. В това време дошъл един беден, прост човек. Отдалече още Буда станал на крака, приел го любезно и дълго време се разговарял с него. Силно учудени, учениците му го запитали: „Учителю, днес ти отказа да приемеш толкова високопоставени хора, а на този прост и беден човек оказа такова внимание. Коя е причината за това?“ Буда отговорил: „В далечното минало този човек беше заек. Един ден, когато се молех на Бога и бях много изтощен, той се пожертва за мене, хвърли се в огъня, за да се опече. Аз ядох от него, подкрепих силите си и можах да довърша молитвата си. Днес аз се отплащам за жертвата, която той направи за мене.“

Съвременните хора искат от Бога или от някой човек особено внимание. За да се ползват от особеното внимание на когото и да е, те трябва да са направили някаква жертва за него. Направили ли са такава жертва, каквато заекът е направил за Буда? Кой е дал живота си в жертва на Бога? И вие искате да ви обичат, без да сте дали някаква жертва за хората. Как познавате кой ви обича? Ако някой ви говори сладки думи, това любов ли е? – Сладките думи още не определят Любовта. Те могат само да насърчат човека, да внесат някакво опресняване в него, но това не е Любов.

Какво нещо е Любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: „Животът ни се осмисли вече.“ Това е криво разбиране на Любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична Любов. Когато човек възприеме Любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се жертва. Той не живее вече в единичната, но в общата Любов. Тази Любов свързва човека с душите на хората. Той влиза във връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек. Само онзи може да изпита величието на Любовта, който е свързан с Бога – Единственият, Който отговаря на желанието на човека да бъде обичан. При всички случаи на живота, при всички страдания, Бог му помага. При радостите му Той се радва заедно с него. Не е било случай да се е обърнал човек към Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Бог помага на човека чрез хората, чрез животните, чрез растенията – цялата Природа е в Негова услуга.

Натъкне ли се на някое голямо страдание, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота и започва да мисли, че е голям грешник, че всички са го изоставили. Тъкмо в това време Бог ще изпрати някой човек при него, който ще му окаже голямо внимание и любов. Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането ¢ продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото и да е учен човек, все има неща, които не знае.

Един учен влязъл в лодката на един прост моряк да се разходи по морето. Той запитал моряка: „Ти знаеш ли нещо по математика?“ – „Нищо не зная.“ – „Много си изгубил. Ами по астрономия знаеш ли нещо?“ – „Нищо не зная.“ – „Много си изгубил. Ами по естествените науки?“ – „Нищо не зная.“ – „Много си изгубил.“ В това време се явила голяма буря в морето. Тогава лодкарят се обърнал към учения с думите: „Ти знаеш ли да плуваш?“ – „Не зная.“ – „Всичко си изгубил. Със своето невежество аз ще запазя живота си – най-ценното за човека, а ти със своето знание всичко ще изгубиш.“

Много от сегашните хора знаят всичко като този учен, но едно само не знаят – да плуват. Какво представлява плуването в живота? – Плуването може да се уподоби на Любовта. Който не познава Любовта, той е изгубил всичко. Апостол Павел казва: „И ако имам пророчеството и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“ За да влезе в Царството Божие, да освободи душата си от всички мъчнотии и страдания, човек трябва да придобие Любовта. Само с Любовта човек може да се освободи от миналото, от настоящето и от бъдещето. Той ще излезе от страданията – от живота на миналото, и няма да очаква щастието си от настоящето и от бъдещето.

Мнозина очакват на бъдещето – да дойде Христос на Земята, за да ги спаси. Христос живее в настоящето, в онова, което е родено от Любовта. Майката обича своето дете, защото го е родила. Към другите деца тя има особено отношение, защото не ги е родила. Значи човек има любов само към ония мисли и чувства, които е приел от Любовта. Към всички останали мисли и чувства той има друго отношение. Следователно да познаваш човека, това значи да минеш през неговата любов. За да те познава, и той трябва да мине през твоята любов. С други думи казано: за да познаеш онзи, който те обича, ти трябва да минеш през вратата на неговата любов. И той може да те познае, само ако мине през вратата на твоята любов. И Христос мина през вратата на човешката любов – през страданията. От Любов към човечеството Той пожертва всичко. Христос казва: „Аз съм вратата. Който не мине през Мене, не може да влезе в Царството Божие.“ Христос мина през вратата на човешката любов. Сега е ред на хората да минат през вратата на Неговата Любов. Който мине през тази врата, той ще бъде спасен, ще влезе в Царството Божие. Христос изразява тази мисъл с думите: „Ако думите Ми пребъдват във вас, и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и жилище ще направим във вас.“

И тъй, всеки човек трябва да мине през вратата на Любов¬та. На едно място ли е тази врата? – На много места. Колко пъти човек трябва да минава през вратата на Любовта? – Много пъти трябва да минава. Представете си, че трябва да извървите един път от няколко хиляди километра. За да извървите този път, вие трябва да минете през много места: през долини и полета, през планини и гори. Всяко място има своя врата, през която трябва да минете. Ако за пътищата на Земята трябва да минете през много врати, през много повече врати трябва да минете, за да влезете в Царството Божие. На всяка стъпка ще минавате през същества, които ще опитват любовта ви. Когато видят, че имате Любов, с която можете да влезете в Царството Божие, те ще ви пуснат, ще ви дадат свободен билет. Голямо е тържеството на човешката душа, когато отдалече само зърне Божието лице! След възкресението Христос се яви на учениците Си, но им каза: „Не се докосвайте до Мене, докле не съм възлязъл при Отца Си.“

Какво значи да отиде човек при Бога? – За да отиде при Бога, човек трябва да е минал през най-големите страдания, да е изпил горчивата чаша до дъно. Само този човек е готов да се яви пред Божието лице. Нищо в света не е в състояние да го върне от пътя му. Нищо не може да го съблазни. Защо Бог дава на човека да пие горчива чаша, а не сладка? – Ако му даде сладка чаша, всеки ще му я изпие. Когото срещне на пътя, ще го спират, ще пият от чашата му и ще си заминат. Обаче от горчивата чаша никой не иска да пие. Следователно никой не може да отнеме на човека богатството, което е придобил чрез страдания. Който е минал през страданията, казва: „Добре ми стана, че пострадах.“

Защо идат страданията в живота на хората? – За да придобият благата, които Бог им е определил. Тази мисъл трябва да залегне дълбоко в ума на човека, че като се намери пред известно страдание, да не се оплаква, но да види какво се крие в него. Страданията са параван, зад който се крие някакво благо.

Трима младежи се влюбили в една красива и умна мома и всеки искал да се ожени за нея. За да провери любовта им, тя ги поставила на следния изпит: направила една преграда от картон, която изглеждала стоманена, и на нея забила три остри ножа. Кандидатът трябвало да дойде с велосипед до стената и да я премине. Който от тях се реши да направи това, той ще притежава красивата мома. Първият кандидат се засилил, но като дошъл до стената и видял трите остри ножа, веднага отстъпил назад: „Не искам да умра!“ Вторият кандидат се засилил, дошъл до известно място, и като видял острите ножове, помислил си: „Какво ще получа от момата, ако направя тази жертва за нея?“ При тази мисъл той се разколебал и се върнал назад. Третият кандидат се засилил, без да мисли за последствията. Той имал само едно желание – да се ожени за красивата мома. Какво се оказало? – Преградата и ножовете били от картон. Той дошъл до стената, пробил я и излязъл на отвъдната ¢ страна. Той спечелил любовта на красивата мома. Като видели това, двамата кандидати казали: „И ние можехме да направим същото.“

Днес всички хора са подложени на същия изпит. Като дойдат до книжната стена, всички отстъпват. Ще се намери някой беден, прост човек, който не мисли много за последствията, и ще мине преградата. След това ще дойде вторият изпит – минаване през огън. Преградата, през която трябва да мине човек, ще бъде желязна. За да я пробие, човек трябва да има голяма топлина, та да я стопи. Не се ли реши да мине през нея, той не може да издържи изпита си. Мъчнотиите в живота не са нищо друго, освен желязна преграда. Те могат да се стопят само чрез огън. Мъчнотиите се явяват като резултат на борбата между външния и вътрешния живот в човека. Който издържи тази борба, той ще бъде спасен. Спасеният ще живее в Божествената свобода, в служене на Бога. Казано е в Писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“

Заслужава човек да мине през всички страдания, да пречисти сърцето си, за да види Лицето на Бога, да види Лицето на Христа. Да види Лицето на Бога, да познае Любовта – това значи да е постигнал желанията на своята душа. Стремете се към тази Любов, която ще ви даде полета на ангелите, за да пътувате по цялата Вселена и да я изучавате.

Желая ви да се храните с Любовта, за да се родите от вода и Дух, да станете граждани на Царството Божие.

Христос казва: „Който Ме люби, той възлюбен ще бъде.“


23 юли, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube