Божествена светлина

Йоан, 13. глава

Размишление

Сега ще говоря върху разумността, която хората разбират отчасти. Въпреки това те си служат с нея. Разумността е качество на Божествения свят. Под разумност разбираме Божествената светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т.е. колкото повече Божествена светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек противоречия не съществуват. Изобщо противоречията се дължат на отсъствие на Божествена светлина в човека. Като няма светлина, човек сам си създава противоречия. Срещате една млада красива мома, обичана от майка си и баща си. Те се грижат за нея, радват ¢ се, но един ден тя става недоволна от тях и започва отвън да търси човек, който да я направи щастлива. Това желание е неразумно.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. На Земята щастие не съществува. Да търси човек щастие на Земята, това е все едно да седне на леда и да очаква от него храна. Ледът нищо не дава. На него нито се оре, нито се сее. Ледът може да даде нещо само когато мине през известен процес. Той символизира човешкия егоизъм. Разгледан от духовния свят, човешкият егоизъм е подобен на Северния полюс – навсякъде виждате само лед и сняг. Главата и сърцето на егоиста са покрити със сняг и лед. Защо? – Защото той живее повече на своя северен полюс. Тук-таме на неговите тропически места ще видите някаква растителност. Лоши са условията на Северния полюс. И до днес още хората носят последствията на ледената епоха и в материално, и в морално отношение.

Ледената епоха се създаде след излизането на Адам от рая. Тогава именно Каин уби Авел. Тогава се яви убийството в света. Защо хората се убиват? – За да вземат нещо. Разбойникът убива някого, за да вземе парите му. Без да мисли много, разбойникът убива човек, за създаването на когото Природата е работила хиляди и милиони години. За няколко хиляди лева убиват човека. Някой дължи две-три хиляди лева на някого и той го убива. Защо? – Не могъл да върне парите навреме. Това е неразбиране на Божиите закони. Когато изворът дава вода на хората, иска ли да я върнат назад? Когато облаците пращат дъжд на земята, вземат ли водата си назад? Когато Слънцето праща светлина и топлина на Земята и на всички живи същества, иска ли някакво възмездие за това? Бог е дал разум на човека, за да разбира и цени нещата, сам да изказва благодарността си и всекиму да отдава нужното. Когато живите същества приемат водата на извора и на облаците, топлината и светлината на Слънцето, те ще благодарят и ще отдадат хвала на Онзи, Който им е дал тия блага. Щом могат да благодарят на Бога, те ще благодарят и на всеки човек, който им е направил някаква услуга. Не може ли човек да благодари на Бога, на никого не може да благодари. Бог е дал хиляди блага на човека, но отнемат ли му едно малко благо, той е готов да се сърди, да развали всичко, което е съградил. Човек се познава при малките изпитания. Ако не може да понася малките изпитания, големите още по-мъчно ще понася.

Защо се сърди човек? – Човек се сърди, че работите му не са наредени, както е очаквал. Защо работите му не са наредени? Не е лошо да се сърди човек, но той трябва да знае как да се справя със сръднята. Веднъж като го е посетила, той трябва да знае как да я посрещне, как да я нагости и изпрати. Не знае ли как да постъпи с нея, тя ще му причини големи пакости. Какво означава думата сръдня? – Средина, сред ден. Като средина тя носи добри условия в себе си, но само за онзи, който я разбира. Щом я разбира, той върви със светлина, посред ден, без да се спъва. Който не я разбира, и посред ден се спъва. След това започва да се оправдава, че пътят не бил равен, че хората го направили лош, и т.н. Не, вината е в самия човек – че като го е посетила сръднята, той не ¢ е оказал нужното внимание, не се е заинтересувал да я познае и проучи.

Христос казва: „По това ще познаете, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ Ученикът трябва да приема всяко нещо с любов. Любовта трябва да бъде негова храна. Не се ли храни с любов, той ще прави много погрешки. Любовта е най-здравословната храна за човека. Какво става с ония, които не се хранят със здрава храна? – Те отслабват и започват да боледуват. Какво трябва да прави човек, за да не боледува? – Той трябва да се храни с плодовете на Духа. Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в Природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност.

Кога ревнува човек? – Когато иска да задържи нещо за себе си. Момата ревнува някой момък, защото се страхува да не го вземе друга мома. Какво представляват момата и момъкът? – Момата представлява сърцето в човека, а момъкът – ума. Ако няколко моми обичат един момък, коя има най-голямо право на него? Представете си, че десет души са наредени на известно разстояние от едно плодно дърво. Кой от тях има право пръв да откъсне плод от дървото? – Ако тези хора са на Земята, те ще се сбият кой от тях пръв да си откъсне един плод. Ако последният е най-силен, той ще избута всички и ще заеме първо място. В Божествения свят обаче това не става. Там всеки стои на мястото си и няма право да направи крачка напред или настрана. При това положение кой от десетте има право да откъсне един плод от дървото? В Божествения свят никакво изпреварване и изместване не става, защото там всички са разумни и се обичат. Когато първият, който стои до дървото, откъсне плода, той ще го предаде на останалите девет.

На физическия свят този ред не се спазва, защото той още не е организиран. Ако турите десет пясъчни зрънца в едно шише и го обърнете с дъното нагоре, те ще заемат различни положения, ще сменят местата си. Пясъчните зрънца не са господари на положението. Ако въртите шишето на различни страни, зрънцата съвсем ще объркат местата си и в края на краищата ще кажат: „Светът се е объркал, обърнал се е с главата надолу.“ Не е объркан светът, но мисълта на хората е объркана. Следователно, когато престане да мисли или когато криво мисли, човек е затворен в шише, което е в ръцете на някаква външна сила, която го движи в различни посоки. Както и накъдето се движи шишето, така се изменя и мисълта на човека.

Днес Слънцето свети, огрява нещата, затова и ние виждаме ясно. Ако Слънцето престане да грее, ние изгубваме възможността да виждаме ясно. Обаче ако човек сам е слънце, ще се измени ли положението? – Няма да се измени. Това показва, че причината да виждаме нещата ясно е вън от нас. Следователно, докато причината на явленията е външна, човек живее на физическия свят. Щом причината на явленията е вътрешна, човек живее в Божествения свят. Докато човек приема светлината само отвън, има опасност да обърка мислите си, да изопачи своите разбирания. Приема ли светлина едновременно отвън и отвътре, човек никога не може да се обърка: мисълта му всякога ще бъде светла, чиста, а разбиранията му – прави и положителни.

В пътя на изправяне на своята мисъл хората се натъкват на различни теории. За един и същи въпрос те изнасят няколко теории. Например често се повдига въпросът защо Юда предаде Христа и трябваше ли да Го предаде. Някои казват, че ако Юда не беше предал Христа, светът нямаше да се спаси. Други поддържат обратното: ако Юда не беше предал Христа, светът щеше да бъде спасен. Трябва ли да се вършат престъпления, за да се спаси светът?

Ако евреите бяха приели Христовото учение, те щяха да го разпространят по целия свят и светът днес щеше да бъде оправен. Мнозина мислят, че като се учат, непременно трябва да грешат. За обикновения човек е така, но не и за мъдреца. Мъдрецът придобива знания и опитности, без да греши. Той се учи от чуждите опитности. Трябва ли човек да изяде всичката горчива храна, за да разбере, че е горчива? Когато яденето е сладко, добре приготвено, човек яде много. Често за такъв човек казват, че е лаком. Значи лакомията се дължи на хубавите работи, а скъперничеството – на лошите. Когато яденето е горчиво, лошо приготвено, човек се въздържа, не яде много. За този човек казват, че е затворен, че е скъперник. Който мисли и чувства добре, той възприема добре. Възприемането е процес, подобен на яденето. Затова можем да кажем, че който мисли и чувства добре, той яде добре. И обратно: който яде добре, той има права мисъл, защото и постиженията му са добри. Ако не мисли правилно и ако не оценява нещата, които Бог му е дал, човек изгубва условията за добър живот.

Кога можем да кажем, че човек мисли право? – Човек мисли право само тогава, когато се вглежда във вътрешния смисъл на нещата. Ако види на пътя си червено, синьо, жълто или каквото и да е друго цвете, той не казва, че това са произволни неща, но ги разглежда като особени явления, чрез които разумният свят му говори. Краските на цветята са език на разумните същества. Червената краска казва на човека: „Аз съм носителка на живота. Ако живееш разумно и не грешиш, ти ще запазиш червения си цвят, ще запазиш свободата си. Грешиш ли, ти губиш червения си цвят, губиш свободата си и потъмняваш.“ Щом изгуби свободата си, човек се лишава от условията за работа. Той се усеща затворен, ограничен като в черупка. Така затворен и ограничен, той е лишен от Божествената светлина, от разумността. Всеки цвят, като лъч на Божествената светлина, носи живот в себе си. Всеки цвят има активни и пасивни тонове. Попадне ли в активните тонове на известен цвят, човек става активен, свободен, и започва да работи, да говори, да пее и да свири. Всяко действие започва със специфичен основен тон.

Мнозина искат да знаят кой е основният тон на човешкия живот. Основният тон на човешкия живот е тонът, с който съзнанието се пробужда. От този момент човек започва да мисли, да чувства, да говори правилно. Често се говори за основна мисъл на известна лекция или сказка. Както има основна мисъл, също така има основно чувство или желание, основна постъпка, основно добро и т.н. Всяко нещо се нуждае от основа, върху която да се гради. Основният тон на живота е Любовта – плод на Духа. Когато Любовта влeзе в човека, той започва да живeе и се облича в червена дреха – символ на воюването. Да воюва човек, това значи да търси Истината, знанието, светлината, свободата, които осмислят живота. Щом влeзе в живота, човек започва да учи. Някои мислят, че като завършат гимназия и университет, придобиват големи знания и могат да учат хората. Какво представляват 20-30 години учение в сравнение с великата наука, която предстои на човека? Ако човек иска да придобие обикновено знание, това е лесно постижимо. Обаче ако иска висока наука, нужни са хиляди години.

Един американски младеж отишъл в Германия да следва философия. Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал: „Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия? Аз искам да завърша курса на философията за шест месеца.“ Професорът се замислил и му отговорил: „Имаме кратък курс по философия, но ще знаеш, че когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години.“ Човек посажда няколко динени семки и след няколко месеца от тях излизат дини. За колко време могат да се задържат дините? – Ако се запазят една година, след това ще видите, че те са изветрели, нищо не остава от съдържанието им. Същото става и с всички хора, които бързат, които искат в малко време големи придобивки. Те бързат да настигнат ония, които са пред тях, мислят, че са изгубили нещо, че са останали назад. От много бързане те се изхабяват. Дето и да погледнете, повечето хора са изхабени. Младата мома, младият момък, ученият са изхабени. Че са изхабени, познавате по отслабването на паметта им и по това, че не одобряват своя минал живот. Като стане на 100-120 години, ученият казва: „Какво придобих от моята наука?“ Старата баба казва: „Какво научих, като тичах подир момците?“

Всички хора съжаляват, че не са използвали младините си, както трябва. Грешката на момата не седи в това, че е тичала подир момците, но трябвало е да работи, да развие своя ум. Тя е мислела само за обличане, да се хареса на момците, но обличането не придава нищо на човека. Грешката на момъка не е в това, че е тичал подир момите, но трябвало е да работи, да развие своето сърце. Всички моми и момци, които са тичали подир сянката на Любовта, съжаляват, че напразно са губили времето си. Ония пък, които са тичали подир Любовта като към същина на живота, радват се, че са придобили нещо, и умират с усмивка и благодарност, че са познали Любовта. Голяма е разликата между сянката и реалността на нещата. Има смисъл човек да започне от първоначалното училище и да дойде до университета, но ако учителите и професорите му са го учили на различни книги. Ако през шестнадесетте години на своето учение ученикът е изучил поне шестнадесет книги, той може да каже, че отчасти се е домогнал до реалността на живота. Обаче ако през тия шестнадесет години той е изучавал един и същи буквар, смело може да каже, че е тичал подир сянката на знанието и съжалява за изгубеното време.

Букварът, през който всеки ученик минава, представлява първата добродетел. Тя е свързана с познаване на доброто и на злото. Първите хора започнаха с изучаването на тази добродетел. Понеже не послушаха Бога и ядоха от забранения плод, Бог заповяда да ги изпъдят от рая, за да не би да ядат от плода на Дървото на живота и да станат безсмъртни. Те не бяха готови още за безсмъртието, затова трябваше да отидат в света – там, в контрастите на живота, да изучават доброто и злото. И досега още хората на Земята чрез контрастите в живота изучават закона за познаване на доброто и на злото.

Като минават през контрастите, хората виждат, че след скръбта иде радост, след злото иде добро, след неприятността – приятност, и обратно. Например млад, добре облечен господин влиза в един богат ресторант, за да се нахрани. Като видят, че е добре облечен, келнерите веднага му услужват: събличат палтото му, закачат го на специално място. После закачат шапката и вежливо му се кланят. След това го поканват да седне пред някоя маса и му услужват, донасят му, каквото пожелае. Щом се нахрани, веднага се изправят пред него, чакат да плати. Не може ли да плати, те го питат защо е влязъл в тяхната гостилница, като не е разполагал със средства. Тогава те учтиво му казват, че задържат горната му дреха, докато плати това, което е ял. Ако младият човек си позволи по същия начин да отиде в друга гостилница, там ще му задържат долната дреха. И в края на краищата, като види, че е останал и без долно палто, приятността му се обръща в неприятност.

И тъй, като живее, човек постоянно се натъква на състояния, подобни на тия, на които се е натъкнал младият човек в ресторанта. Какво ще кажете за удоволствията в живота? – Удоволствията не са нищо друго, освен учреждения, в които събличат човека. Влезе ли човек в някое учреждение на удоволствието с горно палто, непременно ще излезе без него. Щом излезе навън, той веднага ще усети, че температурата се е понижила, и ще каже, че дрехите му са тънки, не държат топло.

Това, което става с човека отвън, същевременно става и вътре в него. Щом оголее и осиромашее външно, човек оголява и осиромашава и вътрешно. Щом се намери в това положение, той е недоволен от себе си. Той вижда, че му липсва разумност, липсва му Божествена светлина. Думата разумност е съставена главно от сричките ра, която на египетски означава светлина, и ом – Божествени качества. Значи раз-ом означава светлина, която съдържа Божествени качества в себе си.

Съвременните християни четат Евангелието и се възмущават от Юда като предател на Христа. Те се възмущават от Юда, а вършат същото. По няколко пъти на ден човек предава Божественото в себе си, по няколко пъти на ден той петни душата си, по няколко пъти на ден той върши престъпления по отношение на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Какво по-страшно предателство може да съществува от това? Ако младата мома напуща баща си и майка си за един момък, когото не познава, който след една година е готов да я напусне, не върши ли престъпление? Ако ученикът напуща училището за едно малко удоволствие, не върши ли престъпление? Ако религиозният напуща убежденията си за някаква завидна служба, не върши ли престъпление? Животът се изявява от вътре на вън, а не от вън на вътре. Следователно вътрешна чистота се иска от ученика, а не външна. Щом вътрешно е чист, той и външно ще бъде чист.

Когато Слънцето свети вътре в човека, и отвън ще свети. За нас Слънцето е предметно учение, израз на колективната дейност на разумни същества. Като работят и мислят, те произвеждат светлина, която изпращат на целия свят. Ние наричаме тази светлина слънчева. Чрез червения цвят те изпращат живот на Земята, чрез портокаления внасят индивидуализъм в съществата, чрез жълтия пращат интелигентност, чрез зеления – подтик за растене, чрез синия – вяра и надежда, чрез виолетовия те внасят във всички живи същества сила, за да се борят с мъчнотиите и да ги преодоляват. Слънцето изпраща още много цветове на Земята, които не са проучени добре. Благодарение на разумните същества хората се ползват от Божествената светлина. Казвате: „Наистина ли съществуват хора на Слънцето?“ На този въпрос може да се отговори толкова, колкото и на въпроса каква ще бъде формата на човека, като напусне тялото си, и къде ще живее?

Какво пространство ще заемате, като заминете за другия свят? – Докато сте живели на Земята, вие сте имали голямо богатство, но щом заминете за другия свят, никаква собственост няма да имате. Там няма да заемате почти никакво пространство. За да се ползвате от условията на другия свят, вие трябва да се откажете от сегашните си възгледи. Не можете ли да се откажете от вашите повърхностни разбирания, ще се намерите в голяма тъмнина и ще кажете, че животът няма смисъл. Сам по себе си животът не губи своя смисъл, но разбиранията на хората са в състояние да го замъглят. Те го обвиват като в мъгла и човек се движи натук-натам, без да вижда нещата около себе си. Често мъгли и облаци закриват Слънцето, но зад тях то пак свети. Причината за мъглата на планината е срещата на две еднородни електричества. Когато електричеството в пространството е положително и земното е също положително, те се взаимно отблъскват, вследствие на което мъглата остава на мястото си. Ако земното електричество стане отрицателно, те се привличат. При това горното електричество привлича мъглата към себе си и пространството се очиства.

И тъй, докато хората са недоволни от света, който Бог е създал, и се стремят да създадат нов свят, според техните разбирания, те всякога ще образуват мъгла в съзнанието си. Има ли мъгла в съзнанието им, и пътят, по който се движат, ще бъде кален. Знайте, че по-добър свят от този, който Бог е създал, не може да съществува. Приемете го такъв, какъвто е създаден, и бъдете доволни от него. Хората са майстори на спорове, на скандали, на разрушения, но те не могат да създадат нещо велико. Друг е въпросът, когато Божественото в тях вземе надмощие. Когато се проявява Божественото в човека, той може да създаде нещо велико, може да реализира желанията на своята душа. В душата се крият велики и благородни желания.

Какво означава думата скандал? Сричката ска означава оскъдно, сричката дал – давам. Скандал се произвежда всякога, когато човек дава оскъдно. Изобщо всяка отрицателна проява създава скандал. Лесно се проявява отрицателното, но мъчно се изправят резултатите му. Да счупиш една стомна е лесно, да направиш стомната е мъчно. Да развалиш дреха е лесно, да направиш дреха е мъчно. Да кажеш лоша дума е лесно, да я изтриеш е мъчно. Ще каже някой, че можете да я зачеркнете? – Зачеркването не е изправяне. Лесно е да кажете, че не сте добър човек, но как ще се изправите? Сам по себе си човек е добър. Значи добрият не може да стане лош, но може да се окаля. Като се окаля, той се затваря в себе си и минава за лош, за студен човек. Като живее на Земята, човек трябва да дава от добротата, от светлината и от топлината си на своите ближни толкова, колкото задържа за себе си. Да обичаш някого, това значи да му дадеш по един лъч от Божествената светлина, топлина и сила, които Бог ти е дал. Не си ли готов да дадеш тези три лъча от себе си, ти не можеш да обичаш.

Казано е в Писанието: „Любовта никога не отпада.“ Тя е неизменна. Рече ли човек, че някога е обичал, а сега не обича, той се намира в човешката любов, в любовта на вечните промени. Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благата, които Бог му дава. За да запази любовта си, човек трябва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение. Ако срещне човек, който не го обича, нека си даде отчет обича ли той Бога. Ако срещне някой лош човек, нека се вгледа в себе си, дали и той няма същите качества. Като се поучава от другите, без да съди, човек запазва любовта си. Той е издържал изпита си и може да върви напред. Не съдете лошия човек, но търсете причината за неговата лошавина. Ако някоя мома е лоша, причината за лошавината ¢ се дължи на това, че е изгубила любовта си. Когато изгуби капитала си, и търговецът може да стане лош. Когато изгуби детето си, и майката може да стане лоша.

Изобщо когато изгуби нещо ценно, всеки човек може да стане лош. Трябва ли да скърби човек, когато изгуби нещо ценно? Преди всичко може ли той да изгуби онова благо, което Бог му е дал? – Бог е създал Слънцето като велико благо на живота. Може ли някой да ви отнеме Слънцето? Кой може да ви попречи да се ползвате от слънчевата топлина и светлина? – Никой не е в състояние да отнеме на човека правото да се ползва от Божествената светлина, освен той самият. Когато пътници минават през някоя пустиня, те дигат голям прах около себе си и мислят, че целият свят е покрит с прах. Не, прахът е само около тях. Излязат ли от пустинята, пред тях се разкрива широк хоризонт.

Страданията и радостите зависят от самия човек. Ако живее правилно и разумно, той ще се освободи от мъчнотиите и страданията. Следователно, искате ли да се освободите от противоречията в живота, дайте място на Бога във вас – Той да работи, Той да се проявява. Каквото Бог ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думите Му. Ако някой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думите на Бога. Попитайте Го как да постъпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрешите. Вие ще мязате на бръснар, който бръсне без сапун. Скрийте бръсначите си и престанете да бръснете. Брадите на сегашните мъже са пораснали от много бръснене. Колкото повече се бръснат, толкова по-остри и дебели стават брадите им. На физическия свят има стригане и бръснене, но в духовния свят не се позволява никакво стригане и бръснене.

Следователно, искате ли да се освободите от нещо лошо в себе си, не режете, но го изтръгнете с корен. Какво правите, когато искате да извадите чесън и лук от градината си? – Хващате го за перата и го изтръгвате с корен. Това е правилният начин. Искате ли да се освободите от някое лошо желание в себе си, приложете същия метод. Като го изтръгнете с корен, то не може да израсте отново. Отрежете ли само листата му, коренът ще остане в земята и на следната година пак ще поникне. На мястото на изтръгнатото растение посадете едно добро желание. Природата не търпи празни пространства. Доброто расте само при Божествената светлина. Казваме, че злото е сянка на Доброто. Значи злото се ражда при отсъствие на Божествената светлина. Злото представлява корен на дървото, доброто – неговите клонища, а Любовта – плодовете му. Христос казва: „По това ще познаете, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ С други думи казано: „По това ще познаете, че сте Мои ученици, ако имате Любов, родена от Духа, светлина, произлязла от Бога, и сила и свобода, чийто източник е Истината.“ Казва му Исус на Юда:

Което правиш, прави го по-скоро. (27. ст.)

Това значи: което правиш, направи го разумно, защото ще носиш последствията на своята постъпка. Когато излезе Юда, Исус каза:

Сега се прослави Син Человечески,

и Бог се прослави в Него. (31. ст.).

Христос каза на Юда да отиде в света, за да носи любовта и светлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде. Сега и на вас казвам да не ходите по пътя на Юда, но да отидете в света да проповядвате Божията Любов и светлина. Не изпълните ли Неговите думи, Христос сам ще направи това. Тогава върху вас ще дойдат страдания, както дойдоха върху Юда. Като не можа да издържи на големите страдания, Юда сам тури край на живота си.

Като ученици, стремете се към красиви и хубави неща, без да се опивате, без да губите съзнанието си. Някоя здравомислеща мома може да изгуби съзнанието си. Кога? – Когато види някои хубави неща. Ако срещне някой красив момък, тя може да изгуби съзнанието си. Тя се опива от красотата, както пияницата – от виното, по единствената причина, че не може да преценява нещата. Външната красота не е още Божествената красота, която повдига човека. Радвайте се на красивите неща, без да ги пожелавате за себе си. Срещнете някой човек с отличен ум. Радвайте се на ума му, без да му завиждате, без да го пожелавате. И вие имате ум, но трябва да работите, за да го развиете. Радвайте се на красивите моми и момци, без да се стремите те да станат ваша собственост. Момата носи красивия момък в себе си, но трябва да го изяви навън. И момъкът носи красивата мома в себе си, но трябва да я изяви навън. Всичко, което търси отвън, човек го има в себе си, но трябва да работи, за да го развие, да го изяви пред ближните си.

Всичко красиво, възвишено и велико в света трябва да служи за поощрение, за подтик на човека, за да му покаже, че и той може да постигне същото. Като го постигне и приложи, Бог ще го благослови. Докато дойде това време, човек не трябва да се обезсърчава, да се отчайва, но да върви напред. „Ама изгубих добрите условия.“ – Добрите условия постоянно се дават, но човек трябва да ги използва. „Не ме оценяват.“ – Когато заминете за другия свят, тогава ще ви оценят. Изпитната комисия е в другия свят, а не на Земята. Земята е място за преподаване на уроци и за учене, а невидимият свят – място за изпитване. Там дават преценка за всеки човек – дали е трудолюбив, или не. Който не е готов за този изпит, той получава свободен билет да се върне на Земята, за да почне отново да се учи. На свидетелството на този ученик пише: „Ето един от учениците, които обичат да се разхождат и да не учат.“

Желая на всички, които сте тук, да бъдете от ония ученици, които обичат да учат. И като се явите пред изпитната комисия, да издържите изпита си добре, та да пишат за вас: „Ето ученици, които всякога са учили уроците си добре и са завършили училището с успех.“

По това ще познае светът, че сте Мои ученици,

ако имате любов помежду си.

Ако учите и се поощрявате в Божественото добро и ако развивате правилно своя ум, своето сърце и своята сила, Бог ще ви благослови. Светът се нуждае от добри, умни и силни работници, които са готови да кажат: „Отсега нататък искаме да работим за Бога. Готови сме да работим за Божията Любов, Мъдрост и Истина, за цялото човечество, за всичко велико и добро в света.“

Да дойде Царството Ти,

както на небето, така и на земята.

Всеки да каже в себе си: „Господи, както работят разумните същества на Небето, така искам и аз да работя на Земята.“ Кажете в себе си: „Господи, благодарим Ти, че си ни подмладил, за да работим за Твоето име и за Твоята слава.“


30 юли, 5 ч.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube