Школата и развитието на ученика

ШКОЛАТА И РАЗВИТИЕТО НА УЧЕНИКА

Тайна молитва

Прочетоха се няколко от темите „Отличителните черти на знанието“.

Тема за следващия път: „Единство на обичта“.

Сега ще изпеем новото упражнение „Благост“.

Благост, Благост, Благост,

носи, носи, носи

Светлината, Светлината, Светлината.

Радост носи за живота (3 пъти),

за живота тя (3 пъти).

Стари вдига, млади вдига (2 пъти)

от леглото тя (3 пъти)

Болни милва, здрави радва (2 пъти),

кога иде тя (3 пъти).

И реки текат обилно, и цветя

цъфтят красиво (2 пъти),

кога иде тя (3 пъти).

Музиката е диагноза. Когато човек загуби своето равновесие, тоновете спадат – той не може да взема верен тон. И колкото повече човек огрубява, също така огрубява и неговото гърло, понеже вибрациите му стават груби, пречупени. Някои казват: „Не мога да взема верен тон.“ Щом не можеш да вземеш верен тон, това показва, че твоята енергия отива в низходяща степен. Има добри цигулари, които понякога не могат да вземат верни тонове. Някой път свирят по-хубаво, а някой път свирят лошо. И тъй, нека пеенето и музиката бъдат една диагноза за вас. Ако не пеете гласно, поне вътре в душата си трябва да сте музикални – не по буква, но душата ви да пее.

Изпейте сега упражнението Мир с тоновете до, ми, сол, до. Упражнете го сега само с до, ми, сол.

Разгневиш се някой път – ще пееш на себе си упражнението Мир. Ще си кажеш така: „Висшето пее на нисшето.“ Казваш: „Какво трябва да правя? Не ми върви, не разбирам живота.“ Ще си изпееш Мир. Ама не мога да простя: Мир! – до, ми, сол. Ще пееш тази дума: Мир! Мирът е дете на Любовта, а ние знаем, че децата са тези, които помиряват къщата. Много хора, много ученици си правят илюзии за едно, за друго и с това затрудняват живота си. Аз наричам илюзиите незаконородени деца. Заблужденията са, които карат хората да страдат за Бога, за ангелите. Чул-недочул нещо, тъй казал или писал еди-кой си – това са все илюзии. Не, не, истина е само това, което ти сам видиш и знаеш. Туй, което другите знаят – то е истина за тях. По-нататък: истина за двама души е само това, което двамата са внесли, и когато са направили сравнение за видяното помежду си. Истина за трима е това, когато и тримата са направили сравнение във видяното и резултатите са едни и същи. А сега, съберат се неколцина и единият казва: „Аз имам особено понятие за оня свят.“ Какво понятие? За онзи свят ти не можеш да имаш особено понятие, особена философия. В Духовния свят Светлината е такава, че който човек влезе там, не може да се лъже, не може да има илюзии. Там Светлината е много силна. Във физическия свят може да има лъжи, понеже сенките се въртят. В този свят човек може да си състави две понятия за нещата, а в Духовния свят може да има само едно понятие. Сега например, щом се прави една такава забележка, веднага във вашето съзнание се явява мисълта: „Това е за еди-кого си.“ – Не, това е обща бележка. За Истината трябва всякога да имаме еднакви схващания. Когато на едно дете в даден случай сложиш ядене за обяд, не е важно много ли има, но важно за него е онова, което неговият език вкуси и неговият стомах възприеме. Което езикът на детето почувства и което стомахът му преработи, това е важното за него в случая. Паницата ти може да е пълна с ядене, но ако твоят вкус е покварен, ако стомахът ти не може да работи, какво се ползваш от това изобилие? Някой може да има малко, но му е сладичко. Защо? – Стомахът му е здрав. Първият казва: „Изобилно имам, но нямам вкус.“

И тъй, при лечението пулсът спада всякога при ония хора, които не вървят по правия път. После, всички меланхолици, всички хора, които намислят да извършат някое престъпление, престават да пеят. Разправя един американски проповедник следния анекдот. Дете отива на събрание в една църква с баща си, човек на около 40 -50 години, стар християнин. Детето казва на баща си. „Татко, аз виждам – всички хора пеят на събранието, ти защо не пееш?“ – „Е, синко, те се радват, пеят, а аз съм утвърден вече, мене пеене не ми трябва. Те сега се учат.“ Един ден детето и бащата отиват с едно малко кабриолетче на разходка. Конят имал нрав да се спира на едно място и да не иска да върви. Детето казва: „Татко, конят се е утвърдил, затова не иска да върви.“ Благодарим на такова утвърдяване. Наистина животът не седи само в пеене, но това е едно от добрите качества на човешката душа. Пеенето е само един начин, по който човек може да се изрази. Френологически, тъй както е поставен центърът на музиката в човека, той е на границата между двете царства: между чисто материалния и Духовния свят. Въобще у всички хора, между всички религии разположения човек ще го познаеш по това, че той всякога пее или, най-малкото – тананика. Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разбира се, Природата, като е вложила пеенето у човека, тя си има своите дълбоки причини – защо и за какво го е вложила. Защо хората пеят? Защо съществува пеенето? По своята същина пеенето съществува като един факт и ние го изнасяме – нищо повече.

Всички пеят Мир до, ми, сол. Мир е едносложна дума, нали? На И-то може да турим една низходяща и една възходяща степен. И действително – И-то е път на възлизане и на слизане. При М-то имаме вече миньорна гама. Тя може и да се промени. При тона сол вървим вече нагоре.

В какво седи силата на една реч? Правили ли сте изследвания, да видите в какво седи силата на парите и силата на хубавите думи в живота? Вземете думите обич и любов. Коя е по-звучна? (Обич) Отварянето на устата широко, като за изговаряне на буквата О, означава избухване. Буквата Б какво означава? Изучавали ли сте какво свойство се крие в тази съгласна? При всяка съгласна буква се упражнява известно налягане върху небцето, т. е. става известно нагласяване на устата. При Б стискате устните си, а при Л туряте езика си горе. Пречупване става, геометрия има при изговаряне на буквите. При всяка една буква положението на езика и движението на устните е различно. Линията АВ в чертежа означава стисната, затворена уста. За да изговорите някоя буква, отвътре става едно напрежеие. С – това са небцето и зъбите горе. При изговаряне на буквата Л езикът взема положение Д. При изговаряне на буквата Р езикът е малко по-назад, взема положение Д1. При изговаряне на буквата К езикът се оттегля към гърлото, взема положение Д2. Вижте какъв е законът. Знаете как се пише буквата К. Тъй, както виждате буквата К на чертежа, тя казва: „Аз мога и надолу, и нагоре.“ Буквата К не е от много добрите букви. При изговарянето ¢ езикът е готов да мушка като някое копие. Но К-то има и добрите си страни. То казва: „Аз мога не само да коля, но съм и кротък. После с К се пишат думите кола и колело. Значи аз съм в началото на всяко движение.“ Клепало също се пише с К. Имаме обаче и думите клекав, кьопав. Тъй щото в буквата К са събрани противоположни качества. И тя си го признава: „Две противоположни качества има у мене: и нагоре мога да отида, и надолу – К.“

И тъй, тази енергия, събрана в гърлото, е причина да се произведат два различни резултата при изговарянето на буквата К. В гърлото ни се намират известни чакри. Някой път изговарянето на буквата К може да произведе в тебе или низходящо, или възходящо състояние на гърлото, т. е. или да повдигне, или да понижи вибрациите на гласните струни. Защо? – Понеже тия течения отдолу минават в гърлото. Или както казват астролозите, К-то в твоите лоши аспекти може да обърне туй движение надолу. И затова при неразположение всякога трябва да употребявате меките букви. Коя буква е мека според вас? – Буквата М. Кое взема участие при произнасяне на тази буква? (Устните, носът.) Значи М-то казва на Б-то: „Аз не само раста и търся Слънцето, за да го използвам, но зная и законите на мисълта. М – мисъл. Аз зная как да мисля. После, в мене има и милосърдие.“

Сега това са само символи, емблеми на известни сили, които оперират в нас. Още имаме и думата милост и т. н. При неразположение на духа ще произнасяте тези меки букви, защото при грубост човек всякога предизвиква такива букви, които са силни. Този закон до известна степен е верен. Всички думи или имена, които съдържат силни букви, мязат на хората. Например ако буквата Р се тури в началото на една дума, упражнява едно влияние, ако се тури в средата – друго влияние. Но за да се издигне човек над тия влияния, трябва по-високо съзнание, трябват знания. Ако знанието се даде на хора, които не са готови, те бабичасват. Аз наричам бабичасване туй състояние на хората, при което те имат много знания, които не могат да асимилират, не могат да ги разберат и да ги използват. Такива знания остават като една утайка в Природата, а законът е такъв: всяко нещо в Природата трябва разумно да се използва. И тогава туй, което в даден момент вземеш и използваш, то остава. Оставиш ли го за после, то минава неизползвано. Туй, което можеш да извадиш за себе си в сегашния момент, то ще те ползва. Трябва да знаете, че едно обяснение, което ви се дава за една буква, или едно разискване върху някоя тема – това става само веднъж, не може да се повтори вече. Една мисъл, дошла веднъж и неизползвана – това е изгубен момент, втори път не се връща. Някой казва: „Е, после.“ – Не, вие трябва да използвате моментите. Този момент втори път не се връща. Каквото си използвал, то ще ти остане. Туй съчетание на условията, при които известни истини ти са казани, в друг случай не може да ги имаш. Туй е вярно не само по отношение на човека, но и по отношение на нашата Земя. Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре!“ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това!“ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг?“ Той е много хубав закон. Той е закон само за ученици. И тези кръпки не струват нито пет пари за онзи, у когото има знание, съзнание, който търси Любовта, Мъдростта и Божествената Истина. Това са велики правила, с които човек трябва да борави.

Та всяко благо, което днес ви се дава, не го отлагайте! Някой казва: „Като дойдем в някое друго прераждане, тогава ще го използваме.“ – Не, не, сега! Ти, като дойдеш в друго прераждане, ще имаш толкова кръпки на дрехата си, че ще помниш какъв си бил. Ти сега, в туй прераждане не искаш да живееш добре, че втори път като дойдеш, тогава ли ще живееш добре. Това е само игра на зар. Казва: „Сега загубих, но втори път ще спечеля.“ – Но на какво отгоре, като нямаш никакво знание? – „Е, аз ще хвърля пак.“ Хвърляш, но пак загубваш. – „Е, трети път ще спечеля.“ После казваш: „Чакай: четвърти, пети, шести път, докато спечеля.“ – Не, като хвърлиш един път – и трябва да спечелиш. Това разбирам положително знание. Някой казва: „Аз зная.“ Е, хубаво, като знаеш, ела тогава да играем на табла. Нали си пророк, нали знаеш: казваш ми, че като хвърлиш зара, ще спечелиш. Аз казвам: няма да спечелиш. Ако спечелиш, ти си прав, аз съм крив. Ако загубиш, аз съм прав, ти си крив. Но ти хвърляш и загубваш. Казваш: „Е, то е случайност.“ Казвам: ще спечелиш ли втори път? – „Ще спечеля.“ Казвам: няма да спечелиш. Хвърлиш пак, не спечелваш. – „Ако трети път хвърля, ще спечеля.“ – Няма да спечелиш. Хвърлиш пак, загубваш. Тогава аз обръщам закона. Казвам: аз ще хвърля зара и ще спечеля. Хвърлям и спечелвам. Каквото кажа – излиза. Това е знание вече. Хвърля и печеля – знание имам.

Туй е само за изяснение на въпроса. Това са игри, упражнения. Сега ще упражнявате това знание и върху други хора, и върху себе си. Всеки един от вас може да си прави опити. Да не си правим илюзии. Нито много ще се насърчаваме, нито пък ще се обезсърчаваме, но трябва да се стремим към онази Абсолютна Истина, която е необходима за Живота. Тогава ще бъдем свободни. Разбира се, такова едно състояние не се добива лесно. Че не се е научил човек отведнъж – нищо от това. Ще се опита втори, трети път. Вън от това има известни математически правила, чрез които всеки един от вас може да изчисли например в една лотария кои билети може да спечелят. Мнозина са правили такива опити, но онзи, който има туй правило, не може да злоупотребява с него. Злоупотреби ли, той загубва тази способност. Значи Природата не търпи лъжа. Ще се ползваш от нея, ще вземаш, колкото ти е потребно. Вземеш ли повече, изгубваш нейното доверие. И затуй в истинското знание на хората се изисква абсолютно чистосърдечие и вярност. Знанието и Мъдростта не търпят абсолютно никаква лъжа, никакъв фалш.

Сега тия символи, това произхождение на азбуката, не мислете, че е нещо произволно. Тия символи са образувани още преди хиляди години. Някои от тия символи днес са видоизменени от учените хора и с това те са направили едно голямо благодеяние, една голяма услуга на човечеството, като са опростили тъй буквите.

Всяка една дума съдържа известни елементи в себе си. Например аз написвам думата благост. Тази дума в дадения случай съдържа известни елементи. Например буквата Б е един материален елемент, тя съдържа всички материали и условия на физическия свят. Онзи, който иска да говори за благост, той не борави с Умствения свят. Благостта трябва да има нещо материално в себе си. Ти не можеш да бъдеш благ към някой човек, ако не го нахраниш, ако не го облечеш. С това започва благостта, а не с красивите думи. Благостта започва с реалното в света: с ядене, с обличане. След като си се занимавал с физическото, иде буквата Л. Тя е една преходна връзка към Умствения свят. Буквата А означава чисто умственият живот на човека, докато Л-то борави повече с Астралния свят, или с чувствения свят на човека. Това показва накъде е неговият стремеж. С други думи, Л-то показва човек, който се движи, който търси нещата. Кой търси нещата? – Само този, който чувства, само чувствата търсят. Който мисли, не търси. Когато обичаш, търсиш нещо, а като мислиш, ти си на едно място. Когато мисълта ти придобие способността едновременно и да чувства значи и да мислиш, и да чувстваш тогава има и движение, и търсене. Значи първите букви показват, че човек в материално отношение трябва да бъде здрав, да има какво да даде. Второто нещо: да може да се движи, да има добро сърце, да умее да чувства, да се стреми към нещо. Към Бога да се стреми. Буквата А показва, че човек не трябва да бъде само крайно интелигентен, много умен, за да знае как да даде, да направи туй благо, и то по най-интелигентен начин. Буквата Г е начин, като направиш туй благо, да знаеш как да го закрепиш: да не се изменя, а да остане за вечни времена написано в архива на Природата. Буквата О е мярка, с която трябва да се мерят всички величини.

Сега ще ви приведа едно сравнение. Ако искате да знаете колко почитание и уважение имат хората към вас или какво мислят за вас, раздайте си всичкото имане, останете само с една скъсана шапка, със скъсани обуща и дрехи и излезте от София. Само така ще познаете каква цена имате. Това е буквата О – нулата. Следователно един човек, който иска да покаже своята сила, трябва да тури една нула в джоба си. Може ли да турите една нула в джоба си? Един грош може да турите, но една нула може ли да турите? Нулата е едно качество. Значи ще носите в себе си едно качество и туй качество ще седи на върха на вашия език като една точица. Нулата се носи само на върха на езика. Тази нула е почти най-важното нещо. Нали, като направят някоя урна, турят нищото на устата на урната и през туй нищо излиза всичко навън? Ако туй нищо се запуши, тогава знаете ли какво може да стане? Ако спрем една река в нейния път, какво може да стане с околните села? – Те ще изчезнат. Следователно нищото показва безкористие в живота. Ние носим своята доброта само на езика си, а някой път, като искаме да станем премного големи, тогава запушваме езика си. Някои се оплакват, че били нищо. А то, докато си нищо, ти си човек. На Земята, щом станеш нещо, навъдят се жаби, риби и те се разполагат в туй нещо, т. е. те се развиват, а ти им носиш само мръсотиите – нищо повече! И затуй всички велики Учители са проповядвали, че човек не трябва да има нищо. Туй е закон у тях. Другите хора нека носят богатство, а ученикът ще носи своето богатство на края на езика си! И като каже думата нищо, тя ще бъде толкова мощно изказана, че където и да иде, да има място за него. Ще кажете: „Къде ще се прехрани такъв човек?“ Такъв човек навсякъде може да се прехрани. И казва се в Писанието: „Бог направил света от Нищо.“ Той направил света от една енергия, която не е подпушена.

Сега аз спирам до нищото, до О-то при думата благость. Остават буквите С, Т и Ь за ваше размишление, т. е. тези три букви вие ще ги разрешите. Какво означава буквата С в Природата? Ще направите едно разграничение. Разбира се, това, което ви говоря за буквите, не е Абсолютна истина. Това са относителни сили, които работят в Природата. Може да кажете какво е значението на тия букви в немския или английския език? Същото. Само че там хората са в друга еволюция. Вземете буквата Н във френски и английски език. Тя представлява нашето У, обърнато надолу. Значи тия хора са по-умни, по-установени. Славяните имат У-то, а европейците имат У (игрек).

Сега вземете думата Гот на немски език, българската дума Бог и еврейската дума Йехова. По какво се различават тия думи? Тези думи нямат еднакво значение у трите народа. Когато англичанинът употребява обръщението to God, това не означава онова, Абсолютното, а всички ония помощници на човечеството. Значи в по-мека форма е това. И следователно у тях думата Бог започва с буквата g, значи пак с Нищото. Англичанинът казва: „Действително, аз зная, че Бог е всесилен, че Той може да направи нещата от нищо, но все-таки, нека турим един корен към земята, да се закрепи това нищо.“ И затова турят този корен надолу – g. Българинът пък пише думата Бог с началната буква Б. Той казва: „За да мога да израсна нагоре, трябва да пусна корен надолу в земята.“ Той не иска само един корен, както англичанинът, но два корена – да се закрепи по-здраво. Казва: „Два стълба на мен ми трябват.“ Евреинът пък казва другояче: „Нека Господ ми даде място да закача своето котле, да туря стоката си, тогава и аз ще съм готов всичко да направя за Него.“ Затуй той е станал търговец. Българинът е взел земеделието. Англичанинът, който има само един корен, какъв може да бъде? – Моряк със своя кораб. Корабът нали има само един корен – котвата. Като се спусне котвата в морето, корабът се държи. Значи англичаните вярват в един Господ, който има само един корен. Такова тълкуване може да им дадем според условията, при които те живеят. Вие може да оспорите това, но ние математически може да го докажем. Българинът казва: „На дърво без корен не се качвам.“ Затуй българинът много обича живота. Той е най-весел само тогава, когато хамбарът му е пълен. Англичанинът е весел, когато корабите му са пълни, а евреинът е весел, когато дюкянът му е пълен със стока. Всичко това не е абсолютната истина, но ние тълкуваме смисъла на нещата според знаците на Писанието. Тази бележка е, за да изучавате меките звуци. Тях наричат съгласни, те са по възможност меки. Сега вие трябва да знаете как да се самонаблюдавате, защото, ако не се наблюдавате правилно, може да си създадете големи неприятности. Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо: като ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения – и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е туй качество – правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост. В света, там, дето можем да направим погрешки, може и да изправим своите погрешки.

На всеки човек Природата е дала точно определено място. Аз съм говорил и друг път: никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай, туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за теб. Той няма да те остави там. Туй звание ти трябва да го минеш. Но дадено ли ти е едно положение, не го заменяй с друго. Този момент, в който сега живееш, е най-важният за тебе. Да кажем, ти си един бедняк, имаш само една риза. Друг някой е цар. Дойдат и те повикат. Кажат ти: „Ела, стани цар!“ Трябва да кажеш: „Не, туй положение аз не го искам. Ако исках да бъда цар, то преди да сляза тук, щях да се родя там, в царския дом, но понеже избрах да се родя в туй положение, не го сменям. И ако стана цар сега, всички ще ми се смеят, ще кажат: „Я, този говедар станал цар!“ И сега, понеже съм избрал туй звание, аз ще му бъда верен.“ Простият може да придобие знание, а царят може да изгуби знанието си. Царете не всякога са били най-учените и най-благородните. А бедният човек, като е самостоятелен, може да придобие само добродетел. Следователно ние трябва да използваме условията, при които сме поставени. Не роптайте, но използвайте условията! Не ги изменяйте, но ги облагородявайте! И после: нито укорявайте някого, нито вземайте страната му, нито пък се опълчвайте срещу него в училището. В училището, щом някой вземе страната на когото и да е, веднага се разделят на партии. Няма какво да се делите на партии. Всеки ученик трябва да учи. Почнат ли учениците да се делят, тази работа не е на добър път. Ако се явяват някои несъгласия, някои онеправдания в Школата, те са едно изключение. В една Школа като тази на Всемирното Бяло Братство всичките погрешки са абсолютно изключени. Казвате: „Е, тия братя!“ Вие сте чудни. Ами какво са виновни тия братя? Срещне те някой, каже ти: „Ти си коравосърдечен човек.“ Казваш: „Обиди ме той.“ Ами той ти казва една истина. Че ти с меко сърце ли си? Ако те вземем при сегашните условия, колко добрини си направил? Доброто не е само за даден момент. Срещна един човек и в дадения случай му направя едно добро, но на сто други пък не съм направил нищо добро – изпъдя ги. Казваш: „Той направи едно добро.“ Ти си ме видял, като съм направил едното добро, но не си ме видял, когато изпъдих сто души от къщата си. Не е това положението, което определя отношенията ми.

Пита някой: „Каква е задачата на един ученик?“ Казвате: „Знанието.“ – Ами защо ви е знание? – „Да се развиваме.“ – Защо трябва да се развивате? Аз вземам думата развиване в буквален смисъл. Да се развивате като едно платно, което е изтъкано и навито. Хубаво, аз взема туй платно, ида на реката и го беля. Развивам го, но какво показва това развиване? – Пера го, за да стане по-бяло. А вечерта го намотая и го нося вкъщи. Казват: „Завил го е.“ На другия ден пак го развивам, пак го беля. Хубаво, но ако аз само развивам платното, без да го беля, какво печеля с туй развиване и навиване? Аз, който само развивам платното, нищо не печеля. То може да стане по-ценно, ако стане по-бяло. Но ако не придобие тази белина, аз съм изгубил своята енергия напразно. Сега ето къде е сравнението. Ако аз в този си живот не придобия едно ново качество, какво се ползвам, че съм дошъл на Земята? Само да се развивам и навивам като платното ли? Следователно в развитието си човек трябва да придобие едно основно качество. Във всяка възраст има качества, които трябва да се придобият. Когато децата станат малко по-възрастни, на около 15 – 16 години, имат известни тъги. Младото дете, синът или дъщерята, вече седят замислени. По-рано майката е казвала: „Моето детенце е весело.“ После казва: „Замислило се е моето детенце.“ Дойде ли към тридесетата си година, пак ще се замисли, към четиридесет и петата година пак ще се замисли. Към шестдесетата – също. И към сто и двадесетата година човек пак е замислен. Но тия замисляния на човешкия Дух се различават. Обектите на тия замисляния какви са? Едни и същи ли са? – Не.

Аз турям такова правило: никога да не се гневиш без обект. Ако се гневиш, трябва да имаш обект и да намериш истинските причини защо се гневиш. Ако си намерил истинските причини, гневи се, но да не постъпваш както скъперника от Молиеровата комедия. Питат го: „Кой те обра?“ – „Всички ме обраха!“ „Но кажи кой, специално кой?“ – „Целият свят ме обра!“ “Но кой специално, кажи!“ Ти можеш да се гневиш, но да предполагаш, че всички са виновни, това не бива. Аз ви позволявам при едно условие да се гневите: да знаете обекта на този гняв. Щом имаш обект, дръж го! Тогава може да се гневиш. В Писанието се казва: „Гневете се, но не съгрешавайте!“ Сега някои казват: „Не трябва човек да се гневи!“ – Не, ще се погневиш някой път, но с обект. Щом имаш обект, ти се ползваш вече, ти пращаш своята енергия. Разгневиш ли се без обект, ще се поправиш, ще се извиниш, ще кажеш: „Братко, ще ме извиниш, аз те обрах, взех ти 10 000 лева, но ще ти ги върна, на ти още 500 лева.“ Кажеш ли така, гневът ти ще мине. Тогава той пък казва: „Ако ти не беше ми върнал парите, аз щях да се убия.“ Ако пък той ти е направил нещо, ти ще му простиш. Значи, като се разгневиш, трябва да извлечеш полза от гнева. Обект трябва да имаш! Вие казвате: „Иван ме обра.“ – Не, ти се лъжеш. Ти само го подозираш, заблуждаваш се. Иван казва: „Аз не те обрах.“ Но един ден се окаже, че той наистина не те е обрал. Ето къде е опасността, ако се сърдиш, без да си намерил истинските причини. Не, ти ще намериш истинския човек, който те е обидил. Ако не го намериш, няма да се сърдиш.

Та в живота си може да се гневите, но само при това условие. Може и да се критикувате, но същия закон ще пазите. Може да кажете някому някоя остричка дума, но пак обект трябва да имате. Туй е едно правило, спазвайте го. И в туй правило има добри резултати. И защо да ви казвам да не се гневите? Когато някои казват: „Да не се гневиш“, аз се поусмихвам малко, седя и си казвам: значи, не трябва да ядат хората. После, някои казват: „Не трябва да бъдем алчни. Човек трябва да бъде без корист на Земята.“ Може ли да бъде това нещо на Земята? – Не може. Дотогава, докато ти си на Земята и имаш една нишка с нея, ти користолюбието ще си го носиш. Но казвам: користолюбието ти ще бъде само с един корен, както у англичаните g-то, а не както у някой октопод, който е пуснал стотина-двеста корена. Ние казваме: користолюбие може да имаш, но само с един корен. Ако имате някой недостатък, и този недостатък трябва да има само един корен. Щом е така, лесно ще може да се справите с него. Много от правилата в тази морална наука не са приложени. Казвате: „Ние трябва да се освободим!“ Хубаво. – „Ама ние трябва да живеем братски!“ – Много хубаво. „Не трябва да се подозираме!“ – Много хубаво. „Ние трябва да си помагаме един на друг!“ – Много хубаво. И други нареждания, нареждания… Но как, кое е Братството, я ми кажете! За братството ние трябва да изхождаме от следния принцип. Ние не можем да говорим за братство, докато нямаме един основен принцип. Той е следният. Ето какво казва самата Природа. На Земята двама души могат ли да бъдат братя, ако не са родени от една майка и един баща. Аз вземам линията АВ (фиг. 2). Това са бащата и майката. И тегля други линии надолу – С, Д, Н и т.н. Може и повече линии да спусна. Тия линии може да бъдат братя, понеже в жилите им прониква една кръв кръвта на един баща и на една майка. Но като дойдем до духовния смисъл, пак трябва да съществува същият принцип. В нас трябва да прониква същият Дух. Ако прониква, може да бъдем братя, но ако нямаме този принцип, ние не можем да бъдем братя. В Братята на Земята трябва да тече една и съща кръв. И ако някой път братя и сестри не се обичат, аз зная причините за това – същата кръв не тече в тях. Ако бих им изяснил причините, бих ги смразил още повече. Има нещо чудно в такива братя и сестри. Брат и сестра не могат да не се обичат, ако в тях тече кръвта на един баща и една майка. Щом законът на физическото поле е действал правилно, то между тия линии, които се спущат от линията АВ и които представляват братя и сестри, всякога ще има Любов. Но ако законът се е изменил, ако не е действал правилно на физическото поле, тия братя не може да се обичат и между тях не може да има правилни отношения.

Милостта при кои условия може да се прояви? За да направиш милост някому, пак се изисква същият закон. Ние трябва да турим една здрава основа в живота си и да изхождаме винаги от тази основа. Това е морал! Всички трябва да действаме така, че всякога да бъдем добри. Ти не може да станеш ученик в една школа, преди да си станал добър. Ученикът трябва да бъде добър, преди да влезе в Школата, а не след като велезе. В Школата вътре той ще проявява своята доброта. В Школата от Невидимия свят за ученика ще се разкрият две неща: в един случай, че е бил добър, в друг – че не е бил добър. Школата, това е почва, при която ученикът може да се изяви и да се развива. В тази почва, каквото и да посеете:царевица, ябълки или жито, тя ще определи какво е семето. То ще се изяви. Всяко семенце само ще покаже своите качества. Школата е, която ще покаже какво е вложено в учениците, и всеки ще се види какъв е. В Школата ще се покаже даден ученик царевица ли е, жито ли е, ябълка ли е. Аз вземам тия растения като символи на човешкия характер, както той се проявява. Щом тия качества не се проявят, тогава този ученик не спада към растителното царство. Той е някой скъпоценен камък. Значи той е на друга почва. Други са законите, в които той може да се развива.

Тия мисли, които нахвърлям, не трябва да ги вземате като упрек към вашия живот. Вашият живот сега се развива много правилно, но това е за дадения момент. Аз не искам да се занимавам с вашия минал живот. От вашия минал живот не се интересувам. И от бъдещия ви живот пак не се интересувам, но от тазвечерната ви мисъл се интересувам. За другото турям две междини, казвам: вие сте отворени за него.

И тъй, вие ще поставите тия принципи в живота си. Аз ви говоря за истини, за които много пъти ви се е говорило, но вие сте ги отлагали, отлагали. Казвате: „За в бъдеще.“ Аз виждам много ваши минали съществувания, през които сте казвали: „Като дойда втори път на Земята, ще работя, ще се уча.“ Е, хубаво, сега дойдохте. Вие сте дошли вече, но пак казвате тъй, както и в миналото. Тогава е имало благоприятни условия за ученика, но сте казвали: „Сега да се понаживеем малко, че следващия път ще работим.“ И много от вас са били благородници, имали сте слуги, живели сте богато. Но Господ ви е казал: „Слушай, трябва да се поправиш!“ Вие сте казали: „Я ме остави да се понаживея, че втори път като дойда, тогава.“ И най-после животът ви е приключил. Хайде, сега сте дошли, богатството го няма вече, слугите ги няма. Такива неща има в „Хиляда и една нощ“, в приказките на Халима. Там има много интересни работи. Вие сте вързани някъде, но сега иде онзи, който ще ви освободи. Нали в приказките се говори, че имало едни, които били омагьосани: седят и чакат да дойде някой да ги размагьоса. Ето, иде Той, иде Истината, която ще ви освободи. Започнете това, за което сте ламтели от памтивека. Как ще го направите? – И това знаете. Не се лъжете, не се мамете! „Ами аз ще му кажа как да го направи.“ – Не, той знае как да го направи. Всеки знае как да направи нещата. И аз зная, и вие знаете. Някой ти казва: „Знаеш ли, че ти си обидил еди-кого си.“ – „Тъй ли, пък аз не подозирах, че съм го обидил.“ Но когато него обидят, казва: „Той не трябваше тъй да постъпи.“ Ти като обидиш, казваш, че не знаеш, че си обидил. Е, как тъй? Хубаво, ученици обидят един свой учител. Учителят казва: „Те не трябваше да постъпят тъй с мене. Учениците трябва да ме почитат.“ Казвам: ами ти с учениците как трябваше да постъпваш? Ти нарече онзи ученик с името на едно четвероного дългоухо. Ти си учител, ще държиш с учениците си един мек език. Искаш да те обичат – ще ги обичаш. Искаш да те почитат, ще ги почиташ. Само така ще имате правилни отношения.

Сега не е важно ученичеството и учителството, важни са отношенията между хората. После и към себе си ще спазвате същия закон. Туй, че утре може да станете вие учители, това е едно заблуждение. Да мислите пък, че този е учител, а онзи е ученик и това е заблуждение. Човек в света сам учител не може да стане. И ученик сам не може да стане. Учител за да станеш, трябва да те назначат отнякъде, и ученик да станеш, пак трябва да те пуснат отнякъде. Трябва да се тури в тебе този порив, тази Любов, туй непреодолимо желание да се учиш, за да станеш ученик. Друго нещо е, което те движи. Да станеш ученик – то е благодат; да бъдеш учител и то е благодат. То не е от един живот само. Ако в един живот може да станеш ученик или учител, всеки може да стане. За да станеш учител и ученик, изисква се дълго време. Трябва да правиш опити, опити, опити, докато дойдеш до това положение. И знаете ли какви са тежки условията, за да бъдеш ученик? Това не е лесна работа. Знаете ли какви са условията да стане човек учител? Жените по-добре ще разберат какво нещо е учител. Майка ставали ли сте, раждали ли сте? Майчинството е нещо, което приблизително може да изяви идеята. Докато не заченеш известна идея като една жена и докато не носиш всичките тия тягостни състояния, страдания и колебания, че някой път тъй да трепериш за тази идея: че може да я пометнеш, да не я износиш, да пропаднеш, и всеки момент да ти е скъп, ти не можеш да разбереш какво нещо е учителството. После не само да искаш да я износиш, но да гледаш как да я износиш. И най-после, като износиш всичко туй, да чакаш. Слава Богу! Тогава само ти ще бъдеш герой на положението.

Та сега вие имате една от важните задачи. Ако тази задача не може да я разрешите, учител не може да станете. Добрият учител е бил добър ученик. Лошият учител е бил лош ученик. Ученици и учители това са положения, които само определят ония велики отношения, които Бог е вложил в човешката душа.

В тия разисквания сега има една малка натегнатост. Знаете ли от какво произтича тази натегнатост? Тя произтича от факта, че не знаем какво да правим със сегашния живот. Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето?“ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото?“ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам!“ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент този случай е истинският.

Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството. Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!“ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб?“ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение.

И тъй, ще мислите бързо! Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството. На туй всеки е способен сега. Това е Истината.

Тайна молитва

Мир! – Мирът носи Божията радост.

Единадесета лекция от Учителя
26 декември 1923 г., София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube