ЧЕТИРИТЕ СЪЗНАНИЯ

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

 

Размишление

Четоха се резюмета на единадесета и дванаде­сета лекции от първа година.

Чете се темата "Разлика между подсъзнание и свръх­съзнание".

Какво ще получите като съберете следните числа:

Като се съберат тия числа, взаимно ще се унищожат или ще се получат нули. Нулата представлява реалния свят, от който е произлязъл феноменалният. Ако съберете две положителни величини, ще получите ли реалния свят? Или ако извадите две величини, ще получите ли реалния свят? Какво нещо е изваждането? Човек вади корен от земята, когато изсъхне. В този смисъл изваждането показва, че когато нещо престава да съществува, то неизбежно трябва да се извади. Човек изважда една идея от ума си, когато тя престава да го ползва.

Като разглеждам тия въпроси, аз имам желание да ви заставя право да мислите и разсъждавате. Например, вие мислите, че можете изведнъж да разрешите всички въпроси. Това е невъзможно, такъв процес не съществува в Природата. Като се нахраните веднъж добре, разрешавате ли с това въпроса за яденето? Цял живот да ядете, и няколко живота наред да ядете, пак няма да разрешите въпроса за яденето, този въпрос е неразрешим. Нито като яде, нито като не яде, човек може да разреши въпроса за яденето. Като се нахрани добре, човек не мисли за ядене; като е гладен, човек мисли само за ядене, той усеща, че му липсва нещо.

Човек не може да разреши въпроса за яденето, но същевременно той не може да си отговори още на много въпроси. Например, той няма ясна представа какво нещо е съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Думата съзнание се е образувала от предлога с и съществителното знание. Тази дума означава още живот –тя е произлязла от гръцката дума зоѝ. Тогава подсъзнание означава нещо скрито под Живота. В този смисъл подсъзнанието представлява склад, в който се събират всички неща. Движението в подсъзнанието е кръгообразно, което показва, че нещата не излизат вън от него. Но когато пожелае, човек може да извади нещо от този склад – от подсъзнанието си, както вади вода от кладенец: спуща кофата в кладенеца, нагребва вода и я изважда навън. В подсъзнанието се крият известни добродетели, но в подсъзнанието се крият и много погрешки от миналото. Когато човек не очаква, тогава ще излезе някоя добродетел или някоя погрешка от подсъзнанието и той се чуди къде са се крили тези неща в него. Някой път влизате в килера на къщата си, дето държите стари, от години изостанали дрехи, вече старомодни, и се чудите къде сте ги крили до това време. Къде сте ги крили? В подсъзнанието си. Тъй щото, ако сравните подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще видите, че те представляват две противоположни неща. Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието – новото. В живота на свръхсъзнанието човек ще вземе вълната от гърба на овцата, ще я изпреде, ще я изтъче и ще си ушие от нея нова, чиста дреха. В подсъзнанието се складират стари идеи, а свръхсъзнанието възприема и прилага новите идеи. Обаче и подсъзнанието, и свръхсъзнанието са елементи, полюси на Живота.

Христос казва: "Аз съм пътят, истината и животът." Това са три елемента на едно и също начало. Кой от трите елемента е най-важен? Някой ще каже, че Животът е най-важен. Обаче как ще отидете до Живота, ако нямате Път? Друг ще каже, че Пътят е най-важен. Как ще отидете до пътя, ако не носите Истината, Светлината в себе си? Следователно нито Живот без Път и Истина, нито Път без Истина и Живот, нито Истина без Път и Живот. Пътят, Истината и Животът представляват три еднакво важни и необходими величини за целокупния Живот. Такова нещо представляват и четирите вида съзнания – те са неразривно свързани величини: подсъзнанието представлява миналия живот, в който влиза животът на минералите, растенията, живот­ните, хората и Ангелите; съзнанието представлява живота на минералите, растенията и животните; самосъзнанието предста­влява живота на човека; свръхсъзнанието представлява живота на Ангелите. Следователно съзнанието и подсъзнанието представляват основа на човешкия живот, а свръхсъзнанието е извън този живот – то няма нищо общо с човешкия живот. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са два живота, съвършено независими един от друг; те са два полюса, които се движат в противоположни посоки. Подсъзнанието ражда съзнанието, самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Наистина човешкият живот е по-близо до Ангелския, отколкото живота на минералите, растенията и животните. Съзнанието представлява платното, върху което Природата като вещ художник рисува, нахвърля предметите, които с течение на времето обработва.

Сега ще приведа един стар окултен разказ, който никога досега не е изнасян: хиляда години преди християнството в Египет живял един беден художник – Бар-Един-Бу. Един ден той намислил да нарисува картината на изгряващото Слънце, но нямал пари да купи платно за картината си. Дошло му на ума да отиде при един виден тъкач на платна в Египет и да го помоли да му даде платно за голямата картина с условие, като я продаде, да му плати платното. Тъкачът се съгласил, отрязал колкото платно било нужно, но си помислил: "Когато художникът свърши картината, аз ще я взема от него." Художникът взел платното, благодарил и започнал да мисли откъде да вземе четки и бои за рисуване, понеже нямал пари да купи тия работи. Отишъл в един магазин, в който продавали тия неща, и се помолил да му дадат необходимите четки и бои за нарисуване на картината на изгряващото Слънце с условие след продаването ѝ да плати дълга си. Господарят на магазина му дал нужните неща, но си помислил: "Като нарисува картината, аз ще я взема." Художникът се нуждаел още и от рамка за картината си, затова отишъл в един магазин за рамки и казал на господаря: "Моля, услужете ми с една рамка, беден съм, нямам пари да я купя. Искам да нарисувам една картина – като я продам, ще платя рамката." Търговецът му дал една рамка, но си помислил: "Като нарисува картината, аз ще я взема за себе си." Художникът започнал да рисува картината и след време тя била готова. Той съобщил във вестниците, че еди-кой си художник е нарисувал картина на изгряващото Слънце и я обявява за продан. Картината била изложена в дома на художника; започнали да се стичат маса хора в дома на художника, за да видят картината, и всички останали възхитени – картината била много хубава. Първи се явили при художника тъкачът, търговецът на четки и бои и търговецът на рамки. Тъкачът казал: "Картината е моя, защото аз дадох платното – на какво щеше да рисуваш, ако нямаше платно?" Търговецът на четки и бои казал: "Картината е моя, защото с какво щеше да рисуваш, ако нямаше четки и бои?" Търговецът на рамки казал: "Картината е моя, защото ти не би могъл да рисуваш на платно, ако то не беше опънато на рамка." На кого принадлежи картината? Ще кажете, че картината принадлежи на художника. Какви доказателства има за това? Че платното е на тъкача, боите и четките – на първия търговец, а рамката – на втория търговец, доказателствата са налице. Къде са доказателствата, че картината е на художника? Ще кажете, че доказателствата, които са в полза на художника, са в изработката, в идеята, която той е вложил... Най-после се завежда дело на кого принадлежи картината. Ищците имат на лице нещо: един – платното, вторият – четките и боите, третият – рамката. Какво има налице художникът? Нищо. Значи самата реалност не е налице, тя отсъства. Платното доказва ли, че картината е на художника? Не доказва. Рамката доказва ли, че картината е на художника? И тя не доказва. Само боите доказват донякъде, че художникът ги е турил на платното в този ред, в какъвто ги виждаме, обаче това доказателство е косвено само. Питам може ли картината да принадлежи само на един човек? Не може. Следователно тъкачът има право да вземе само платното, първият търговец има право да вземе четките и боите, а вторият търговец – само рамката. Представете си, че тъкачът иска платното си чисто; може ли да му се върне такова? Или ако първият търговец иска боите да му се върнат назад, може ли да стане това? Може ли да се върне рамката на втория търговец?

Сега да преведем какво означават платното, боите и рамката в Живота. Рамката представлява физическото тяло на човека, платното представлява сърцето на човека, а четките и боите – неговия ум. Тъй щото, като гледате една картина, вие виждате и платното, и боите, и рамката ѝ, но реалното не виждате. Следователно реално е това, което не се вижда. Реалността всякога остава невидима – това, което художникът е вложил, е невидимо, това е идеята. Само онзи може да види и разбере идеята на художника, който може да се свърже с неговия ум. Иначе, който друг погледне картината, той нищо няма да разбере от нея. Какво ще разбере мухата, птицата или кучето от една гениална картина? Нищо няма да разбере.

Сега как ще решите вие въпроса – на кого се пада картината? Кой има най-голямо право върху картината – художникът, тъкачът, първият или вторият търговец? Кое дава право на художника сам да продава картината си? Платното, боите, четките, рамката не са негови. Като са услужили на художника с нещо, тъкачът, както и двамата търговци са казали в себе си, че щом художникът нарисува картината, всеки от тях ще я вземе за себе си. След всичко това художникът, който нарисувал картината, казва, че тя е негова.

Сега оставям този разказ да мислите върху него, вие да го разрешите. Тази присъда може да се разреши по четири различни начина. Разрешението на този въпрос може да стане от гледището на съзнанието, на самосъзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието. Бар-Един-Бу е художникът, който разполага с четири реални неща – платното, боите и четките, рамката и картината. Всеки, който е услужил с нещо на художника, заявява своето право върху картината. Обаче вие казвате, че картината е на художника – това е пристрастие. Нима тъкачът няма никакъв дял в картината? И той се е трудил, работил докато изтъче платното. Бояджията, който е правил боите, също е употребил труд, работа. Онзи, който е правил рамките, и той се е трудил – той е ходил по горите да търси подходящи дървета за рамки. Ако сравните труда на худож­ника с този на тъкача и на търговците, които са му услужили, ще видите, че художникът е употребил физически труд най-малко. Неговият труд е повече идеен, отколкото физически – художникът взема четката, нахвърля боите и рисува. Рисуването не представлява голям физически труд. Следователно, когато решавате въпроса на кого принадлежи картината и кой има право върху нея, трябва да вземете предвид всички ония, които са взели каквото и да е участие в нарисуването ѝ. Иначе всеки учител, който рисува върху черната дъска, ще каже, че има право и върху дъската. Не, учителят няма право върху дъската. Щом нарисува нещо върху нея, след време той заличава рисунката си. Тъй щото, мислете върху въпроса чия е картината и кой има най-голямо право върху нея. Тъкачът има материално доказателство, че е вложил нещо материално в картината; търговците – също. Обаче какви са доказателствата на худож­ника, че е вложил нещо материално в картината си? Като разсъждавате философски по този въпрос, вие можете да опровергаете много философски твърдения в областта на съвременните философски теории. Съвременните учени и философи казват, че всичко, което се пипа, вижда, чува и вкусва, е реално; щом нещо не може да се пипа, вижда, чува и вкусва, не е реално. Тогава кое е реалното, което художникът е вложил в картината си? Ако е въпрос за неговата идея, тя нито се пипа, нито се вижда, нито се вкусва.

Сега ще изясня тази идея със следния пример: ако с пръст докосна струната сол на цигулката и чуя този тон, аз ли съм го вложил в струната? Или ако вземете кой и да е тон, вие ли сте го вложили в цигулката? Тоновете съществуват ли в Природата? Срещате един човек и казвате, че името му е Стоян. Стоян ли е той всъщност? Какво нещо е Стоян? Име. Защо е дадено това име на човека? За да се различава от другите. Имената на хората са произволно създадени. Не само имената, но и много неща са произволно създадени. Следователно вие трябва да различавате произволните, нереалните неща от тия, които Природата е създала и вложила в нейния списък. В Природата съществуват трептения, но не тонове. Тя не знае какво нещо са тоновете до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Ние вземаме тоновете само като помагало в музиката, като основни белези, чрез които можем да изразяваме това, което чувстваме и преживяваме.

Сега, като разсъждавате върху различни въпроси, като търсите начин за правилно разрешаване на задачите си, имайте предвид следното правило: всяка задача, правилно разрешена, предизвиква в ума ви появяване на малка светлинка, която пък внася у вас Радост; щом решаването на една задача не е съпроводено с поява на Светлина, задачата не е правилно решена. Това правило се прилага навсякъде в живота, в науката. Например, съвременната механика разполага с много принципи, според които могат да се построят цели машини или части от тях. В една машина искат да турят едно колело в движение. За тази цел правят ред изчисления, основани на известен принцип, прилагат тия изчисления при движението на колелото, но колелото не се движи. Правят втори, трети, пети, десети опит, докато най-после колелото започва да се движи. Щом в ума ви проблесне малка Светлинка и вие се зарад­вате, това показва, че сте дошли до правилно разрешение на въпро­са. Тъй щото, когато искате да знаете дали сте разрешили задачата си правилно, вижте върти ли се вашето колело. Някой казва, че даден въпрос не му е ясен в съзнанието.

Какво разбирате под думата съзнание? За Природата съзнанието представлява само една дума. Като изговорите думата съзнание, виждате ли някаква Светлинка в ума си? Като кажете гладен съм или жаден съм, вие се свързвате с усещането, което тия думи произвеждат върху вас. Обаче какво чувство или какво усещане произвежда думата съзнание върху вас? Засега думата съзнание е философски термин само, тя не е погълнала още човешкото съзнание. Вие не разбирате още какво нещо е съзнанието. Съзнанието е нещо Божествено. В който момент разберете какво представлява съзнанието, вашият живот коренно ще се измени. Как ще се измени животът ви? Представете си, че се намирате в голяма тъмна стая, но не знаете къде сте, отде се влиза и излиза, не можете да се ориентирате, чудите се какво да правите. В джоба си носите свещ и кутия кибрит, но сте забравили това. По едно време ви дохожда на ума, че имате една свещ и кибрит в джоба си, веднага драсвате кибрита, запалвате свещта, осветявате стаята и се ориентирате – виждате къде какво има в стаята, виждате къде е вратата за излизане, накъде води тя и т.н., цялата обстановка на стаята приема вече съвсем друг изглед. Вие свободно отваряте вратата и излизате вън на простор, на слънчева светлина.

И тъй, човек не трябва да живее само с понятието съзнание, но със съзнанието като реалност. Докато живее с понятието съзнание, човек е в тъмна стая, с незапалена свещ и кибрит в ръка и се блъска от стена в стена. Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на Живота, пред Нов живот. В този Живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря – тя показва правия път в Живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете, с тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси – какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето ѝ, колко въздух е нужен за пълното ѝ горене – са от второстепенно значение.

Сега стремете се към простота, към яснота в своите раз­бирания. Всички неща в Живата Природа са ясни, прости и разбрани – тя не търпи никаква двусмисленост, никаква двойственост. Тя казва: "Ако простите работи не разберете, и сложните няма да разберете; ако простите разберете, и сложните ще разберете." Това е изказал Христос със стиха: "Ако земните работи не разберете, как ще разберете небесните?" Турете в ума си мисълта да разберете елементарните работи в Живота, да разберете простите прояви на съзнанието. Щом разберете простите прояви на съзнанието, ще разберете и неговите сложни прояви, т.е. ще разберете и останалите форми на съзнанието.

Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва – в първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необик­новените, ценните работи обратно – в началото си изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по-хубави.

Като ученици от вас се иска точност в думите – по форма, по съдържание и по смисъл. По форма на думите, ние казваме, например, добър, по-добър и най-добър. Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо, по-добър – по отношение на някого специално и най-добър – също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно, няма защо да сравнявате човек с човека, никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят по смисъл: казваме добър, по-добър и най-добър или много добър човек. По отношение на кого този човек е добър? По отношение законите на Живата Природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение Природата е меродавна към Доброто в човека – тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния Живот, както и на Живата Природа. Като дойдете до Живата Природа, кажете в себе си: "Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които Природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби."

Окултният ученик трябва да се съобразява със законите на Живата Природа – за него те трябва да бъдат меродавни. В сравнение с Природата никой философ не може да бъде меродавен. Философите могат да бъдат авторитети за хората, но само дотолкова, доколкото могат да засилят, да подкрепят техните възгледи и разбирания. Ако човек не разсъждава правилно, философът нищо не може да му докаже. Ако уче­никът не е музикален, никой учител не може да го научи да свири; ако ученикът е музикален, учителят ще може да го научи да свири, ще му предаде от своя талант, за да развие в него онова, което Природата е вложила. За човека е меродавно онова, което Природата е вложила в него. Ето защо човек трябва да работи върху онова в себе си, което Природата е вложила като дарби или способности. Щом работите съзнателно върху себе си, правилно ще разрешите задачите си. Това е въпрос на време само: някой може да разреши задачите си за един ден, друг – за един или няколко месеца, трети – за година, четвърти – за десет години, пети – за цял живот, шести – за няколко живота. Това зависи от човека. За обикновения човек се изисква много време, за талантливия – по-малко, за гениалния – най-малко. Гениалният разрешава задачите си моментално. Но от всички се иска търпение.

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube