D-r J. St.

ФИЗИКО-МЕТАФИЗИЧНОТО В МЕДИЦИНАТА

(По едноименната статия на Д-р Buttersack в сп. „Hypokrates", 1937 г.)

„Малцина са ония, които са схванали смисъла на нещата и същевременно са дейни; смисълът разширява, но възпира; дейността съживява, но ограничава". Гьоте.

Един гръцки философ казва за специалиста учен следното: „Специалистът е човек който от дълго гледане в една точка е ослепял". И действително, непримиримостта във възгледите на учените винаги потвърждава това. Ние виждаме, че всеки се стреми да стане специалист, и като застане върху известен клон, загубва представата за цялото.

В противовес на тези специалисти са се явявали от време на време синтетични натури, които са свързвали и обединявали човешките познания, и така се е идвало до по-пълно схващане на онзи първичен хармоничен всемир, какъвто е бил и е проявен от Всевишния.

От бездната между физиката и метафизиката познаваме много малко. Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно.

Смели човешки умувания са се мъчили да поставят мост между тези две сфери на света; но тъй като те са оставали винаги с възможностите на човешкия мозък, който все пак е ограничен в земното, понеже носи следи от физичната си структура, са оставали безрезултатни.

Все пак това е възможно, като приемем едно единство, което съществува и се изявява както тук, така и там, и според степента на нашето възприемане попада в съответни форми, явления и сили в нашето съзнание. Това все-единство, тази Първична Основа са търсили и изследвали всички човешки умове.

Парацелз, Валентин Вайгел, Бьоме и др. съзираха тази същина на нещата във финните сгъстявания у човека, с помощта на които той може да обгърне както материалните, така и нематериалните неща. Ние знаем, че Гьоте нарече това Нещо: „Неизследваемото за нас, недостъпното".

Диоген от Аполония дойде до представата за Диханието – оживения Въздух. Това Дихание, този Въздух съответства на Първоосновата на всички неща. Той е вечен, непреходен, във всичко съдържащ се, а като причина за живота, за хармонизирания свят той притежава разум.

Учените днес и по това спорят: дали Диоген е приемал два вида въздух – един емпиричен, тъй както той ни обгръща, и един метафизичен. Как учените ще разрешат този спор, това е безразлично; понеже тъй или иначе, думата и понятието въздух у Диоген бе само едно сравнение, тъй както у индийците – огънят, а у Талес и неговите финикийски предшественици – водата.

Модерната наука и медицина са дъщери на ренесанса – на изследванията, основани само на факти. Факти! Само факти! – бе повикът. Синтезирането на тези факти не бе нужно. „Hypothèses non fingo" (с хипотези не се занимавам) – се произнасяше Нютон, като презираше подобни функции на духа. Нютон не е съзнавал, от кой метафизичен свят са произхождали неговите открития.

Така се е дошло до това положение, че науката се занимава само с видимото – измеримото. Анатомията и патологията владеят все още медицината. Микроскопът и рьонтгенът се използуват също за тези цели; клиничната медицина се изнурява в симптоматологията.

Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня.

В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма.

Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло. По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света".

Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят.

С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката. Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания.

Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции.

Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли? За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната цялост на организмите.

Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние.

Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки.

Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми?

Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии.

Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства.

В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината.

Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù.


Литература – източници:

Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung.

Zeller: Philosophie der Griehen.

Mittasch: Katalyse und Katalysatoren in Chemie und Biologie.

Fries Cari: Das biolog. Formbildungsgesetz.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube