Приливи и отливи

ПРИЛИВИ И ОТЛИВИ

Тайна молитва

Прочете се резюмето върху „Произход на лечебните растения“.

Прочетоха се няколко теми върху „Най-малката добродетел“.

Тема за следващия път: „Произход на усмивката“.

За да намери човек най-малката добродетел, иска се много ситна мрежа, за да я хване от морето; някои от вас са взели много едра мрежа.

Сега какво разбирате от тази картина (фиг. 1)?

Вие я считате за едно украшение. Тези две успоредни линии показват теченията, които стават в Астралния свят или във всички онези вещества, които са жидки, можем да го наречем течението на жидките вещества. Тези две прави линии АВ и СD са граници на Астралния свят. Какво представляват тези триъгълници отгоре? С тях ние изразяваме Духовния свят. Тези граници АВ и СD представляват по-гъста материя, в която хората постоянно бият главите си, чупят костите си. Това са неща, които не могат да се променят. Някой път учените хора се заклещват: че нито назад, нито напред. Триъгълниците пък показват чисто Божествения свят. В тях енергиите са от друг род. Защо линията тп е крива? Защо не върви по прав път? Защо змията, като върви, прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другите животни, по права линия? Кои са причините? Вие, физиолозите, нали се досещате кои са причините. Понеже крака и ръце няма. Всички онези същества, всички онези сили, които са безотговорни, които са невменяеми в света, вървят все по тези криви линии. И ще забележите, че това е факт. Вземете един човек, който върви много спретнат – дайте му вино да пие и той ще започне да върви като някоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.

Сега да обясним какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си в геометрията тя няма никакъв смисъл. Казват: крива линия. Но от окултно гледище, за да изпъкне тази линия нагоре, има известно влияние. Тук, между втория и третия триъгълник, при буквата Р, се намира един разумен център, който е предизвикал прилив на тези разумни енергии. Значи тук има известна култура. Но на противoположната страна на всяка една култура има известен отлив. Този отлив се дължи на друго разумно влияние – Р1 за отличие от Р. Следователно в движението на тази крива линия тп едните линии са приливи, другите – отливи. Тия неща постоянно стават в самите вас. Забележете, че тук има друг един закон. Сега коя е дясната страна на тия криви линии? Да кажем, че сърцето и умьт в дадения момент представляват граници на Духовния свят. В ума и сърцето текат два рода енергии. Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив. Когато в ума има отлив, в сърцето има прилив. Туй не е само едно твърдение – това е един факт. Този факт ние обуславяме психологически чрез следното наблюдение. Вземете момичетата и момчетата на възраст от десет до четиринайсет години. Щом почне да се развива тяхното астрално тяло, щом започнат да се развиват чувствата у тях, колкото и да са паметливи, започват да стават разсеяни, става прилив в тях и паметта им започва да се губи. Към двадесет и първата година паметта им пак почва да се възстановява. Следователно, когато енергиите слизат в сърцето, всякога в ума се явява една разсеяност, а когато става прилив в ума, всякога човек усеща, че в сърцето настъпва една студенина и той казва: „Изгубих онези благородни, хубави чувства в сърцето си.“ Това само привидно е така. Сърдечните енергии, които изразяват същността на сърцето, и енергиите, които минават през сърцето, са две различни неща. Когато някой път вие се чувствате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате известен род енергии, които са в съгласие с вашите сърдечни енергии. Пияният, като се напие, или гладният, като се нахрани, изпитват едно приятно разположение. Ученият човек, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение в Умствения свят, горе. Промените на тия енергии не съставляват още същественото в живота. Тук се раждат всички противоречия. Някой стане сутрин: в ума си има отлив, не може да мисли правилно, а в сърцето си има накипяване на енергии – не може да работи. Щом влезеш в сърцето – там трябва да работиш, в него има по-груба материя. Дразниш се нещо, но никаква философия няма в това, не можеш да си дадеш отчет. Ако си майка, ще намериш някого, върху когото да излееш този гняв. Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. Те обичат езерото и плашат жабите. Такъв човек все мисли да изважда риби, това-онова, все търси нещо, но тъй си отива животът.

Тези хора, у които сърцето се развива, аз ги уподобявам на онзи циганин, на когото дали едно гърне с мляко да го продава. Той го туря на главата си, тръгва и си мисли: „Ще продам туй мляко, ще купя една кокошка, която ще ми снася яйца. Като продам яйцата, ще си купя една гъска, която ще ми даде патенца. И тях ще продам. От парите ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продам агнетата и ще си купя една крава.“ И тъй забогатял в мечтите си, че решил да се ожени. Ами каква ще избере? – Ще се представи на царската дьщеря, тя ще се съгласи и после ще си имат едно хубаво детенце. Като си помислил за детенцето, подскочил от радост, млякото с гърнето паднало на земята и се разляло. Сега има много учени, благородни хора, които мязат на този циганин. Някой от тия учени казва: туй ще чета, онуй ще чета, ще проучвам Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Ученият казва: „Това ново нещо ще изобретя, онова ще изобретя.“ Подскача и изгубва мисълта си. Не трябва да си правите илюзии.

Тези граници, които съществуват, аз ги наричам граници на два свята. Действителният, реалният Божи свят – туй са все разумни същества. Всичките ваши постъпки, всичките ваши мисли, всичките ваши желания няма да останат без последствие. Да не мислите, че можете да бъдете по-умни от тях. Дотолкова, доколкото вашите мисли, вашите интереси са в съгласие с тия разумни същества, дотолкова те ще ви съдействат, но в момента, в който се отклоните, ще ви турят препятствие. Ще ви приведа един анекдот. Поканили едного на гости, и този, който го поканил, му показва една ябълка и веднага я скрива. След туй му показва друга една ябълка: донесъл я до устата му, онзи я близнал и той веднага пак я скрива. Най-после му донесъл един много хубав бонбон, така направен, че отвън бил сладък, а отвътре горчив. Близнал го гостът и си казал: „А, хубав е!“ Но като го сдъвкал, изплюл го. След това домакинът му донесъл ядене: хубаво сготвено, от хубаво месо, но като го изял гостът, повърнал – от развалено месо било сготвено. И след това, като му донасяли нещо, все питал от кое е това? От туй, което се вижда, или от туй, което се само близва; или пък от туй, което се вкусва и изплюва, или от туй, което се изяжда и после се повръща? И аз ви питам: от кое е вашето знание? От туй, което се вижда само, или от туй, което се близва; или от туй, което се вкусва и повръща, или от туй, което се изяжда и после се повръща? Това не е знание. Това са само опити, за да добием онази истинска наука. И при сегашните условия нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И в туй и вие, и всичките хора, сте специалисти. Ако някой човек каже, че е щастлив, този човек принадлежи на друг свят. И аз ви казвам: човек, който живее в материалния свят, абсолютно не може да бъде щастлив. Който мисли, че е щастлив, той се самозаблуждава. Ще ви дадат сладкия бонбон, но ще го изплюете. Ще ви дадат хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава някой ще каже: „Какъв е смисълът на живота?“

Смисълът на живота е извън тази материя, извън този свят, в който живеем. Всеки от вас научно ще изучава закона на приливите и отливите. Някой има едно неразположение. Ще хване това неразположение: „Защо си неразположен?“ –- „Тежко ми е.“ – „Е, как, вчера беше готов за Христа всичко да направиш. Казваше: аз туй ще направя, онуй ще направя, а днес си се сгушил! Как тъй от вчера до днес си друг вече?“ – „Ама такова е обществото!“ – Не, ти ще намериш същинската причина. – „Ама Господ тъй е наредил.“ – Как намери ти, че Господ е наредил така? – „Ама Господ на едни е определил да са радостни, а на други – да скърбят.“ – Не, заблуждаваш се. Господ не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цел, ако мога така да се изразя, тука, на Земята, е да ни застави да мислим. Сега разберете – аз ви представям нещата в един фигуративен смисьл. Някои от вас може да кажат: „Това е една подигравка с нашите чувства.“ Аз като на ученици бих ви казал, че вие досега хиляди пъти сте се подигравали сами със себе си. Ами че ако един ден вие мислите, че сте добър и умен човек, а на другия ден мислите, че сте един идиот или един голям грешник, питам: не се ли подигравате със себе си? След като днес мислите, че сте един идиот, глупав човек, а утре мислите, че сте един гениален човек, не се ли подигравате със себе си? Може ли глупавият човек да стане гений, а геният да бъде глупав? – Не може. Аз говоря за същността на нещата. Аз говоря за интелигентността в света – за нейната колективност. Тя по същество не може да се измени. Тази интелигентност, която ни ръководи, произтича от един Божествен център и не може да се измени. И ако някой път ви се вижда, че тази енергия се е изменила, за това причината сте вие. Ако някой път енергията прави известно отклонение, трябва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казват, че светлината се движи вълнообразно. Защо върви така? – Тя среща известно съпротивление, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Светлината има два вида елементи. Единият елемент носи енергиите на сърцето, а другият елемент е образуван от трептения, които носят интелигентността, но не само тези вибрации на светлината. Тия вълни показват, че етерът е правил такива малки трептения. Между две височини има една малка трапчинка, която се обуславя от известно отклонение в закона.

Сега вие може да отклоните вашата енергия, т. е. можете да измените вашето настроение. Например имате отлив във вашето сърце. Какво да правите? – Напуснете сърдечния свят и влезте в Умствения, не се занимавайте с чувствени работи. Някъде се дава театър, кинематограф, забавление, но вие нямате пари. Не отивайте на театър, защото, ако отидете, ще си създадете ред неприятности. Или искате да отидете на курорт някъде, обаче нямате пет пари. Ако отидете, какво ще стане с вас? – Ще прекарате там един, два, три дни и най-после хотелджията ще каже: „Господине, платете си!“ Не ви трябва курорт. Колкото и да е труден вашият живот, впрегнете ума си в умствена работа.

Сега туй, което ви пречи, е това, че много ученици живеят със своето минало. Мислите, че сте учен. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се за нещо повече, отколкото сте. Ще ви приведа един пример, който съм привеждал и друг път. Ако имате сега справочна книга, денем на светлината може да четете всичко от нея, но ако ви я дам на някое тъмно място, какво можете да четете от нея? Следователно някой път Божествената книга на Живота е закрита и ние нямаме Светлина. И ако един ден се усещате въодушевени, то е, че сте прочели един лист от вашия живот. Вие се радвайте, че можете да четете. Втория ден вие имате отлив. Отваряте книгата и казвате: „Какво стана, че не мога да чета?“ – Нищо, ще легнеш да спиш. Какво означава спането? Спането е един вътрешен процес. Ще напуснеш физическия свят и ще влезеш в Астралния свят – там е ден. Ще отидеш там, дето има ден. Когато в Астралния свят настане нощ, в Умствения свят е ден. Когато и в Умствения свят настане нощ, ти ще отидеш в Божествения свят – там е ден. Онези, които разбират законите, ще вървят напред. По някой път и в тези висши светове настава нощ, и в тях има отливи. Тогава ще започнеш обратното, ще започнеш да слизаш надолу. Когато един висш Дух слезе на Земята, т. е. когато слезе долу в ада, за него това съставлява една голяма приятност. Например ако един ангел слезе на Земята, той ще я намери за едно забавление и след 500-600 години ще се върне на Небето с големи опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен.“ Защо е нещастен? Защото вие искате да бъдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: „Няма ли някой да ни помогне?“ Може някой да ти съдейства, но никой не може да учи заради теб. Моята мисъл може да съдейства на вашата мисъл, но вие за себе си трябва да мислите. Моята добродетел може да ви съдейства, но тя не може да бъде ваша добродетел. Тя няма да ви ползва. Такъв е законът при сегашните условия. Туй разберете ли веднъж, не си правете повече илюзии. Вие си казвате: „За мене условията в живота не са благоприятни.“ – Не, доколкото зная, условията за всеки един човек са такива, каквито са необходими за дадения случай. Ако така разсъждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да премахнете и всичките препятствия, които съществуват у дома ви, между децата ви.

Сега този закон, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечер няма да се спирам на това. Мнозина от вас започват с ирационалните числа, а свършват с рационалните. А то трябва да е обратното: да започнат с рационалните, а да завършват с ирационалните числа. Защо? Защото рационалните числа се делят правилно, без никакъв остатък. Ирационалните числа пък са числа, които съществуват в друг свят, те не се делят. И всичките спорове сега между вас, всичките ваши криви разсъждения се дължат все на тези ирационални числа. Законът е такъв. Вие дойдете при мене с една торба от 10 кг, а друг – с една торба от 50 кг, която може да носи, и ме питате: „Защо на този даде 50 кг, а на мене 10 кг?“ Защото твоят чувал е толкова голям – толкова можеш да носиш. „Ама ти трябваше да ми туриш един твой слуга да ми носи повече.“ А, такъв закон няма. Ако аз накарам моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носиш толкова, колкото можеш. Един ден, ако станеш силен, и 100 кг може да ти дам. Следователно при сегашните условия Живата природа на всеки един човек дава толкова, колкото може да носи.

Другото заблуждение е следното: вие не се познавате. По някой път мислите, че се познавате. Някой казва: „Аз познавам еди-кого си.“ Да познаваш нещо, то значи да боравиш с него. Да познаваш електричеството, това значи, като посоча с пръста си, да светне. Ако аз мога да заповядвам на тази електрическа енергия в моя пръст да светне, значи аз имам познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарам да светне, но знания трябва да имам. Туй знание не се добива от книги – съвсем други условия се изискват. Аз мога да запаля своя пръст и той да гори, без да изгаря. Ще свети само. На нас не ни трябват електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. После, на нас не ни трябват тия соби. А сега вие седите, имате големи претенции, мислите, че знаете много. Казвам: докато плащате за електричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отъпкан път, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е път на страдания.

Сега вие казвате: „Защо ми са тия страдания?“ Някой отговаря: „Тъй ми е определено в света.“ Сега ще ви представя мисълта си по-ясно. Представете си, че на едно място Природата е изкопала една дупка с около половин до един метър дълбочина и широчина. Вие сте учен човек. Минавате покрай дупката, погледнете в нея и си казвате: „Защо ли е изкопана тази дупка?“ И си заминете. След това мине втори, погледне в дупката и пак си каже: „Защо ли е изкопана тази дупка?“ И той си замине. Това са все учени хора! След това минат още около стотина души, всички се спират, погледнат дупката и си казват: „Кой ли я е изкопал и защо?“ Никой не я заравя. Срещнат се всички и си казват: „Забелязали ли сте тази дупка?“ Добре, сто такива дупки са изкопани, всички хора минават-заминават и само хроникират: „Сто дупки има изкопани.“ Описват ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщат по същия път, но е тъмно, нощ е. Те не забелязват тия дупки и в мрачината – хоп, падне един в дупката, изкълчи си крака. Друг след него падне в друга дупка, изкълчи си ръката, и най-после казват: „Да те пази Господ от тези дупки! Да те пази Господ от този път!“ Какво искат да кажат с това? Ако тези хора се върнат, напълнят тези дупки с пръст и посадят в тях някакви дръвчета, втори път като минат, ще пострадат ли? Следователно вие, като сте минавали там, като учен човек не сте посадили семката на някоя добродетел. Втори път, като минете, ще я посадите. Питате тогава: „Защо са страданията?“ – Много дупки има. Туй показва доколко сте били готови да изпълните Волята Божия. Ти срещнеш един твой другар. Срам те е да си изкажеш мнението, да разкриеш своите убеждения, и затова нищо не му говориш. Мислиш си: „Ще се изложа!“ – Не, ти минаваш за учен човек – срещни приятеля си и му кажи: „Слушай, приятелю, едно нещо има в света реално, един път има: човек трябва да обича Бога с всичкото си сърце. Така, както вървиш, ти не вървиш по правия път.“ Речеш ли му така, ти ще го стреснеш. Този човек отива в дома си и втори път, като го срещнеш, ще видиш, че туй семенце е поникнало.

Сега мнозина казват: „Чакай да не си казвам мнението, да не се излагам.“ Я ми кажете, какво се проповядва за Господа? „Ами да изучим Библията!“ Е, хубаво, пророкът как е проповядвал, като нямаше Библия? Казвате: „Да изучиш Евангелието!“ Ами апостолът как е проповядвал, като нямаше Евангелие? Казвате: „Е, на тях Господ е дал.“ Отде знаеш, че Господ е дал на тях? Защо на вас не даде? – „Ама те са имали особена привилегия.“ Е, в какво седеше тази привилегия? Привилегията беше в това, че те имаха абсолютна Вяра, Любов, Обич, бяха готови на всички жертви, за да изпълнят Волята Божия. Значи те се учеха съобразно законите на живота. Те имаха друга книга. Сега за вас е още по-добре, понеже имате и тяхната опитност. Това не е в ущърб на вас, аз не искам да се върнете 2000 години назад, но казвам, че те бяха при много по-лоши условия. Те са направили много преводи от Живата природа. Вие ще се ползвате от техните преводи и опитности. И ние днес ще вложим нещо в Евангелието на нашия живот. Как? Всеки от вас ще внесе поне една дума, поне едно предложение в това ново Евангелие. То се пише там, Горе. Каквато добрина направиш на Земята, тя се пише в Божествената книга, отбелязва се в нея. Помислил си нещо, казал си някое предложение: има разумни същества, които веднага го внасят в тази свещена книга, отбелязват името ти и кога се е родила тази мисъл. Вие мислите, че никой не се занимава с тия работи, никой не се занимава с вас. Не, не, занимават се. И всичките ваши упражнения, които имате тук, един ден ще ги разглеждате. Архиви има там! Един ден ще ви въведат в тях и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде някое от разумните същества да ви покаже вашите гарджета, които сте рисували, и ще ви каже: „Виж с какво си се занимавал.“ Ще дойде ученият човек, ще му кажат: „Виж с какво си се занимавал.“ Смешно ще бъде. Там ще ви обяснят кои са били причините, че сте нарисували тези гарджета.

Тези истини ще ви обяснят един велик закон в света. Туй изисква дълго изучаване. Има известни математически изчисления, според които можете да знаете влиянието на планетите през всеки ден, час и минута. И после някой ще каже: „Какво влияние има Месечината, какво влияние имат всичките звезди, какво влияние имат планетите върху нас?“ Ако дойде да боравите с тия философски въпроси, вие съвсем ще се изгубите. Знаете ли как ще се изгубите. Казвам: има известни, учени хора, които обясняват какво нещо е топлината. Казват, че топлината била движение, че светлината била движение. Аз казвам: топлината не е движение. Светлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Светлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега да оставим тези твърдения и отричания, но казвам: ще трябва ли аз да чакам този учен човек да ми казва какво нещо е топлината и после да я употребявам. Преди да ми обяснят учените хора колко трептения имали светлината и топлината, те си съществуват, аз си служа с тях. И сега ще ми казва някой какво нещо е Бог. Ще чакам аз еди-кой си богослов да напише своя трактат за Бога и тогава аз да боравя с Него. Че аз съм усетил какво нещо е Бог, преди да са ми обяснявали това. Неговата мисъл, Неговите трептения аз съм ги усещал в себе си! Ако вие ми дадете най-последните обяснения за светлината, добре, но ако аз чакам да ми обяснявате какво нещо е Бог, няма да чакам. И сега в църквите ще ми доказват какво нещо е Бог. Там е заблуждението. Преди да ми доказва Църквата какво нещо е Бог, аз Го зная. И всичките Велики Учители, които идват в света, ни дават само методи, чрез които можем да използваме великото Божие благо.

Сега първото нещо: не отивайте в друга крайност! Вие искате да научите хората какво нещо е Господ, преди още вие да сте Го разбрали. Не, ти не знаеш какво нещо е Господ. Когато Господ действа в сърцето ми, сърцето ми е меко. Аз казвам: ела, приятелю, готов съм с тебе да разделя хляба си. Седна с него, приказвам си приятелски, дам му от хляба си, и тогава и той, и аз разберем как действа Бог. Щом Го няма, затворя вратата си. Щом Господ е в моя ум, като видя един учен човек, уча се от него. Може да ме изпъдят и сто пъти, но аз ще ида, ще дам всички жертви, ще отстъпя на всичко, само за да науча нещо. Щом Го няма Господ горе, в моята мисъл, и цялата библиотека да ми дадат, аз ще избягам оттам. Знанията и стремежът към Божествените идеи се дължат на Божественото, което от хиляди и милиони години действа вътре в нас. Там няма да имате тези понятия, да казвате: „Чакай да видя какво ще каже моят Учител, че да имам едно по-право понятие за Бога.“ – Не, моята задача не е там, да ви дам едно по-право понятие за Бога. Аз искам да ви дам прави методи как да служите на Бога. Казвам, че всичките методи, с които хората досега са служили на Бога, не са прави. Не че не са добри, аз не ги отричам, но не са един идеален начин за служене на Бога. Добри са всички църкви и държави, във всичко работи Божественото, но не е този истинският метод, по който можем да служим на Бога. Когато истинският метод влезе, ще има разбирания, ще има мир, ще има благородство между хората. Смъртта ще изчезне, страданията ще се премахнат, затворите ще се премахнат, всичко туй ще изчезне.

Сега някои може да кажат, че това се отнася до далечното бъдеще. Не, не, аз твърдя едно нещо, което е вярно, а то е, че това е възможно и сега. То е извън времето и пространството. Вие може да имате туй нещо още сега, не след един час, още сега може да го имате. Как? – Ако изхвърлите съмнението от вашия ум. Казвате: „Е, тогава още не му е дошло времето.“ Ами че ти сам си туряш тази мисъл в ума, че не му е дошло времето. Кога ще дойде времето? Онзи, който казва, че не му е дошло времето, знае ли философски какво значи да ти е дошло времето? Ами ако това време е преминало? Ами ако ти си закъснял за станцията? Ще чакаш втори трен. Не, не, ти ще идеш точно навреме, защото Природата обича точността, в нея няма забавяния: точно навреме ще тръгнеш, най-малко две секунди преди да тръгне тренът. Закъснееш ли една секунда, нейният влак ще е на разстояние от тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажеш: „Закъснях само една секунда, и не ме чакаха!“ А ти се мислиш за една величина. „Ама трябва да ме чакат.“ – Не, ти ще чакаш. Този е великият закон.Всички велики хора са чакали.

Аз наричам велики хора добрите, онези, които служат на Бога. Онези хора, които служат на света, от каквото произхождение и да са, аз не ги наричам велики. Онези, които са написали някои велики книги, тях наричам велики. Вие ще кажете: „Ама пророк Исаия е написал една велика книга.“ Вие знаете ли кой беше пророк Исаия? – Той беше само една фирма, а всъщност туй са онези велики духове, които са работили с него. Исаия е като някой редактор. Казвате: „Е, Виктор Юго е написал една книга.“ – Какво е написал? – „Клетниците.“ Ние имаме криво понятие. Всеки един труд представлява колективна работа на възвишени и велики същества в света. Онези велики оратори написали една хубава реч – вземат я за своя. Аз нали зная: някои проповедници в Америка прочели нещо оттук-оттам, напълнили кошера си и ще говорят. Е, приятели, това е един колективен труд. Не трябва да се самоизмамваме. Това е колективен труд, това е общата интелигентност, която е работила. Тези висши същества, които имат благоволението да те вдъхновяват, имат и доблестта, като ти предадат своите мисли, да не искат да си турят името. Ти напишеш една хубава реч, казваш: „Тя е от мене.“ Истинският автор седи настрана – ще те погледне, ще те потупа и ще каже: „Хайде, няма нищо, тури си твоето име!“ И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дете една ябълка, какво прави? – Туря си я в джоба. И после ти казваш: „Ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасаж?“ Той пак те погледне, потупа те и каже: „Няма нищо.“ И после, кой как те срещне, казва: „Ама ти си бил гениален човек!“ – „Ами че и аз не знаех.“ Той пак те потупа и се поусмихне. Е, пак гениален човек си, проводник на туй, възвишеното. Ще се стремите да бъдете проводници на туй, възвишеното и благородното. Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителя говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път.“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен. За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не за в бъдеще, но трябва да вървите в Божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя тези усилия.“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика, Божествена Истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега, аз като изнасям тези Божествени Истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е Божественото учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата природа действа. Аз констатирам тия закони, които действат в Живата природа, които действат и в Живота. Казват, че тия неща разваляли живота – и започват срещу мене шпионирания, говорят, че аз лъжа, това-онова и т. н. Казвам: когато говорят за мене, че лъжа, аз зная, че говоря Истината. „Ама той е лош човек!“ Аз зная, че съм най-добрият човек. Защо? – Всякога, когато започнат за някой човек да говорят лошо, аз зная, че той е добър. Това е едно от най-силните доказателства, че той е добър. Хвалят ли го, аз снемам петдесет процента и казвам: този човек е един от посредствените. Говорят ли лошо за някой човек, аз го вземам за добър.

Сега мнозина от вас казват: „Аз влязох в Братството с доброто желание да работя, но братята не ме разбраха.“ А трябваше да го посрещнат с финикови вейки, гений бил! Ами че тогава ще бъдем самохвалци. Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идеята на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте от Бялото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става, е едно побратимяване. В какво седи туй побратимяване? – То седи в това, че като срещнеш някого, когото много обичаш, той ще ти направи един абсцес и ти на него друг, та ще смесите кръвта си. Това е побратимяване, обмяна. Едните ще вземат от твоята кръв и ти от тяхната. Само по такъв начин у вас ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъв начин животът ви ще се осмисли. Ще се намериш в едно затруднено положение: писател си, художник си или музикант, но не ти върви – беден си, сиромах си. Не че не ти върви, много добре ти върви, но трябва да намериш вътрешната философия на нещата, да разбереш защо не ти върви. Разбирате ли нещата, вие ще намерите красивата страна на живота. Като изнасям тия неща, вие не се занимавате със себе си, но казвате: „Чакай, този е хикс (х)“ турите го долу. „Онзи там е игрек (у)“ – и него турите долу. Трети някой е зет (z) турите и него долу. Ами вие какво сте? – „А, ние сме горе.“ Аз, аз, чакай, аз съм важният! Ти казваш: „Аз съм, каквото съм, а онези там не разбират нещата.“ Ето философията, която ражда партиите. Ти си като една гемия в морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкаш; щом морето ти е тихо, и ти си тих. Не че ти искаш да играеш, но морето те кара. Някой казва: „Аз съм тих.“ Тих си, защото морето е тихо.

Някои от вас казват: „Аз работя.“ – Не работиш ти, но други някои работят с теб. „Аз съм тих.“ – Не, морето ти е тихо. Аз бих искал, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато морето се развълнува, вие пак да сте тихи, да можете да устоите срещу вълните. Тия мисли са солидни. Като ученици тъй трябва да разсъждавате. Тия мисли трябва да се вложат в ума ви. Те не са от сега, те се предават от хиляди години. Сега искам, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става с вас, става и по целия свят. И в Америка да отидете, и в Англия – навсякъде в сърцата и умовете на хората има приливи и отливи. Това не са недъзи. Казвате аз. Това аз е един прилив горе, но после ще дойде един отлив. И тъй, като аз можеш да бъдеш и х, и у, и z – все ще бъдеш една величина. Тия величини може да се изменят.

И тъй, в тази лекция ви показвам един начин, с който може да възстановите равновесието на вашите сили – не само отвън, но и отвътре. Аз не искам да се примирявате така, привидно само. Казвате: „Да се примирим!“ Най-първо трябва да примирим силите на ума със силите на сърцето, да можем да прекараме енергиите на ума в сърцето и енергиите на сърцето в ума. И затова трябва да знаете тия закони и да ги проучвате.

Тайна молитва

Мир! Мирът носи Божията радост!

Четиринадесета лекция от Учителя
16 януари 1924 г., София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube