Разумният живот

РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Размишление

Прочете се резюме върху темата „Кой е първият поет?“

Какво трябва да разбираме под думите разумен живот? Мислите ли, че онзи нагон, онази жажда и гладът, които имате, това са неща разумни? Гладът ви принуждава да работите, за да ядете. Жаждата ви принуждава да пиете. Мислите ли, че този акт в Природата е разумен? Под разумни неща ние разбираме хармонични неща. Разумните неща са достояние само на Любовта. Като изключите всичко друго, само в Любовта може да има разумен живот. Но вие ще напуснете вашите възгледи за Любовта, която проявявате, понеже вашата любов е любов на насилието. Това не е истинската Разумна любов. Следователно вие сте учили само тази любов и затова в живота ви няма никаква хармония. Сегашният ви живот не е разумен живот.

Добрият човек може да сгреши, и лошият човек може да прави добро. Питам ви: защо добрият човек греши и защо лошият човек прави добро? Можете ли да ми отговорите? Аз ще ви отговоря и ще ви кажа кои са причините за това. Представете си един слуга, който се е научил в живота си само да изважда с една кофа нечистотиите и да ги изхвърля навън. Но представете си, че той един ден намери една кофа с чиста вода и вземе, та я изхвърли. Питам: виновен ли е той, че изхвърля чистата вода? Ние го уловим и го нагълчаваме. Представете си сега друг един слуга, който се е научил в живота си само да внася с кофата чиста вода, и един ден намери една кофа с нечиста вода и я внася между кофите с чиста вода. Туй често се случва и във вашия живот. Вие намерите една кофа с нечиста вода и я турите между вашите добродетели, но понеже нямате обоняние, вие не можете да я забележите. Тъй щото в туй отношение добрият човек е направил едно престъпление, като е внесъл кофата с нечистата вода между чистата, а тя трябваше да върви по обратен път, назад. Лошият човек пък, който е изхвърлил чистата вода навън, и той е направил едно зло. Кое зло е по-голямо? Злото, което е направено с изхвърлянето на чистата вода, или злото, което е направено с внасянето на кофата с нечистата вода? Следователно това е резултат на един навик. Когато ние извършваме нещо в Природата, а ние извършваме често в нея известни длъжности, в нас остава само навикът и ние го носим, без да различаваме съдържанието, което се помества в него в дадения случай. Например вие имате жажда, глад, но не сте си обяснили защо съществуват тия неща в света. Това е един дълбок философски въпрос, върху който трябва дълго време да мислите. Аз няма да ви отговарям на този въпрос, понеже всяко знание, което се дава лесно на учениците, те не го оценяват. Щом ви дам една кесия със злато, вие я вземате и я носите надясно, наляво, навсякъде я разнасяте, но щом ви накарам да работите на лозето и така да припечелите нещо, това, спечеленото нещо, вие го цените вече. Тъй че знание, което се придобива с усилено мислене, е по-ценно, отколкото знание, което се лесно добива. Не мислете, че отношенията между символите и подобията са произволни. Не, има закони, по които тези символи може да се нареждат. Някои мислят, че лесно се нареждат те.

Сега ще ви запитам как ще определите разликата между физическия и духовния живот? Какъв символ ще дадете за тях? По какво се отличава физическият живот? – Че не е устойчив. По какво се отличава духовният? – Че е устойчив. Защо именно физическият живот е неустойчив, а духовният е устойчив? Аз зная: вие ще кажете това-онова, ще направите цяла каша. Аз ще ви дам един символ от вашия живот. Ще направя един паралел: физическият живот прилича на две запалени главни. Като ги туриш една до друга, те се поощряват, дават светлина и хората се топлят, но от постоянното горене те се смаляват, смаляват и нищо не остава от тях. Ние им се радваме, но те оставят само пепел. Духовният живот представлява две плодни семенца, посети на едно място. Те растат, растат, увеличават се, докато най-после се развият в две големи дървета и дадат плод. Значи физическият живот дава само топлина – ти можеш да се стоплиш на него; но храна не дава – гладен можеш да умреш. В Духовния живот този плод едновременно ще създаде и топлина, и храна. Следователно в духовните процеси има разширение, а във физическите процеси има смаляване. Във физическите процеси топлината е отвън, а в духовните процеси топлината е отвътре, храната – отвън. Значи и от думите, които употребяваш, някои са на физическото поле, други – на духовното. Тия неща, които са на физическото поле, те се поощряват: горят и изгарят, но нищо не остава от тях. Така и някои хора говорят за Любовта, но това са две запалени главни. Те говорят за някаква си обич, говорят за някакви си идеи, но след две-три години всичко това изгаря, нищо не остава от него. Всичко това изчезва, обръща се на газове. В Духовния живот нещата са като плодните семенца, т. е. Божествените думи са като семенца, които растат и се разрастват. Те са Божествените дървета, посети вътре в нас. Те са именно благото ни за в бъдеще.

Та всеки един от вас трябва да се стреми животът му да прилича на едно семе, което расте, а не да бъде една запалена главня – това е жалко състояние. Това, което ви говоря сега, не се отнася към вашия живот, но то е една мярка, с която да познаете къде падат вашите мисли в даден случай. Имате две мисли или идеи, или две чувства – вие не можете да определите към коя категория спадат: към физическия или към Духовния свят. Ако образуват топлина и се смаляват, те са от физическия свят. Ако започнат от малки семенца, растат и дават плодове, те са от Духовния свят. Следователно и едните, и другите идеи трябва да ги използвате. Главните на вашите огнища също трябва да използвате, но казвам, че те са само за някои души. На тях не можете да разчитате. Те са само за зимно време – за лятно време те не са потребни.

Сега, в Разумния живот се изисква непрекъсната връзка с Бога. Ще ви обясня какво означава думата Бог, а не само да произнасяте това име. В еврейския език под думата Бог се разбира Първият принцип, който твори, който е във връзка с всички онези сили, с онези условия, от които произтича Животът. Първата буква се пише по следния начин: א . Онзи, който произнася думата Бог, трябва да бъде много разумен и внимателен, трябва да знае, че всички активни сили са много опасни и трябва да ги изучава. Там се изисква една Абсолютна чистота и един възвишен морал, а не като обикновения. Онзи, който влезе без морал, ще стане на пепел. Онзи, който произнася това име току-тъй и влезе нечист, на пепел става. Влезте в една електрическа инсталация и бутнете тези силни волтове – веднага целият ви живот ще изчезне. Внимание трябва, изолиране трябва, а Чистотата – това е качество само на Разумния живот. Тя представлява една дреха, една броня, която пази от всички опасности, от всички сили в Разумния живот. Някои казват: „Защо ти трябва чистота?“ – Вие влизате в един свят, дето не царува Божествената Любов, а царува грехът, царуват всички отрицателни сили и отрови, които постоянно тровят хората. Някой път дойде някоя лоша мисъл – тя е дошла някъде отвън. В еврейската дума Бог вторият принцип е мек – той е принципъта на Любовта, ל . Той е принципът, който съгражда, който носи Живота в себе си, който съхранява нещата. Без този принцип светът би се превърнал в едно вечно мъчение. Този принцип, който ние наричаме проявление на Бога, на Любовта, превръща всичко на Добро в света.

Следователно, когато произнасяме името на Бога, предстои ни да се занимаваме с три вида сили: едни, които творят; други, които съграждат; и трети вид сили, които държат всички сили в равновесие. Когато действат две сили, те всякога имат един общ резултат – или добър, или лош. Следователно, ако резултатът е лош, ние знаем, че първият принцип е взел надмощие. Ако резултатът е добър, знаем, че вторият принцип е взел надмощие. От резултата съдим за принципа. Това са все разумни сили. Не мислете, че ние трябва да ги подчиним. Не, трябва само да спазим законите. Когато отивате при един свят Дух, вие няма да се приближавате тъй, направо, но във вас ще се яви един трепет. Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на Земята и ще се намерите в положението на едно малко детенце. Всяка ваша философия ще изчезне и вие ще чувствате, че сте нищожество. Че сте философ, че сте завършили някакъв университет, че майка ви, баща ви са от такова високо произхождение – всичко туй ще изчезне, ще ви остане само това, че сте нищо, че сте един малък лъч, излязъл от Бога, и че не сте изпълнили още вашата задача. Някой казва: „Аз съм човек.“ Човек ли си? Че ти досега мислил ли си правилно? Колко пъти досега си се спирал в пътя си? Значи ако сме пратени да мислим – това е една велика задача. Тогава задайте си въпроса всички вие: мислили ли сте досега? Не, вие сте мислили за много работи, но за Бога мислите само кога? – Когато ви турят на менгемето на страданията. По всяко друго време, щом нямате страдания, Господ Го няма в мисълта ви. Защо Го няма? Защото ядете и пиете туй, което Той ви е дал, а като осиромашеете, като няма накъде, тогава си спомняте за Него, тогава Го търсите, понеже Той дава. Разумен син е онзи, който увеличава талантите, които Баща му е дал.

Сега всички вие трябва да прегледате живота си, да видите, като сте излезли преди толкова хиляди години от Бога, какво сте припечелили, и да го увеличите. Няма по-хубаво нещо от това! Най-важното нещо, което иде в сегашната епоха, е да се свържем с Бога и да имаме постоянно Неговото присъствие, тъй както Слънцето, като изгрява, изпраща своите лъчи. Има някои цветя, камъчета, които не виждат слънчевите лъчи. Има души, които виждат Бога, има души, които не Го виждат. В последните има една мъка. Най-хубавото състояние е виждането на тия слънчеви лъчи. В тях ще видим Бога. Тия лъчи произвеждат в нас Разумността. Само тогава ние почваме да мислим.

Сега, според съвременната математика, в колко посоки може да се движи една точка в даден момент? Не я вземайте като едно цяло. Тя може да се движи в една посока. Значи тя ще образува правата линия. И тъй, колко граници има правата линия ? – Две граници. А ________________ В

Значи правата линия АВ има две граници. Когато линията се движи, колко граници има? – Четири граници. Точката може ли сама по себе си да се движи? – Не може. В света всичко се движи едновременно. Няма отделна част, която да се движи сама по себе си. Например моята ръка може да мърда, но то е по причина на това, че аз се движа. Когато цялото престане да се движи и да мисли, и всяка отделна част престава да се движи и да мисли. Следователно, когато една точка се движи, това показва, че цялото се движи, цялото действа.

Някой може да каже, че една точка или едно тяло се движи в пространството. Не, движението на всяка точка в пространството представлява движението на цялото в себе си. Следователно, ако известна мисъл се явява във вас, в дадения случай тази мисъл е свързана с ред други мисли и по тази точка от линията АВ вие трябва да намерите връзката с всички тия мисли и желания. Например вие замисляте да направите някому едно Добро. Казвате: „Да занеса някому един чувал брашно.“ Но отлагате да сторите това Добро. Туй, което вие намисляте да направите, друг ще го почувства, а трети го извършва. Кой е направил Доброто? – Този, който го извършва. Той казва: „Аз не само че помислих това нещо, не само че го почувствах, но го извърших.“ Значи едни от хората в дадения случай са тия, които замислят Доброто, но не го вършат. Вторите са от тия, които чувстват Доброто, но не го вършат, а третите са от тия, които вършат Доброто, понеже занасят чувала. Тогава имаме един закон: казваме, че Божиите пътища са неузнаваеми, а човешките пътища са узнаваеми. Защо човешките пътища са узнаваеми, а Божиите са неузнаваеми? Човешките пътища са узнаваеми, понеже те са във времето и пространството. Човек най-напред ще си направи един план и след години ще го реализира. Ние можем да намерим този план и ще знаем какво мисли да върши този човек. Божиите пътища са извън времето и пространството. Бог каже нещо и го направи, затуй Божиите пътища са неузнаваеми. Ние не знаем какво може да направи Бог в следващия момент. Той казва и прави, Той действа извън нашето съзнание. Затуй, като дойдем до Бога, няма да се стараем да узнаваме Неговите пътища, но ще се стараем да проучваме туй, което Той прави, да Му подражаваме, да бъдем като Него и каквото кажем, да го направим. Кажеш нещо – направи го! Тия разсъждения за някои от вас са малко трудни, понеже вие сте дошли, облечени в материя, имате такива-онакива отношения и мислите някой път, че не можете да извършите Волята Божия. Волята Божия не седи във великите работи, тя седи в микроскопическите добрини в света. Доброто може да го вършат и най-малките същества. Няма същество в света, което да не може да върши Добро. Когато говорим за Доброто, то е най-лесно за вършене. Най-лесният път е да се върши Добро. Някой мисли, че е мъчно да се прави Добро. Мъчно е, ако аз искам да вдигна един чувал от 100 килограма наведнъж, но ако го разделя на сто равни части и всеки ден, между другата си работа, вземам по една от тия части и я пренасям, това не е мъчно.

Сега някои седят, седят, искат да покажат изведнъж колко са добри, и затуй в тях се заражда желание да направят един манастир или една църква, или пък да дадат няколко милиона лева – изведнъж да блеснат. Е, отде ще вземат тези милиони? – „Ама ще ги спечеля.“ С работа колко може да спечели човек? Виж, с кражба може и пет, и десет милиона лева да спечелиш. След като одереш стотина хиляди кожи на воловете и продадеш всяка кожа по сто лева, това прави десет милиона лева. Да, но сто хиляди животни трябваше да работят, да пожертват своите кожи заради тебе. Това не е Добрина. Великото за в бъдеще ще седи в малките работи. Като срещнеш един човек, да му кажеш една Божествена дума, че да му държи топло на душата завинаги: където и да е той, като му кажеш една дума, в неговото сърце се образува една мекота, една готовност да направи Добро. Тази славна дума струва повече, отколкото да направиш един храм. Но тъй да я кажеш, че човекът да я запомни. После трябва да се научите да пращате на всеки човек по един мил поглед: не да мисли той какво ли искаш да му кажеш с този поглед, но погледът ви да е такъв, че никога да не се забравя. Когато някой човек се е отчаял, ти като го погледнеш, всяка уплаха, всяка безнадеждност ще изчезне и той ще каже: „Срещнах един човек в света, чрез когото Бог ми помогна.“ Срещнеш друг човек, който е намислил да върши някакво престъпление. Ти като го погледнеш с един мил поглед, той ще каже: „Благодаря на този човек, че ме спаси.“ Ами защо имате очи? Вашите очи трябва да бъдат такива, че чрез тях да се проявява Божията Любов. Който ви погледне, да знае, че Бог поглежда чрез тях. Този поглед да внесе Любов, вяра, едно дълбоко чувство в човека, че той да каже: „Срещнах един човек и никога няма да забравя неговия поглед.“ Какво по-хубаво, по-красиво от това? Колко хора може да срещнете с такъв поглед? Казано е в песента: „Мили поглед на очите – туй език е на душите. Сладка дума на устата – туй език е на сърцата.“

Ами ушите за какво са? Трябва да имаш толкова тънък слух, че да можеш да чуваш не само на разстояние един километър, но като насочиш ухото си, да можеш да чуваш на 100, на 200 километра пъшкането на някоя душа, която се мъчи, и да ¢ помогнеш. Това наричам аз развит слух на Мъдростта. Не трябва само да се афектираме. Разумният живот изключва всякаква афектация. Добрият човек не казва: „Хайде, елате да помогнем.“ Той е силен сам да помага. Той ще направи Доброто и никой няма да го знае. Това е толкова малко за него. Добрият човек има на разположение всички Божествени сили, изисква се само да развърти този Божествен ключ и всичко става. Той няма да каже: „Елате тук да помагате. Къщата се запали, елате да гасим.“

Ще ви задам друг въпрос: защо са създадени ръцете, защо са създадени краката. Как бихте отговорили? Краката са създадени, за да ходи човек в добрия път – да ходи в Доброто. Ръцете са създадени за Правото – да помагате. Следователно, като си вдигнеш ръката, да знаеш, че твоята ръка е създадена за Правото. Като погледнеш краката си, да знаеш, че те трябва да вършат Добро. А ти, като погледнеш краката си, казваш: „Чакай да видя – хубави ли са те, бели ли са, ще ги хареса ли някой?“ Аз като правя Добро, като вляза в някоя бедна колиба при някой нещастен човек, всеки ще хареса краката ми. Те са крака на Доброто, които вършат Волята Божия. Кой няма да хареса една ръка, която е готова да работи, да принася благото за другите? Кой няма да обича тази ръка? Всеки ще я хареса, всеки ще я целува? Някой те бие, но тази ръка дойде да те спасява и те спаси. Няма ли да я обичаш? – Ще я обичаш. Следователно нашите ръце трябва да бъдат израз на Божествената Правда. Като помисля за ръцете си, трябва да кажа: те трябва да бъдат израз на великата Божия Правда. Като погледна краката си, да кажа: краката ми трябва да ходят във великата Божия Добродетел. Всеки ден, като ги поглеждам, това трябва да си спомням. Ако постъпвате така, знаете ли какъв преврат може да стане с вас? – Нямаше да имате тия замислени, потъмнели, с хлътнали очи лица, нямаше да сте обезнадеждени. Ще си кажете: „Чрез моите ръце ще работи Божията Правда. Чрез моите крака ще работи Духът Божи, Божията Добродетел.“ А ние напущаме реалното и търсим вънка някъде Божията Правда и Божията Добродетел. Божията Добродетел не може да се прояви извън нашите крака. Божията Правда не може да се прояви извън нашите ръце.

Кажете ми сега: тъй, както сме организирани, може ли да се проявят Божията Правда и Добродетел вън от нашия организъм? Ако светлината се движи по права линия и не срещне никакво съпротивление, за да се пречупи и да образува ъгъл, тя не може да се види. Само когато стане едно пречупване на слънчевите лъчи, само тогава те са видими. Следователно Божията Правда и Божията Добродетел са видими само тогава, когато срещнат едно малко съпротивление. И за Доброто се изисква едно малко съпротивление. Това съпротивление е злото. Затуй иде злото в света. Злото е едно малко препятствие, за да отклони лъча на Божията Добродетел. И неправдата също е едно малко препятствие, за да се яви Божията Правда. Тъй щото ще видите, че всички неща, които считате днес за нещастия, са били среди, през които Божественото се пречупва и проявява. Един ден, когато научим тази по-висока философия на живота, ще можем да излезем от тия среди. Например било е време, когато рибата е живяла извън водата. Тогава тя е станала птица. Тя се е учела на закона на хвърченето. Млекопитаещите, след като са научили законите на растителния живот, са се превърнали в хора, почнали са да мислят и да ходят изправени.

Следователно така и ние един ден ще излезем от сегашния живот и ще влезем в закона на ангелите. Тогава тези ограничени условия постепенно ще се премахнат. Това няма да стане изведнъж. Ще се минат може би повече от милиони години, докато станем ангели, но ще влезем в света на ангелите, дето животът ни постепенно ще се подобрява. И като дойдем до фазата на онази абсолютна интелигентност, ние ще знаем как да превръщаме формата си. Това обаче е въпрос на далечното бъдеще. Най-важното е можете ли вие да бъдете справедливи, добри в сегашния момент? Не че не сте добри, не че не сте справедливи, но аз забелязвам, че в учениците на Окултната школа има едно индивидуализиране. По някой път вие сте разпръснати, разсеяни в съзнанието си и трябва да дойде отвън някоя голяма беда, за да ви сплоти: тогава вие се нахвърляте, започвате да се браните, но неразумно. Вие още не мислите как преживяват другите, за да им помогнете, а всеки мисли за себе си. Това е слабата ви страна. Вие вървите по един крив път. При сегашното ваше състояние, да кажем, че ви срещна: аз няма какво да очаквам от вас да ме обичате, нито вие да очаквате от мене аз да ви обичам. Аз само ще очаквам момента да проявя онази Божествена Любов към вас и вие да я проявите към мене. Божественото в мен и Божественото във вас трябва да се прояви. В моето съзнание и във вашето съзнание трябва да се проявят тези два момента и да си кажем: „От сега нататък ще оставим Божественото да се проявява.“ Ние няма да запушим този Божествен тласък, този импулс, и ще изпълним Волята Божия. Подпушването на Божественото в нас ражда всички страдания. Страданията показват, че като дойде някоя Божествена мисъл в нас, ние реагираме срещу нея – тогава става подпушване в нас. Обаче трябва да знаем, че в Божественото няма обратни действия. Тази Божествена енергия ще си пробие път и ще пречупи не само нашата ограда, но и кюнците ни. Ние казваме тогава: „Пострадах много.“ Защо? Защото със сърцето, с ума си не си отговорил на този Божествен импулс. Когато човек дълго време реагира срещу някоя Божествена мисъл, Бог казва: „Вдигнете този човек от Земята! Доведете друг на негово място, чрез когото водата може да върви правилно.“ Ако оставите Бог да действа във вас, Той ще ви благослови. А сега всички болести, които идват у вас – коремоболие, ревматизъм, болки в гърба, това-онова – всичко туй е резултат на вашите грехове. И вие след всичко това търсите лекар, искате да ви правят инжекции. Аз ще ви кажа как трябва да се лекувате. Вие можете да се лекувате, като изправите вашите прегрешения. Направиш едно прегрешение – изправи го и ще ти мине коремът. Направиш друго прегрешение – изправи го и главоболието ти ще се махне. Вашите грехове са създали болестите ви и вие никога няма да се освободите от тях, докато не ги премахнете. Някой казва: „Много съм нервен.“ Знаете ли какво нещо е нервността? – Грехове са това. Кой не е нервен? Я вижте който и да е пияница – не е ли нервен? В пиянството има и блудство, и кражби, и убийства.

И сега някои току идват при мене и ме питат: „Какво трябва да правим?“ Решете да изправите коренно – не изведнъж, но съзнателно – всички ваши грехове, да премахнете всички причини за злото, и ще видите как всичко ще се поправи. Гърбът те боли нещо – виж каква грешка си направил още днес! Минаваш по улицата, Господ ти казва: „Кажи една блага дума на този човек!“ Ти минеш-заминеш, не се спираш, но като се върнеш у дома си, гърбът те боли. Защо? – Не си се спрял да кажеш една блага дума. На другия ден ти дойде една мисъл да отидеш при някоя бедна вдовица или при някое сираче, но ти се спираш, почешеш се по главата, казваш си: „Е, нека отиде друг някой брат, аз имам работа сега.“ Не се минава дълго време и главата те заболява. Защо? – Тази вдовица е влязла в главата ти. Ако ме слушате, няма да бъдете хилави. Аз гледам: в провинцията някой влязъл във ваната – разтриват го, мажат го с масло, лекуват го. Казвам: това не е правилният начин за лекуване. Не, ще решим основното: като станем сутрин, да се помолим Богу да ни покаже как да извършим Волята Му, защото при туй извършване на Волята Божия се образува нашето умствено, сърдечно и волево състояние. При изпълнението на Волята Божия ще се подобри даже и физическото ни състояние. А сега – натук-натам: уволнят те, страдаш. Защо? – „За идеите ми.“ – Не ви уволняват за идеите ви, а за погрешките ви.

И аз искам вече да видя: всички вие, които ме слушате, кой път ще изберете. Вие можете сами да оправите пътя си. Няма сила в света, която може да ни противодейства. Но кога ще стане това? Когато сме чисти, когато сме добри. Когато сме нечисти, всякога ще бягаме. Ще запомните тази философия! Казвате: „Ние знаем много.“ Ще престанете с това. Какво знаете? – Че линията имала две граници. Че правата линия, като се движи, образува плоскост и тогава има четири граници, а плоскостта, като се движи, образува куб и тогава има шест граници. Какво значи това? Всичко се движи в света. Не мислете, че като се откажете да вършите Волята Божия, тъй ще мине това. Бог работи в света и тежко на оногова, който се отказва да върви с Бога. Вие сте една точка, една права линия, една плоскост и не можете да правите, каквото си искате. Ще направите туй, което Бог иска: ще го направите или разумно, или неразумно. Ако вършите разумно Волята Божия, ще мязате на една кофа, с която се носи чиста вода – и ако не се противите, ще я внесете в дома си. Ако вършите неразумно Волята Божия и се противите, ще мязате на една кофа, с която носят нечиста вода – и смъртта ще ви покоси. Следователно праведните хора са кофи, с които се носи чиста вода, а грешните хора са кофи, с които се носи нечиста вода. Ако има повече грешни хора в света, значи тия хора ядат и пият и ще трябват повече кофи за изнасяне на нечистотиите.

Та в дадения случай, при сегашните условия, вие ще вземете две позиции – няма друг избор: или пътя на Доброто, или пътя на злото. След като научите това, ще дойде или пътят на Любовта, или пътят на омразата; или пътят на Светлината, или пътят на тъмнината – друга алтернатива няма. Да не мислите, че има друга философия? Казвате: „Е, да са живи децата!“ Но слушайте! Децата ви ще бъдат живи и здрави, ако вършите Волята Божия. Мъжът ви ще бъде жив и здрав, ако вършите Волята Божия. Не вършите ли Волята Божия, нито децата ви, нито мъжът ви, нито жената ви ще бъдат живи и здрави. Туй ще го опитате навсякъде. Ще знаете, че като ученици трябва да имате един морал. Няма нищо скрито-покрито. Когато направите една погрешка, няма да се извинявате, но ще кажете: „Направих една погрешка, ще я поправя.“

Трябва да знаем кои неща са допустими в дадения случай и кои – не. При сегашните условия има известни блага, за които хората не са готови да ги използват. Ако вие нахраните едно малко дете с твърда храна, какво ще стане? – Смъртта ще дойде. Някой казва: „Аз искам да почувствам нещо силно, да имам силни преживявания.“ Знаете ли какво могат да ви причинят тия силни удоволствия, които искате? Тия силни сътресения, тия вълнения на душата могат да разтопят тялото ви. Не си играйте с големите преживявания! Играйте си с онези малки преживявания на Любовта. Туй, мекото, приятното преживяване – то е Божествено; а онези, големите преживявания – това са главни, които могат да предизвикат цял пожар. Някой казва: „Аз ще стана много голям, като планина – победил съм всичко.“ И наистина, гледам този човек – разширил се, разпрострял се из целия Космос. Не се минава и един час време, този, който се е разпрострял из целия Космос, който е ходил из целия свят, сега се е смалил, станал е много малък и казва: „Какво стана с мене?“ – Той не разбира Божия закон. Никъде не е ходил, но той е като някой пиян човек – мяза на онзи пияница, на когото, като се напил, майка му му казала: „Синко, ти с този ум няма да въртиш къща.“ Той легнал на земята и казал на майка си: „Мамо, ела да видиш как въртя къща!“ Като дойдат у нас тия чувства на пияницата, тогава и ние като него въртим къща. Ще се пазите от психологическото пиянство. Чувствата у вас трябва да бъдат постоянни. Като се каже думата любов, да се разбира Любов. Тази дума е свещена във всичките нейни прояви. Щом кажеш думата любов, трябва да бъдеш готов на всички жертви. Туй разбирам под Любов! А това, което вие наричате любов, то е любов от картошки. Ами че по какво се отличават хората на Новата култура от другите хора? За нас казват, че сме били много кротки. Да, действително, много кротки сме, но не сме още такива. Аз казвам: тези хора на Новото още не са минали под този силен Божествен огън. Вие едва сте заченати и аз се опасявам да не би да ви пометнат. Някои от вас са заченати, но страх ме е да не дойде някой силен вятър да помете всички плодове от дървото. Там е всичката опасност: да не би човек да се пометне. Родим ли се веднъж – фактът е свършен. Няма да има сила в света, която да ни помръдне. Докато се родим, трябва да се държим за Бога.

Та от всинца ви се иска непреодолима вяра, без абсолютно никакво съмнение. Бог е започнал туй дело и Той ще го доизкара. Няма сила в света, която може да попречи на туй дело. То е свършен факт. Ако вярвате, фактът е свършен, ако не вярвате, не е свършен. За другите не е свършен, за вас е свършен. Тъй щото според нас в дадения случай Бог е, Който действа. Неговата воля е да бъдем любящи, мъдри и да сме носители на Божествената светлина. Като се върнете у дома си, няма да кажете: „Е, тъй се говори то!“ – Не, ще погледнеш ръцете си и ще кажеш: „Мога ли да върша Божията Правда? – Мога.“ Ще погледнеш краката си и ще кажеш: „Мога ли да бъда израз на Божията Добродетел? – Мога.“ Ще бъдеш смел и силен. Ще срещнеш мечката и ще я помилваш. Ще си кажеш: „Дали ще ме разбере?“ – Ще те разбере. –„Ами ако ме ухапе?“ – Няма да те ухапе. Щом си с Бога, тя ще коленичи и ще ти каже: „Аз те познавам.“ Няма същество, което да не се подчинява на Бога. Ако Бог е във вас, няма какво да се плашите. Ако Той е в мене и във вас, като се срещнем, и двамата ще се радваме. Бог е тази възвишена интелигентност, която води света. Няма да съдим никого, но ще знаем, че Бог, тази възвишена интелигентност, ще изправи всичко, ще превърне всичко за Добро. Каквито погрешки и да сме направили, Той ще уреди всичко. Този е Пътят, по който ние можем да победим.

Аз искам всеки един от вас, като се върне сега у дома си, да се замисли и да каже: „Аз ще върша Волята Божия.“ Нека всеки се моли, щото Бог да преодолее всичко и да дойде Царството Му на Земята. Вие чакате да дойде Царството Божие от някъде другаде. Не, ще станете сутрин и ще кажете: „Аз желая да дойде Царството Божие на Земята и да бъда носител на Неговата Светлина.“ Ти го пожелай и То ще дойде. Господ работи в света. Като го пожелаем всинца, Господ ще извърши това. Значи ние всинца трябва да отворим сърцата си за Господа, а по някой път вие затваряте сърцето си за Него. Върнете се у дома си и казвате: „Аз бих вървял в това Братство, но има препятствия.“ Че в кое братство няма препятствия? В туй Братство няма никакви препятствия. Ти крака нали имаш? – „Имам.“ – Здрави ли са? – „Здрави са.“ – Ръце нали имаш? – „Имам.“ – Здрави ли са? – „Здрави са.“ – Очи нали имаш? – „Имам.“ – Здрави ли са? – „Здрави са.“ Значи ти не си куц, не си сакат, не си сляп, не си глух, нямаш никакви препятствия – човек на място си.

От тази вечер искам вече да бъдете други. Искам да бъдете малко по-сладки – с един градус повече, да сте по-разширени, по-добри и да желаете доброто един на друг. Казва Писанието: молете се един за друг, за да изпрати Бог своето благословение, та у всинца ви да се увеличи Доброто, Любовта, Светлината – но не привидно. В Божествения свят има един обратен закон: човек може да прояви Любовта, когато е в най-лошо положение, когато е в най-голямата сиромашия; а когато е най-богат, тогава има най-малко условия за това. Същият закон е и за Знанието: когато човек има най-много знания, той има най-малък шанс да прояви Светлината, а когато е най-голям невежа, има най-голям шанс да я прояви. Тогава не че е невежа, но е като дете и в него има най-големи възможности. Щом е богат, щом има знания, той се орахатява и казва: „Аз съм богат, имам знания – нищо не ми трябва.“ Той няма стремеж. Тъй щото ние имаме много знания.

От тази вечер, от този Божествен час, започваме Божественото знание. Дойде при мене една ученичка и ми казва: „Учителю, аз искам да си отмъстя по правилата на Новото учение, според закона на Любовта. Постарому зная как да си отмъстя. Толкова време мислих какъв метод да намеря по Новото учение, та като си отмъстя някому, завинаги да ме помни.“ Сега и аз искам да си отмъщавате като тази ученичка, по новия метод, та да ви помнят. Казвам ¢: „Много хубаво, ще ти кажа.“

Сега аз ви пожелавам да си отмъщавате по новия начин, според законите на Новото учение, Учението на Любовта, та всички да ви помнят!

Тайна молитва

Мирът носи Божията радост.

Тридесет и пета лекция от Учителя
16 юли 1924 г., София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube