Равнодействие на силите

Равнодействие на силите

 

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Размишление.

Чете се темата Придобивки на познанието.

За следния път пишете върху темата: Най-голямата скръб в света; пишете свободно – всеки да изкаже мнението си, без да се влияе от мнението на другите – най-голямата скръб за едного не е най-голяма скръб за всички. Най-голямата дължина за мравката не е най-голяма дължина и за човека; когато листът на дървото, разлюляван от вятъра, се движи по всички посоки, той прави безброй движения, но тия движения нямат нищо общо с цялото дърво. Ако допуснем като абсолютно правило положението, че зад всяко движение седи една разумна причина, трябва да приемем, че и зад движението на листата се крие някаква разумна причина; в случая разумната причина е вятърът, а зад вятъра се крие друга разумна причина.

Някои ще извадят заключение, че щом зад всяко движение се крие разумна сила, тогава всички движения на човека са разумни – но дали е така? Ако един капелмайс-тор излезе на сцената, за да дирижира една симфония, написана от самия него, всичките му движения ще бъдат смислени и разумни, най-малкото му движение ще изразява съзнателна мисъл – той познава всеки тон, всяка пауза, разбира техния говор; ако същата симфония се дирижира от капелмайстор, който не разбира много от музика, неговите движения ще бъдат неразумни – това не са движения, но ръкомахания, които нищо не изразяват. Всяко разумно движение е музика, хармония, следователно всяко разумно движение на листата на дървото представлява пеене, музикален говор; можем да кажем, че растенията разговарят помежду си музикално и тяхната реч е като тази на поета – най-хубавите опери се изпълняват от растенията.

Като ученици, вие трябва да разсъждавате по нов, а не по стар начин. Досега хората са разсъждавали все по стар начин, но нищо особено не са придобили – защо трябва и днес да се занимават с въпросите кога са се родили и кога ще умрат, колко момчета и колко момичета са родени, кога ще се оженят и как ще живеят, какви служби ще заемат и с какви заплати и т.н. – тези въпроси са разрешени, няма защо повече да се повдигат. За какво трябва да мисли човек – той трябва да мисли върху онова, което не може и не трябва да се коригира, то е Божествено; докато нещата се коригират, те още не са Божествени. Има писатели, които постоянно четат, препрочитат своите произведения и ги коригират; има и такива, които не коригират произведенията си, считат ги за Божествени, т.е. придобити чрез вдъхновение, а дали са съвършени – това е въпрос. Важно е, че засега даже и гениалните хора по няколко пъти четат и препрочитат произведенията си и правят корекции в тях. Има някои гениални писатели, които никога не коригират произведенията си, но те са гении от първа величина.

Вие сте от тия писатели, които коригират произведенията си: дойде някоя мисъл в ума ви, вие веднага я спирате и започвате да я анализирате; каква ще бъде тази мисъл – или положителна, или отрицателна. Някой иска да напише нещо гениално, с което да учуди света: той взема перото в ръка и започва да пише роман – избере действащите лица, отдели от тях главните герои и започва да мисли от каква смърт ще умрат. Докато намери по какъв начин да умрат, и той се мъчи – защо? Не може произволно да се наложи наказание на някой човек. После определя какви добродетели да вложи в характера на своите герои. И в единия, и в другия случай – при наказанията и при възнагражденията на героите си, авторът си мисли, че може да ги наказва и възнаграждава произволно. Всичко трябва да почива на законите на Великата правда.

В живота си човек трябва да знае следното правило: каквото мисли, каквото желае, той непременно сам ще го преживее. Следователно каквото писателят пише, рано или късно и той ще го преживее; не само той, но целият му дом ще преживее романа, който е написан вече – ако това не стане в този живот, ще стане в един от бъдещите животи. Като знаете това, трябва да бъдете внимателни в писането – щом напишете нещо, след време ще ви поставят при такива условия, че да преживеете написаното от вас; тогава вие сами ще си дадете най-добра критика и рецензия. Това се налага от Великата справедливост в света. Ако съдията отсъжда несправедливо, и него ще поставят при условия да преживее същото нещо. Каквото човек направи, добро или зло, всичко ще изпита на гърба си, в Бога няма лицеприятие – и доброто, и злото в края на краищата ще се върнат при източника, от който са излезли.

Как може да се избегне този закон? Никой не може да избегне закона на възмездието. Едно се изисква от човека: всеки сам да изправя, да коригира погрешките си, сам да изправя своя живот. Никой не може да изправя живота на другите хора – как можете да го направите, когато не сте влезли в тяхното положение? Да изправяте другите, това значи да минете през техния живот. Най-мъчното нещо е да коригирате другите хора. Някой взема перото и започва да дава съвети на някого какво трябва да направи, за да коригира живота си – откъде знае този човек как може да го коригира? Той ще каже, може би, че има опитност и знае как трябва да се постъпи в дадения случай; според мене опитността на писателя и опитността на неговия герой коренно се различават – един ден, когато писателят мине през същата опитност, тогава може напълно да разбере героя си, но днес те могат да имат само няколко допирни точки. Това още не е достатъчно, за да може някой да изправя живота на своя ближен.

В живота се говори за допирни точки между хората, но и в геометрията се говори за допирни точки между силите. Правите линии А и В (фиг. 1) имат една допирна точка. Намерено е, че когато две сили имат една допирна точка, те образуват равнодействаща сила. Правата С е равнодействащата сила, която определя посоката на движението на силите А и В. Следователно, за да знаете какви са отношенията ви към дадено лице, първо трябва да видите имате ли поне една допирна точка с него; щом намерите допирната точка, ще прекарате равнодействаща между вас и дадения човек. Коя е първата допирна точка в живата геометрия – Любовта; щом между две същества има отношения, първата допирна точка е вече налице. Допирната точка определя посоката на движението между двете сили.

Сега аз говоря за Любовта като първо условие за създаване на отношения между две същества; без Любов никакво отношение не може да съществува. Това е нов начин на разбиране на отношенията – достатъчно е човек да има само една допирна точка с хората, за да не може да измени направлението си в живота. Веднъж влязъл в правия път съзнателно, човек не може да измени отношенията си към хората. Това, което Любовта прави, не може да се определи с друга дума, освен с думата отношение. Където Любовта е допирна точка между хората, там всякога съществува хармония. Същият закон срещаме и в музиката – два тона могат да бъдат хармонични, ако между тях има поне една допирна точка.

Ще обясня този закон със следния пример: седят трима души пред една маса, смеят се и разговарят весело. Като се вслушате в разговора им, виждате, че нищо сериозно не ги свързва – те водят разсеян, разхвърлян разговор, не могат да се съсредоточат помежду си. По някое време единият напуска компанията, остават двама и веднага обстановката между тях се променя – те стават сериозни, замислени. Единият се приближава към другия и тихо му прошепва:

– Кога ще платиш дълга си? Нали знаеш, че имаш да ми даваш десет хиляди лева?

– Зная, но сега нямам пари. Вчера изплатих една полица, затова ще те моля да отложа дълга си към тебе за известно време.

Тези хора са сериозни, имат отношение помежду си, имат една допирна точка – полицата, т.е. дълг от десет хиляди лева. Следователно, когато двама души се съберат на едно място, единият от тях е кредитор, а другият – длъжник. При това положение на нещата между тях непременно ще се създадат известни отношения: в дадения случай единият представлява положителна величина, а другият – отрицателна.

Освен полицата допирната точка между тия двама души може да бъде Любовта –тогава отношенията между тях ще бъдат правилни. Обаче двама банкери, които представляват две положителни величини, не могат да се съберат на едно място, между тях непременно ще произлезе сблъскване – защо? Те са две бомби, които при докосване една в друга избухват. Следователно между две положителни величини не може да съществува допирна точка – щом тези величини се докоснат, те веднага ще се ударят една в друга и ще се отдалечат. По същата причина в един и същ момент, на едно и също място в ума си човек не може да постави две положителни мисли, нито в сърцето си две положителни чувства, нито във волята си две положителни действия.

Тъй щото за да има равнодействаща сила между мислите, чувствата и постъпките на човека, те непременно трябва да бъдат противоположни едни на други – този е пътят, по който можете да създадете в себе си права мисъл, която помага за съграждане на здраво тяло, а също и за регулиране на силите в организма. Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване; щом престане да спазва тия закони, клетките му започват постепенно да се рушат. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство предизвикват особени сътресения, особени експлозии в клетките на човешкия организъм, които се отразяват болезнено върху него. Човек може да внесе такава отрицателна мисъл в ума си, която след известно време ще експлодира и тогава да се чуди откъде дойде тази експлозия, коя е причината за това – тази мисъл е работила с години в него, копала е, докато най-после е намерила път да излезе навън, но с излизането си тя е предизвикала разкъсване на някой нерв или на някой кръвоносен съд. Като не знае силата на отрицателните мисли, човек не си задава въпрос на какво се дължат болестите – причината на всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Като знаете това, не значи, че трябва да се страхувате, страхът не изправя работите, той е анормално състояние в човека. Когато греши, когато върши престъпления, човек всякога се страхува. Трябва да бъде предпазлив, внимателен преди да е съгрешил – предпазливостта трябва да предшества страха, благоразумието трябва да предшества предпазливостта, благочестието пък трябва да предшества благоразумието.

Следователно, за да не се поддаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието; ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта; ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха и тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави. Копоят ще подуши заека и ще започ-не да го гони – привидно копоят и заекът си играят, но зад сцената, на която се разиграва тази игра, седи господарят на копоя, въоръжен с пушка, и чака момента да улучи заека. В дадения случай копоят е прокурор, а ловджията е съдия, които решават смъртната присада на заека – прокурорът произнася смъртната присада, а съдията я привежда в изпълнение; ако прокурорът се умилостиви и се откаже да преследва обвиняемия, и съдията се отказва да стреля. Щом заекът се отдалечи от прокурора с няколко километра, последният казва: „Делото трябва да се прекрати“. С мисълта си човек може да въздейства върху копоя, да прекъсне връзката между него и заека и да го застави да не го гони. Копоят гони заека не по свое собствено желание, но по желанието на своя господар, той действа по внушение, заразен от желанието и стремежа на господаря си.

Сега да се върнем към мисълта за равнодействащата на две прави. Две сили, които имат една допирна точка помежду си, имат и една равнодействаща. Следователно щом се намерите пред някакво противоречие, първо помислете за силите на вашия ум и на вашето сърце, а после помислете за тяхната допирна точка – Любовта; най-после помислете за равнодействащата на двете сили – умът и сърцето, които работят в две противоположни посоки. Когато двама души работят в две противоположни посоки при една допирна точка – Любовта, те всякога ще имат успех. Най-малкото съмнение в този закон показва, че силите нямат за допирна точка Любовта – тогава те веднага се отблъскват и за да се възстанови равновесието между тях, едната трябва да стане положителна, а другата – отрицателна. Тук трябва да действа Вярата – тя ще превърне силите в противоположна посока една на друга. Кои са двете сили – това са умът и сърцето на човека. Допирната точка на ума и сърцето е Любовта, а равнодейс-тващата между тези две сили е Бог; щом Бог е равнодейс-тваща сила между ума и сърцето на човека, резултатите на всички негови работи ще бъдат добри. За да има тия резултати, човек трябва да приложи живата геометрия в своя живот и никога да не се отклонява от равнодействащата сила на ума и сърцето си. Тази резултантна е канара, на която човек може да се опре при най-големите бури в живота си; тази канара е Божественото начало, на което всякога може да се разчита. Божественото е виделина за човешкото съзнание.

Съвременните хора говорят за онзи свят като за нещо далечно. Колко е далеч онзи свят от този? Колкото оттук до Витоша – всичко четири часа; четири часа отиване до Витоша и три часа връщане – всичко седем часа, значи за седем часа вие ще отидете на онзи свят и ще се върнете. Аз правя аналогия между времето, нужно за отиване до Витоша, и времето, нужно за отиване до онзи свят, по следната причина. Вчера бяхме на Витоша, където прекарахме отлично: през целия ден беше тихо, спокойно, никакво движение на въздуха – небето беше чисто, ясно, никакво облаче нямаше. Температурата беше около 18-19°. Мнозина правеха слънчеви бани. В това време, докато ние се радвахме на великолепен ден, в града имало голяма, непрогледна мъгла; Слънцето се явило само за един-два часа и веднага се скрило. Каква по-вярна аналогия може да се даде за този и онзи свят – всички, които останаха в града, бяха в този свят; онези, които отидоха на Витоша, влязоха в онзи свят. За да отидат до Витоша, до онзи свят, те употребиха само четири часа; за да се върнат назад, в този свят, употребиха три часа. Тъй щото когато човек се намери пред мъчнотиите на физическия свят, в гъстата материя, не му остава нищо друго, освен да се качи на една височина от 500-600 метра, да отиде временно на онзи свят, където няма ветрове, няма облаци и бури, където Слънцето грее ясно, силно, и там да разреши задачата си; щом разреши задачата си, нека се върне в града, в този свят – в света на мъглата и гъстата материя. Следователно всяка мъчнотия, всяка трудна задача може да се разреши в продължение на седем часа.

Сега да се върнем към съществената мисъл. Казахме, че две сили, които имат една допирна точка, имат една равнодействаща помежду си; следователно всяка сила, която излиза от вас и среща на пътя си друга, с която има една допирна точка, непременно ще има равнодействаща. Тези сили могат да вървят и в успоредна посока – така равнодействащите между тях сили ще образуват стълба, казано на човешки език. Оттук вадим заключението: когато двама души имат общ идеал, общ стремеж, те вървят успоредно един на друг; само при това движение са в състояние да превръщат динамичните сили на своя организъм в прави мисли и в благородни, възвишени чувства. При това положение на нещата човек може да напише нещо ново, различно от това, което досега са писали поети и писатели, учени и философи. От това гледище каква е задачата на философията – да внесе чистота в ума. Каква е задачата на музиката – да внесе тишина, спокойствие в сърцето; музиката трябва да успокои бурите в морето, да направи морската повърхност тиха, гладка; музиката трябва така да успокои морето, че по него да се виждат само леки, приятни вълнения, присъщи на живота. Каква е задачата на природния ум – да внесе в човека условия за придобиване на знания; истински знания може да придобива онзи, който знае какво нещо е права линия, плоскост и тяло – щом разбира тези неща, той ще знае какви трябва да бъдат отношенията между разумните същества.

Като говоря за изучаване на отношенията между разумните същества, това не значи, че вие нищо не познавате от науката за отношенията; много неща знаете, дълго време сте градили, но този градеж не е дал благата, които сте очаквали. Че е така, виждаме в Стария и в Новия завет, в книгите на учени и философи, където пророци, учители и апостоли са се обръщали към хората с желание да им дадат начини как да живеят, как да градят правилно. Не е достатъчно човек да бъде учен, да изобрети нещо, но неговото изобретение трябва да бъде за благото на цялото човечество. Какво благо се крие в направата на една бомба, която ще убие десетки хора – който е изнамерил бомбата и нейното приложение за убиване, той цял живот ще носи последствията на тези експлозии: всяка негова работа, всяка негова мисъл и всяко негово чувство ще бъдат придружени с експлозия и след това той ще се чуди защо животът му е толкова нещастен; много просто – нещастията в живота му се дължат на експлозивите, които е открил и приложил в бомби за убиване на хора.

Няма ли право човек да изобретява, да прави открития? За всичко има право: и бомби да прави, и поезия да пише, и философия да създава и т.н., но той трябва да знае, че ще носи последствията на своите изобретения. Някой написал една драма: лоша или добра, няма да мине много време и той ще преживее тази драма – провидението ще го постави при такива условия, че сам да изиграе ролята на своя главен герой. Няма ли право човек да мисли? Има право да мисли, но не като обикновен човек – той трябва да мисли като праведен човек, като гений, като светия, като Ангел и най-после като Бога. Човек трябва постепенно да се изкачва в мисълта си като по стълба и когато дойде в положението на гений или на светия, тогава да напише онова, което е преживял.

Сега, като ученици, задачата ви е да дойдете до положението на гения, на светията, на Ангела. Ученикът е кандидат за Ангел; когато стигне това положение, дава му се висока служба, да участва в създаване на някаква слънчева система. Различни служби се дават на Ангелите: някои управляват теченията на въздуха, други управ-ляват движенията на водата, трети – силите на огъня, четвърти уреждат обществения живот, пети устройват женитбите, като правят ред изчисления, изучават характера на хората – кой за кого може да се ожени, колко и какви деца ще има и т.н. Като знаете това, вие можете да изпратите молбата си до един от Ангелите, които се занимават с женитбите на хората, и да го помолите да ви отговори трябва ли да се жените, или не; понеже този Ангел ви познава от хиляди години, веднага ще ви направи хороскоп и ще каже, че в сегашния живот нямате благоприятни условия за женитба, а трябва да приготвяте добри условия за бъдещия си живот. Ако не го послушате и се ожените, нещастията ще ви следват едно след друго: жена ви ще се разболее и ще умре, децата ви ще боледуват, вие ще боледувате и т.н. и най-после ще видите, че сте направили грешка и ще съжалявате, че не сте послушали съветите на вашия Ангел. Има случаи, когато този Ангел ще ви посъветва да се ожените, защото трябва да родите деца, които да възпитате в духа на новите идеи – тогава пък у вас няма да има желание да се жените и ще се противопоставите на съветите на Ангела; не се ли ожените, ще сгрешите. Каквото е писано на човека, това трябва да се изпълни. Ако искате да станете учител или да заемете друга някаква служба, вие пак можете да се обърнете за съвет към някой Ангел; щом молбата ви е искрена, непременно ще получите отговор, който ще бъде точен, съгласен с това, което е определено за вас. Тъй както Разумният живот се изявява на Земята, той е строго определен в своите главни точки.

Едно се изисква от вас: да работите съзнателно, с Любов и без никакъв страх за утрешния ден. Мнозина искат изведнъж да се освободят от стария живот и да го заместят с нов – знаят ли те какво именно трябва да изхвърлят от стария живот? Ще кажете, че първото нещо, което новият живот изисква, е да живеете по закона на Любовта. Знаете ли какъв е този закон и какво изисква от вас? Някои се хвалят със своята опитност в Любовта; къде е опитността им днес – изгубили са я. Каква е тази опитност, която се придобива и губи, каква е тази свещ, която се пали и загасва, която свети и изгаря – какъв е този огън, този пламък, който ту се запалва, ту загасва? Ние говорим за онзи огън, който веднъж запален, никога не загасва – ние говорим за Божественото, което е постоянно, вечно начало.

Какво правят съвременните хора – те запалват своята свещ, но сами стават причина тя да изгасне. Че имат опит-ност от Любовта, че я познават, те са прави, но не я задържат дълго време в себе си. Като дойде в дома им човек, когото обичат, те запалват свещта си, вземат даже още няколко от съседите си и не мислят да ги гасят; щом дойде в дома им човек, когото не обичат, даже своята свещ не запалват, но вземат една малка вощеница, запалват я временно и скоро я загасват – искат да заставят този човек по-скоро да си отиде. Това са хора, които познават Любовта, които са я опитали, но не искат да я прилагат – тази е причината хората да живеят пак в стария живот, въпреки че разбират новия. Такъв човек няма допирна точка в себе си – защо? Защото не служи на Любовта; това значи човек на настроения – където има настроения, там състоянията често се менят.

Добре е човек да мени състоянията си, но трябва да знае причините за тези промени; добре е човек да мени състоянията си, но когато минава от по-ниско в по-високо, обаче ако от по-високо състояние минава в по-ниско, тази смяна не е намясто. Следователно ученикът трябва да знае положително какво е състоянието му в даден момент, какви мисли и чувства го занимават във всеки даден случай. – „Нали трябва да живеем?“ Да живее човек – това е цяла наука; важно е как трябва да живее. Ще живеем, както Бог е определил – това именно всеки трябва да знае, в това седи Новото учение, което се отнася едновременно и за хората, и за Ангелите. Новото учение е това, което сега, в дадения момент, излиза от Бога; то не може да се даде изведнъж, защото всеки момент излиза от своя Източник и се влива във всяко живо същество. Новата мисъл не може да се приеме от човека, докато той не се освободи от всичко старо, докато не свали човешкото от себе си, както змията съблича своята кожа. Няма по-велико нещо за човека от това да се докосне до новата мисъл; най-лекото Ă докосване е в състояние да произведе цял преврат в него – такъв човек е готов вече на всички жертви: готов е да учи, да помага на ближните си, да служи на Бога, да раздаде всичкото си имане – това значи да се докосне Божествената мисъл до човека.

Сега желая на всички ви да бъдете верни на Божествената мисъл, да се преобразите вътрешно. – „Дали ще постигнем това?“ Работете, учете и не се съмнявайте. Знайте, че докато сте ученици, вие ще учите и ще ви изпитват; вие сте дошли на Земята да учите. Дадени са ви задачи, които непременно трябва да решите – ще решавате и ще ви изпитват. Животът на Земята е красив, докато има изпити; без изпитания животът няма смисъл. Да ви изпитват – това значи да се интересуват от вас.

Двама приятели се срещат, и двамата са богати. Единият запитва другия:

– Моля ти се, можеш ли да ми дадеш 30000 лева назаем?

– Защо ти са? Ти нали имаш пари?

– Имам, но ми трябват още. Впрочем благодаря ти, ще се справя по някакъв начин с това, което имам.

Този човек не се нуждае от 30000 лева, но изпитва приятеля си би ли му услужил, когато се намери в нужда. Той разбира, че приятелят му не е готов на услуги – щом запитва: „Защо ти са тия пари, нали имаш свои?“, това значи, че тук отсъства всякаква готовност за услуга. Така и Господ ви изпитва чрез хората: дойде някой, поиска от вас пари или друга някаква услуга, вие му отказвате под предлог, че нямате пари или че нямате свободно време, за да му услужите. Не, по този начин не може да се живее. Това не значи, че на всички хора и във всички случаи трябва да се услужва по един и същ начин. Задачите в живота не се решават с една мярка: философията на мравките не е философия на хората; философията на хората не е философия на Ангелите; философията на Ангелите не е философия на боговете. Една мярка не разрешава задачите, но ученикът трябва да знае къде каква мярка да приложи. Сложни са отношенията между хората, но вие трябва да ги изучавате – затова именно ви се дава светлина, правилно да ги разрешавате.

Божествената светлина влиза първо в умовете на Ангелите, където претърпява едно пречупване и после – в умовете на хората, където претърпява второ пречупване; тази светлина слиза и надолу, но това не се отнася до вас – за вас е важно какво става над човешкия свят, а какво става под човешкия свят, това не ви интересува. Всяко пречупване на светлината се отразява във вас като сътресение; колкото по-голямо и по-неправилно е пречупването, толкова по-голямо е сътресението.

Какво значи пречупване на светлината – това подразбира да се пречупи светлината, без да се счупи. Да се пречупи светлината значи да се поляризира, да се даде ход на Божественото в човека; да се счупи светлината значи да се подпуши. Който е пречупвал светлината в себе си, без да я е счупвал, той е вървял в правия път, в пътя на възлизане; който е счупвал светлината в себе си, той е вървял в кривия път, в пътя на слизане. Значи едни хора пречупват светлината в себе си, а други я счупват; първите отварят пътя на Божествения живот в себе си, а вторите затварят пътя на Божествения живот, вследствие на което сами се подпушват и се натъкват на големи противоречия.

Красиво е това, което ви говорих, но важно е за вас да знаете, че две сили, които имат една допирна точка, имат една равнодействаща. За вас е важна допирната точка – Любовта; без Любовта животът не може да се разбере, хората всякога остават недоволни – ако имат малко, недоволни са и ако имат много, пак са недоволни; ако са грозни, недоволни са и ако са красиви, пак са недоволни. Някоя мома е грозна, недоволна е, никой не я поглежда; ако е красива, пак е недоволна, че много момци я обикалят. Следователно и грозотата е лошо нещо, и красотата е лошо нещо – кога? Когато са неразбрани, когато човек не знае как да ги използва.

Според вас красотата е най-малкото зло, грозотата е най-голямото зло; богатството е най-малкото зло, сиромашията е най-голямото зло. Според нас по-вярно е об-ратното: красотата е най-голямото зло, грозотата е най-малкото зло; богатството е най-голямото зло, сиромашията е най-малкото зло – защо? Защото сиромахът никой не може да обере, никой не мисли да го убива, да го трови; богатият обаче е в очите на всички: апашът дебне да го обере, престъпникът замисля да го убие. Ако богатият си направи къща, всички казват: „Ще си направи къща, разбира се. Колко бедни, колко нещастни хора е изнудил!“; ако се облече хубаво, ако облече децата си добре, кой когато ги види, казва: „Лесно е да се облече човек на чужд гръб. И ние искаме да се облечем, да поживеем добре, но от такива като него за нас ред не дохожда“. Така мисли всеки, който няма допирна точка в живота си, но който има, той правилно разбира нещата – за него сиромашията е най-голямото добро, а богатството – най-голямото зло. Кое от двете положения е за предпочитане – най-голямото добро.

Аз не говоря за сиромаси, които просят по улиците, но имам предвид онези, които вътрешно са богати, а външно сиромаси; тяхното богатство е скрито, никой не го вижда, освен ако те сами не пожелаят да го открият на някого. Влиза един такъв сиромах в богат дом и като поседи малко, казва на домакина:

– Вие имате цигулка, можете ли да я дадете малко да я опитам?

– Знаеш ли да свириш?

– Малко.

– Ние имаме една цигулка, от години седи на тавана, никой не я пипа.

Свалят цигулката от тавана и я дават на този прост, беден човек и гледат какво ще прави; сиромахът взема цигулката, изчиства я от праха, слага нови струни, нагласява я и започва да свири. Всички слушат като замаяни, чудят се на изкуството на този прост човек. Те го задържат у дома си, водят го по роднини, приятели, не го пускат да си отиде, а той им говори за музиката, разкрива им какво богатство се крие в тяхната стара цигулка и ги поощрява към работа. Децата започват да учат, да свирят. След това сиромахът напуска този дом и отива да посети друг, който като посетения пак така е привидно богат, а вътрешно беден.

Изпейте сега упражненията Изгрява Слънцето и Сила жива, изворна, течуща. Като пеете хорово, песента излиза добре, но ако пее само един, песента няма да излезе добре – от кого зависи това? Освен от певеца, още и от слушателите – ако публиката не е музикално настроена, и най-добрият певец или музикант няма да изпълни програмата си добре; с мисълта си слушателите трябва да подкрепят певеца или музиканта, мислено да го придружават; като ги слушат, всеки за себе си да чувства сякаш хор пее. Мислите на всички трябва да се отправят към певеца, мисъл се изисква и от певеца, и от слушателите. Не само философът трябва да мисли, но и музикантът; не е музикант този, който не мисли, но и философ не е този, който не пее; гениален музикант е онзи, който едновременно пее и мисли.

Живот без музика не е живот. Музиката въздейства на човека във всяко направление: с музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея, изследвам мисълта на човека; когато правя тия изследвания, аз свиря тихо, никой не чува. Като се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето ми има отзвук – ако някой слуша, няма да чуе една цигулка, но множество цигулки; тоновете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд – това показва, че Божият свят е хармония и музика.

Следователно, когато мислите на хората са хармонични, те се сливат в общ акорд: работите на хората вървят добре и те се чувстват разположени; тогава и песента им е хармонична, и свиренето им е хармонично – всичко излиза вдъхновено. Когато умовете на хората са в съгласие с Божествения живот, всичко е хармонично; това значи да има човек допирна точка с Любовта – тогава всяка идея, която се роди в ума на един човек, получава отглас в умовете на всички хора и те казват: „Заслужава си да живее човек за Бога“. Това значи силна мисъл. Силната мисъл е творческа – тя премахва всички препятствия, които хората са поставили на пътя си.

Сега от всички се изисква съзнателна, разумна работа. Мнозина се спъват от мисълта, че хората от нашето общество не работели както трябва. Кое е нашето общество и колко души го съставят? Едно общество се състои първо от двама души, после от четирима, след това от осмина, от шестнадесетина и т.н. Кой е първият в нашето общество – първият е този, който носи двамата. Кои са двамата – които носят всички останали; двамата носят дънера на дървото, което има много клони и клончета.

Дойде някой да ме пита може ли да влезе в нашето общество; казвам му: в нашето общество може да влезе всеки, който е в състояние да носи – щом може да носи, той може да бъде един от двамата. Защо този човек иска да влезе в нашето общество? За да стане добър – това е стара философия. Бъди добър като поет да напишеш нещо ново, което да повдигне умовете на хората, да изчисти сърцата им, коренно да ги преобрази; бъди добър като музикант, че като изсвириш или запееш нещо, да събудиш Божественото в хората – тази е азбуката на нашето Учение, такива трябва да бъдат поетите и музикантите.

Много от съвременните музиканти и поети работят за пари: някой ще даде концерт, ще определи цени на местата от 40 до 200 лева. Ако някой посети наш концерт, и с 200 хиляди лева няма да го пуснем да влезе, най-много да го пуснем в салона да стои прав – и това е голяма привилегия за него. Който веднъж само присъства на Божествен концерт, той никога няма да го забрави; ще се преобрази, ще разбере какво нещо представлява човешката душа, човешкият дух, човешкият ум и човешкото сърце и неговата душа ще се отвори, ще затрепти в унисон с Цялото, с Великото в света. Не струва ли човек да даде за такъв концерт всичкото си имане, целия си живот?

Стремете се всички да бъдете добри нови певци, нови музиканти; и стари, и млади – всички да пеят, да разработват гласовете си. Вложете нова идея, нов подтик, нов импулс в пеенето; старите желания, старите подтици оставете настрани. Когато един свири или пее, всички вземайте участие, подкрепвайте го с мисълта си и тогава който пее, ще пее вдъхновено, а който слуша, и той ще бъде вдъхновен. Това значи музикално общество, това значи общество от хора, които имат велик идеал, които имат за допирна точка в живота си Любовта.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

14. лекция, 25 януари 1928 г., София

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube