Божественото съвършенство

БОЖЕСТВЕНОТО СЪВЪРШЕНСТВО

Размишление

Прочете се резюмето върху темата „Воля и безволие“.

Прочетоха се няколко от темите върху „Киселите и сладките храни“.

Било е време, когато човек е съществувал извън времето и пространството. Било е време, когато човешкото съзнание или човешката душа е била извън времето и пространството. Сегашното състояние на душата е една определена величина – А1. Душата излиза из Абсолютното битие, дето е била щастлива. Нали всичте хора търсят щастието? И вие го търсите? По-голямо щастие от това, да живее човек в Бога, има ли? Обаче да излезе душата в света – това не е желание на душата, това е желание на Бога. Следователно Бог е заставил своите щастливи деца насила да излязат от дома Му. Неговото желание е те да излязат и да отидат в света да работят. Тия деца другояче никога не биха излезли. Туй е един факт в Природата. Изобщо всички организми се отличават с една вътрешна леност; всяко едно съзнателно същество се отличава с леност, не обича да работи. Всички същества по възможност гледат да отбягнат работата. И тъй, още в първите епохи на човешкото битие човекът е бил заставен да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мъдрост е могла да застави тия деца да излязат от Бога. Човек, по естественото си положение, като произлиза от Бога, има високо мнение за себе си. Сега аз ще се простря малко, за да ви обясня откъде произтичат противоречията в живота, т. е. да ви обясня какъв е естественият ход на противоречията, защо се раждат те. Допуснете, че точка А означава душата или съзнанието, което е излязло от Бога. То представлява една съвкупност от множество малки съзнания или от безброй количествено малки души, които съставляват една обикновена човешка душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи във времето и пространството и разбира законите, затова всичко върви хармонично, няма никакво препятствие. Представете си, че всяка една малка душа на туй висше съзнание чувства силата, чрез която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединят, да станат самостоятелни и да излязат из тази обща точка А. Окръжността представлява крайният предел на движението им. Всяка точка, която се отделя от общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цялото съзнание, и че има право да се движи, където иска. Туй желание на всичките съзнания да се движат, където искат, може ли да се осъществи? Питам: като се движат тия безброй точки коя накъдето иска, няма ли да се срещнат и да се сблъскат?

Сега всички вие искате да работите, да бъдете силни, както Бога, т. е. да действате, както си искате, и да нямате никакви препятствия. Но понеже всички хора искат да бъдат като Бога, то стават прекръстосвания в желанията им. В нас трябва да се роди съзнанието, че ние сме излезли от Бога, и като е така, трябва да разбираме законите на своето движение, т. е. в дадения момент разумният човек трябва да знае какво може да извърши. Това, което човек днес може да извърши, не може да го извърши след двайсет години. Тогава условията ще се изменят съвършено за дадената работа.

Как бихме определили тази обща точка А? Казваме: „В Бога всичко е хармонично, понеже у Него тия същества са малко ограничени, а у човека тия милиарди същества, които се движат в един тесен кръг, искат да излязат в разни направления.“ Какво ще стане с тях, ако излязат от тази обща точка А? Питам: като се движите с тази свобода в този свят, както си искате, няма ли да си пръснете главите някъде? Вие често, като наблюдавате някое дете, намирате, че то си играе с вещите, и сте недоволни от него. Дайте на едно дете една книга: то почва да дращи по нея и казва, че всичко може да направи. Не, ти трябва дълго време да го учиш да пише, докато вземе да се разбира написаното от него. И медиумите, като започват да пишат, в първо време дращят, дращят и казват, че всичко могат да направят. Човек може да се движи така свободно, широко в дадено пространство, само ако е сам, но ако са двама или трима, не може. Ако са двама, пак могат да се движат свободно, но само ако се намират в едно пространство, каквото е разстоянието между Слънцето и Алфа-Центориус. Тогава възможността да се срещнат и да се стълкновят е само едно на сто милиона. А в тия малки пространства на движение изключенията са правила.

И тъй, всички съвременни моралисти искат да ни покажат, че ние не трябва да имаме чрезмерни желания, защото всяко едно желание има безброй отклонения, движения, а тия движения всякога ще ни турят в противоречие със самия живот.

Сега може да си зададете въпроса: „Защо трябва да живеем?“ На този въпрос окултната наука отговаря така: ние още не изживяваме нашия истински живот, но когато почнем да го изживяваме, ние ще живеем, за да се изяви Божественото съвършенство. Следователно, когато всички същества достигнат до своя краен предел на развитие, всичката творческа енергия във Вселената се разкапва, всичко туй се възвръща в Бога, и тогава се заражда нова Вселена, за да се прояви Божественото съвършенство в нова форма. Следователно всички ние сме слепи, за да се прояви Божественото вътре в нас, а не човешкото. И когато ние се отклоняваме от този закон, всякога идват наказания, страдания. Туй, Великото, Божественото, чака, търпи, да кажем, хиляда, две хиляди години, и след две хиляди години за всички същества, които не са изпълнили великия закон на Божественото съвършенство, идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса защо живеем. Апостол Павел казва: „Аз не живея, но Христос живее в мен.“ Това значи: „Аз не живея за себе си, но живея, за да се прояви в мен Божественото.“ Следователно писатели, философи, музиканти, художници: всички работят, за да се прояви в тях Божественото съвършенство. Обезсърчението произтича от факта, че ние искаме да станем някой виден учен, писател или някой виден философ. Хубаво, най-после станете някой виден философ като Лайбниц2 например. Какво е създал Лайбниц като философ? Той е бил същевременно и философ, и математик. Той е създал теорията за монадите. Може ли Лайбниц да обясни със своята теория всичките явления вътре в Природата? Монада значи едно. Какво значи едно? Точката А означава първата монада – в нея е Божественото съдържание. Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точката В е втората монада в света. Първото начало – А, е незнайното, непроявеното, невидимото, понеже светлината, която иде от А, не хвърля никаква сянка, няма никаква материя в света, която може да я пречупи. Единственото реално нещо, което виждаме, то е ВА е неизменното, В е изменящото се. И сега, ако съвременните философи започнат да говорят от гледището на В (на туй, което е проявено, което е изменящо се), за това, което не се е проявило, тогава каква е истинността в техните разсъждения?

Сега аз ще направя една малка аналогия. Вземете сегашния човек, в сегашното негово развитие. Да кажем, че той е индивидът А. Този индивид има три важни части. Главата му В1 е равна на 56 см, В2 – лицето му – на 18 см, челото му В3 – на 6 см, носът му – В4, е равен на 5 см, и В5 брадата му – е равна на 3 см. Туй съставлява първият етап от проявяването на В2, а 56 см – това е нормата. Туй число показва, че това същество живее в един въображаем свят, дето материята е рядка и стават бързи трептения, т. е. то живее в мисловния и в чувствения свят. Всичко това създава движение. Едното движение започва отгоре и после се пресича. Макар и да става пресичане, в каква посока върви другото движение? Има възможност туй движение да тръгне нагоре, да се съедини с първото движение и да направи една осморка, т. е. да се образуват два кръга. Но законът е такъв, че тъй, както ние правим кръговете, в Природата няма такива кръгове. Там всичките кръгове са отворени, няма кръгове свързани. За нас те изглеждат като свързани кръгове, но всъщност в Природата няма свързани кръгове. Туй движение от единия край до другия представлява една линия, която се увива спираловидно, със свободен край. Туй е първата монада, Божествената, която проектира тази права линия към В и минава през всичките движения. Туй движение нагоре показва, че всяка друга монада, произлязла от първичната, наново се връща в Божественото, в Абсолютното. Ако вие проектирате една спирала, един винт, в един свят с две измерения, вие няма да го видите като винт, а той ще се проектира като кръг. Значи ако проектирате един конус, една спирала в една плоскост, ще се образува един кръг. Първо кръгът ще бъде много малък, но после, колкото повече се разширява конусът, толкова и кръгът става все по-голям и по-голям, докато дойде до най-големия си размер.

По този закон се развиват и нашите мисли. Всяка една мисъл, която сега се проявява в нас, е Божествена. Тия мисли не могат да се проявят за един ден. Има мисли у човека, за които се изискват 5, 10, 15, 20, 50, 100 години, докато узреят. Някой път вие искате едно ваше желание да се реализира за един ден, но туй не е в реда на нещата.

Аз бих привел много примери, за да ви изясня закона, но примерите биха ви съблазнили. Знаете ли как биха ви съблазнили? Представете си, че вие обичате мед, и аз донеса пред вас един буркан мед, за да ви правя опити. Веднага още половината от вас ще се разсеят. Умът им ще влезе в меда, ще се роди в тях желание да бръкнат, да вкусят от него. Следователно те няма да бъдат съсредоточени, ще мислят само за меда. Ето защо, когато аз говоря върху някой въпрос, ще мислите само за него. Сега например може да се приведе един свещен пример за любовта на майката, но и този пример може да ви наведе на отрицателни мисли. Мога да ви приведа друг някой хубав пример, как някой благодетел поддържа някого, но туй негово благодеяние пак може да ви наведе на някоя отрицателна мисъл. Няма добро в света, което да не роди една мисъл отрицателна. Вие може да възразите: „Човек не може ли да приеме една добра мисъл, без да допусне някоя отрицателна?“ Всеки ден може да правите по един малък опит и да се уверите в този закон. Съвременните хора не са в състояние още да разберат основния закон на туй Божествено проявление. Допуснете, че вървите из пътя и виждате, че две деца се бият. Веднага свивате вежди, мислите за причините: защо се бият, откъде се е зародила тази вражда между тях. Казват: „Бият се за двата ореха.“ Не, причината е много по-дълбока. Вие сте ми приятел, срещате ме, но аз съм сериозно замислен, погледна ви строго, вглъбен съм в себе си. Вие казвате: „Защо така се е намръщил, защо не ме гледа весело, какво иска да каже?“ Ако сте философ, ще разберете, ще знаете, че съм с нещо сериозно ангажиран; ще знаете защо моите вежди са свити, защо лицето ми е намръщено, защо двете деца се бият. Ще кажете: „Деца са това, бият се за два ореха.“ Хубаво, ами когато двама професори в един университет спорят, мислите ли, че причините са по-големи от двата ореха? Мислите ли, че когато мъжът и жената спорят за нещо, че причината е по-голяма? – Не. Факт е обаче, че всяко едно същество в света, не само хората, но и животните, имат особено мнение за себе си. Една оса има особено мнение за себе си, пчелата също има особено мнение за себе си. Тя, като колективно същество, като я бутнеш, казва: „Какво ме буташ, аз живея в едно общество, имам си работа, ти не трябва да ми се бъркаш.“ И току виж, забие жилото си и казва: „Махни се оттука.“ А сега съвременните философи казват, че въшката била много глупава. Да, аз приемам това тяхно твърдение, но на тази въшка ¢ стига умът да влезе под мишницата на човека, на най-мекото място. Тя не отива на някой по-твърд мускул, но избира най-мекото място и там започва да човърка. Тази въшка едва ли възприема третото измерение – тя живее в две измерения, но за това, где да се настани, идва ¢ на ума. После, вземете охлюва, който живее също в две измерения. Един мой познат ми разправяше следния опит, който направил с охлюви. Турил в една градина няколко хиляди охлюва, турил и един тел, но толкова близо до земята, че да не могат да преминават охлювите под него, и пуснал по тела електрически ток. Щом дойде охлювът до тела, електричеството го опари и той веднага се връща назад. Моят познат турял знак на всеки охлюв, който се качвал на тела, и забелязал, че от белязаните охлюви нито един не се опитал да премине тела втори път. И след всичко това ние казваме, че охлювът бил много глупав. Туй заблуждение в нас произтича от факта, че ние, макар и да сме разумни, продължаваме да се изгаряме по няколко пъти, та не вярваме, че охлювът, от едно опарване само, втория път не попада в същата мрежа. Ние, след като се опарим веднъж, дваж, три, четири, пет и повече пъти, в нас се заражда амбицията да се борим, да премахнем тази пречка, и казваме: „Ще премахна този тел.“ Охлювът казва: „Не мога да премахна този тел“, и се отдръпва. Човекът казва: „Мога да го премахна.“ Някой път го премахва, някой път не може, и по-скоро сам се премахва. Ако тия телове са турени от хора, можем да ги премахнем, но ако са турени от туй, Великото същество, от Бога – не можем. Бог ни е турил в тази Божествена ограда, пуснал е ток, та като дойдем до нея, ще се опарим като охлюва и ще ни кажат: „Оттука няма да минавате, не трябва да минавате.“ Никакво желание не трябва да се явява у нас за преминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, което трябва на всеки едного от вас.

И тъй, ако искате да се развивате правилно, в ума си всякога трябва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръв план вие трябва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на втори план – вашето. Това е правилният ход на еволюцията. Вие сте жива частица от Бога, една малка монада, в която Божественото трябва да се прояви. Когато ние говорим, че не трябва да мислим зло един за друг, всякога подразбираме Божественото в нас – за него не трябва да говорим лошо, а не за човешкото. За човешкото нито Господ, нито ангелите искат да знаят нещо. Че мъжът и жената се карали, че две деца си търгали косите, че някой ударил някого – това се констатира като факт, доколкото има отношение спрямо Божествената еволюция, но човешкото никъде не се хроникира. Че ти си направил някаква къща за 100 000 лева, за това и помен няма, но енергията, която си иждивил, се отбелязва. Как и где си иждивил енергията на своя живот – това иска да знае Божественият свят, а че си бил министър, не иска да знае – това е човешко. Някои питат какво са били в миналото. Какво си бил в миналото? Хубаво, аз да ти кажа какво си бил. Когато си минавал през животинското царство като слон, имал си дълъг хобот, къса опашка, краката ти са били дебели. Като си минавал през тревопасните, през млекопитаещите, имал си големи рога, ходил си с издигнат врат и постоянно си махал опашката нагоре-надолу. После, като си дошъл между маймуните, станал си една от сръчните маймуни – с опашката си се връзвал за дърветата, катерил си се по тях. И най-после, като си дошъл като човек, си застанал на най-високото място, станал си цар, събрал си една стохилядна войска за война, осъдил си 10 000 души на затвор, 15 000 души на обесване, 50 000 души на застрелване. Да, бил си велик цар, но си избил 100 000 души! В този случай животът няма смисъл. Животът има смисъл само тогава, когато в нас се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опит със себе си. Всички хора, които живеят с Бога, са доволни, а всички хора, които са недоволни, са сами – те живеят без Бога. Това е факт. Ония хора, в които се събужда един идеал – това е събуждане на Божественото в тях. Те имат една възвишена идея, в тях се събужда безкористието и те веднага стават доволни, радостни, весели. Ако този човек е поет, неговата поезия диша живот; ако е художник, неговите картини дишат живот; ако е проповедник, професор или какъвто и да е друг, всичко в него диша живот.

И тъй, в тази Окултна школа най-първо вие трябва да имате стремеж, импулс, за да дадете възможност на Божественото да се прояви във вас и да можете да правите в себе си различие между двете състояния А и В. С Абсолютното, с Бога човек не може да има никаква връзка. Ако човек, при сегашното си състояние, направи връзка с Бога, той би се превърнал в газообразно състояние и би изчезнал. Човек в своето въображение трябва да има Бога като една мечта – Той да бъде за него един стимул в живота му. И към всички ония същества, на които вибрациите са силни, човек трябва да пристъпва внимателно, за да може да се повдигне. А сега има много сериозни хора, които мислят, че имат съобщения направо с Бога. Аз много пъти в неделните си беседи съм загатвал, че за да познаеш дали имаш пряко съобщение с Бога, направи един опит да видиш права ли е твоята идея. Иди при някой болен и виж дали твоята енергия може да го излекува. Ако ти мислиш, че имаш връзка с Бога, а не можеш да излекуваш болния, трябва да признаеш факта, че това е само въображение в тебе. Като казвам въображение, подразбирам, че мисълта за връзката ти с Бога не е една положителна идея, но е само едно настроение. Например житното зърно не трябва само да се посее – това е първият му стадий, не трябва само да изникне – вторият стадий, да даде коренчета – третият стадий, да даде листа – четвъртият стадий, да цъфне – петият стадий, да завърже – шестият стадий, да узрее – седмият стадий. Но какво трябва още? Какъв е осмият стадий? – Наново да започне животът.

Сега всеки един от вас ще каже: „Аз зная всичко това.“ Като знаете, кажете ми към кой стадий спада сегашният ви живот? Нали казвате, че знаете? Нека всеки един от вас ми каже в коя фаза на живота си се намира. Никнете ли, израстнали ли са ви листа, цъфнали ли сте, завързали ли сте, зреете ли, узрели ли сте, или наново ще се посаждате? Аз няма да разреша този въпрос заради вас, той е тъй, както ви казвам. Ако си малко семенце, това е факт, но ако ти кажа, че си във фазата на цъфтенето, това не е факт. Ако ти едва си подал главичката си отгоре, казвам: ти току-що си поникнал. И ние констатираме факта. Тогава ние в тази философия разсъждаваме тъй: съвременното човечество, съвременната култура още нищо не знае за Истината. Това е факт, тъй знаем ние това нещо. Фактите пък представляват едно микроскопическо проявление на Истината, но не са самата Истина. Ами когато обичаш един човек, и като мине той някъде, като стъпи някъде и ти вземеш калъпа от крака му, дето е стъпил, това човекът ли е? – Не е човекът. Този човек само е стъпил, но между човека и неговата стъпка има грамадна разлика.

Ние говорим за Истината, но какво нещо е Истината? – Истината не може да се опише. Съвременният език не е още в такова състояние на развитие, за да можем чрез него да изучваме тази Истина. Единственото стъпало, до което сме достигнали в сегашното си развитие, то е, че осъзнаваме Бога в Неговото първо проявление като Любов. Това е монадата В, творческият принцип (фиг. 3). А знаете ли в какво би се превърнала тази монада, знаете ли какво е второто нейно проявление? Онази майка, след като роди своето дете, какво прави за него?

Тук имате третата монада – D. Тя представлява Истината. Какво нещо е Истината, аз мога научно да ви докажа. Сега ще пристъпя към едно изяснение. Нека вземем думата любов.

Имате две същества А и С, които се движат към една цел – целта В (фиг. 4). Те се движат към една и съща посока, с един и същ стремеж, но на тия същества им липсва една равнодействаща линия, равнодействаща сила. Тия същества се обръщат към тази равнодействаща линия и казват: „Ела ни на помощ!“ Тази равнодействаща линия е линията тп. Сега аз ще ви покажа как придобивате Любовта. Любовта казва на тия две същества така: „Вие, като дойдете в този общ център, няма да влезете в него да почивате, но ще се въртите около него.“ Казвате: „Как ще се въртим?“ Ами нали така вие пишете на български език буквата Б? Тя е равнодействащата, която показва, че стремежът на тия две същества е чисто материалистически, а щом турим линията тп за основа, образува се триъгълникът, което показва, че ние имаме Любов, т. е. Любовта се е превърнала в един триъгълник, в един разумен стремеж. Следователно там, дето има спор в любовта, ъгълът е отворен и няма равнодействаща линия. Казват за някого: „Той има любов.“ Има ли спор там? – Има. Тогава Любов няма. Дето има Любов, спор няма, там животът има смисъл. Първият стадий на любовта е този ъгъл да се затвори, да се образува триъгълникът. В любовта всичките противоречия трябва да се премахнат. Щом се премахнат те, започва вторият стадий на любовта. Това се вижда по буквата Ю в думата любов, която е минала във втората фаза на своето развитие. Любовта ще мине през еволюция. Напречната чертичка в буквата Ю е съединителна нишка, мост.

Какво нещо е еволюцията? Ако аз посея едно семенце и вие го извадите, или ако вие посеете едно семенце и аз го извадя, какво ще поникне? Ако аз насаждам една мисъл, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия. На всяка една мисъл, на всяко едно чувство у нас трябва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне. Вън от тази почва всичко друго е само губене на време.

Важно е за вас да знаете как са образувани буквите. Във всеки език азбуката представлява сили, начини, които действат в самата Природа. Аз ще взема за пример българските букви А, Б, В. Тези букви представляват съчетание от сили, които действат. И когато вие създавате една дума, вие я създавате от група сили. Тия сили оказват влияние върху вас и затова, когато произнесете например първата буква А, която е гласна, тя ще произведе известни вибрации и известни трептения, които са я образували. И тогава как ще използвате тази буква А, когато поискате? Какво трябва да турите, за да я използвате? А означава първото същество, аз. Ти като аз какво можеш да направиш? Ти си незнаен като аз. Това аз може да живее само за себе си. И докато казваш: аз, аз, всички бягат от тебе. Като започнеш да мислиш за другите, туй аз може да издържа и тогава другите казват: „А, сега разбираме.“ Значи всякога аз в първото проявление на Битието ограничава всичките същества. И който не разбира този закон, може да влезе в стълкновение с Бога и да бъде унищожен – нищо повече. Не че Бог ще го унищожи, но той, като влезе в Абсолютното, иска да вземе надмощие над него. Обаче като се бори с Бога, той ще изчезне.

Сега мнозина казват: „Защо Господ ме е създал?“ Аз ви отговарям: за да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бъдеш съвършен тъй, както е Бог съвършен. „Как мога да бъда съвършен?“ – Като Го слушаш и живееш съобразно Неговата воля, Неговия ум, Неговото сърце, Неговата душа и Неговия Дух. „Ама аз не искам.“ – Ще бъдеш изтрит. Бог ще те направи съвършен, но по-хубаво не Му препятствай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и десет пъти да те тури в Неговата фурна, но ще направиш туй, което Той иска. Той ще те тури и сто пъти в своята пещ – и никой не може да се застъпи за тебе. Погледне те Господ, но ти не искаш да се примириш, не искаш да изпълниш Волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но от твоята личност нищо няма да остане. В някоя друга еволюция, след милиарди години, Господ пак ще си спомни за тебе, ще каже: „Я вижте туй упорито дете дали не е поумняло?“ Те ще го извадят и, ако пак упорства, Господ пак го чукне и то пак изчезне. След милиарди години Господ пак казва: „Онова упорито дете дали не е поумняло?“ И след като те е поочукал Господ най-малко сто пъти, най-после ще кажеш: „Чакай да послушам Баща си, да видим какво ще стане.“ И като кажеш така, ще започнеш една нова еволюция. Същото нещо става и с тия, падналите духове, с ангелите. Те са упоритите синове на Бога. И какво е станало с тях? – Вързали са ги с вериги, ограничили са ги да работят в гъстата материя вътре.

И тъй, основната мисъл в тази лекция е да се прояви Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. Това е необходимо за вас в сегашното ви състояние, за да работите, понеже се намирате в една много гъста материя. Идеите, които сега имате, може да претърпят ред ограничения, ред съпротивления. Ще казвате тъй: „Ние живеем между този народ, за да се прояви Бог в нас и ние да проявим Бога в себе си. Бог като се прояви в нас, ние трябва да бъдем носители на Неговата велика мисъл.“ Няма нищо по-велико от това, няма по-красив път от този. Всеки друг път е крив. Всички велики Учители в света, всички пророци, всички учени хора, всички адепти и на изток, и на запад, и в миналите култури, и в сегашната – все туй проповядват, все туй е основната им идея. Когато ние дадем място на Божественото вътре в нас, ще дойдем в съобщение с второто проявление на Бога, ще имаме сили да преодолеем сегашните мъчнотии, които ни измъчват. А сега ние за нищо и никакво се обезсърчаваме. Някой дошъл, запалил къщата ти – обезсърчиш се. Ти си учител някъде, чиновник – уволнят те и ти се обезсърчиш; богат си – вземат ти парите; цар си – свалят те от престола; министър си – паднеш от власт. Всичко си бил в света – и за всичко загубено се обезсърчаваш. Умният човек трябва да знае обаче, че животът седи в проявяване на Божественото съвършенство. Има неща, по-велики от това да си цар. Да слугуваш на Бога, да се прояви Бог в тебе, да проявиш Неговото съвършенство – то е по-горе от това да си земен цар. Казва Писанието: „Всичките ще бъдат царе.“ Но кога? – Не сега. Не искам да си правите илюзии, че човек бил образ и подобие на Бога. За в бъдеще ще бъде, но не сега. План за в бъдеще има, пробуждане има всеки ден.

Първото нещо на туй, Божественото вътре във вас, е да обработвате постоянно почвата, докато Божественият Дух със своето знание, със своята Мъдрост дойде, хвърли Светлина и направи нещата ясни. Без този Дух може да ви се говори от катедрата дълго време, може да свършите десет университета, може да отидете в Индия да слушате всичките адепти, може да слушате най-великите Учители, но няма да имате почва да закрепне във вас Божественото и нищо няма да направите. Мойсей е завършил една от великите Школи на Бялото Братство в Египет, но като не разбирал основния закон на Любовта, един ден, като излязъл и видял, че един египтянин бие един евреин, убил египтянина и го заровил в пясъка. После, като се научил, че туй може да дойде до ухото на фараона, избягал. Защо избягал? – Той не беше разбрал още този велик закон. След като сгреши, той научи урока си, разбра великия закон, намери пътя, по който Духът говори, и тогава започна да воюва с фараона не чрез убийство, а чрез знамения и чудеса. По този начин Бог застави фараона да отстъпи. Едва след четиридесет години, прекарани от Мойсей в пустинята, Господ му се яви при къпината и му каза: „Изуй обущата си, защото земята, на която седиш, е свята.“

Сега вие, учениците на Окултната школа, влизате в Школата с обуща. Аз ви предупреждавам всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? – Сърцето ви да бъде абсолютно чисто, умът ви да бъде светъл, волята ви да бъде готова за една от великите работи, които Мойсей е вършил. Когато Мойсей каза на Бога да го освободи от тази работа, че е гъгнив, Господ му отговори: „Не, ти ще отидеш!“ И проводи му Бог брат му Аарон като помощник в работата – красноречив бе той. И тъй, да не ви обезсърчава вашата гъгнивост, но четиридесет години ще прекарате в пустинята в мъчнотии и в пасене на овце. Защо трябва да пасете овцете? Трябва да пасете вашите низши чувства с тояга. Казвате: „Овчар ли ще стана?“ Овчар ще станеш на своите чувства, ще ги пазиш от вълците. Няма по-хубаво нещо от това човек да пази своите чувства да не се развратят. Да се разврати едно чувство, значи един вълк да задигне овцата. Всяко чувство, което се развращава, това е жива овца – и вълкът дошъл, взел я и я задигнал. Затуй казва Христос, че крадецът не иде, освен да заколи, да открадне и да погуби.

И тъй, в Окултната школа всяко нещо има свой смисъл. Нашите чувства трябва да ги пазим – да бъдат чисти, свещени. Със своята тояга, значи със силата на волята, която е Божествена, със своя ум, със своето сърце трябва да пазим чувствата си. Сега вие отивате в Астралния свят, който е бил нечист, но ще го намерите чист. Всичките грешници вече са завързани. Там има ред и порядък и като влезете да живеете в този свят, няма да има развращаване. Със сегашното си влизане в Астралния свят вие ще научите една нова култура. На Земята вече такива условия няма да се създават. Някои казват: „Ще се върнем на Земята.“ Не, на тази Земя повече няма да се върнете. Туй ваше живеене на Земята е за последен път. Тия условия, при които живеете, тази обстановка, която имате – всичко това е за последен път. Тия връзки, които имате сега, са за последен път. Всички ония души, които са по-напреднали, ще ги оставят да живеят в Астралния свят, в по-рядка материя, по-чиста, необезпокоявани от никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци – изобщо ще ги поставят в по-благоприятни условия. Ония пък, които спъват човечеството, ще останат на Земята. Тъй щото учениците на Окултната школа трябва да знаят, че сега е последното им прераждане. За тях ще започне един нов етап, затова трябва да бъдете сериозни с живота си. Не е време за игра и опити. Опити не трябва да правите. Вие сте правили много опити – ще прекратите с тях. Сега вие трябва добре да ме разберете, да не се плашите. Ако дойде съмнението, то е един добър признак, ако дойде скръбта, тя е един добър признак.

И тъй, всички вие сте призвани за една свещена работа и ще я пазите добре в себе си. Първото нещо: всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вътрешно чистене. То е много лесно. Ще оставите сърцето си на Бога да бъде изчистено. Как, по кой начин? Аз ви казвам: превръзката няма да снемате. После, прозореца, през който влиза Светлината, ще се изчисти, но няма да ходите да гледате как и отде влиза Светлината. Ще ходите, без да гледате, без да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко Светлина влиза. Ще използвате Светлината, ще четете на нея книгата на Живота, но надникнеш ли на прозореца на Живота, непременно ще попаднеш в изкушение. И в какво изкушение попадате? Казвате: „Аз искам да се запозная с някой учен човек, да видя как живее той.“ Щом се запознаеш с този човек, ще попаднеш в изкушение. Ти ще преживееш същото чувство, каквото ще преживее онзи знаменит цигулар, който слуша да свири някой по-знаменит от него – отчайва се и се самоубива. У вас се явява амбиция да бъдете като този учен, но не можете да бъдете, условия нямате. Тогава вие ще разберете кривия смисъл на живота. Животът не седи в това да си учен. Казвам ви: Светлината, която имате, струва повече, отколкото светлината, която целият свят може да ви даде. Защото съвременният свят ходи в тъмнина.

И тъй, като ученици на тази Окултна школа, аз не искам насила да бъдете съвършени, но настоявам да работите за развитието на това, което е заложено във вас от хиляди години. У вас има стремеж. Дайте място на този стремеж дотолкова, доколкото е във вас, доколкото вашето съзнание е пробудено – ни повече, ни по-малко.

Тайна молитва

Пета лекция от Учителя
7 ноември 1923 г., София

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube