ПРОЯВИ НА СЪЗНАНИЕТО

 

Тайна молитва.

Четоха се работите върху темата Най-силната добродетел на ученика.

За следния път пишете върху темата Най-силната черта на светлината. Като пишете върху тази тема, имайте предвид онази черта на светлината, която изпъква първа; всяка друга черта, която се явява след първата, е по-слаба. Забележете – когато отивате на някое лозе, първите гроздове, които са най-узрели, най-сладки, говорят за силата на самата лоза; лоза, на която намирате само ягорида, кисело, неузряло грозде, е слаба – тя няма условия в себе си да развива своите плодове. Значи всяко нещо, което се проявява първо, и то в завършена, развита форма, е най-силно; щом се яви последно, в незавършена форма, то е най-слабо. Същия закон ще спазвате и по отношение на добродетелите – всяко нещо, което се явява първо в душата на човека, е най-силно; всяко нещо, което се явява последно в душата му, е най-слабо. И затова, като развивате някакъв въпрос, първо спрете вниманието си върху реалната страна на въпроса, която изпъква на първо място, а после върху отвлечената, която е най-слабата му страна.

Сега, като още млади, вие трябва да се пазите да не се натъквате на известни примамки в живота, които могат да ви спънат. Има примамки в света, подобни на ония, които изобретателите поставят на хората – като искат да ги заинтересуват със своите изобретения, те започват да им говорят: „Знаете ли каква полза допринасят нашите изобретения? Като се приложат в живота, те ще направят големи преобразувания, те ще помогнат на културата и т.н.“. Изобретението го няма налице, а те говорят за него; казвам: как може да се препоръчва едно изобретение, което още не е родено? Всяко изобретение е на мястото си, когато се прояви. Ето защо вие трябва да мислите върху нещата – например размишлявайте върху най-силната черта на водата, върху най-силната черта на огъня и т.н. Според вас коя е най-силната черта на огъня? – Огънят топли. Коя е най-силната черта на Любовта?

Често хората изпадат в противоречия, които не могат да разрешат, в такива противоречия се намирате и вие. Например ако ви запитат коя е най-силната черта на човешкия език, вие ще се намерите в противоречие, не знаете как да отговорите – защо? Защото езикът има няколко служби: първата служба е да помага за слизането на храните и водата в стомаха, втората му служба е вкусването – езикът опитва вкуса на храните, третата му служба е да говори. Коя от службите на езика е дадена най-напред? Първата. И наистина, за да поддържа живота си, човек първо си служи с езика – с него той препраща храната в стомаха. Значи за да говори, човек първо трябва да се е нахранил. Човек първо приема храната си, после я вкусва и след това започва да говори, т.е. да се произнася за нея. Трите физически служби на езика съответстват на други служби в по-горни светове: първата служба на езика при храненето е на физическия свят, втората служба – вкусването – е на Духовния свят, третата служба – говорът – на Божествения свят.

И Любовта има разни прояви. Казва се, че Любовта изисква жертви; към кой свят се отнася жертвата, самопожертването? Кой може да се самопожертва – умният човек може да се самопожертва, а не глупавият; следователно жертвата се отнася към Ангелския свят. Когато глупавият се жертва, той изпада в положението на пеперудите, които летят вечер около запалените лампи и изгарят – това е несъзнателна жертва. Разумната жертва е достояние само на умния човек – значи само умният, интелигентният човек може да се жертва. Вие ще възразите, че и без да е умен, човек пак може да се жертва – когато види, че някой се дави в морето, той ще се хвърли във водата с риск да се удави, но ще се опита да спаси давещия се; не, само умният човек, който има интуиция, може да се хвърли във водата да спасява някого. Знаете ли коя е силната черта на Любовта на физическия свят? Най-силната черта на Любовта на физическия свят е движението; следователно където има голямо движение, там има и голяма Любов. Коя е най-силната черта на Любовта в Астралния свят – чувстването. Коя е най-силната черта на Любовта в Умствения свят – мисълта, процесът на мисленето. Коя е най-силната черта на Любовта в Причинния свят – причините; Любовта на човека, който живее в Причинния свят, е твърда, неизменна – за такъв човек важи поговорката: „Дадена дума, хвърлен камък“. Жертвата е в Причинния свят, може да се жертва само онзи, който живее или поне който от време на време прониква в Причинния свят. Може да се жертва само онзи, който има какво да жертва; който живее в Причинния свят, само той има какво да жертва. Докато живее само на физическия свят, човек нищо не може да жертва, той не разполага още с нищо; богатството на човека е в Причинния свят, затова там има какво да се жертва.

Всички трябва да имате по една тетрадка, в която да пишете темите си. Всяка тема има нещо отличително в себе си и като я разработите, тя ще внесе една нова идея в ума ви. Всяка тема представлява нота от дадена гама; като свържете всички теми в едно, ще образувате цяла музикална пиеса.

Обърнете внимание върху следното нещо: ако вашето ограничено съзнание преодолява над всичко във вас, то ще спъне вашия прогрес, ще спъне цялото ви развитие. Това лесно може да проверите – как? Ако наблюдавате развитието на детето, ще видите, че то расте и се развива правилно благодарение на това, че съзнанието му не е заето с мисълта дали расте, как расте и т.н.; обаче ако успеете да обхванете съзнанието му с мисълта, че то трябва да расте и да се развива бързо, неговото растене ще спре. Следователно, ако и вие като малкото дете започнете да живеете с мисълта за вашето растене, ще се спънете. Едно се иска от вас: да пожелаете да растете и след това да престанете вече да мислите за растенето – защо? Защото растенето е Божествен процес, който не зависи от вас, вие не можете сами да се заставите да растете. Искате ли да растете, отстранете далеч от себе си временното, ограниченото си съзнание и оставете душата си свободно да се развива; вложете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание желанието си да растете и не мислете повече върху него – ще видите, че след известно време ще имате резултат.

Съвременните хора се спъват в развитието си благодарение на известни прояви, които стават в тях преждевременно, преди да са дошли до съответното развитие – например мнозина, преди още да са влезли в Школата, са имали видения, сънища, светлини и си казват: „Нека влезем в Школата, да придобием там повече знания“; обаче докато се ръководят от това ограничено съзнание, те ще изгубят и онова знание, което са имали до това време. Правилно е да запазят знанието си, защото знанието, което естествено са придобили отвън, не е в разрез с това, което ще придобият в Школата; вън или вътре, Школата е една.

Преди всичко вие трябва да се стремите към Свобода – да бъдете свободни по дух, по душа, по ум и по сърце. Ако имате неуспех в нещо, това да не ви обезсърчава – неуспехът е добър признак. Вие знаете колко трудно се достигат нещата по закона на еволюцията. Знаете ли през какви изпитания трябва да мине волът, докато дойде до положението на човек? Ако рече да опише своята история на развитие и нарече този път царски, златен път, той не предава истината – колко пъти са драли кожата му, колко ниви е изорал, колко пъти е бил боден с остен! През големи изпитания и страдания е минал и ще мине, докато стигне положението на човека. Ако искате да минете от сегашното си положение в по-горно, и вие ще изпитате големи нещастия и страдания – законът е такъв. Не си правете илюзии, че лесно можете да еволюирате; ако някой ви каже, че можете да стигнете царския път без изпитания и страдания, той не говори истината. Това не значи, че сами трябва да си създавате изпитания, но веднъж създадени, вие не можете да ги избегнете. Бъдете смели и решителни и приемете страданията както се дават.

Мнозина от вас искат да имат видения, да имат духовни опитности; това желание е намясто, но за да се удовлетвори, нужни са условия за него. Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му сложите добра пръст и редовно да го поливате, иначе то в скоро време ще изсъхне – такова нещо представляват и центровете, чрез които човек влиза в контакт с Духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява – например за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело – въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити – по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът – ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив – безстрашието е качество на разумния човек.

Сега ще ви дам един малък опит за една седмица: всяка сутрин и вечер четете 3-та глава от Евангелието на Йоан, от 1-ви до 13-и стих включително, като размишлявате върху разговора, който се е водил между Христа и Никодим9; като размишлявате, постарайте се да възстановите разговора не само както е написан, но и с ония подробности, които не са изнесени, а се четат между редовете. Като размишлявате върху тези стихове, в ума ви ще изпъкнат нови образи, нови мисли и идеи. Никодим е седял при Христа с часове, през което време се е водил дълъг разговор; ако бихте могли да възпроизведете поне една стотна част от тази беседа, щяхте да придобиете много нещо. Ако съзнанието ви е будно, ще можете да се свържете с миналото и лесно ще възпроизведете разговора на Христа с Никодим; ако не успеете да възпроизведете този разговор, все пак ще придобиете нещо. Колкото и да е несполучлив опитът, не се обезсърчавайте. Който е живял във времето на Христа, той ще може да се върне в миналото и ще възстанови целия разговор, а ако не е живял по това време, съзнанието му ще бъде затворено и нищо няма да си спомни. Като размишлявате сутрин и вечер по десет минути върху тези стихове, в душата ви ще настане мир, вътрешно спокойствие.

Учениците се оплакват от мъчнотии, от трудности. Докато между вас не се създаде магнетична атмосфера, вие всякога ще имате мъчнотии; такава атмосфера, такава аура между вас още не съществува. Щом се създаде, вие ще я почувствате – как? Ще се въодушевите, умовете ви ще просветнат и ще се родят нови мисли, нови идеи; вечер ще си лягате доволни, разположени, а сутрин ще ставате бодри, с нови стремежи, с нови мисли и желания към Великото, към Възвишеното. А сега лягате измъчени, ставате измъчени и казвате: „Изгубих и това, което имах“ – защо става това? Защото и вие като някой търговец влагате всичкия си капитал в стока, без да отделите някаква сума настрани. Имате стока, но не можете да я продадете, не можете да посрещнете всекидневните си нужди; това състояние помрачава съзнанието ви и вие страдате, съмнявате се и казвате: „Защо трябваше да влизам в това предприятие? По-добре щеше да бъде да седях настрани“. Ако работите ви вървят добре, ще бъдете доволни, че сте влезли в предприятието. Някои пък предпочитат да не влязат, макар нищо да не печелят – те ще бъдат доволни, че поне нищо не губят. Според мен това не е философия; докато живеете, вие трябва или да печелите, или да губите – в Живота печалбата и загубата вървят заедно – след всяка печалба иде загуба и след всяка загуба иде печалба. Загубите и печалбите могат да бъдат случайни, а могат да бъдат и съзнателни.

За следния път пишете върху темата: Службата на човешкия палец; намерете книги, в които е писано по този въпрос, и четете писаното. Вие трябва да проучите вашия палец – дали стърчи нагоре, или пада ниско, дали е къс, или дълъг, дали е добре оформен, или не. Като проучите въпроса, напишете най-много двадесет реда. Учете се да пишете кратко, ясно и идейно и каквото напишете, да представлява малка скица. Всяка идея представлява едно семе; събирайте такива семена в торбите си и като дойде време, посаждайте ги.

Много от вас работят, учат, но въпреки това мислят, че нищо не са постигнали; докато мислят така, те имат условия да придобиват – това показва, че те искат да учат. Когато някой влезе в училището и мисли, че нищо не знае, той има възможност да учи, да напредва; той казва: „Сега съзнавам, че нищо не зная. Доволен съм, че влязох в училището“ – това значи пробуждане на съзнанието. След това този ученик ще пожелае да попълни празнините на своите знания. Ето защо, когато някой съзнава, че е изгубил нещо, в него ще се яви желание да спечели нещо.

Следната тема, която ще ви дам, ще бъде върху въпроса: Високи и ниски хора и техните отличителни черти. Сега може да не знаете нищо по този въпрос, но като мислите върху него през седмицата, както и по въпроса за палеца, все ще напишете нещо, ще дойдат някои мисли в ума ви. Високият човек внася една идея в ума на хората, а ниският – друга. За ниските хора турците казват, че са беля на Бога – късият човек е белялия човек; за високите хора казват, че те стават само за оси. Обаче това се отнася за крайните типове – за много високите и за много ниските хора. Ако високият човек има тесни рамене, тогава и височината му трябва да е в съотношение с всички части на организма; ако късият има широки рамене, и за него може да се каже същото.

Ще направя една аналогия, с която ще си послужа за обяснение на въпроса защо едни хора са високи, а други – ниски. Често наблюдавам цветята в градината и забелязвам, че някои от тях, например ружата, когато са на север, израстват по-високо, отколкото тези, които са посадени на юг; тези, които са посадени на север, растат нависоко, защото се стремят да видят Слънцето. По същия начин може да се обясни защо едни хора са високи, а други – ниски: високите хора растат на север, където няма толкова Слънце, и за да видят Слънцето, те се стремят да растат нагоре. Тази е причината, поради която боровете растат нависоко. Значи високият човек е расъл при неблагоприятни условия, при отсъствие на Слънце, а при изобилна влага; ниският е расъл нашироко, при много Слънце, но при отсъствие на влага. Това е материално, външно, а не идейно различие между високия и ниския човек. Обаче има и ред физиологични причини, които са помогнали за растежа на човека.

Като ученици на Великата Школа, не мислете, че тя влиза в противоречие с общия, с целокупния Живот – напротив, тази Школа разрешава всички противоречия в Живота. Противоречията сами по себе си ще се разрешат, но и вие трябва да работите, да не чакате всичко наготово да се разреши. Вашият прогрес зависи и от кармата ви – които имат по-тежка карма, те ще имат по-големи мъчнотии, по-големи спънки, вследствие на което ще еволюират по-бавно. Някой ден сте весел, доволен от себе си, че сте постигнал нещо, и току-виж – дошъл някой от кредиторите ви и ви ограбил; и след това отново трябва да събирате материали, инструменти, да работите, за да дойдете до същия резултат. Онези пък, на които кармата е по-лека, ще еволюират по-бързо.

За да вървите добре, всеки от вас трябва да знае своята най-слаба черта и да работи върху нея, да я развива, защото тя е вратата, през която влизат неприятелите му. Например някой има слабост да се хвали. Дадат му нещо или кажат му нещо хубаво, което не трябва да съобщава никому; понеже обича да се хвали, той не може да търпи, ще каже на приятеля си: „Ще ти кажа нещо, но никому да не го съобщаваш“; той пък го каже на друг свой приятел, последният – на свой приятел и така се разчува навсякъде. Кажат ли ви веднъж да не разгласявате нещо, ще мълчите, докато ви позволят да говорите. Друг някой има слабост да желае много неща, вследствие на което става разсеян; той едновременно желае да стане философ, учен, поет, музикант, художник, държавник, но в нищо не успява. Щом имате много желания, оставете ги настрани, заемете се да реализирате само едно от тях; щом реализирате едното, пристъпете към второто, после към третото и т.н. Речете ли да реализирате едновременно всички, ще разпилеете ума си, ще изхабите чувствата си, ще изгубите времето си и нищо няма да постигнете.

Едно трябва да знаете: колкото и да мислите върху въпросите, всички не можете да имате еднакви резултати, защото в някои въображението е слабо развито, в други – разсъдъкът, в трети – вярата, в четвърти – надеждата, в пети – наблюдателните способности, в шести – благоговението, самоуважението, приятелството и т.н. Като ученици на тази Школа, добре е да измерите челата си на широчина и височина, носовете си, брадите си и след като работите една година върху умствените си способности или върху брадата си, като изразител на волята, пак ще ги измерите, за да видите има ли поне микроскопично изменение – и най-малкото изменение показва, че сте работили; иначе ще извадите заключение, че нищо не сте работили през цялата година. Добре е всеки от вас да нарисува челото, носа и брадата си в точните им размери и след една година пак да ги измери, за да види какво е придобил. Обаче ако се безпокоите и тревожите, нищо няма да постигнете.

За да постигнете нещо, за да имате известни резултати, от вас се изисква концентриране на мисълта; за тази цел вие трябва да изучавате закона на концентрирането, да трансформирате окултните сили, да развивате своите умствени и духовни центрове – само при това положение можете да очаквате известни постижения. Каквито и резултати да имате, не се обезсърчавайте. И челото ви може да се повдигне, и носът ви може да се продължи, и брадата ви може да се оформи – всичко можете да постигнете; няма нещо, което човек не може да постигне или да подобри в себе си.

Ученикът трябва да работи, да развива търпение. Как ще развива търпение? Ето един метод: когато не сте разположени и видите на лицето си някаква дисхармонична черта, вземете огледалото и се гледайте в него около десет минути, докато определите в коя част на лицето се намира тази черта; повече от десет минути не се гледайте в очите, защото можете да заспите. Докато се гледате, вие можете да си кажете: „Ти трябва да се поправиш!“; задръжте в ума си тази отрицателна черта на лицето и след малко ще видите, че чрез внушение тази черта се е изменила. Този метод е мъчен, но мнозина могат да го употребят и да имат добър резултат. Ако при гледане в огледало очите ви започват да сълзят, това показва, че нервната ви система е слаба; когато очите ви престанат да сълзят или изобщо не сълзят, това показва, че нервната ви система започва да укрепва или пък не се нуждае от такова закрепване. В първо време гледайте минута-две в очите си, без да мигате и забравете, че искате да си въздействате – така ще видите, че всяко нещо става на свой ред, неочаквано за самите вас, но не изведнъж, а постепенно.

Тайна молитва.


Осемнадесета лекция на МОК
28 юни 1922 г., сряда, София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube