ТРЕТИЯТ ДЕН

Любовта е първа и последна в живота на човека. Първа, защото чрез нея е създаден, и последна, защото най-после я разбира.

Човек тепърва ще изучава Любовта. И когато започне да я разбира в дълбоката ù същина, едва тогава животът му ще се осмисли. Защото това, което осмисля живота, е Любовта. Тя е, която вътрешно го организира и му придава единство. Мъдростта и Истината му придават съвършенство. Но човек не може да разбере тия мощни прояви на Бога, ако не разбере Любовта.

Само чрез Любовта човек влиза във връзка с Бога. Каквото и да обича в света – човеци, растения, животни, въздух, вода, светлина – той влиза във връзка с Бога. Щом човек престане да обича, той губи досега си с Бога. Ето защо, той трябва да се стреми да обича всичко, което Бог е създал. В това усилие да обича всичко, той подържа постоянна връзка с Бога.

Начинът, по който сега хората обясняват любовта, показва, че те нямат ясна представа за нея. Защо трябва да обичаш една жена, един мъж, едно дете, една девица? Ти ще обичаш една жена, за да добиеш оная мекота, която е свойствена на живота. Ще обичаш един мъж, за да добиеш онази сила, която е присъща на живота. Ще обичаш едно дете, за да научиш, какво е чистота и невинност. Ще обичаш една девица, за да научиш, какво е чистота в нейната първоначална проява. Ти ще обичаш девицата, за да се научиш да не се удоволстваш в любовта. В любовта удоволствие няма. Горко на оногова, който се удоволства с нея. Той всякога умира. Любовта може да ти даде всичко, което искаш – тя може да ти даде и удоволствия. Но ще изпрати същевременно и смъртта и ти ще трябва да я приемеш. Любовта сама по себе си изключва смъртта. В Любовта смърт няма. И тя е единствената сила, която може да застави смъртта да работи за доброто на хората. Чрез любовта, дори и смъртта става благотворна сила.

Питате, как да обичате хората. Ще ги обичате, както Бог ги обича. Няма да правите разлика между тях. Ще разбирате живота им, както разбирате своя живот. Еднакво ще цените и своя живот, и този на другите. Еднакво ще ги обичате.

Това е новият живот, който сега идва в света. От времето на Христа са изминали два божествени дни. Първият ден е изтекъл. Сега сме към края на втория ден, който завършва през този век. За да влезем в третия ден, трябва да разберем и приложим закона на Любовта. Ако не го разберем, не можем да влезем в третия ден.

Някои искат да отидат на небето, като мислят, че там ще намерят Христа. Христос слиза на земята, а те искат да отидат на небето. Той слиза да работи, а те желаят да идат на блажена почивка. Работа се иска днес, а не почивка. Работата е божественото училище, в което човек се учи. Любовта изисква хората да учат и да работят. Без любов човек остава неразбран сам за себе си. А който не разбира себе си, не може да разбере ни хората, ни Бога. Тогава и Бог не го разбира. Какво значи това? – Това значи, че на онзи, който не люби, Бог не говори.

Всякога, когато се заговори за любовта, хората подразбират онова, което не е любов. А те трябва да имат едно правилно схващане за любовта. Те трябва да започнат да я изучават като велика наука. През цялата вечност те ще изучават любовта, понеже тя крие в себе си всички сили, който действат в космоса, всичко, което съществува в битието. Днес хората познават само някои от силите на любовта и затова я схващат в такава ограничена форма. Казват, например, че някой момък обичал някоя мома. Но в случая нямаме никаква любов. Тук действа само една астрално-полова сила. Казват още: еди кой си е баща. Но и тук няма никаква любов. Има само едно астрално-полово чувство за собственост. Хората само си въобразяват, че разбират любовта. Ала противоречията, които съществуват в живота им, показват по един неопровержим начин, че те са далеч от едно истинско разбиране на любовта. Причината е, че любовта се проявява у човека само чрез някои от своите сили. Сами по себе си, тези сили са на място. Но за да се опита любовта в нейната пълнота, трябва да действат всички нейни сили. При това, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко за нея. Който пожертва всичко за любовта, всичко и ще спечели. Ако цениш любовта повече от всичко и жертваш всичко за нея, тогава и тя ще ти даде всичко. Не жертваш ли всичко, и любовта не ще ти даде всичко. Ти ще боравиш само със силите на любовта.

Човек трябва да мине през физическия свят, през астралния, през умствения и да влезе в причинния. Едва тогава той ще встъпи във физическия свят на любовта. За много хора причинният свят е още нещо твърде непонятно, твърде отвлечено. Но това непонятното, отвлеченото представя именно физическата страна на любовта. Едва когато влезе в причинния свят, човек ще види истинската красота на любовта. Само най-големите светии са имали прозрение за този свят на любовта. Само великите учители, които пребъдват в този свят, истински я познават. Към тази, именно, любов те водят човешките души, онези деви, дъщери на Бога, които слизат на земята не да се удоволстват, а да се учат. Получили прозрението на любовта, тия души знаят, че са родени, за да любят Бога и да вършат всичко с любов. А това е девиза на Третия ден.

*

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube