РАЗБОР НА ДУМИ

Сега нека всеки напише на тетрадката си по едно изречение, в което да влиза глаголът тръгни, който беше първата дума от зададената ви домашна работа за миналата сряда; изречението трябва да бъде просто, с една връзка само, без определения и допълнения.

Сега нека всеки прочете изречението, което е написал. Едни от изреченията са: Тръгни към Бога!, Тръгни към Истината!, Тръгни по Пътя!, Тръгни по стъпките на Учителя.

Питам: може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината? Истината е безпространствена, а тръгването – пространствено, следователно може ли човек да тръгне към Бога, или към Истината, във време и пространство? Като ученици на окултна школа вие трябва да се научите да мислите точно, строго определено, както математикът работи строго определено с числата и формулите; всяка употребена дума трябва точно да изразява смисъла, който се включва в нея. Напишете сега още няколко изречения с глагола тръгни, но движението да е насочено в строго определено време и пространство.

Какво означава даден глагол – глаголът означава действие и състояние. Какво означава движението – всяко движение означава време и пространство. Към кой свят се отнасят времето и пространството – към материалния свят. Наистина, само физическите тела заемат място и пространство, тъй щото мястото и пространството са качества на физическия, на проявения свят, т.е. на света на формите.

Питам какво означава думата Любов. Пространствена ли е Любовта – Любовта е безпространствена, тя не знае нито време, нито пространство и няма нито начало, нито край. Тогава как ще познаете онова, което няма нито начало, нито край, как ще познаете онова, което не заема време и пространство? То остава непознато. Обаче започнете ли да чувствате Любовта, това е първият момент, който определя едно състояние на Любовта. Има ли някакво отношение между състояние и пространство? Казвате за някой човек, че е състоятелен – значи този човек се състои от нещо, има нещо на разположение.

Коя беше втората от написаните думи? Втората дума беше хармония, после следваше думата симфония. Каква е разликата между думите хармония и симфония? – Симфонията е резултат на хармонията. За окултната наука тези думи са чужди, понеже имат съвсем друг от този смисъл, който обикновено се разбира. Когато разглеждате една дума, вие трябва да обръщате внимание на корена ѝ, на нейния произход, също така трябва да се спирате и върху смисъла на думите в идейно отношение – значи трябва да се знае каква идея изразява тази дума. В това отношение думата симфония не е определена. Казваме симфония, симфоничен оркестър. От двете думи симфония и хармония коя е по-определена? Хармония между два тона съществува, но симфония между два тона не съществува.

Според вас коя дума от прочетените е най-важна? Думите постоянство, съвършенство означават резултат на нещо; думата Господ е много неопределена. Думата обичам има смисъл; човек може да обича кого – хората може ли да обича? Не, той обича Господа. Преди да изговорите думата Господ, Обичта трябва да предшества; да произнесете думата Господ без Обич, то е все едно да четете някаква книга без светлина.

За да произнесете едно име или за да тръгнете за някъде, непременно трябва да имате някакъв подтик в съзнанието си; не може човек да върви в духовния път, ако за това няма някакъв подтик в съзнанието си. Този подтик може да бъде съзнателен, както в животните; той може да бъде самосъзнателен, както в хората; и най-после, той може да бъде подсъзнателен или свръхсъзнателен, както във Висшите същества. Тръгването в известна посока се предизвиква от вътрешен подтик с цел да се извърши нещо. Ако произнесете името на майка си без Любов, тази дума – майка, е вече без съдържание и смисъл, вследствие на което тя произвежда в мислите и в чувствата на човека известна дисхармония. В този смисъл Обичта, Любовта е ключ на Живота, както и в музиката има ключ, според който инструментите се настройват. Значи думата Господ има смисъл само тогава, когато е произнесена с Обич, с Любов. Обичта, Любовта пък е ключ на петолинието в Живота, следователно, ако вземете този ключ и после произнесете думата Господ, тя вече има смисъл, има и съдържание; щом тази дума се осмисли, с нея заедно се осмислят и всички останали думи: тръгвам, хармония, симфония и т.н.

Сега, ще знаете вече, че думите в речта се нареждат така, както се нареждат нотите в музикалните пиеси. Ония от вас, които са поети, ако не са изучавали думите като ключове на речта, трябва да се позанимаят с тях, да знаят къде и как да ги поставят. Кое подтиква поета да пише стихотворения – любовта към родината, към майката, към приятелите го заставя да пише. Значи Любовта, Обичта е път, който води за някъде.

Човек не може всякога да тръгне на път, но щом тръгне, той има вече определена посока, определена цел. Накъде тръгва ябълковата семка, която сте посадили в земята? Ябълковата семка тръгва в две посоки: нагоре – към центъра на Слънцето, и надолу – към центъра на Земята. Според вас човек накъде тръгва? – Към Слънцето. Не, първо човек пуска корени към себе си, а после вече мисли да върви към другите. Да тръгнете към себе си на ваш език означава да влезете в себе си.

От глагола тръгвам са произлезли още два глагола: влизам и излизам. За да влезете и излезете отнякъде, първо трябва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете някъде, подразбирам, че сте тръгнали вече, и в който момент искате да излезете отнякъде, пак подразбирам, че сте тръгнали. Тъй щото каквото да направите, да помислите или да почувствате, всичко това се предшества с тръгване – значи думата тръгвам подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че трябва да се върви към Бога, те не са точни в едно отношение, а именно – те трябва да знаят накъде да вървят, те трябва да знаят посоката на своето движение. Някой тръгва за Русе, за Варна или за друг град; достатъчно е да спомене името на града и той знае посоката на своето движение. Тъй щото когато казвате, че тръгвате към Бога, също така и вие трябва да знаете посоката на вашето движение. Кой път води към Бога? – Вътрешният, т.е. пътят, който е в самите нас. Имате ли опитност за това? – Нямаме още такава опитност. Тогава как можете да говорите за опитност, която не сте имали?

Всички вие трябва да се научите да мислите право. Всяко нещо, за което говорите, трябва да е опитано и проверено от вас. Не е добре човек да мисли без мисъл. Какво значат думите да мислиш без мисъл? Мисълта подразбира едновременно и чувство, и действие; без тези две неща мисълта не е права мисъл, това е все едно да казвате, че трябва да се любите, без да любите – това не е Любов, в такава Любов няма никакъв подтик, никакъв метод. Любовта, Обичта говори на човека на символичен език: „Тръгни!“, с други думи: „Посей семето в земята, вложи чувство в сърцето, вложи мисъл в ума!“. Следователно ние разглеждаме всяко чувство като отделно семенце, което трябва да се посее в сърцето на човека и след време да даде плод; от плодовете ще се съди за качеството на всяко семе.

Думите обич, обичам, обича имат два важни елемента: първият елемент е растене, а вторият – узряване на плода, резултат. Буквата Ч в тази дума показва, че семето трябва да се посади в земята, да поникне, да израсте, но не е достатъчно само да израсте; то трябва да цъфне, да завърже плод и най-после плодът трябва да узрее – това значи, че семето е победило всички мъчнотии: вятър, бури, скреж, слана, суша и т.н. Буквата А в думата обичам показва, че семето трябва да даде разумен резултат – от този резултат именно ще познаем какво нещо е Обичта. Всеки резултат, от който можем да съдим за реалността на нещо без никакво противоречие, показва, че ние сме в пътя на Обичта.

И тъй, първата дума тръгни показва, че ще тръгнете да търсите Истината. Като намерите Истината, трябва да я обикнете; като я обикнете, тя ще ви избави от страха и от лъжата.

Засега вие още не можете да говорите Истината. Представете си, че учителят дава на ученика си да реши една проста задача. Ученикът не може да реши задачата, учителят го пита: „Защо не реши задачата си?“. Като няма доблест да каже истинската причина, поради която не е могъл да реши задачата, той намира ред други причини, с които да се извини пред учителя си – по този начин той прибягва до лъжата. Честолюбието на този ученик не му позволява да каже истината пред съучениците си, за да не се изложи пред тях, да не изгуби тяхното уважение. Той няма да изгуби пред съучениците си, но ще изгуби пред Истината.

Сега, като ви давам упражнения, аз чета мислите ви, виждам желанието ви да се покажете, че знаете – това е лъжа вече. Като напишете някоя тема, вие мислите, че много сте казали. Теоретически човек може много да говори, но при първото стълкновение с Живота теорията му пропада – значи между теорията и практиката има голяма разлика. Някой говори на теория, че зло не съществува в света, но ако се докоснат до джоба му, той веднага изменя мнението си – казва, че злото съществува. Ако между теорията и практиката на този човек имаше единство, и да бръкнат в джоба му, той не трябваше да мисли за злото, не трябваше да го допуска; дали парите са в неговия или в друг някой джоб, това не трябва да го смущава. Това показва, че на теория се говори едно, на практика излиза друго – разногласие се явява. Казвате: „Как тъй да ми вземат парите! Не знаят ли, че парите ми трябват?“; какво от това, те са ги взели, защото и на тях са им трябвали. – Ама това не е право! Това право е и за теб, и за тях; ти или те – все едно. Ако разсъждавате философски, така ще излезе, но на практика не е така. Ето къде седи злото: ако един гладен човек вижда, че друг някой яде и като се нахрани, оставя част от храната си, гладният има право да вземе тази храна и да задоволи глада си; но ако някой сит вземе останалата храна, той върши престъпление, защото не е имал нужда от храна. Следователно само нуждаещият се има право да вземе от торбата хляб и да се нахрани; който няма нужда, той няма право да бърка в чуждата торба.

Сега, аз искам да спазвате правилата, които ви давам; те са максими, които трябва да се прилагат в Живота. Казвате: „Кой има право да яде?“. Който е гладувал три дни и се е молил на Бога за хляб, той има право пръв да седне пред трапезата; който е гладувал два дни, той ще седне на второ място; който е гладувал един ден само, той ще седне на трето място и т.н. – тъй щото според степента на глада се определя и правото на човека да заеме едно или друго място. В този смисъл ние разглеждаме глада като дълбоко вътрешно преживяване, следователно само онзи заслужава това преживяване, който е гладувал.

Питам защо хората не казват Истината. Отива някой в един магазин да си купи плат; той има вяра в търговеца, при когото е отишъл, и купува плата на доверие. Търговецът му го продава за чист вълнен плат, той взима плата, излиза от магазина, отива в дома си и какво се оказва – платът бил чист памучен. Този човек среща един свой приятел и му казва, че си е купил вълнен плат. Приятелят вижда плата, харесва го, другият му предлага да го купи. Приятелят купува плата, но вижда, че се е излъгал, и след това пък той го препродава на някой свой приятел и т.н. По този начин всички се излъгват. Казвам: проверявайте нещата, преди да сте ги купили! Който не разбира от качеството на нещата, да не ходи сам да купува. Така хората ще се научат да говорят Истината. Търговец трябва да става само онзи, който е вещ, който разбира, иначе всякога ще се оправдава, че и той като другите е излъган. Земеделец трябва да става само вещият, само онзи, който разбира от земеделие; невежият трябва да стои настрани. Само способният ученик трябва да ходи на училище да учи – училището е място за способните, за даровитите ученици. Казано е в Писанието: „Даром сте взели, даром давайте!“6. Даром се дава само на талантливите ученици. Когато талантливият ученик отива при някой учител по музика, учителят ще го вземе за свой ученик и даром ще го учи – защо? Защото сърцето на този ученик тупти от любов към музиката. Посредственият ученик гледа час по-скоро да свърши училището, за да бъде свободен. Умът на талантливия ученик е съсредоточен на едно място, той мисли изключително за работата си; умът на посредствения ученик е раздвоен, той мисли най-малко за две работи едновременно. Следователно талантливият, гениалният човек се познава по това, че за даден момент той мисли само за едно нещо – за най-важното. Тъй щото ако със своите таланти вие отивате при Бога със силно желание да се учите, да се развивате, Той ще ви приеме като Свои ученици и ще ви занимава даром.

Сега, като говорим за Истината, Невидимият свят ще ви постави на изпит, за да видите колко можете да говорите Истината; това ще бъде за вас голяма изненада, но нали искате да знаете що е Истината? Не е лесно да се говори Истината, още по-мъчно е да разбере човек кога трябва да говори Истината. Ще приведа един пример, за да видите какво значи да знае човек кога и как да говори Истината. Един млад момък имал трима добри, верни приятели, които му се клели във вярност, в приятелство. Един ден той намислил да ги подложи на изпит, да провери тяхното приятелство. За тази цел взел едно малко заклано теле, сложил го в един чувал, отишъл в дома на първия си приятел и му казал:

– Снощи дойде в къщата ми един човек, който имаше да взима пари от мен. Аз нямах пари, не можах да му ги върна, затова го убих и го скрих в този чувал. Какво ще ми кажеш сега, дай ми някакъв съвет!

– Махни по-скоро този чувал! Изнеси го навън, за да не го намерят тук, че и аз да пострадам заедно с теб!

След това той отишъл при втория си приятел, разказал и на него същото и го запитал:

– Ти какво ще кажеш за тази работа?

– Разправяй се с убития човек както знаеш, аз не искам да се меся в твоите работи.

Най-после той отишъл при третия си приятел и му разказал същата история:

– Какво да правя сега?

– Слушай, приятелю, аз ще ти помогна: имам в градината си едно скрито, тайно място, което никой не знае; ще заровим там убития и престъплението ще се скрие, никой няма да знае какво си направил.

Питам на кого от тримата приятели Любовта е била най-голяма – на третия, той доказал, че е готов да се жертва за приятеля си, от което се вижда, че Любовта му е истинска; като взел участие в укриване на престъплението на своя приятел, той бил готов да сподели наказанието с него: първият ще бъде главният престъпник – убиецът, а вторият – укривател и съучастник в престъплението и в този случай вторият ще вземе дял от наказанието на своя приятел. С този пример аз искам да обърна вниманието ви върху необикновената Истина, а не върху обикновената. Първата освобождава, а втората ограничава.

По същия начин и учителят може да влезе в клас при учениците си със заклано теле в чувала и да ги изпита доколко могат да говорят Истината. На едного от тях той ще каже: „Слушай, аз убих един човек и го сложих в чувала. Ти ще ми кажеш къде да го скрия, но никому няма да разправяш за това“; на друг от учениците си той ще каже, че е убил един човек, и ще го накара да разкаже това на всички, които срещне на пътя си. След това и двамата ученици ще бъдат викани в съда – всеки да каже какво знае за престъплението на своя учител; единият ще каже, че нищо не знае, а другият ще каже, че знае, че учителят му е извършил престъпление. В края на краищата и двамата ученици ще се намерят в противоречие.

Сега, аз взимам двата случая като символи в Живота. Учителят дава на един от учениците си шише, пълно с вода, и му казва: „Ти ще мълчиш, никому няма да казваш, че в това шише има вода“; после той дава шише, пълно с вода, на друг ученик, като му казва: „Ти трябва да кажеш на всички, че в това шише има вода“. Следователно да кажеш някому да мълчи, това значи да започне той да се пълни; да кажеш някому да говори, значи да го заставиш да се изпразва. Когато хората не казват Истината, те се пълнят; когато казват Истината, те се празнят – законът е такъв. Този е дълбокият смисъл, скрит в думите „Кажете Истината или не казвайте Истината!“. Докато си празен, докато Истината не е в теб, мълчи, нищо не говори, за да се напълни шишето ти; щом Истината влезе в теб и те напълни, говори, кажи я на всички, за да изпразниш шишето си и да започнеш отново да го пълниш.

Сега, ще спрем дотук. Най-много говорих върху първата дума – тръгни; споменах нещо и за други някои думи, днес говорих върху седем думи – за останалите думи може да се говори цяла година, те дават материал за много лекции.

Та бъдете готови, да не дойде и при вас някой път Учителят ви с такъв чувал и да ви застави да скриете убития човек. Мислете как трябва да постъпите, защото може да лежите най-малко десет години в затвор. Не е лесно човек да говори Истината. А можете да преживеете всичко това насън, за да видите как се укрива престъпление и как се лежи след това в затвор; като се събудите, ще кажете: „Добре, че е било сън, а не действителност“. Много от случаите и явленията в Живота са от такъв характер, сякаш стават насън. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас, казва: „Какво ли ще стане с мен?“.

Желая на всички ви да се пробудите от дълбокия сън, в който сте изпаднали, за да разберете, че много от вашите преживявания са фиктивни, а не действителни.

Тайна молитва.

Осма лекция на МОК
19 април 1922 г., сряда, 19:00, София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube