ВРЪЗКИ НА ЗНАНИЕТО

Размишление.

Четоха се работите върху темата Защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат.

Вие сте развили темата добре, но само по форма, а не по съдържание и смисъл. Опитали ли сте това, което сте писали? Начинът, по който сте разсъждавали при написване на темата, е инволюционен; за да се освободите от този начин, вие трябва да спрете вниманието си върху Природата и оттам да извадите отговор на зададените въпроси. Според вашите разсъждения, вие казвате: „Който люби, той дава“; питам: който яде, дава ли нещо? Не само че нищо не дава, но той взема отгоре. Отговорете тогава на въпроса: Защо трябва да яде човек.

Значи който люби, той всичко дава; когото любят, той всичко взема. При това който люби някого, той същевременно го обсебва. Ако господарят люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможност да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава какво дава Обичта – нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права; приложете тия разсъждения в практическия живот, за да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас когото обичат, той само взема; който обича пък, той всичко дава.

За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си – като му дава вино да пие: кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взема. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взема, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взема от пияницата, всичко задържа – той взема от пияницата пари, ниви, къщи, всичкото му материално и здравословно положение. Следователно любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази – тази любов не е идеална, но въпреки това хората казват, че в любовта има нещо Божествено. В коя любов има Божествени прояви? Ако сега ви поставят на изпит, нито един от вас няма да издържи в любовта си – значи едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Някой пише, че Любовта изисква жертва – знаете ли какво нещо е жертва? Преди всичко жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. Вие жертвали ли сте се доброволно? Сега, както видяхте, направихме малък разбор на темата, която писахте за днес.

Питам защо трябва да обичате и защо трябва да ви обичат. Имате ли нужда от това – нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон, следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Където има закон, там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите, това вече не е Любов. После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили, каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до Реалността. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например да обичате и да ви обичат, това са стари идеи – идеи на мъже и жени; мъжете искат да обичат, а жените – да ги обичат. Тези идеи съществуват от памтивека и съвременните хора ги вземат, боядисват ги отвън с разни бои и краски, накичват ги с разноцветни мъниста и светли, лъскави камъчета, докато заприличат на селска красавица – по този начин те ги представят за нещо ново. Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които, като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. Как са завършили отношенията си двама приятели, които са живели според тази любов? Ако проследите цялата история на човешкото развитие, няма да срещнете двама души, които, като са живели според тази любов, да са свършили живота си добре.

Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не са прави; прави са те, но от ваше гледище, от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до Любовта, там никакви разисквания не се приемат. Любовта изключва всички питания, Любовта изключва всички противоречия, Любовта изключва всички насилия, Любовта изключва всички ограничения.

Сега, като знаете тия положения, как ще определите Любовта? На вашата любов липсва един нов елемент, който вие сами трябва да намерите. Можете ли да намерите кой елемент липсва на вашата любов?

Сега ще ви задам въпроса защо гледате и защо ви гледат. И който гледа, и когото гледат, вършат един и същ процес. Единият пита: „Защо ме гледаш?“, другият отговаря: „Ти не ме ли гледаш?“ – значи и двамата се гледат в едно и също време. Има ли някаква разлика в тези два процеса? Разликата е много малка, едва уловима. За да се схване, ще приведа следния пример: два лагера неприятелски войски се бият; едната страна напада – според вас тя проявява активна любов, а другата страна се защитава – тя проявява пасивна любов. И онези, които нападат, както и другите, които се защитават, действат по един начин – и едните, и другите си служат с картечен огън. Разликата се заключава само в това, че едните се движат, а другите седят на едно място; едните местят позициите си, а другите се държат за позициите си, иначе съществена разлика няма. Такава е разликата и между двете положения, които по-рано разгледахме – да обичаш и да те обичат.

Като разглеждате Любовта идейно, вие трябва да се спрете върху най-малката любов – най-малката любов е граничната. Щом става въпрос защо трябва да ни любят и защо трябва да любим, това е граничната любов, т.е. любов с граници. Вие смесвате граничната с Безграничната Любов, а те коренно се различават. Когато нямате пари, вие отивате при банкера, искате от него заем – в случая банкерът дава, а вие вземате; банкерът е пасивната страна, а вие, които идвате отвън, активната. Вие атакувате неприятеля си, а той или дава нещо, или отблъсква. Този пример обяснява степента и характера на вашите чувства.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а оттам да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схване тези неща, човек ще изпада в смешни положения: ще го срещне някой и ще го пита: „Защо не ме гледаш?“ – как ще ви гледа този човек, ако е сляп, а ако и вие сте слепи, как ще се гледате? Преди всичко човек трябва да се запита има ли Любов в себе си и неизменна ли е неговата Любов. Не е достатъчно само да се говори за Любовта, но тя трябва да се прилага в Живота; ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира – и той има някакво понятие за светлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нещо подобно на Любов, но това не е истинската Любов; затова именно хората често си задават въпроса защо трябва да обичат.

Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича; намерили ли сте обаче човек, който да ви е обичал както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат; проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели поддържат тази мисъл; те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към Онзи, Който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов – тя трае само един момент; това не е още Любов, това е само моментна проява на Любовта. Че някой ви е подарил нещо или ви е дал един обяд, това е временна проява на Любовта; следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате – в моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране и като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне.

Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя; това може да стане моментално, може да стане и постепенно – от човека зависи. Под влиянието на Любовта възгледите в човека се оформят, претърпяват промяна, каквато претърпява въгленът, докато се превърне в диамант. Мислете върху Любовта като Сила, като принцип, за да дойдете до положителното знание.

Вие сега сте в права посока, но методите, с които си служите, са стари, затова не могат да ви помогнат. Например мъж и жена се обичат, разговарят, четат Евангелието заедно – добре върви всичко. След това мъжът казва: „Жена, искам хубаво да ми наготвиш!“ – „Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш?“. Те говорят за Любовта, а живеят по стар начин. После ще казват, че тъй било определено от Бога; сами са недоволни от живота си, а го приписват на Бога. Това не е Обич, това е оглеждане в огледало – някой обича някого, защото се оглежда в него като в огледало, а всъщност той обича себе си в огледалото; по този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за Любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора – учени, философи, писатели, вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша; и в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго“. Когато развива някаква тема, ученикът трябва да се вдълбочи в себе си, да види от своите опитности и преживявания какво е написано там и това знание да изнесе; рече ли да пише кой какво казал по дадения въпрос, той ще се отдалечи от Истината.

В друга лекция аз ще говоря за проява на Любовта по форма, а не по принцип – засега вие се нуждаете от формите на нещата, тях трябва да разбирате. Любовта може да се прояви в съответна за нея форма. Значи формите трябва да се намерят, а в това се заключават големите мъчнотии. Любовта е посещавала всекиго, но само за кратко. Някой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: „Ще раздам всичкото си имане, аз искам да служа на Бога“; след два-три часа разположението изчезва, той започва да уляга в себе си и казва: „Не му е дошло още времето, не трябва да бързам“. След пет-шест месеца пак се вдъхнови, пак е готов да раздава имането си; току изведнъж се сепне, стресне се, отложи. И като отворите книгата на този живот, виждате, че цялата е изписана с взети, но неизпълнени решения. Такава е любовта на повечето хора. Това не значи, че те нямат Любов, всички хора имат Любов, но тяхната Любов още не е приложена.

Това, което сега говоря, се отнася до вас като ученици. Докато не създадете в себе си нови форми за проява на Любовта, нищо не трябва да говорите на външните хора; ако говорите, без да сте придобили тия форми, вие сами ще се натъкнете на по-големи трудности и противоречия. Всичко, което говорих по въпросите защо трябва да любите и защо трябва да ви любят, не изчерпва въпроса за Любовта; това бяха само разсъждения, които ще събудят мисълта ви, обаче всеки сам трябва да разреши въпроса за Любовта.

Сега ще ви представя един образ за разсъждение. Имате една тенджера с капак, който ѝ приляга добре. По едно време вие забутате тенджерата някъде и кой как мине, подритва я; също така захвърляте и капака на тенджерата – в това положение тенджерата остава отворена. Допуснете, че тенджерата е жената, а капакът – мъжът. Какво трябва да правят мъжът и жената? Тенджерата трябва да намери своя капак. Кой кого трябва да люби – тенджерата капака или капакът тенджерата? Аз ви давам тия примери само за разсъждение в клас, без да засягам чувствата ви; това са теоретични въпроси, а вашите чувства оставям настрани. Ако вашата тенджера е отворена, без капак, трябва да намерите капака ѝ и да го сложите намясто – това значи: ако чувствата ви са открити, има опасност да се опрашат, да се накърнят от някого; за да не става това, намерете капака на вашите чувства, т.е. ония мисли, които могат да им прилегнат добре, и тогава и капакът ще бъде здрав, и тенджерата цяла, неповредена. Това е метод, чрез който можете правилно да регулирате чувствата си.

Разбрахте ли тази мисъл? Ако не сте я разбрали, по-добре – защо? Защото често разбраните неща се изопачават. Според окултната наука разбраните неща са неразбрани, а неразбраните са разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. Любовта е метафизично нещо, тя не може лесно да се разбере. Ще кажете: „Като не можем да разберем Любовта, защо ни говорите?“. Ще ви дам един пример, с който ще обясня целта си – защо именно говоря за Любовта. Всеки от вас представлява малко растение, което едва е започнало да се развива: стеблото, клончетата му са нежни, не издържат големи тежести. Обаче започва да вали сняг, който натрупва тия млади клончета и листа и ако не дойде някаква помощ отвън, клончетата ще се пречупят. Словото, което говоря, представлява малък ветрец, който иде в помощ на вашите клончета – той отвява настрани снега и освобождава клончетата ви; този вятър е потребен, за да изтърси снега на земята. Снегът – това са вашите стари идеи, които не са на корените, но на клончетата ви; ако не падне долу, клончетата ви ще се счупят. Много от вашите клончета са счупени от тежестта на вашите стари идеи. Идеите трябва да бъдат в корените, а не по клоните. Нямам нищо против вашите идеи, но има опасност от тежестта им да се счупят клончетата на вашия живот, затова поне малко ветрец ви е потребен. Някои се страхуват, че снегът, т.е. идеите им щели да паднат; нищо опасно няма в това – снегът непременно трябва да падне долу, при корените на растенията.

Когато в човека се пробуди Обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо – това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата Обич, той е радостен, доволен; щом го забележат, радостта му изчезва. Направете следния опит да проверите думите ми: минете покрай някой беден човек и без да забележи той, сложете пред него двадесет-тридесет лева; щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка двадесет-тридесет лева; той ще ви благодари, но ще ви запомни и където ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен – защо? Развали се нещо в Любовта. Следователно Любовта е нежен цвят, който расте и се развива далеч от погледите на хората; за Любовта ви никой не трябва да знае. В първия случай вие изразихте Любовта си към бедния на тъмно, от никого невидени и незабелязани, затова и бяхте радостни и той беше радостен; във втория случай вие изразихте Любовта си на светло, през деня, и той ви видя – тогава вие изгубихте, той спечели. С този пример ви изнесох една нова мярка за Любовта, пред която вашите разбирания за Любовта остават нещо антично, архаично; но тази формула на Любовта не може още да се приложи в практическия живот, защото няма съответни условия – форма има, но съдържание още няма, съдържанието трябва да излезе от вас.

В бъдеще, когато дойдат по-благоприятни условия, ще ви дам една задача върху Любовта, която трябва да решите без хартия, без молив – направо. До това време тя ще бъде в тайна, никой няма да я знае. Тогава вие сами ще проверите вашата теория върху въпросите защо трябва да любим и защо трябва да ни любят.

Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света; смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте – шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото.

За следния път пишете върху темата Предназначението на ръцете.

 

Четиринадесета лекция на МОК
31 май 1922 г., сряда, 19:30, София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube