Разумност в Природата

РАЗУМНОСТ В ПРИРОДАТА

Тайна молитва

За следващия път ще имате темата „Воля и безволие“.

Ако ви се зададе една тема: „Съществува ли разумност в Природата“, какво бихте писали? Това е една философска тема. Верующите ще кажат, че има разумност, но това трябва да се докаже. В математиката казваме, че А:В=В:С. Това са величини, които трябва да се докажат. Как ще докажете, че А=В? Математиците имат правила, имат известни методи, с които може да докажат това. Тия правила са разумни.

Първото доказателство за това, че в Природата съществува разумност, е движението. Разумността започва с движение. Там, дето няма движение, не може да има разумност. Ще каже някой: „Защо е именно така?“ Онзи, който може да констатира най-малкото движение между две точки, в него има зачатък на разумност: значи прави разлика, че един предмет се е преместил от едно място на друго. Туй движение, което става във външната Природа, става и в мозъка на човека.

Да кажем, че имате точката А (фиг. 1). Тази точка е едно силово движение, един подтик. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя представлява едно движение, едно състояние в човека. Човек, който е започнал с линията АС, е започнал с радостта. Като дойде горе до точката С, тази радост започва да слиза надолу. Под думата радост разбирам най-голямата интензивност на силата, с която започва всяко движение. Радостта е подтик отвътре. Значи точката С е крайната, прицелната точка на движението. Тя е краят, докъдето може да се достигне. Оттук нагоре радостта не може да отиде. От точката С започва обратно движение надолу, което се изразява с линията СВ. От тази точка С започвате вече с най-малката скръб, с най-малкото страдание, защото трябва да слизате, но когато слезете в точка В, имате най-голямото страдание. Значи тук процесът е обратен. От точка А започва радостта, С е точката на най-голямата радост, отдето надолу тя почва да се намалява, минава в малка скръб, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, това е мястото на най-голямата скръб. От точка В по-надолу туй страдание не може да слезе.

И тъй, в Природата има един закон, който превръща тия две енергии. Тогава имате движение на радост АС и движение на скръб СВ, т.е. А:С=С:В. Човек накопява в себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново. Този, първият подтик АС, ние го наричаме подтик на Живота – Ж. От Живота се ражда растенето – Р. Този процес, растенето – това са корените надолу. Значи животът ражда растенето, т.е. той произвежда едно движение надолу, в низходяща степен. Но за да се произведе това растене, изисква се разумност, защото животът може да се проявява само при една разумност в Природата. Без разумност животът не може да се проявява. Този живот се ражда от Любовта. Първото проявление на Любовта е Животът. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растенето влиза движението, то тук се създава условие за светлината. Тази светлина е резултат на мъдростта. Щом има мъдрост, ще има и знание. Само при светлината може да има знание. Когато мислим за ангелите, ние си представяме, че те живеят в една непреривна светлина, а когато мислим за Бога, трябва да знаем, че Той е Светлина без никакви сенки. Следователно там, дето има светлина, има знание, а дето има знание, има един друг подтик в Природата, а именно, че в светлината трябва да има простор, свобода. И тъй, имаме едно друго движение. От С към В се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).

Само при свободата се проявява свободната воля, а там, дето се проявява свободната воля, се проявява Истината. Следователно вие не може да започнете с живота по обратен път. Растенията не растат от горе на долу, а растат от долу на горе. В Божествения свят е така – всички неща растат от долу на горе. Основата на всички неща е Любовта. Не може да израсне нещо в света без Любов. Любовта е основа за проявяването на какъвто и да е живот, на каквато и да е разумност, на каквато и да е свобода или свободна воля. Сега, щом се говори за любовта, вие разбирате едни вътрешни трептения, но това не е любов. Любовта е почва, в която се проявява животът. Няма друга основа в света, освен Любовта. Туй може да го проверите: щом загасне Любовта, хората веднага умират. И когато някой умира от разрив на сърцето, от що умира? – От безлюбие. Някой има апоплектичен удар в мозъка. От какво става туй? – От малко светлина. Някой се задушава. От какво става това? – От малко въздух. Значи няма свобода на дишането. Следователно, когато някой каже, че животът няма смисъл, този човек вече не разсъждава правилно. Ние запитваме: от где е туй разсъждение, че животът няма смисъл? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумността. С какво сравнявате това разсъждение? За да направите каквото и да е сравнение в математиката или в каквато и да е друга наука, вие трябва да имате предмет, с който да сравнявате. Следователно във вашия ум имате мярка, а тази мярка принадлежи на Разумния живот, и тогава вие разсъждавате. Казвате: „Животът няма смисъл.“ Да, няма смисъл, но кой живот? Когато ние казваме, че животът няма смисъл, подразбираме живот, употребен не съобразно законите на разумността, но вън от тази разумност. И тогава казваме: такъв един живот, употребен вън от разумността, няма смисъл.

И тъй, животът започва с чувстването. Там, дето има растене, има и едно малко чувстване, а там, дето може да се появи едно чувстване, има и растеж. Гдето има растеж, там се явява радост и скръб. Това е неизменен закон. Щом чувствате, щом имате разумен живот, неизбежно ще дойдат и радостите, и скърбите. И ако вие искате да имате живота, без да растете, без да чувствате, такива неща в Природата не съществуват. Следователно, когато един човек скърби или казва, че скърби, това е доказателство, че в него съществува един разумен живот. Той прави разлика между радост и между скръб, значи той едновременно с това мисли. Питам: вие досега виждали ли сте какво нещо е скръбта, какво нещо е радостта? Някои казват: „Всяко нещо, което човек знае, той го вижда.“ Не може да знаеш нещо, преди да си го видял. Знанието произтича от виждането. Трябва да видиш, за да знаеш. И в Природата е така. Знанието се е появило отпосле. Най-първо се е появило чувстването и когато човек е придобил външни впечатления, на тази почва се е появил органът за досегашното гледане. Например в глистите няма очи, което потвърждава мисълта, че очите се явяват късно. Какво мислят съвременните учени хора по този въпрос, не зная. Глистите имат само зачатък от очи, но нямат орган за зрение.

И тъй, радостта и скръбта, това са две качества на всичките чувства, които се появяват в човека.

Сега аз ви говоря върху този предмет, защото във вашия ум има забъркани работи. Вие казвате: „Защо светът не е така направен, не е иначе направен, че ние ли трябва да страдаме?“, и т.н. Оставете тия глупави разсъждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; следователно вие сте родени и за радост, и за скръб. Родени сте да живеете: да чувствате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнение за страданието? Защо сте тъй неприязнени към него? Едно от най-великите проявления на Живата природа – това са страданията, това са скърбите. И като отидете на Небето, няма да ви питат колко сте се радвали, но ще ви питат през колко страдания, през какви скърби сте минали. Там радостите не ги турят в сметка, както тук, на Земята, не питат за бедните. Като дойдете на Земята, всеки пита богат ли си. И ако си богат, интересува се за тебе; ако си беден, не се интересува. А като отидеш на Небето, там те питат скърбял ли си, и по това те зачитат. Ако кажеш, че си се радвал, казват: „Оставете този човек, той е харчил само.“ В радостта човек нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мъдрост, облагородява се, повдига се. И мен ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само Радостта. Обърнете Библията и ми кажете где се казва: „Блажени, които се радват“? Напротив, за тях се казва: „Горко вам, които ядете и пиете.“ А Христос казва: „Блажени нищите духом! Блажени, които гладуват и жадуват за Правдата! Блажени, които страдат!“ И при все това всички искате да бъдете щастливи. Ами че две Евангелия в света може ли да има? Ако искате другото Евангелие: целият свят – това е сегашното евангелие.

Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казват: „Когато някой човек страда, това е карма.“ Кармата няма нищо общо със страданията и със скърбите в света. Страданията и скърбите – това е езикът на Живата природа, това е езикът на Бога – първият език, с който Бог започва да ни говори, за да ни пробуди от дълбокия сън, в който Духът пада. Бог го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислиш!“ Тук няма никаква карма. Кармата е езикът, с който ни се говори да не се отклоняваме от Божествения път. Да не смесвате скръбта и страданията с вашите грехове. Питам тогава: ако е вярно това, че страданията са кармата на човека, тогава какви грехове е направил Христос, че страда? Той, макар и да е Син Божи, дойде на Земята да научи някои уроци, да се усъвършенства. Той дойде главно да научи онзи велик закон на Любовта, който Бог Му предаде: да научи как става жертвата, как Бог повдига падналите същества. Този урок Христос трябваше да го предаде на своите по-малки братя. Това наричам изкупление. И досега още този закон не е изяснен. Следователно страданията – това са Божествен език. И аз ви казвам: когато започнете да страдате, вие сте в границите на разярения живот. Страдате ли, Бог ви обича, не страдате ли, вие нямате нищо общо с Бога, с Любовта. Сега вие ще кажете: „Защо са тия страдания?“ Не забравяйте, че вашите страдания образуват радостите на другите, а вашите радости са скърби за другите хора. Аз ще ви приведа един пример, за да изясня тази своя мисъл. Някой здрав, тежък старец, качил се на коня, язди и се радва. Конят обаче радва ли се? – Не, не се радва. Дойдат в гората и конят по някакъв начин се освободи от юларя си – и хайде в гората. Сега конят се радва, но старецът радва ли се? – Старецът скърби. Докато старецът беше на коня, той се радваше, конят скърбеше, а когато конят избяга в гората, той се радваше, а старецът скърбеше. Питам: скръбта на този старец скръб на коня ли е? – Не, конят се радва. Следователно нашите интереси в дадения случай не съвпадат. Когато вие страдате, това значи, че вашият кон е отишъл в гората. Е, хубаво, какво зло има в това, че вашият кон е отишъл в гората, я ми кажете? Какъв грях има в това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: „Конят ми отишъл в гората. Що от това? Нека си почине, нека се поразходи, аз ще го почакам. Ако дойде един ден, аз ще му се кача и тогава аз ще се радвам, а той ще скърби.“ Тия разсъждения са ви необходими. Вие, като ученици, ако не разсъждавате така, няма да имате една правилна философия за живота. Божественият свят не приема невежеството. Той изключва всяко невежество, изключва всяко противоречие, изключва всяко насилие. В Школата всички вие трябва да мислите здраво, и след като почнете да мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.

Сега някои казват: „Ама вие не живеете добре.“ Аз ще ви задам друг един въпрос: ако вие кажете, че вашият Учител не живее добре, я ми кажете, по кои правила не живее добре? Или ще кажете: „Нашият Учител не мисли добре.“ По кои правила не мисля добре? Трябва да ми докажете това! Само в Божествения свят съществуват правила. Дайте ми онази мярка, с която се мери добрият живот! Тази мярка не съществува на Земята, тя съществува само в Божествения свят.

И тъй, в дадения случай вие не може да знаете дали друг човек живее добре, или не. В дадения случай само аз мога да кажа дали живея добре, или не. Нито пък за вас може да знае някой живеете ли добре, или не. Вие разсъждавате по друг начин. Ето каква е мисълта ми. Имате точката А. Да знаеш – това подразбира непродължителен период в даден момент. Този период може да е една стомилионна част от секундата и ти не можеш да го мериш. В този даден момент трябва да знаеш всичките възможности, които се съдържат в него, и да знаеш как да постъпиш. Може да има сто милиона начина как да постъпиш, но от тия сто милиона начина на Целокупния живот имаш да избираш един начин, според който да извършиш едно добро дело. Ти отиваш при една бедна вдовица, например вдовицата А. Ще кажеш: „Какво ще направя, като отида при нея?“ Ти като идеш при тази вдовица, ще извършиш своята длъжност, а именно с това свое посещение може да дадеш подтик на сто милиона други хора да направят Добро. Туй е закон. Ти може да имаш само тази длъжност днес. В дадения момент ти не си пратен да идеш при всичките бедни, а само при една бедна жена. Но ти си едно звено в Природата и когато туй звено се потегли от този Божествен принцип, всичките други звена от другите верижки, от другите върви, ще се наредят едно след друго. В тази Божествена верига може да влизат милиарди халки, а ако ти се откажеш да вървиш напред, то втората, третата и всички други халки няма да се мръднат – и те ще се откажат; ако ти потеглиш напред, всичките халки на веригата ще се поместят една след друга. Това е един математически закон. На всяка мисъл, която дойде у вас, трябва да ¢ дадете подтик, т.е. не трябва да противодействате на Божествените мисли вътре в себе си. От туй гледище се определя законът за свободата.

Да кажем, че буквата А представлява една Божествена мисъл, а буквата В – една човешка мисъл. Божествената мисъл върви във възходяща степен, а човешката – в низходяща степен. От тук следва, че когато двама души дружат заедно, те изведнъж в даден случай не могат да имат една и съща Божествена мисъл. Аз ви казах, че една стомилионна част от секундата – това е един момент. Значи тази мисъл, която е дошла в тебе, за една секунда може да се предаде на сто милиона души. Като мине през сто милиона души в нашия свят, тя дава една единица. И тъй, една мисъл, като мине през сто милиона души, за една секунда образува първата единица, първата мярка. Следователно онзи, у когото има човешка мисъл, трябва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъл. Такъв е законът. Мъж или жена, брат или сестра – всички еднакво трябва да спазват закона. Братче и сестриче живеят заедно. У брата има Божествена мисъл, у сестрата има човешка мисъл. Тя целия ден трябва да се подчинява на брата. Втория ден сестрата има Божествена мисъл, а братът – човешка. Тогава братът трябва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всякога бият не онзи, който има Божествена мисъл, а онзи, който има човешка мисъл. Страданията не са нищо друго, освен доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъл. Всякога, когато не се подчиниш, в теб ще има една малка скръб, едно малко страдание. Казват: „Надясно в пътя!“ Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тези мерки, с които да разграничавате правите от кривите схващания. Щом станете сутрин, ще се попитате: „Имам ли днес Божествената мисъл?“ Ако след като станеш сутрин мислиш най-първо какво да сготвиш, у теб е дошла човешката мисъл. Станеш ли сутрин, не мисли за човешкото, но започни да се молиш Богу, помисли за бедните вдовици и кажи: „Днес мъжът ми може и без готвено.“ Тогава и той ще каже: „Днес Божественото се проявява у жена ми, нека отиде при бедните.“ На другия ден пък може в мъжа да се прояви Божествената мисъл и той ще каже: „Днес няма да нося нищо за готвене, ще отида да посетя някои бедни.“ Постъпи ли така, и жената няма да се сърди, че не е донесъл нищо вкъщи. Туй е закон! Щом един човек има Божествен подтик за нещо, не му въздействайте по никой начин! Въздействате ли, непременно ще ви дойде едно голямо страдание. Дайте ход на Божествените мисли, на Божествените желания, на Божествените действия! Само по този начин може да растете правилно, да придобивате знание и мъдрост. Всичко туй зависи от вашата свободна воля. Никой не може да каже как сте изпълнили Волята Божия, само вие знаете. Щом вие почувствате едно малко страдание, вие знаете как сте изпълнили Волята Божия. Някой път човек може да се смее, да е радостен, без да подозирате в него някаква скръб. Външно той е много радостен, но зад тази външна радост се крие една голяма скръб. Някой път човек е скръбен, но зад тази скръб се крие радост. Ние не можем да знаем каква е същността на нещата. Следователно всеки човек, у когото разумното е започнало да се проявява, той трябва да проверява тия свои състояния, защото само след като ги проверява, той ще може да се домогне до тази вътрешна Светлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начин. Кой е най-добрият начин? – Този, по който Бог е създал света. По някой път ние казваме: „Да се обичаме!“ Но как, по кой начин да се обичаме? – Като постъпваме разумно. По кой начин? – Като се разбираме. Да, но как да става всичко това, ние трябва да знаем. Например правилото е: щом някой брат започне да ти говори, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушаш докрай. А пък ако братът ти говори Божествено, той няма да говори дълго време. Онези хора, които имат Божествена мисъл, те говорят кратко.

Сега вие ще ми възразите: „Христос е държал дълги бе¬седи, по няколко часа.“ Туй се нуждае от доказателство. Една беседа може да е дълга, може и да е кратка. Дългите беседи са несъдържателни, а кратките беседи са съдържателни. Да ви докажа това. Говорителят е А. Започва да говори. Слушателят му е В, но е зле разположен към А. И двамата са отрицателни. Едва-що А е казал десет думи, В го прекъсва: „Много говориш, стига, аз те разбрах.“ В този случай беседата е дълга. Така е, когато някой не те обича. Ако пък А и В са положителни, като започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, и току му казва: „Говори, говори, много малко е това.“ След като А говори два часа, В казва: „Говори още!“ Значи беседата е къса. Всичките съдържателни беседи са все кратки, понеже са моментни, т.е. всяка една беседа е свързана с един малък момент. Някой път някой човек говори много работи, но ти от цялата му беседа схванеш само една негова мисъл. Това е беседата. Другите работи ти не слушаш, а разсъждаваш само върху една мисъл: „Бог е Любов!“ Друг пък взел друг пасаж от беседата. Следователно късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. А какво значи думата фонограф, можете ли да я изтълкувате? Фоно – на гръцки значи звук, глас.

Туй е философско разбиране на въпроса. Късите беседи подразбират определен момент. Всяко предложение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава и след време тази беседа ще стане дълга. Вземете например колко малко е записано в Евангелието от това, което Христос е говорил, но върху туй, малкото, колко много са писали хората! И ако разгледате цялата литература, ще видите, че тя се гради върху туй, малкото, останало от Христа. И тъй, в живота трябва растене! Растенето поражда чувстване, а в чувстването има радост и страдание. Със страданието започва Разумният живот. Радост и скръб – това са двата елемента на Разумния живот. Щом дойдем до Разумния живот, ще се яви Светлината, а дето има Светлина, там има и Знание. Щом дойде Знанието, ще има Свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава Висшият разумен живот може да се прояви в своята пълнота, а това е целта, към която всички ученици на окултните школи в света се стремят – да подготвят почва за Разумния живот на Земята. Под думата земя се разбира разумният човек вътре в неговата душа. Тези Божествени мисли трябва да се посеят в неговия ум, че за в бъдеще да няма нужда да се занимаваме с елементарни работи и да ги доказваме.

Упражнение: С малко свити пръсти поставяме ръцете на гърдите. Постепенно изправяме ръцете напред, а пръстите държим допрени. Ръцете пак на гърдите и после пак напред, но пръстите държим отдалечени. Съединяваме пръстите и поставяме ръцете на гърдите.

Ръцете успоредно напред, с дланите навън и успоредно на лицето.

Ръцете настрана, с бавно движение на хвърчене, после с постепенно засилване.

Ръцете напред, на гърдите, настрана, напред, на гърдите, напред с допрени пръсти, на гърдите със свити пръсти, напред с полукръгове. Ръцете нагоре успоредно, бавно спущане настрана, после напред и със съединени пръсти ги поставете на гърдите.

Тайна молитва

Втора лекция от Учителя
18 октомври 1923 г., София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube