ЖИТНО ЗЪРНО

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

Четоха се резюмета от седма и осма лекция на първата година.

Чете се тема "Полза от съня".

Представете си, че точка С (Фигура 1) е семка, резултат на нещо. Тази семка може да бъде от какъв и да е плод, от житно зърно и друго. Какво трябва да правите с тази семка? Да ѝ дадете условия да се развие. Колко елемента са необходими за проява на скритите сили в семката? Първият елемент е почвата, изразена с правата линия АВ. Почвата, от своя страна, представлява резултат – тя е материя, изостанала в развитието си, тя не е завършила своята еволюция. Според някои окултисти материята представлява спящи духове в Природата. Работата на семката в дадения случай се заключава в това, да събуди тия духове. На научен език казано, работата на семката седи в това, да преведе потенциалните сили на почвата в кинетични. Вторият елемент, необходим за развиване на семката, е светлината. При падането си върху семката светлината образува ъгъла nmp. За да се развие семката, трябва непременно да възприеме слънчевите лъчи, които падат върху нея. Третият елемент, необходим за развитието на семката, е влагата, която пада върху нея във вид на пара или във вид на дъжд. Щом има тия три условия, семката може вече да се развива. Първото движение, което семката ще направи, е разклоняването ѝ надолу към центъра на Земята; после тя се отправя нагоре към центъра на Слънцето. При това раздвояване на семката в две посоки – надолу и нагоре – се забелязва известно съответствие между корените и клоните – на всеки корен отговаря по един клон и то така: на всеки голям корен отговаря голям клон, на малкия корен отговаря малък клон. Оттам, когато един корен или коренче изсъхне, с него заедно изсъхва и съответният на него клон или клонче.

Ако проследим развитието на човека от първичната клетка, ще видим, че и той е създаден от делението на тази клетка на две части във вид на две семки. Човешкият мозък се е образувал от семка – в него се намират корените на нервната система. Втората семка е образувала стомашния мозък, от който произлиза симпатичната нервна система*. Корените на тази система са в стомашния мозък. Симпатичната нервна система обхваща повече чувствата на човека. Вие трябва добре да изучите тия две системи, да се запознаете с техните функции, да знаете как да се справяте с тях. Например, някога вие усещате тежест в стомаха, но не знаете причината за това; ако сте запознати с функциите на симпатичната нервна система, ще разберете, че тази тежест, това неразположение в стомашната област е във връзка с чувствата ви, със симпа­тичната нервна система. Вие сте яли някаква храна, вибрациите на която не отговарят на тия на вашата симпатична нервна система, вследствие на което се явява известна дисхармония. Като премине това болезнено състояние по някакъв начин, вие започ­вате да усещате умствено нераз­положение. Значи болката се е прехвърлила в главата, в сле­пите очи, където изпитвате голямо напрежение. Това нераз­положение може да продължи ден, два или повече, докато изчистите и мозъка си по някакъв начин. Ето защо човек трябва да бъде внимателен в храненето си, да знае каква храна е нужна на неговия организъм.

Като ученици вие трябва да работите усърдно върху себе си, без да търсите лесния път. Вие трябва да знаете, че лесният път е най-мъчният път в Живота. Лесният път носи големи опасности за човека, мъчният път е безопасен. Следователно, ако искате да успявате в живота си, търсете мъчния път. Търсите ли лесния път, ще имате големи изненади и изпитания.

Представете си, че житното зърно има съзнанието на човека и казва: "Аз искам да намеря лесния път и там да се отправя, не искам да ме заравят надълбоко, достатъчно е да ме поставят на един сантиметър дълбочина в земята и да ме посипят отгоре с малко пръст." Какво ще стане с житното зърно при тези условия? При най-малката суша то ще изсъхне. Такова е положението на всеки човек, който търси лесния път. Той може да казва, че страданията в живота не са нужни, че мъчнотиите трябва да се избягват и т.н. Каквото и да говори, както и да убеждава другите, човек е на крив път. Срещате ученици от гимназията, които казват, че математиката не е нужна в живота; защо не е нужна математиката? Защото търсят лесния път. Какво им е нужно тогава? Според тях нужна им била история, география, музика. Те мислят, че е лесно човек да се занимава с музика. Изобщо всеки предмет е важен за ученика. Той трябва да го изучава така, че предметът да проникне дълбоко в съзнанието му. За да се занимава с музика, преди всичко ученикът трябва да бъде музикален. За да познаете доколко сте музикален, влезте при един болен и му запейте – ако положението на болния се подобри, вие действително сте музикален. Музиката лекува, хармонизира силите в човешкия организъм. Следователно всеки човек трябва да бъде музикален, независимо от това дали свири, или пее. Човек трябва да бъде вътрешно музикален – това е особено необходимо за ученика. Без музика никакво хармониране не може да става между учениците в Школата. Да си хармонирате, това значи да пуснете корените си дълбоко в Земята, за да придобиете от една страна по-голяма стабилност, а от друга – да извадите колкото е възможно повече сокове от Земята и да ги изпратите към клоните.

И тъй, ще знаете, че устойчивостта, силата на идеите ви зависи от дълбочината, до която корените на тия идеи са стигнали в Земята. Колкото по-дълбоко се спущат корените на вашите идеи в Земята, толкова по-високо в съзнанието ви проникват клоните им, т.е. толкова по-високо сте отишли към Бога. За тази цел вие трябва да знаете как да трансформирате силите на своя организъм. Да трансформирате силите си, това значи да знаете какъв елемент да внесете в своя ум и в своето сърце. Щом намерите този елемент и го внесете в себе си, в ума ви ще се родят красиви мисли, а в сърцето – възвишени и благородни чувства. Тези елементи са подобни на инжекциите, които съвременните лекари правят на болните. Обаче преди да възприемете тези мисли и чувства, вие изпитвате такива състояния, каквито болният изпитва, когато му правят инжекции. Какво изпитва болният? В първо време се подува мястото, дето е направена инжекцията, после се явява температура, треска. Почти цяла седмица болният е неразположен и се зарича втори път да не се подлага на инжекции. Обаче след един месец болезненото състояние минава и човек започва да изпитва добрите резултати от инжекцията. Има два вида инжекции: физически и психически. След всяко голямо страдание, при което човек дохожда до помрачаване на съзнанието, до обезсмисляне на живота, в ума му се раждат светли и възвишени идеи. В случая страданието представлява инжек­цията. Така е било с всички велики хора, така е било с всички изобретатели, така е било с всички поети, писатели, учени и проповедници, така е било с всички музиканти и художници – законът е верен за всички времена и епохи, за всички хора без разлика. Най-мъчният път е правият.

Следователно, когато се натъкнете на някаква мъчнотия в живота си, ще знаете, че това е в реда на великите закони на Природата. Правият път подразбира добрия, съзнателния Живот, който трябва да се разбира правилно. Например, не всичко положително се отразява върху човека добре и не всичко отрицателно се отразява зле. Разбиране се иска от учениците. Думата лош не е положителна. Някой ви казва: "Не си толкова лош"; значи ти не си толкова лош, колкото си мислиш, не си толкова лош, колкото другите хора. Щом се каже така, ти се ободряваш, обновяваш. Това показва, че има отрицателни думи с възходящо действие върху човека; има положителни думи с низходящо действие. Например, някой ви казва: "Ти не си по-добър от другите"; значи другите хора са добри, но ти не си по-добър от тях. Думата добър е положителна, но в случая ти се обиждаш, обезсърчаваш се, тази дума не те повдига. Защо тази дума, употребена в изречението "ти не си по-добър от другите", те обижда? Защото вие сте имали високо мнение за себе си, считали сте се за нещо особено и изведнъж ви сравняват с всички хора. Какво трябва да разбирате под думата добър? Добър човек е онзи, който има права мисъл, прави чувства, прави действия. Значи три елемента определят Добротата: не може да бъде добър човек онзи, който няма права мисъл, прави чувства и прави действия. Доброто е резултат. Добрият човек лесно решава задачите си, лесно излиза от мъчнотиите на своя живот. Той знае причините на нещата, той разполага със знания.

Дойде някой при вас и ви нарече невежа; вие веднага се обиждате и казвате: "Как, аз да съм невежа, ти знаеш ли, че съм чел на френски Декарт, на немски Кант, на английски Бейкън?" Ако по това знание се съди за учеността на човека, тогава наистина този човек не е невежа. Обаче същият човек заболее от нещо и не знае причината на болестта си, не може да си помогне. Боли го главата; питат го: "Коя е причината за главоболието ти?" – "Не зная." – "Можеш ли да си помогнеш?" – "Не мога." Боли го стомах – не знае причината за болестта си, не може сам да си помогне и търси лекар. Питам учен човек ли е този, който не знае причината на заболяването си, нито сам може да си помогне? Този човек е първокласен невежа. Лекарят ще дойде, ще погледне дали езикът е бял, окото – жълто, пулсът на сърцето – ускорен и ще се произнесе, че е болен – има стомашно разстройство, придружено с главоболие; след това ще му предпише някаква рецепта и ще си замине. Това е констатация само, но не и определяне причините на заболяването.

Всеки, който страда от главоболие, той не обича да говори Истината. Който страда от болки в зъбите, той е нарушил някакъв природен закон и трябва да понесе последствията на това нарушаване. Като знаете това, не избягвайте болестите, не се страхувайте от тях. Те идват да възстановят нарушението, което някога сте причинили в Природата. Те идват да възстановят у вас нарушеното равновесие на организма ви. Какво правят хората днес? Като ги заболи зъб, бързат да го извадят, обаче болката продължава и след изваждане на зъба. Окултният ученик трябва да издържа болките докрай. Щом го заболи зъб, той трябва да приложи волята си и да не охка. Ако в това време дойдат другари при него, той трябва да разговаря с тях свободно, спокойно, като че ли нищо не го боли. Че страната му била подута – нищо от това. Абсолютно ще се абстрахирате от болката си. Природата изпитва човека доколко е смел, издръжлив на страдания.

Като ученици вие трябва да знаете, че страданията са неизбежни в пътя ви. Няма същество в света, което да не страда. Мислите ли, че житното зърно не страда? Големи са страданията на житното зърно! Посадено в земята, затрупано отгоре с пръст, то изпитва страшни страдания, като че се пръска, като че умира. Докато външната му ципица се пукне, то е в големи мъчения. Щом тази обвивка се разпука, то покълва, израства нагоре и започва нов живот – живот на освобождение. Следователно ще знаете, че няма да избегнете от страданията, но търсете причината на страданията. Не е въпрос да извадите болния зъб, но да намерите причината на болката. Щом ви заболи стомах, бързате да вземете очистително; днес болката ще мине, но утре пак ще се яви. Важно е да намерите причи­ната на всички болести, на всички мъчнотии, на които се натъквате. Че ви боляло глава, че ви било тежко на душата, че сте изпитвали някаква душевна празнота – нищо лошо няма в това, важно е да се знаят причините на нещата. Какво лошо има в това, че изпитвате известна празнота в себе си? Какво лошо има в това, че едно шише е празно? Днес е празно, утре ще се напълни. За да се напълни с ново съдържание, то непременно трябва да се изпразни. Когато главата, умът ви се изпразни, знайте, че на мястото на тази празнина ще дойде някаква нова идея.

И тъй, като ученици на окултизма вие трябва да познавате законите, за да разполагате с окултните науки, да се ползвате от тях. Сега сте млади още, но ако не изучавате законите на Природата и не живеете съобразно с тях, ще дойдат противоречията на Живота, с които не ще можете да се справите. Всеки ден ще се намирате под тежестта на тези противоречия, докато незабелязано и от самите вас гръбнакът ви постепенно ще се огъва – един ден ще се видите прегърбени във вид на въпросителен знак. Като се видите в това положение, ще кажете: "Остарях вече, всичко е свършено с мене." Защо си дошъл до това положение? Какво прави, когато беше млад? Знаеш ли защо беше млад? Не знаеш. Знаеш ли защо остаря? И това не знаеш. Какво знаеш тогава? Знаеш, че като млад ходеше прав, а като стар се прегърби. Окултният ученик трябва да бъде прав – на каквато възраст и да е, той трябва да бъде изправен. Прегърбването е символ на остаряване. Изправете гърбиците си! Никакви гърбици, никакво прегърбване да не става с вас.

Като станете сутрин, не бързайте да започнете работа: измийте се, изправете се добре, съсредоточете мисълта си към центъра на Земята, за да възприемете нейните енергии; после отправете тези енергии към центъра на Слънцето; след това пак отправете мисълта си към центъра на Земята и т.н. Като направите това упражнение няколко пъти, подвижете се нагоре-надолу. Най-после застанете тихи и спокойни и отправете своята благодарствена молитва към Онзи, който ви е пратил на Земята и ви е дал всички условия за растене и развиване. Свържете се с Неговото съзнание и благодарете Му – не на думи само, но от дълбочината на душата си. Свържете се после със съзнанието на добрите и разумните Същества в света, които работят за вашето повдигане. Благодарете на тия Същества, благодарете на великите сили в света, които покрай своята велика задача да ръководят съдбините на цялото човечество са отделили част от времето си и за вас, за създаване на добри и благоприятни условия за развитието ви.

Така постъпват и цветята: цъфтенето на цветята не е нищо друго, освен благодарност, признателност, която те отправят към Слънцето за оказаните от него услуги. Не е лесно положението на семената на цветята, докато са заровени в пръстта. Обаче след като поникнат, след като се покажат на повърхността на земята и започнат да растат нагоре, да цъфтят и плод да връзват, те изказват благодарността си към Слънцето, към влагата, към въздуха, че са им съдействали в тяхното развитие. Като гледа към цветята, Слънцето се усмихва и непрекъснато обещава да им праща от своята енергия. Следователно всяка мисъл, всяко чувство и всяко действие в човека трябва да бъдат като цветовете на растенията – те трябва да изразяват благодарността на човека към Бога, към всички светли и възвишени Същества за благата, които са им дали. Докато цветето благодари, има възможност да цъфти; престане ли да благодари, неговата работа е свършена. Докато цъфти, то има възможност да се ползва от енергиите на Природата. Същото може да се каже и за човека: докато благодари, човек мисли; щом престане да благодари, той престава да мисли. Щом не мисли, човек е осъден на изсъхване. Без мисъл, без чувства и без действия човек е осъден на смърт – той е безплодно растение. Ученикът трябва да има светла, възвишена мисъл, благородни чувства и действия. В мислите си той трябва да бъде оптимист, да гледа светло на нещата, да не се обезсърчава. Ученикът не трябва да мисли за себе си, че е неспособен. Ако малкото цвете е способно да цъфне и плод да върже, колко повече човек може да направи нещо. Всеки може да направи нещо, поне колкото цветето. Мислите, чувствата и действията на ученика трябва да бъдат необикновени.

Сега не мислете, че ще минете без мъчнотии и страдания. Да мислите, че ще минете без страдания, това е заблуждение. Не е все едно да имате живо, цъфнало цвете или нарисувано цвете; така също не е все едно мислите ви да бъдат преживяни, излезли от дълбочината на вашата душа, минали през огъване на сърцето и разтърсване на ума или тия, които са само прочетени и изговорени. В първия случай вие сте минали през процеса на цъфтенето, вследствие на което изпитвате вътрешно обновяване и бодрост. За предпочитане е човек да мине през страдания, отколкото да прекара лек, охолен живот; за предпочитане е човек цял ден да прекара на лозето, да придобие пришки на ръцете си, а лицето му да почернее, отколкото да няма никакви пришки и лицето му да остане бяло, незасегнато от Слънцето. Който работи на Божественото лозе, той винаги ще има дял в него. Природата обича работните, трудолюбивите хора, а на мързеливите дава гръб. Човек трябва да бъде вътрешно бял, а не външно. Външно може да бъде бял или черен – това не е важно. От всички се иска работа – нищо повече. Ако работите, Природата ще ви помага и Бог ще ви съдейства. Казано е в Писанието: "Молете се един за друг"; това значи "Помагайте си взаимно." Като видите, че някой е скръбен, трябва да му се притечете на помощ – вгледайте се в положението му, вижте от какво има нужда и с общи усилия му помогнете. Ако се нуждае от пари, и с пари можете да му помогнете. С мисълта си човек може да помага на ближните си и в трите свята – физически, Сърдечен и Умствен. Велика сила е колективната мисъл. За да вземе участие в тази мисъл, човек трябва да владее своите мисли и чувства. Щом постигне това, той може да допринесе нещо и в колективната, обща мисъл на цялото човечество. За да развие своето сърце и придобие права мисъл, човек минава през ред страдания и изпитания.

Следователно трябва да знаете, че страданията, през които минавате, почиват върху известни закони. Те са строго определени и предвидени. Чрез страдания човек учи, придобива знания. Без страдания, и четири факултета да е свършил, нищо няма да се ползва. Това знание остава само на книга написано, без приложение. Истинско знание е онова, посредством което човек предвижда всичко, каквото може да му се случи. И ако му се случи нещо – някаква болест, например, той лесно може да се справи с нея. Затова от него се иска силна воля – да преодолява препятствията, които среща на пътя си.

За следния път пишете върху темата: "Отличителните черти на силната воля". Волята представлява проявения човек. Човек се проявява в своите действия, а не в своите мисли и чувства – значи волята представлява човека. По какво ще познаете писателя или поета? По неговите произведения. По какво ще познаете художника? По неговите картини. По какво ще познаете музиканта? По това, което свири и пише. Без воля човек не е изявен. Волята е реализиран израз на човешкия ум и на човешкото сърце – тя е изразител на два свята: света на ума и света на сърцето. На съвременните хора, както и на окултните ученици, липсва силна воля. Всички хора трябва да работят за усилване, за каляване на своята воля. В човека има вложени енергии от години, които могат да се използват за работа, за усилване на волята. Например, някой е обиден от някого и държи тази обида в себе си с десетки години. Обидата не е нищо друго, освен енергия, която седи в застой. Волята трябва да се впрегне на работа, да преработи тази енергия, да я използва разумно. Човек, у когото честолюбието е силно развито, лесно се обижда. Мястото на честолюбието е в задната част на главата. Когато някой ви обиди, в задната част на главата, където е мястото на този център, става сгорещяване – по това ще познаете мястото на честолюбието в себе си. Когато се уплашите, ще изпитате известно напрежение горе, от двете страни на главата – по това ще познаете къде се намира центърът на страха в човека. Когато някаква външна причина събуди милосърдието ви, в горната част на главата си, дето се намира центърът на милосърдието, ще изпитате известно напрежение.

Изобщо всички природни енергии минават и през човека, при което всяка от тях има строго определено място. Като ученици вие трябва да изучавате тия енергии, да знаете местата им. Един от начините за изучаване на тия енергии е изучаване на себе си чрез самонаблюдение. В това направление в Школата се дават различни методи за работа. Ще работите с киселини, с основи и със соли. Киселините представляват отрицателните сили в Природата. В лабораторията на Природата те са толкова необходими, колкото основите и солите. В съвременните химически лаборатории си служат с киселини за разтваряне, за очистване на различни метални окиси. Ако искате да изчистите нещо от някой човек, кажете му една обидна дума – обидните думи са известен род киселини. Обидните думи са богатство – за онзи, който разбира смисъла им, всяка обидна дума има определена стойност. Има адепти, които биха дали милиони за една обидна дума, но няма кой да им я каже. Ако на вас, които не разбирате значението на обидните думи, ви кажат една такава дума, вие ще се обидите. Когато ви кажат една обидна дума, турете я в шише, затворете после шишето, поставете надпис кога ви е казана тази дума и я дръжте, докато намерите човек да я купи. А тъй да носите обидата от човек на човек, да се оплаквате от нея, това значи неразбиране на Живота. Всяка обида струва десет милиона лева. Тъй щото, кажат ли ви една обидна дума, благодарете за богатството, което сте придобили. Следователно отрицателните мисли и чувства са киселини, които чистят човешкия характер и дават подтик, импулс в живота на човека.

И тъй, каквото и да правите, лесно няма да се освободите от мъчнотиите и страданията. Те са необходими. Страданията изглаждат човешкия характер. Обидните думи пък повдигат човека. Ние можем да направим следния опит: ще поставим един от учениците при условия, щото през ден да му се казва по една обидна дума; друг ученик пък ще поставим при условия през ден да му се казва по една приятна дума. Опитът ще трае три месеца, след това ще проследим кой от двамата се е повдигнал. Онзи, към когото се насочват обидните думи, в първо време ще се огорчи, после ще се ядоса, ще започне да търси начин как да отговори на тия, които са го обидили. След това ще започне да мисли какво съдържа всяка обидна дума, докато най-после се домогне до някоя гениална мисъл и се издигне над обикновените условия на живота. Вторият ученик, на когото казват само приятни, сладки думи, ще започне да се вглежда в положението си, докато реши, че не трябва да работи. Той вижда, че баща му е богат и решава да живее на негови средства. И вместо да се повдига, този ученик все повече регресира. Като знаете това, използвайте обидните думи, отдето и да идат – отвън или отвътре. Техните сокове се крият дълбоко в Земята – пуснете корените си в Земята да смучете соковете ѝ и да ги пратите горе, в клоните на вашия Живот. Благодарете, че езикът на вашия приятел се е подхлъзнал и ви е казал една обидна дума. Религиозните хора, като не разбират този закон, създават цели скандали помежду си, че им казали една обидна дума. Те казват: "Как така ние, религиозните хора, вместо да живеем добре помежду си, казваме си обидни думи." Казвам: нищо лошо няма в обидните думи, те са големи богатства – тор за човешката душа. Щом ви се каже някоя обидна дума, веднага я турете в шише, да чака, докато дойде някой да я купи. Това значи религиозен човек: като му кажат една обидна дума, да чувства, че е придобил някакво богатство. Това значи да разбира човек основните закони на Природата. Като говорим за отрицателните сили в Природата, ние нямаме предвид разрушаващите, мъртвите сили, но имаме предвид силите, които съграждат, които творят. Първите сили Природата отстранява, хвърля настрана като непотребни, а вторите впряга на работа.

И тъй, всякога дръжте в ума си идеята за житното зърно. Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, представете си положението на житното зърно. Тръгнете по неговите стъпки: мислено слезте с корените му в земята; после излезте на повърхността на земята, дето ще развиете стъбло и листа; след време пък ще цъфнете, плод ще завържете и ще узреете. Само по този начин ще разрешите мъчнотията, която се е изпречила на пътя ви. Като хапнете узрялото житно зрънце, мъчнотията ви ще изчезне. Обидят ли ви, скръбни ли сте, правете този опит мислено и не се страхувайте.

Представете си, че някой ваш приятел ви обиди. Как? Казал ви, че сте първокласен невежа. Сега ще ви дам задача в продължение на една седмица да трансформирате енергията, която се съдържа в тази обида и да се справите с нея. За тази цел направете следния мислен опит: вземете семка от портокал и я посадете мислено в един голям съд с пръст. Започнете след това да следите с мисълта си целия път на развитие на тази семка: слезте с нея заедно в пръстта, докато пусне коренчета; след това излезте над земята и вървете по пътя на развитието ѝ – по нейното стъбло, по нейните листа; след това представете си, че се развива цвят, който узрява и дава хубав портокал; като видите този красив плод, изяжте го. С това опитът е свършен. Правете този опит всяка вечер по няколко минути, додето стигнете с мисълта си. Следната вечер продължете оттам, додето бяхте стигнали. Първата вечер семката може само да поникне, втората вечер – да даде стъбло и листа, третата вечер – да цъфне и т.н. Така ще продължавате цяла седмица. Ако семката на някого не успее да завърже и да даде зрял плод, това да не го смущава. По този начин всеки ще провери доколко може да концентрира мисълта си, доколко волята му е силна и т.н.

Този опит е в Умствения свят. След време, когато напреднете повече, ще можете да го направите и на физическия свят. Засега обаче, докато не сте дошли до това високо развитие, при всяка мъчнотия, при всяка обида, нанесена от близки или далечни на вас лица, правете опита мислено. По този начин вие ще калите ума, сърцето и волята си.

Когато се натъквате на отрицателни мисли или преживявате отрицателни състояния, бъдете внимателни да не ги задър­жате дълго време в организма си, защото те внасят отрови в кръвта, от които трябва да се освобождавате. Тези отрови са подобни на отровите, които бацилите образуват при размножаването си. За да дойде организмът в своето нор­мално състояние, лекарите препоръчват различни лекар­ства, които имат за цел да свържат тия отрови в безвредни за организма съединения и впоследствие да ги изхвърлят навън. В такива случаи ние препоръчваме пиене на гореща вода: бол­ният трябва да изпие няколко чаши гореща вода, която да разреди серума, в който бацилите се размножават. По този начин тяхната размножителна сила се намалява и организмът дохожда в своето нормално състояние.

Упражнение: изнесете ръцете си пред гърдите и допрете върховете на палеца и на малкия пръст от едната ръка с палеца и малкия пръст на другата, така че ръцете с дланите надолу да образуват права линия, успоредна на раменете. При това положение палците и малките пръсти остават неподвижно, допрени с върховете си, а трите средни пръсти са подвижни, при което тия на дясната ръка поставяте върху трите свободни пръста на лявата и ги плъзгате по тях, докато се допрат с върховете си. После плъзгате същите пръсти, но от долната страна, като си представяте мислено, че с видимо усилие преодолявате известно препятствие. Бавно спущате ръцете надолу, докъдето е възможно, но тъй, че малките пръсти и палците да останат неподвижно прикрепени, а дланите на ръцете да бъдат успоредни на плоскостта на тялото, т.е. пал­ците да сочат нагоре, а малките пръсти – надолу. При това положение трите свободни пръста на лявата ръка се плъзгат върху трите свободни пръста на дясната ръка – първо отгоре, а после отдолу, без да се упражнява мислено някакво усилие, както при първото упражнение. Издигане на ръцете в първото положение, успоредно на раменете, с десните пръсти върху левите. Упражнението се продължава по същия начин. През времето, докато трае упражнението, умът ви трябва да бъде съсредоточен към ръцете и пръстите.

Правете това упражнение десет дена наред – всяка вечер по пет минути, преди да си легнете. Веднага след него направете упражнението с портокаловата семка, което ще трае петнадесет минути. Значи всяка вечер преди лягане ще употребявате по двадесет минути за двете упражнения. Когато работите на човека се объркват, той държи палците си надолу; щом работите му почнат да се уреждат, той държи палците на ръцете си нагоре.

 

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube