ДВИЖЕНИЕ НА РАЗУМНИТЕ СИЛИ

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Чете се резюме на петнадесета лекция от първа година.

Четоха се резюмета на темите "На какво са символ варницата и пепелището" и "Отличителните черти на силната воля".

За следния път пишете върху темата: Разлика между мъдрост и знание.

Какво определение дава относителната геометрия за кръга? Кръгът е геометрическо място на точки, които са еднакво отдалечени от една вътрешна постоянна точка, наречена център. Кръгът е крайният предел, до който съзнанието на човека може да се разшири за всеки даден момент.

Представете си, че имате два малки кръга. Единият представлява семе на дъб – желъд, другият – семе на царевица. Изчислявали ли сте колко пъти по-голям и по-тежък е желъдът от царевичното зърно? В какво седи разликата между желъда и царевичното зърно? Разликата седи в тяхната деятелност – кръгът на деятелността на желъда е по-широк, по-голям от този на царевичното зърно. Що се отнася до хранителността им, въпросът е поставен другояче. Често свинете се хранят с желъди, но това не показва, че те са по-хранителни от царевицата. По произход кой е по-стар – дъбът или царевицата? Царевицата е по-стара от дъба. Според съвременните научни схващания можете ли да кажете дали желъдът съдържа същите възможности, каквито и дъбът? Две теории съществуват по този въпрос: едната теория твърди, че всяко семе, в случая и желъдът, съдържат в себе си всички възможности, каквито и цялото дърво; другата теория твърди, че семето съдържа в себе си условията, а не и възможностите, каквито дървото съдържа. Какво е вашето мнение по този въпрос? За изяснение на този въпрос ще вземем следния пример: представете си, че имате една мисъл; когато се изкаже тази мисъл, вие преценявате вече нейните качества. Качествата ѝ съдържат ли се в самата мисъл? Всяка мисъл, изразена навън, определя своето вътрешно съдържание. Като знаете това, вие трябва да наблюдавате, да изучавате мислите си, техните качества и прояви.

Като ученици вие трябва да учите, да придобивате знания. Съвременните учени хора са деца на науката. По отношение на миналото те са учени, минават за капацитети, но по отношение на бъдещата наука те са още деца. По отношение на проявеното те са гении; по отношение на онова, което предстои да се прояви, те са деца. Като знаете това, вие трябва да имате готовност да признавате своето невежество в дадена област, да признавате своите погрешки. Мнозина мислят, че ако признаят погрешките си, ще минат за грешни хора. Не, човек трябва да бъде искрен в себе си, да познава погрешките си и да ги признава. Художник нарисувал образа на един човек; дохождат някои, гледат портрета, вижда им се, че носът е малко крив, обръщат внимание на художника да изправи тази погрешка, но той я отрича – поддържа, че носът на човека бил крив. Като се изредят няколко души да гледат портрета, който художникът е рисувал, всички се произнасят, че носът не е добре предаден. Най-после художникът се заема да го изправи. След като го коригира, той остава доволен от портрета. Както художникът работи върху една картина, докато я нарисува точно според оригинала, така и ученикът трябва да работи върху всяка своя мисъл, докато я изправи. Много от вашите мисли са криви, изопачени. Вие трябва да работите върху тях, за да ги изправите. Някои считат, че всяка тяхна мисъл е Божествена и щом е Божествена, тя е безпогрешна. Не е така. Не всяка мисъл, която минава през главата на човека, е Божествена. Вие трябва да изучавате мислите си, да дойдете до положение да различавате кои са Божествени и кои човешки. В човешките мисли има грешки, в Божествените – няма. Като анализирате мислите си, ще се стремите да ги прилагате. Ако не прилагате мислите, идеите си, ще мязате на човек, който иска да рисува: за тази цел той си купил четки, бои, платно и се готви да започне работата си. На всички разправя, че има идея, че е готов да рисува, но още не започва да работи. Следователно идеите имат смисъл само когато се прилагат в Живота. Казва някой, че иска да бъде добър; това е неприложена идея. Какво значи да бъде човек добър? Друг пък казва, че иска да бъде кротък – това е друга неприложена идея. Какво значи да бъде човек кротък? Кои са отличителните черти на добротата и на кротостта? Когато рисувате кокошка, ще турите на краката ѝ точно определено три пръста отпред и един отзад. Ако рисувате човек, ще турите пет пръста на ръката му – ни повече, ни по-малко. Всяко нещо, което Природата е създала, е точно определено. Така са точно определени отличителните качества на кроткия, на милостивия човек и т.н. Който иска да познае дали е милосърден, той може да се подложи на следния опит: тръгвате на дълъг път и вземате в торбата си един килограм хляб; целия ден не ядете, но задържате хляба за вечерта, когато стигнете на определеното място. Ако през време на пътуването ви настигнат трима души и пожелаят да им дадете хляб, защото били гладни, уморени, а нямат хляб, какво ще направите? Речете ли да им дадете по едно малко парченце, а останалото задържите за себе си, вие не сте милосърден човек. Ако разделите хляба си така, че на всеки едного дадете по една четвъртинка, вие сте милосърден. Някой иска да провери доколко мисълта ви е философска и ви задава въпроса кокошката ли се е явила по-рано или яйцето. Това са две относителни, а не абсолютни величини. Това са символи, които не разрешават въпроса. Някои философи представят Космоса във вид на яйце, готово да се излюпи, обаче това е символ само.

Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта. Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда.

Това са ред разсъждения, необходими за развиване на мисълта ви, за събуждане деятелността на различните мозъчни центрове. Без тези разсъждения, мислите, които минават през ума ви, ще останат само теория, без никакво практическо приложение. И тогава, като минават различни мисли през ума ви без да се спирате върху тях, без да разсъждавате, в края на краищата ще заспите. Забелязано е, че когато окултните ученици изучават закона за концентриране или съсредоточаване на мисълта си, те често заспиват. Защо? Защото не са привикнали още да събуждат деятелността на своите мозъчни центрове. Вследствие на това, като размишляват върху някой въпрос и не могат да следят мисълта си, те изпадат под влияние на закона на внушението, на хипнотизма и заспиват. Следователно, когато ученикът мисли върху някой въпрос, той трябва да напряга мозъка си, за да събуди деятелността на всички мозъчни центрове или поне на по-голямата им част. Ако при процеса на мислене се събуди само един мозъчен център, човек непременно ще заспи, ще се самохипнотизира. С това се обяснява защо богатият човек изгубва ума си, защо се отчайва, когато му съобщят, че банката, в която са вложени парите му, е фалирала. През целия си живот този човек е насочвал мисълта си към парите, вследствие на което се е самохипнотизирал. В който ден чуе за загубата на тия пари, той изгубва и ума си, и желанието за живеене, за работа. Сънят на човека е особено хипнотично състояние, което Природата често му налага. Щом го постави в това хипнотично състояние, той заспива. В това време тя го прекарва от физическия в Астралния свят, където му създава различни образи, сменя едни сцени с други. По този начин тя му създава най-разнообразен живот, от който да запази спомен в будното си състояние и да започне да мисли. Чрез сънищата Природата иска да създаде в човека мисъл. Мисълта се развива при голямо разнообразие.

И тъй, от всички се иска съзнателна работа – постепенно да развивате в себе си добри качества и способности. Например, ако искате да развивате търпение, направете следния опит: помолете десет души ваши приятели да ви убодат с игла на десет различни места на един милиметър дълбочина и следете през това време ще изгубите ли равновесието си или ще го запазите. По този начин вие ще се калите. Освен този опит можете да направите още един: събуйте се боси и минете през някоя нива, по която има цигански тръни. Като минете от единия до другия край на нивата, ще видите доколко сте запазили разположението на духа си.

Човек се натъква на същите положения и в Живота. Лошите мисли и чувства на хората не са нищо друго, освен такива тръни, забодени на един милиметър дълбочина в кожата на човека. Лошите мисли и чувства са подобни на ухапването от комар или от бълха – тук ви щипне една лоша мисъл, там ви щипне едно лошо чувство, докато излезете от релсите на своето търпение. Ако равновесието ви не се наруши, това показва, че имате търпение. Ако равновесието ви се наруши, ще вземете четка и бои, ще рисувате картината на търпението. Ще повторите, ще потретите опита, докато най-после запазите равновесието си и винаги ще бъдете весел. Щом запазите равновесието си, ще знаете, че сте завършили картината на търпението.

Тия опити се отнасят само до учениците и то за ония от тях, които са силни. Слабите не трябва да правят опитите, за да не губят изкуствено разположението на духа си. За тях са достатъчни опитите, които Животът им налага. Животът на хората е нареден така, че без да искат ще претърпят големи изпитания – такива изпитания ще имат, че ще подскачат от болка. При това няма приятели да ги щипят, но такива, които са неприязнено разположени към тях. Всички съвременни хора са поставени на такива опити. В Живота тези опити не са нищо друго, освен изпитанията, страданията и мъчнотиите, които хората преживяват. Невидимият свят постоянно подлага хората на такива опити, за да види доколко могат да издържат. Никой не може да се домогне до каквато и да е сила на Природата, докато не развие в себе си съответни качества. Например, някой мисли, че е честен, благороден човек, че нищо не може да го съблазни; дават на този човек десет хиляди златни стерлинги и го пращат някъде да свърши с тях една работа, после му дават още десет хиляди златни стерлинги да свърши друга работа. Той взема парите, но колкото парите се увеличават, с тях заедно се явява изкушението. Този човек започва да мисли: "Не мога ли да взема тия пари и да си свърша с тях някаква работа?" Значи човек може да бъде честен до известна степен, доколкото съдържа в себе си елемента на честността. Представете си, че един честен човек е затворен и осъден на смърт; той е дал обещание, че няма да излезе от затвора, докато присъдата не се изпълни. Обаче един добър негов приятел влиза в затвора и му предлага да излезе – отваря вратата и му казва, че свободно може да излезе от затвора. Този човек започва да се бори, да се колебае да излезе или не, но не се решава, иска да издържи на обещанието си. Ако този честен човек е същевременно адепт, който разполага със знания, може да се дематериализира, но веднъж дал обещание да не излиза от затвора, докато не дойде деня на присъдата, той няма да се възползва от знанието си. Обаче в деня на изпълнение на присъдата му той се дематериализира и моментално изчезва пред очите на всички. По този начин съдиите, управниците ще видят, че са сгрешили, като са осъдили съвършено праведен човек. Праведния никой не може да осъди на смърт, за него закон не съществува.

Следователно, както законът има две различни отношения – към обикновения и към праведния човек, така и моралът има двояко проявление: абсолютен морал – към Бога и относителен морал – към хората. Това значи: абсолютният морал познава само отношения на човека към Бога. Дойде ли въпрос до отношения на човека към хората, там се прилага относителен морал. Отношенията на човека към Бога всякога имат една и съща цена, т.е. никога не се изменят; отношенията на човека към хората и към всички живи същества са изменчиви. Ако отношението на човека към Бога е право, то е в сила да анулира всички останали отношения, към когото и да е. Обаче всички тия отношения не са в състояние да анулират отношението на човека към Бога. Например, някой иска да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество, заради което е готов да се откаже от Истината, т.е. да измени на отношенията си към Бога. Това е погрешна мисъл, това е неправилно заключение. Невъзможно е с една добра постъпка само човек да помогне на майка си, на баща си или на цялото човечество. Когато отношенията на човека към Бога са прави и на първо място поставени, само тогава той ще бъде в състояние да помага на хората, както и на всички живи същества. Дръжте в ума си мисълта, че само отношенията на човека към Бога имат еднаква стойност за всички времена и епохи, а останалите отношения са относителни и променливи.

Като ученици бъдете внимателни към себе си, да не натрупвате в никоя част на организма си повече енергия, отколкото трябва. Пазете се от натрупване на енергия, Природата не търпи никакви излишъци. Кога човек натрупва повече енергия в себе си? Когато започне да мисли, че е осигурен. Срещате един човек слаб, кокалест; по едно време работите му тръгват добре и той започва да забогатява. Като забогатее, започва да мисли, че се е осигурил, че нищо вече не му трябва. Със забогатяването си той престава да мисли. Гледате – този човек постепенно надебелява, пълнее, става като чорбаджия, натрупва излишна енергия в себе си. Защо човек иска някога да надебелее, да стане пълен? За да заеме по-голямо пространство, да стане по-внушителен, да обърне внимание на хората.

Всъщност кое определя пространството? Мисълта. Крайният предел, до който една мисъл може да простре своята деятелност в пространството, определя нейната сила. Времето пък определя вътрешното съдържание на мисълта, т.е. – нейната трайност. Чувствата на човека определят смисъла – духа на мисълта. Значи всяка мисъл се разглежда първо по обем – какъв обем заема в пространството, т.е. каква е външната ѝ форма; после се разглежда вътрешното съдържание на мисълта и най-после – нейния смисъл. Мисълта се движи по права линия. Вътрешното ѝ съдържание, т.е. чувствата, които изпълват мисълта, ѝ придават кръгообразна форма. Значи правата линия определя формата на мисълта, кръгът определя съдържанието на мисълта. В такъв случай вие имате идеята за време и пространство. За обяснение на тази идея ще си послужа със стиха, който апостол Павел е казал: "Любовта е плод на Духа." Любовта е формата, Животът е обяснение, т.е. съдържание на тази форма, Духът е смисълът – Той осмисля нещата. Когато казваме: "Бог е Любов", разбираме изявения, проявения свят. Да се прояви Любовта Божия, това значи да се прояви Божественият свят. Когато се говори за Живота, подразбираме специална проява на Божията Любов от всички живи същества. Всяко живо същество проявява Любовта по свой специфичен начин – това представлява неговият живот. Бог е Любов – това подразбира целокупния Живот, пълнотата на Любовта. Животът, изразен чрез всички живи същества, представлява частично, индивидуално проявяване на Любовта.

Сега да изразим идеята за време и пространство в следната форма: целият човек представлява съвкупност от време и пространство. Главата представлява пространството, необятността, затова е ненаситна. Чрез главата човек мисли какво и кое място да заеме. Ненаситността на главата се вижда от ламтежа на човека към знания: колкото знания и да има, той все повече иска да придобие. Той иска много къщи, много хамбари, но умният вижда, че и с една стая може да преживее. Тялото на човека пък представлява времето. Значи тялото представлява вътрешното съдържание на главата. Действително развитието на главата се проектира чрез тялото; проявената деятелност на цялото тяло представлява смисъла на главата. Стомахът, сравнен с главата, приема много по-малко. Колкото и много храна да приема човек, стомахът му лесно се напълва. Главата обаче много приема и всякога ненаситена остава – колкото и да ѝ се дава, тя още иска. И тъй, когато живее в мисълта си, човек се движи в пространството; когато живее в сърцето си, той се движи във времето, в съдържанието на нещата.

Как разглеждат съвременните философи понятията за време и пространство – като реалност или като относителност? Някои казват, че нещата съществуват извън времето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на трите измерения. Например, нарисувате една картина на платно; тази картина е поставена на плоскост, значи тя се простира в света на второто измерение. Обаче същата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после същата картина може да се представи извън трите измерения – да се нарисува в мисълта. Това наричат философите състояние извън времето и пространството. Какво представлява тогава кръгът? Кръгът не представя цяла идея, но малка, микроскопическа част от цялата идея, от реалността. Кръгът е част от сферата, а сферата е тяло от триизмерния свят.

Това са отвлечени идеи, които водят в неразбрана за вас област, без никакво практическо приложение. Тези идеи имат приложение само в съзнанието на човека. Например, с помощта на съзнанието си човек може да познае дали един индивид се приближава или отдалечава от него. Защо? Защото приближаването на един човек към друг не е външен процес, но вътрешен. Един човек може физически да се приближава към вас, а вътрешно, духовно да се отдалечава и обратно – той може физически, външно да се отдалечава, а вътрешно да се приближава. Това показва, че физическата близост всякога не отговаря на близостта между душите, умовете и сърцата. На тези външни и вътрешни отдалечавания и приближавания на хората един към друг се дължат състоянията на радост и скръб, които всеки ден изпитват. Ако към вас се приближи човек, който не ви е симпатичен, вие изпитвате неприятност, а понякога и скръб, особено ако този човек успее насила да вземе нещо от вас. Щом този човек се отдалечи от вас, вие изпитвате приятност, радвате се, че не е близо до вас нито физически, нито по ум или сърце. И обратно – когато се приближи при вас човек, който ви е приятен, вие се радвате; отдалечи ли се от вас, вие започвате да скърбите. Значи и двамата произвеждат във вас радост и скръб, само че при съвършено различни случаи. Когато несимпатичният се приближава към вас с цел да вземе нещо, вие усещате скръб; когато се отдалечава, усещате радост. Когато симпатичният се приближава към вас, усещате радост; когато се отдалечава, усещате скръб. На какво се дължат тия състояния? – На съзнанието ви. В съзнанието си човек носи някакъв смътен, далечен спомен, че онзи, който му е несимпатичен, някога му е причинил пакост, някакво зло и днес иде със същата мисъл. Това може да е някаква илюзия, някакво заблуждение. Отде знаете, че несимпатичният човек иде да ви причини някакво зло? Може би той днес иде при вас с най-добро намерение да ви направи едно голямо добро, с което приятно да ви изненада. Вие не знаете скритите намерения на хората. Често човекът, който ви е причинил най-голямото зло, е в състояние да ви причини най-голямо добро.

Приятелството бива устойчиво и неустойчиво. Представете си, че вие завързвате приятелство с някой човек. Знаете ли колко време ще продължи вашето приятелство? То може да продължи година, две, три, пет, десет и след това да се развали. Защо? Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представляват един елемент, значи във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността Р трябва да съставя три процента от цялото, милосърдието М – пет процента, съвестта С – девет процента, твърдостта Т – шест процента, самоуважението СУ – седем процента, дружелюбието Д – седем процента. Същите числа могат да се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37; общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще имате дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите – 37 и общият сбор на знаменателите – 67 дават нова дроб – 37/67. Събираме сбора от цифрите им и получаваме:

Събираме числителя и знаменателя: 1 + 4 = 5. Това е философско съкращаване на дробите. Тъй щото, за да намерите съкратената формула на приятелството, трябва да съберете числата 1 + 4. Като ги съберете, ще получите числото 5 – човекът. Единицата представлява Божествения принцип, четворката – животинския принцип, т.е. човек, в когото самосъзнанието не е още пробудено. За да проработи тази формула в човека, той трябва да намери Божественото в себе си – в това седи смисълът на Живота.

Като знаете това, започнете да работите. Вие имате вече основата – числото 5, върху което като върху почва можете да садите, т.е. да градите вашия живот. В дробта 1/4 и двете числа са киселини: 1 е киселина от първа степен, а 4 – киселина от втора степен. Степента подразбира силата на киселините и на основите. Числото 5 представлява основа от втора степен. Киселината-единица разтваря всичко в себе си. И тъй, истинското приятелство е създадено от дроб, която за числител има единица, а за знаменател – четири.

За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/5 представлява част от Божествената разумност, 5/8 – част от Божественото милосърдие, 9/10 – част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представлява част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представлява част от самоуважението на човека – такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представлява част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на Любовта. Сега, като съберем числителя и знаменателя на всяка дроб поотделно, ще получим следните числа: 3/6 – 3 + 6 = 9; 5/8 – 5 + 8 = 13, а 1 + 3 = 4; 9/10 – 9 + 10 = 19, а 1 + 9 = 10; 6/12 – 6 + 12 = 18, а 1 + 8 = 9; 7/15 – 7 + 15 = 22, а 2 + 2 = 4; 7/16 – 7 + 16 = 23, а 2 + 3 = 5. Числата работят при създаване на приятелство между двама души. За да видите дали приятелството между двама души ще бъде устойчиво, вие трябва да разгледате какво е било съчетанието на планетите в момента на създаване на това приятелство. Приятелството може да бъде устойчиво, когато в момента на създаването му са взели участие Венера, Юпитер, Меркурий и Слънцето. Когато Марс, Сатурн и Луната се вмъкнат в приятелството, те непременно ще подкопаят основите му – няма да мине много време, ще видите, че основите на приятелството започват да се клатят. Когато Марс дойде в приятеля ви, всяка ваша дума може да го предизвика; когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума и най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши. Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки към всичко това и повече ще забърка работите, след нея приятелството изчезва. Изобщо Луната не помага пряко за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене; щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на слънчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл – престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него.

Ученикът трябва да изучава астрологията, да познава влиянието на планетите върху себе си и съзнателно да им се противопоставя или поддава – според лошото и доброто им въздействие. Понякога човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож – той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната – тя обича да заблуждава, да лъже хората. Защо? Защото в отрицателното си влияние нейният кредит е в лъжите и заблужденията. Сатурн внася съмнението, подозрението в човека. Но трябва да знаете, че всяка планета оказва и добро, положително въздействие върху човека, а не само отрицателно. Венера като планета от женски род има слабост към любовта: ако се влюби в Марс или в Сатурн, тя взема техните качества, смесва ги със своите и тогава проявява низходящото си влияние върху човека. Когато Сатурн е в съчетание с Венера, той има влияние върху нея и тогава в любовта влиза отрицателният елемент на Сатурн – съмнение, подозрителност в любовта. Когато Венера е в своето възходящо състояние, тя влияе на Сатурн – той ѝ се подчинява, слуша я и върви в нейните стъпки.

Размишление

 

– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

– Тя постоянно ни весели.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube