Близо и далеч

Ако думите Ми не пребъдват във вас,
и вие в Мене, нямате живот в себе си.

Аз ще взема този стих в друга форма: „Ако светлината пребъде в нас и ние пребъдем в светлината, светът ще ни се изяви.“

Когато се изисква от човека да направи нещо, той казва: „Преди да направя това нещо, аз трябва да го зная, да съм го учил.“ Това е неправилно положение. Човек първо вижда светлината, запознава се с нея, а после я изучава. Човек първо се запознава с хляба и водата, опитва ги, а после ги изучава. Следователно човек първо се запознава с нещата, след това ги изучава. Това е естествен път на постижение. Човек знае какво да прави и как да прави това, което се иска от него, но по зла воля понякога той не иска да направи това, което знае. Има случаи, когато човек забравя какво трябва да прави и как трябва да го направи, но той сам е причина за това. Докато е трезв, с будно съзнание, човек помни и знае всичко, но пийне ли няколко чаши вино, той всичко забравя. Той забравя майка си, баща си, жена си и децата си. Само едно нещо помни – пълната чаша с вино.

Често хората се оправдават, че не са направили нищо, както трябва, защото не виждат ясно предметите. Защо не виждат ясно? – Защото са турили пред очите си дебела преграда. Щом махнат преградата, всичко ще се открие пред тях и те ще виждат ясно. За да вижда човек ясно, причината за това е светлината. Какво представлява светлината? – Докато е в светлина, човек вижда пътя си и свободно върви, без да се спъва. Щом светлината изчезне, той не вижда къде ходи и се спъва. Следователно светлината, знанието, свободата се изучават по два начина: чрез присъствието им и чрез отсъствието им. Например когато си в светлина, ти познаваш свойствата ¢; щом останеш в тъмнина, ти пак изучаваш свойствата на светлината. Докато имаш знание, ти можеш да изучаваш свойствата му; щом изгубиш знанието си и станеш невежа, пак изучаваш свойствата на знанието. Докато си свободен, ти изучаваш свойствата на свободата; щом се ограничиш, ти пак изучаваш свойствата на свободата.

Значи съществуват два начина за изучаване на нещата: положителен и отрицателен. И правото можете да изучавате чрез прилагане на правните закони и чрез прилагане на кривите положения. Щом се натъквате на нещо криво в живота си, вие започвате да страдате. В света страдат и праведни хора, както и тия, които си служат с кривото. Христос беше праведен човек, но понеже понесе греховете на кривите хора, трябваше да мине през големи страдания. Всеки, който става поръчител на грешните хора, които ядат, пият и не плащат, ще носи техните страдания и грехове. Някой е ял, пил, правил е дългове, а заради него плаща онзи, който му е станал поръчител. Законът хваща богатия, а не този, който всичко е изял и изпил. Който не иска да плаща, той не трябва да става поръчител.

Като не разбират законите на живота, хората сами си създават нещастия. В това отношение някои хора мязат на мухите, които кацат, дето им падне. Мухата е крайно тщеславна. Тя каца все на видни места: на носа, на челото, на веждите, на лицето на човека. С това тя иска да му покаже, че е от висок произход. Като я хване между пръстите си, човек ¢ показва, че тя не може да се сравнява с него. Следователно влезе ли в света, човек трябва да кацне на скрито място, т.е. на последно място, никой да не го вижда. И законът има ръце. Хване ли те законът, ще те държи, докато иска. „Ама аз съм от високо произхождение.“ – Щом си от високо произхождение, излез от ръцете му. Докажи силата на своето произхождение. Като се види в невъзможност да се справи с положението си, човек като мухата започва да се моли, да пее, за да го освободят. Мухата казва на човека, който я държи в ръката си: „Ако си музикант, бъди милостив към мене. Аз съм слабо, малко същество. Аз мислех, че съм силна, но видях, че има по-силни от мене. Ако ме стискаш още, ще ме смажеш.“ Човек отваря ръката си и мухата хвръква на свобода. Какво ще разправя тази муха на другарките си? Тя ще им каже: „Като отивате в света на законите, не се приближавайте много до тях. Стойте винаги далече и на последно место.“

Когато обичат някого, хората постъпват като мухите – сядат близо до него. Те обичат да се доближат до него, за да го почувстват. Някой казва: „Като обичам някого, искам постоянно да го виждам пред очите си.“ Какво ще придобиеш, ако държиш възлюбения си постоянно при себе си? Да бъдеш във физическа близост с човека, това още не е близост. Близостта е нещо вътрешно. Ти можеш да бъдеш близък с един човек, когато го държиш в ума си, в сърцето си. Същото се изисква и от него. Тази връзка е съществена. Да държиш човека в ума си – в необятния свят на мисълта, и в сърцето си – в широкия свят на чувствата, това означава близост. Физическата близост на хората причинява недоволства, стълкновения и противоречия между тях. Такова е положението на клоните на дървото. Най-малкият вятър ги заставя да се търкат един в друг, вследствие на което те се осакатяват.

В любовта си съвременните хора започват добре, свършват зле. Защо? – Защото нарушават разстоянието, на което любовта действа. Двама приятели или мома и момък, които се обичат, първоначално са готови да се виждат отдалече само. Момъкът например казва: „Искам отдалече само да зърна своята възлюбена.“ Успее ли да я зърне, през целия ден той е доволен и щастлив: пее, работи, движи се – все за нея мисли. На втория ден казва: „Искам само да я зърна.“ Обаче като я види, той увеличава ъгъла на зрението си – иска да я обхване изцяло с погледа си. На третия ден той иска да чуе само една дума от нея, да чуе гласа ¢. Като чуе гласа ¢, той е щастлив, нищо повече не иска. На четвъртия ден той си казва: „Чух гласа ¢, ангелски глас има, но искам на мене да каже една дума.“ Момата му каже една дума и той се намира на седмото небе от щастие. Но после и това не го задоволява, иска му се да поговори с нея, за да разбере как мисли тя. Ден след ден той се приближава към нея, докато най-после се скарат. Влюбените са много чувствителни. Ухото им е толкова изтънчено, че всяка груба дума произвежда рана на сърцето им. Щом думите на влюбените причиняват рани, това показва, че Любовта ги е напуснала.

Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората. За оправдание някой казва, че макар външно да е груб, поне вътрешна обхода има. Любовта изисква от човека и външна, и вътрешна обхода. Човек сам чертае пътя и отношенията си с хората. Той сам е причина да го уважават или да не го уважават хората. От обходата му зависи уважението, с което се ползва. Каквито са твоите отношения към хората, такива ще бъдат и техните отношения към тебе. Това е закон за физическия, за духовния и за Божествения свят. Забелязано е при това, че всяка отрицателна проява в духовния свят влече последствията си и на физическия свят. Например излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън някой ще му причини някаква неприятност. Затова е казано в Писанието, че няма скрито-покрито в света. Колкото малка и да е лъжата, тя е подобна на микробите, които се размножават и причиняват нещастия на хората. Като се размножава, лъжата оставя нечистотиите си в ума и в сърцето на човека, с което му причинява големи пакости.

Като се намерят пред мъчнотии и страдания, пред злото, хората искат да бъдат далече някъде. Каквото и да правят, те не могат да ги избегнат. Преди всичко злото не е вън от човека, то е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма, то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Същото прави и микробът. Докато е вън от човека, той съществува само като възможност. Влезе ли в него, той започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разрушава. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си – нито едно лошо чувство или желание. Умствената енергия, която е дадена на човека, е определена само за добри мисли. Сърдечната енергия е определена само за добри чувства и желания. Енергията на човешката воля е дадена само за добри постъпки. Човек е свободен да мисли, да чувства и да постъпва, както иска, но за всичко това той носи отговорност и последствия. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувства и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорността за постъпките си. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Ученикът, който постъпва в музикална академия, свири онова, което програмата изисква. Ученикът от художествената академия рисува такива картини, каквито са предвидени в програмата.

Човек е изпратен на Земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че е следвал своя предначертан път. Какъв е пътят, който той следва, и кой е начертал този път? Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му е била женитбата. Знае ли той кой му е определил този път? Да се жени човек или да не се жени – това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил. Какво виждаме в живота? – Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят. Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Дали ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши Волята Божия. Не върши ли Волята Божия, той е осъден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши Волята Божия! С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си – от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си – и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си.

Човек страда. Защо? – По три причини: или защото не мисли право, или защото не чувства право, или защото не постъпва право. Следователно истинско право е това, което е обмислено, почувствано и направено правилно. Като изнасям кое е право и кое – криво, никого не съдя. Ако съдя вас, ще съдя и себе си. Ако съдя вас, себе си ще цапам. Какво се ползвам, като се цапам? Освен че нищо не се ползвам, аз губя. Някой се оплаква, че са го обрали. Колко са го обрали? – Взели са от касата му сто лева. Аз вадя от джоба си сто лева и му ги давам. Като изправям погрешката на брата си, с това изправям своя погрешка. Трябва ли човек да краде, да върши престъпления? – Човек не трябва да краде, но едно трябва да знае: погрешката или престъплението не седи толкова в кражбата, колкото в заблуждението, което човек внася в ума си, че като открадне оттук-оттам нещо, ще оправи работите си. Като открадне нещо, човек го туря пред очите си, пред съзнанието си, и по този начин закрива светлината и не може да вижда ясно. Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се с техните погрешки, вие ще направите повече, отколкото те са направили. Пазете чистотата на ума, на сърцето и на волята си.

Съвременните хора се запитват не може ли без страдания. Който не е разбрал смисъла на страданията, той иска да се освободи от тях. Който разбира смисъла им, знае, че страданията са необходими за развитието на човека. Без страдания няма развитие. Всяко страдание, добре издържано, всякога се възнаграждава. За всяка обидна дума, добре понесена, човек получава десет благи думи. Ако една от благите думи заличи лошата, остават девет благи думи резервен капитал. Когато някой пита защо трябва да го обиждат, кажете му, че всяка обида, добре понесена, носи след себе си голямо богатство. Кажат ли една лоша дума за вас, след нея идат десет добри. Който ви обижда, несъзнателно ви прави услуга. Като знаете това, не търсете правото си. Оставете Бог да ви отдаде правото. Докато сами търсите правото си, никакво благословение няма да получите. Щом се оставите на Бога, Той да се застъпи за вашето право, вие ще получите Неговото благословение. Когато ви хулят, гонят, обиждат, благославяйте Господа в себе си, за да получите Неговото благословение.

Често хората дават отчет за постъпките си, за своите мисли и чувства, и се запитват защо не успяват. Те казват, че едно време са имали повече любов едни към други, отколкото сега. Причината за това е, че те са турили някои хора много близо до себе си, вследствие на което са закрили хоризонта пред своя поглед. Следователно не приближавайте човека по-близо до себе си, отколкото Господ го е турил. Какво ще бъде положението ви, ако някой певец пее в ухото ви направо? Колкото добре и да пее, вие ще бъдете недоволни, ще искате да се отдалечите от него. Ако същият певец се отдалечи от вас на известно разстояние, вие ще го слушате с разположение. Колкото сте по-далече едни от други, толкова по-добре. Какво ще придобиете, ако искате да се познаете чрез приближаване? Какво ще стане с вас, ако Слънцето дойде на разстояние два пъти по-близо, отколкото е сега? Казвате, че ще имате повече светлина. Наистина, ако Слънцето се приближи към Земята, ние ще имаме повече светлина, но тя ще бъде много ярка, едва ще се понася. Венера, която е по-близо до Слънцето, отколкото Земята, за да не се запали от слънчевата топлина, е обвита в пари. Като минава през парите, слънчевата енергия значително намалява своята интензивност, благодарение на което има живот на Венера.

Мнозина искат да бъдат обичани от всички, да се ползват с много любов. Не желайте да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Не желайте майките, бащите, приятелите ви да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Обичат ли ви повече, отколкото трябва, вие сте изложени на страдания.

Ако пребъдваме в Светлината, и ако Светлината пребъдва в нас, светът ще ни се изяви. Според закона на Любовта човек може да познае нещата само тогава, когато са поставени на своето место. И за да бъдеш обичан от някого, ти трябва да се поставиш на такова разстояние от него, на каквото Бог те е поставил. За да може да вижда ясно звездите, астрономът трябва да постави телескопа си на точно определено разстояние от всяка звезда. Постави ли го на такава точка, на каквато звездите трябва да попаднат във фокуса, те се виждат ясно. Обикновено човек поставя близо до очите си ония предмети и хора, които повече обича. Колкото повече ги обича, толкова по-близо стоят пред очите му; колкото по-малко ги обича, толкова са по-далече от неговия поглед. Не ги ли обича, той никак не ги вижда. Разумният поставя нещата на такова разстояние, на каквото трябва. Постави ли ги на определеното разстояние, той ги обича толкова, колкото трябва. Когато обичате хората, колкото трябва, и когато те ви обичат, колкото трябва, и едните, и другите сте на определените от Бога места.

Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени.“ Каквото и да става във външния свят, не съдете. От погрешките на външния свят можете да се поучавате, но не и да съдите. Не съдете, нито хвалете. „Нямам ли право да кажа мнението си?“ – Имаш право да кажеш мнението на Бога, но не и своето. Никой не се нуждае от мнението на човека. Светът се нуждае от авторитетното мнение на Бога, но не и от мнението на човека, който днес мисли по един начин, а на другия ден – по друг начин. Ценно е мнението на онзи, който е проводник на Бога.

Някои религиозни постоянно цитират думите на Христа – какво казал Христос преди две хиляди години. Добре е говорил Христос на времето си, но Той и до днес продължава да говори. Да се държи само на думите, които Христос е говорил в миналото, е все едно да се радвате на думите на петгодишното дете. Това дете е израсло вече, станало е 21-годишен момък. Слушайте какво днес той ви говори. Христос говореше едно време на евреите и със слово, и с камшик – според тяхното тогавашно развитие. На съвременните хора Христос говори по друг начин, на друг език. Слушайте и това, което днес ви говори. Искате ли днес Христос да говори с камшик, или с друг някакъв закон? – За предпочитане е днес Христос да говори на хората чрез закона на Любовта, на Мъдростта, на Истината, отколкото чрез закона на камшика. Приложете закона на Любовта първо към себе си, за да простите първо на себе си. Щом приложите Любовта към себе си и простите на себе си, вие ще приложите същия закон и към ближните си. Бог е всепрощаващ. Като направи някаква погрешка, човек чува гласа на Бога в себе си, Който му казва: „Изправи погрешката си и повече не греши. Не съди, за да не бъдеш съден. Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе.“

От днес нататък, до края на 1939 година, се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл в ума си, не възприеме едно лошо чувство в сърцето си и не извърши нито една лоша постъпка. Ако може да се въздържа от всичко отрицателно, освен определената премия той ще запази енергията си: няма да се гневи, да се сърди, да се кара. Види ли, че двама души се карат, той трябва да се отдалечи на такова разстояние, че да чува и да вижда само доброто. Разумният свят изисква от всички хора да живеят братски, по любов. Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения. Човешките недоразумения се отразяват във великия свят и произвеждат големи катаклизми.

Разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън. Хората са изкопали подземни скривалища, за да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза отгоре? Този огън ще разтопи Земята на дълбочина повече от 25 метра. Къде и как ще се крият хората от този огън? Какво ще стане тогава с човечеството? Който оцелее, той ще говори. Вярно ли е това, или не, всички ще го опитате. Няма да остане човек на Земята, който да не мине през този огън. Вие трябва да бъдете готови да издържите на този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ. Огънят, за който днес говоря, е започнал да действа вече. Той е напекъл много хора. Че наистина този огън действа в света, виждаме по разстройството на нервната система на хората, по техните физически и психически заболявания. За онези, които следват Божия път, този огън е благословение. За онези, които не следват Божия път, този огън е мъчение.

Желая ви да следвате пътя на Любовта. Вие следвате пътя на Любовта, но по крив начин. В какво седи кривото? – Кривото седи в това, че като обичате някого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва. Аз бих ви съветвал да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Бог мисли, чувства и постъпва чрез вас. Дойдете ли до проявите на любовта, поставяйте хората нито много близо, нито много далече от себе си. Дойдете ли до преценка на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други. Разстоянието, на което хората трябва да стоят един от друг, се определя от нуждите им. Срещат се двама души: единият е жаден, носи чаша за вода, а другият носи стомна с вода. Единият подава чашата, другият я пълни. Каквото е разстоянието между проточената ръка на жадния и на този, който налива водата, такова трябва да бъде разстоянието на онези, които се обичат. Спазват ли това разстояние, отношенията им ще бъдат добри. Ръката е мярка за разстоянието между хората. Когато двама души си подават ръка, те сами определят разстоянието, на което Бог ги е поставил.

Следователно иска ли да следва пътя на Любовта, човек трябва да постави ума, сърцето и волята си на тяхното място. Това изисква Бог от всеки човек. Това значи да върши човек Волята Божия. Не изпълни ли закона на Бога, както трябва, колкото и да се оправдава човек, нещо отвътре му казва: „Не правиш добре, изправи погрешката си.“ За да върши Волята Божия, човек трябва да взема правилен тон в своите мисли, чувства и постъпки. Правилният тон прави мисълта светла, чувствата – топли и добри, а постъпките – благородни. Умът, сърцето и волята на човека също имат свой определен тон. Когато умът, сърцето и волята се проявяват според своя тон, човек изпитва радост и веселие в себе си. Той се радва, че мисли, чувства и постъпва правилно. Като прилагате вярно тона на своя живот, ще чуете гласа на своя Баща: „Дерзай, добри и верни рабе! Дерзай, добри и верни синко!“

И тъй, поставяйте всяко нещо на неговото място, както поставяте числата на техните места. Като наредите числата от 1 до 10, виждате, че всяко предидущо число е по-малко от последващото. Ако имате да дължите един лев, вие се радвате, че дългът ви е малък. Обаче ако турите единицата на мястото на деветорката, радостта ви изчезва. Дългът, който е на първо място, на мястото на единицата, се увеличава девет пъти повече. Не размествайте местата на нещата, за да не си създавате излишни страдания.

Като ученици вие трябва да вземате правилно тоновете, т.е. да мислите право. Ако не мисли право, човек не може да пее добре; ако не чувства право, той няма израз в пеенето; ако не постъпва добре, той не може да вложи сила и тон в пеенето. Човек не може да пее добре без участието на ума, на сърцето и на волята си. Пее ли по този начин, човек може да се самовъзпитава. Когато пеете, Любовта, Мъдростта и Истината трябва да вземат участие в пеенето, за да дадете израз на всичко, което Бог е вложил във вас. Това е истинско пеене.

Желая ви сега да пеете така, че умът, сърцето, волята, душата и духът ви да пеят заедно с вас. Отворете душата си за Любовта, за знанието и светлината, за свободата и мира. Дайте ход на доброто в себе си, за да се свържете с всички разумни същества, които идат да ви помагат.

Желая ви да се свържете с разумните същества, които идат да ви поздравят за смелостта, че сте мислили, чувствали и постъпвали така, както Бог изисква.

Желая ви топлината на Любовта, светлината на Мъдростта и силата на Истината да бъдат ваши спътници!


22 септември 1939 г., 5 ч., София – Изгрев

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube