Стремежите на ума и сърцето

СТРЕМЕЖИТЕ НА УМА И СЪРЦЕТО

Тайна молитва

Прочетоха се резюметата на темите „Предназначението на братя и сестри“ и „Задачата на ученика във Великата Бяла школа“.

Прочетоха се някои от темите „Воля и безволие“.

За следващия път ще имате темата „Разликата между левия и десния път“.

Сега ще говоря за стремежите на ума и сърцето.

На първо място вие трябва да се абстрахирате от вашите временни състояния, а временните състояния аз ги наричам преходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Например вие седите до прозореца, отдето иде постоянно течение, и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пак седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате с някой философски въпрос, да разсъждавате, понеже умът ви е зает с мисълта за простудяването. Вие не можете да разрешите никакъв философски въпрос, докато не се махнете от прозореца и не седнете там, дето няма никакво течение, т. е. или трябва да се затворите в себе си, или трябва съвършено да излезете вън, сред Природата. Едно от двете неща трябва да изберете.

Друго нещо: вие, като ученици, трябва да се освободите от една слабост, която се среща във вас. Вие мислите, че окръжаващата ви среда, че Небето, че хората – всички ви дължат нещо и трябва да го направят заради вас. Вие считате това нещо като аксиома, като нещо, което не търпи доказателства. И често се тревожите в себе си защо те не го правят. Вие не разсъждавате философски. В дадения момент вие се нуждаете само от себе си.

Да кажем, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нещо дадено. Като кажем дадено, вие може да мислите, като че е дадено нещо отвън. Не е така. В самото естество на човешката душа има вложено туй, което човек търси. То е вложено вътре в душата, но се изискват външни условия, например условията В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателен живот, казвате: Аз съм. Това В считате извън вас, т. е. това, което не е аз. Едното наричаме аз, а другото не-аз. Но в това ние можем да опровергаем съвременните философи по следния начин: да допуснем, че в пръстите на дясната ми ръка има съзнание, което осъзнава, че е аз, а в лявата ръка съзнанието не се е пробудило. Като се срещнат двете, дясната ръка ще каже: „Аз съм аз, а ти не си аз.“. Обаче туй А и В имат отношение към С – С :А :В.

Сега, разбира се, съвременните математици разсъждават малко по-другояче. Туй, външното, което дава, от което ние имаме нужда, всякога е по-силно. Всякога Природата е по-силна от нас. Аз вземам думата Природа в нейната целокупност – тогава тя е по-силна. Следователно всичките наши желания, всичките наши мисли могат да растат само под нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсеби. Обсебването в света зависи само от същества, подобни на нас. Само едно нискокултурно същество има нужда да те обсеби. Във висшите същества няма ни сянка от такова желание. В тях има желание да влияят за добро, да контролират, да направляват другите, но да обсебват – туй желание те го нямат. В по-нисшите същества обаче го има. Аз забелязвам, че във вас има два вида желания и два вида мисли: АВ – нагоре, във възходящо направление, и АВ – надолу, в низходящо направление.

Сега ще ви изнеса едно малко разсъждение за ония противоречия, които се явяват в човешкия живот. Имате, да кажем, линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя представлява условията, почвата, при която известно растение може да расте. Семето С се посажда под почвата. Това семенце най-първо се проектира надолу в земята, но при това свое движение в земята то достига един кръг, един предел, който не може да премине. Щом корените на това малко растение достигнат крайния предел на този кръг, движението надолу спира и се отправя нагоре. Значи туй същото растение най-първо се проектира надолу: това са АВ – низходящите желания и мисли на човека. Той иска да спусне корени в материалния свят, мисли, че като слезе в материята и вземе нещо от нея, ще бъде щастлив. Щом слезе това семенце до крайния предел, то вижда, че нищо не е намерило, и тогава в него се заражда желание да върви нагоре – имате втората поекция АВ . Този закон е верен и за човека. Затуй онези натури, които ние наричаме грешници, могат да станат големи праведници, но трябва да знаете и обратния закон – че праведникът може да стане грешник.

Представете си, че вие сте едно разумно същество, триъгълникът С, и се държите само на една точка за почвата АВ (фиг. 3). Трябва да знаете как да пазите вашето равновесие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грешник, след като слезе на дъното, изгуби своето равновесие, той става праведник. Такъв случай имаме в литературата със Сократ1. Сократ е бил един грешник, който се е отличавал с много лоши черти, но когато стигнал дъното на този кръг, в него се заражда желание да се издигне нагоре. Той се обръща и става виден философ в Атина. Когато срещнал някои физиогномисти, които описвали неговия живот в миналото, той им казал: „Така беше, но аз чрез силата на своята воля се промених.“ Падението е закон за събуждане. Човек трябва да падне, за да се събуди. Сега вие ще кажете: „Защо трябва да падне човек?“ Падането има своите добри страни.

Имате растението А, имате и клоните c, d, m (фиг. 4). Тук, на клона m от това дърво, се е родил само един плод. Ако този плод, след като узрее, не падне, ще може ли да поникне? – Не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрял, и семенцата му ще паднат в почвата и ще поникнат. Следователно и вие трябва да паднете от Дървото на живота, но не сами по себе си, а друг някой трябва да ви катурне. Господ ще ви бутне да паднете. Вятърът е, който събаря тия плодове от дървото отгоре, а вятърът е символ на Разумния живот. Значи щом плодът узрее, той трябва да падне. И ако ти си паднал и повидимому мислиш, че си направил погрешка, не съжалявай. Щом паднеш, не казвай: „Аз съжалявам, че паднах от своето високо положение.“ Щом паднеш, трябва да потънеш долу на четири пръста в земята и после да се молиш да дойде отгоре малко пръст, да поникнеш. Ти пак ще излезеш отгоре, ще пораснеш на същата височина, но в друга една форма.

Така трябва да разсъждава един ученик, така трябва да разсъждава един човек, който има философски ум. Ако ние съжаляваме за нашите високи положения, тия високи положения са неща относителни. Знаете ли тогава защо Доброто и злото са допуснати в света? Доброто и злото съществуват вътре в Разумния свят. Злото е зло само заради нас в дадения случай. Доброто е добро само за нас в дадения случай.

Сега да обясня тази своя мисъл. Има добро, което не произтича от Любовта; има зло, което произтича от Любовта. Не се изисква голяма философия да се докаже това. Когато някой ви прави известно добро с известен умисъл да вземе повече, отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само повидимому това нещо е добро. Това е добро, което не произтича от Любовта, пък има зло, което произтича от Любовта. Един лекар, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разреже червата, стомаха, и пак ще ги зашие. Той ще му причини големи болки, но стремежът на лекаря произтича от Любовта – той иска да спаси неговия живот, затова прекарва ножа. Ние не считаме това действие за неморално. Ако нямаше такъв закон в една държава, лекарят да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили в затвора най-малко за десет години. Но сега считат, че тази операция, която лекарят прави, е на място. Казвам: Природата често прави такива операции в живота. Сега аз не говоря за онези случайности, но говоря за онази разумност, която ръководи живота ни във всичките наши постъпки. Има една вътрешна разумност. Колкото и дълбоки да са нашите подбуждения, каквито и да са, има една разумност, която постоянно влияе върху нашите постъпки за зло или за добро. Всеки един от вас може да провери това.

Да кажем, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точките С и В. Във вас се заражда дълбоко желание да направите нещо и искате да го реализирате. Точката С ви казва: „Не трябва да го правите!“ Точката В ви казва: „Направете го!“ Вие сега имате две противоположни влияния – не знаете кое е право, кое ще успее. Едното казва: „Направи го“, но ти не знаеш дали ще успееш. Другото казва: „Не го прави!“ Ти казваш: „Ако изгубя този благоприятен случай, тогава?“ Не знаеш кой говори истината. Ти седиш, колебаеш се между двете влияния. В Природата има едно трето влияние, аз го означавам с буквата n. Тогава n вземе, че те катурне. Ти седиш на плета отгоре: един отляво, друг отдясно ти седи и ти не знаеш какво да решиш. Единият ти казва: „Хвърли се!“ Другият ти казва: „Стой на плета!“ Третият дойде и без да ти каже нещо, бутне те. След като те бутне, ти вземаш първото положение, избираш първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажем, че като те бутнат в морето, първата мисъл е да влезеш да се окъпеш, да плуваш. Щом човек се намери в такова положение, той вече има желание да излезе благополучно от зададената му задача. И тогава много от вашите желания, от вашите философски разсъждения се пресътворяват. Вие мислите, философствате, философствате, дойде точката n, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро, вие ще тръгнете по пътя, но ако се спрете и за него разсъждавате защо става, вие ще изгубите пак благоприятните условия в живота си. Например седите при онзи лекар, който може да ви направи операция, но вие казвате: „Той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане.“ Започвате да се безпокоите и с това спирате онзи процес на лекуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдат ли тия мисли на болния – че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичките благоприятни условия. Затова всички свещени книги са казали: „Всичко съдейства за добро на онези, които любят Господа.“

В предишната лекция взех триъгълника АВС. Животът се проявява от А, от Любовта, а Животът е в състояние да поправи всичките погрешки. Няма погрешка, няма страдание, няма болка, няма скръб, в каквато степен и да са те, които Животът, който слиза от Любовта, да не е в състояние да ги поправи. Сегашните ви страдания един ден ще ви се видят играчка, като един сън. Вие ще се смеете на себе си – как сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето съзнание ще се развие повече. Аз ви навеждам на туй разсъждение, понеже вие живеете в края на века: ще дойдат вътрешни изпитания, а не външни. Вас може да не ви турят на кладата, но ще дойдат вътрешни терзания: терзания на вашето сърце, терзания на вашия ум. Ако вие живеехте преди две хиляди години, аз другояче щях да ви говоря.

Аз ще ви дам сега едно изяснение, което не трябва да вземате в буквалния смисъл. Ще си служа с живите точки. Тук, при точка А (фиг. 6), имате млада мома – толкова красива, че всички искат да я имат на своя страна, да имат нейното обещание: в е първият кандидат, с – вторият кандидат, d – третият, p – четвъртият и т. н. до n – плеяда кандидати. Да допуснем сега, че ти си първият кандидат в – искаш да я завладееш. Против тебе се намира n, в права линия – той е по-силен. При това ти си бедняк, той е богат. Тази мома обича да има къщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичаш с всичкото си сърце, с всичкия си ум, да ¢ пишеш поезия, но тя казва: „Къщата е по-съществено нещо, твоята любов – за друг път, на Земята къщата е по-реално нещо от любовта.“ Ти цял ден оплакваш живота си, че си нещастен. Ще кажеш: „Този n да го няма, да се махне от тука!“ Добре, махне се той, но като се махне n, тогава р, друг изниква от изневиделица. Друга беля: ти се чудиш откъде изникна той, пак плачеш – да се махне и р. И той се махне, но изниква на мястото му d. Казваш: „То не е една беля, да се махне и той!“ Хубаво, и той се махне, остава с. Махне се и той. Знаете ли какво става най-после? – Този човек се прекатурва, понеже, като е бил в противоположна посока с n, и двамата са се опъвали, пазили са равновесие, но сега, като ги няма n и другите, въжето се скъсва, той се прекатурва с главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искам нито момата, нито белята.“ Това са неща, които стават в действителния живот.

Следователно, за да се реализира едно ваше желание, всичките тия точки, всичките тия живи същества, може да са една, две, три, десет, двайсет, трябва да ви съдействат, да кажат: „Той е най-достойният, ние му отстъпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станем шафери.“ Само тогава той заслужава тази мома. Те му я дават и той бива щастлив. Туй наричам щастливи моменти в живота. Този пример може да вземете като такъв, с който да си обяснявате донякъде тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завладее тази мома, има дълбоки причини за това. Хората не разбират причините, затова се и разочароват. Човек трябва да знае защо се стреми. Като иде в училище, трябва да знае защо е отишъл, а не, като иде там, да каже: „Не зная защо съм дошъл.“ Следователно връзка трябва да има между умствените образи и сърдечните стремежи. Умът всякога се стреми надолу – А , сърцето винаги се стреми нагоре – В . Следователно не е умът, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умът е, който дава направление на сърцето, но за влияние сърцето е по-силно. И силни натури не са онези, които имат силен ум, но силни натури са онези, които имат силно сърце.

И в самото сърце има разумност. В него има два живота, две области. От точка А тази енергия възлиза от физическия свят към Духовния, т.е. енергията, която минава през сърцето, възлиза към духовната страна на Божествения свят. Тъй щото всичките чувствания на човешкото сърце, каквито и да са те, са добри. Няма лоши чувствания в човека. Аз говоря за самите зародиши, не за проявите. Всичките зародиши, които са заложени вътре в човешкото сърце, имат благородно произхождение. Любовта е, в която се зараждат най-благородните чувства. Отмъщение, отвращение – те са вторични чувства. Вие някой път се заблуждавате, казвате: „Яви се в мен омраза.“ Омразата има съвсем друго произхождение. Да ви обясня произхода ¢. Имате живата точка n и живата точка А.

Тази жива точка А има стремеж към n. Този стремеж първо е чисто Божествен – An, но се заражда известно препятствие на пътя и туй желание на А не се постига. Тогава се образува , заражда се образът и човек се разочарова. Ако А иска да вземе n и не може да успее, а В го вземе, тогава в сърцето на А ще се зароди едно неразположение към В. Следователно всичките тия прояви, които имаме в един отрицателен характер, като омраза, отмъщение, злоба, ненавист – всички тия чувства са вторични. Те са сянка на нещо изгубено. Ако мразиш, аз зная какво си изгубил; ако се съмняваш, аз зная какво си изгубил; ако се отвращаваш, аз зная какво си изгубил. Каквито и отрицателни качества да има един човек, в окултната наука математически може да намерим същинските причини, които са образували тия отрицателни качества в човека. И тъй, в човека реално е само Доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатите негови желания.

Сега може би в друга лекция аз ще се спра да говоря върху живото колело в Природата, чрез което се проектират всичките благородни желания и мисли от Божествен произход. Каквото и да е вашето състояние, трябва да знаете, че вторичните състояния у вас са ваши, те не са от Божествен произход. Имаш омраза – ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „В Бога всичко е Добро. Бог е Любов, следователно туй, което сега съм загубил, за в бъдеще ще го постигна.“ Туй, казано на философски език, не е въпрос на време и пространство, защото в Духовния свят няма време и пространство. Може ли да мислиш, че само ти желаеш Доброто? Един ден, когато ще се обедините с цялото човечество, вие ще чувствате всички заедно нещата. На вас ще ви бъде радостно за реализирането на мислите или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализирането само на нашите желания, на нашите мисли. Ние не се радваме на Божиите мисли. Защо да не се радваш, като погледнеш звездите? Всяка звезда е Божествена мисъл. Защо да не ¢ се радваш? Може да ¢ се радваш. Ако ти действително възлюбиш една звезда, най-малко ще получиш една дума от нея. Да кажем, че вие се обърнете към Сириус и я възлюбите като Божествена мисъл. Тя ще ви каже: „Бог е Любов!“ И ако я питате защо Бог е Любов, ще каже: „Защото аз живея.“ Някои звезди изпращат светлина: Месечината изпраща светлина, Сириус изпраща светлина. Щом Сириус изпраща светлина, в него има интелигентност. Които не изпращат светлина, в тях няма интелигентност – в тях Любовта действа, но не се е проявила Божествената Мъдрост. Всички звезди казват: „Светлина има в Бога, простор има!“ Като погледнем нагоре, ние чувстваме едно облекчение. Ако пак питате звездите защо Бог е Любов, те ще ви отговорят: „Ние живеем, защото обичаме Бога, защото Бог е Любов!“ Тъй ще ви каже една звезда. И ако вие искате да живеете, обичайте Го – и вие ще почувствате същото. Не мислете, че това са илюзии. Не, като излезете вечерно време, най-малко с една звезда, която е на вашето ниво на развитие, можете да разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви предаде тия мисли. Това, че те живеят, че обичат Бога – това не са илюзии, това е разумност в тях – те имат Светлина.

И тъй, вие живеете в един свят, в който едва сте си показали главичките над тази гъста материя. Над тази почва тук-там се показват малки дупчици, през които надничате нагоре. Един ден, като излезете над туй ясно небе, всичките звезди като ви заговорят, Слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бъде? Тогава ще видите, че Сириус е много по-красив – най-хубавата мома в този свят. В него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя и да е най-красива мома на Земята. В него има едно сърце, което трепти от хиляди години и казва: „Бог е Любов и ние живеем, защото Го обичаме.“ Следователно когато нашият ум отива надолу, не трябва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагоре, пак не трябва да се смущаваме. По някой път ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете как се създават нещастията. Някой път проявите вашата любов, но след туй казвате: „Много надолу отидох.“ Вие правите пакост на себе си. Пратете само веднъж тази Божествена вълна и я оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате, но после казвате: „Нека се върнат, той няма да ги оцени.“ Не въздействайте зле на сърцето си, не се съмнявайте в себе си, т.е. не се съмнявайте в Бога, Който живее във вас. Вие казвате: „Дали моята любов е на място?“ Всяка проявена Любов е на място. Ако този, когото любиш, не я оцени, зад него седят хиляди същества, които ще я оценят. Да ви обясня тази мисъл. Например тук имате вадичка, която тече на дължина 10 километра. Покрай нея посадиш 10 000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидеш при него и му кажеш: „Ти не оцени моята любов.“ Не, има още 9999 дръвчета, покрай които, като мине твоята любов, те ще я почувстват и ще ти пратят своята радост. Туй, че едно не я е оценило, нищо не значи. Най-малко едно от тях ще я оцени. Едно от тях да я оцени, достатъчно е. Казвате: „Моята любов никой не я оценява.“ Как никой не я оценява? Най-първо Бог я оценява. Когато ти проявиш Любовта, Господ казва: „Синко, много добре стори, аз се радвам, че ти прояви своята Любов.“ Ти казваш: „Ама той не я оцени.“ Не, Любовта всякога се оценява. Няма същество, което да не я оценява, защото тя носи Живот. Туй е истинската философия, която осмисля Живота – философия, която за в бъдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смели, решителни, с благородни сърца и с благородни умове. Любовта е, която ще развие туй, за което копнеете от хиляди години, от хиляди векове. Вашата душа досега е седяла вътре в Земята, в тази гъста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пътя, защото Господ няма да спре своята кола заради вас. Ако вие искате Бог да спре каруцата си заради вас, Той няма да направи това. Стойте на мястото, където Бог ви е поставил.

Всички вие трябва да научите великия закон на търпението. Има растения, които с хиляди години стоят на едно място и чакат Господ да ги освободи от това състояние. Търпението учат те. А вие колко сте чакали? Вие сте от много взискателните синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по мед и масло. Не, вие сте в едно училище и няма да се явите с парадни дрехи, но с прости дрехи, малко окъсани. Ще отидете в това училище не с първокласни обуща, а с малко окъсани. Ръцете ви няма да бъдат много гладки. Господ не иска гладки ръце. Господ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станат гладки, тогава и ръцете ви ще станат гладки. Който попипа ръцете ви и види, че са гладки, тогава ще познае, че и умът, и сърцето ви са меки и гладки.

Тайна молитва

Трета лекция от Учителя
24 октомври 1923 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube