СЪВРЕМЕННАТА МЛАДЕЖ И ЗАДАЧИТЕ НА ЕПОХАТА

Боян Боев

Новото поколение винаги носи нещо ново, едно ново изявление на човешкия дух. И затова децата не трябва да приличат на бащите, дедите и прадедите си.

А това изпълва с ужас старите. Те казват: „Как така! Нашата младеж съвсем се е отклонила, излязла е от релсите на нашите пътища! Какво ще стане с народа?"

Не, няма защо да се плашим за бъдещето на едно общество, в което младежта тръгва по нови пътища. Защо именно тя тръгва по нови пътища? Защото в нея има един вътрешен усет за новото. У нея този усет е по-развит и по-безпогрешен.

В химията има известно състояние, което се нарича „in status nascendi". Това е състояние, когато елементите са. свободни и са. най-възприемчиви към новите химически реакции.

Това е именно положението на младежта. Тя има най-голяма възприемчивост, понеже е още чиста, не е още вкостенена в идеите, схващанията, методите на стария, обикновения живот. А тя живее необикновен живот, живот пълен с устрем и копнеж към нещо ново, свято и чисто!

Но за да могат да се разберат силите, които работят в младежта и за да могат да се подпомогнат с нежен усет тия сили за тяхното оформяване и възрастване, трябва да се знае естеството на младежкия период въобще, трябва да се знае и новото, което дадената епоха носи със себе си.

За новото днес имаме много етикети. Много неща, които представят закъснели, стари, ръждясали идеи и които правят напразни усилия да се съвземат и да се наложат, се кичат с етикета на новото.

Трябва да се разбере точно, какво е именно новото. Днес известни кръгове изкуствено насаждат у младежа съвсем извехтели, консервативни, реакционни идеи, като им турят надписа на новото. Това никак не може да заблуди онзи, който разбира духа на епохата и духа на новото, което иде.

Консервативното течение го е страх от устрема на младежкото движение, от неговия естествен усет към новото и затова гледа да го вкове, да го привърже към колесницата на старите, залязващи идеи. И за целта се създават всевъзможни организации навсякъде в света. С всевъзможни средства реакционните кръгове гледат да пресичат крилата на тоя идеализъм у младежа и да насочат енергиите му към такива занимания, които да го откъснат от идейния живот.

Старо е това, което дели индивидите, обществата, народите, племената, расите, а ново е, което ги обединява, което носи тенденция за сближаване, за единство, което носи дух ни братство, дух на служене на Великото в света, на Цялото!

И по младежта можем да познаем, дали една култура слиза или се въздига, дали в нея са силни залязващите или изгряващите тенденции. Има общества, народи, раси, които слизат и други, които възлизат. Ако младежта е идеалистична в известна среда, то тая среда е в своя възход, а ако младежта изобщо е реакционна, то в тая среда са в надмощие силите на залеза.

В статията „Трагедията на младите" в седмичника „Литературен глас"1] се говори, че нашата младеж няма онзи идеализъм, който е вдъхновявал нашите възрожденци в предосвободителната епоха. От думите на автора се вижда, че той е искрен, но той вижда повече едната страна на днешната действителност, понеже в нея съществуват две тенденции, два процеса, които вървят в диаметрално противоположни посоки. Това е, както някой път имаме две морски течения едно над друго, от които долното е по-студено или по-гъсто и те вървят в противоположни направления.

Сега в обществото ясно могат да се видят тия два процеса. Единият от тях, който си отива, е още в силата си и може да се мисли, че той ще има надмощие. А другото течение е това, което сега се събужда и може да се мисли, че то като слабо, няма бъдеще. Обаче, в последното се крие бъдещето, понеже то е по-жизнеспособно и е в хармония с посоката на развитието.

Ако изучим геологичните ери, ще видим, че в мезозойската ера са живели гигантски влечуги с дължина 20-30-50 метра, а първите бозайници, които се появиха в триас и после се развиха в юра и креда, бяха малки, незначителни, слаби. Но понеже бяха с организация по-нагодена към условията на живота и главно защото бяха с по-развита нервна система, на тях принадлежеше бъдещето. И скоро тия гигантски влечуги изчезнаха от сцената на живота и сега само техните скелети красят днешните музеи.

Също така и новите идеи днес и движението за новото днес, макар и да изглеждат слаби, тям принадлежи бъдещето.

Днес навсякъде има младежи с по-тънък усет, които са вече доловили тенденциите за новото и работят за него. Сърцата им горят със свещен огън, те са въодушевени от идеала за едно ново човечество, за една нова, светла култура на земята, свободна от днешните тесни схващания и методи. Тъй че положението не е така безутешно, както го рисува авторът във въпросната статия.

Когато се работи с младежта, не трябва да се извършва насилие върху свободата на младежката душа, но идеализмът, който естествено се заражда в младежкия период и който е зов на Вечното, безсмъртното в човешката душа през този период, този идеализъм не трябва да се остави да заглъхне, но да се насърчи, да се подхрани. за да се оформи и разцъфти с всичката си красота!

Колко е красиво, че човек през младежкия период минава през една вълна на идеализъм, на копнеж да работи за човечеството, за другите, за всички, за красивото и вечното! Тогава небето е по-близко до земята! И това е гаранцията за бъдещето на човечеството. Понеже човек минава през един идеалистичен младежки период, трябва да се живее със светли надежди за бъдещето на човечеството.

Идеалистичният порив в младежката душа е глас на Божественото, на Бога, който по-ясно се чува през този период. Няма младеж, който през този период в една или друга форма да не е проявил този идеен кипеж; ако условията са били лоши, той е имал поне един копнеж към светото и чистото в света. Но колко скоро условията на живота и неразбирането от средата са подкосявали крилата на този идеализъм!

Сега целта е да се подхрани този идеализъм, да му се даде съдействие и то такова разумно съдействие, че младежът после през целия си живот да остане верен на своя идеализъм. Казахме, че в младежкия период човек по-ясно долавя гласа на Бога в себе си, но защо обикновено той престава да чува своя вътрешен зов и тръгва по сивия, обикновения път! Защо той излиза от необикновения живот и влиза в обикновения?

Защото няма среда, която да го разбере и насърчи; възпитателните методи не са съумели да раздвижат по-дълбоките сили на естеството му. И само едно голо съчувствие не е достатъчно, но трябва точно да се знаят силите, които работят в младежката душа и да им се даде храна. Но тия, които ще подпомогнат това, те самите трябва да са заквасени от новото.

За целта трябва да се измени в нов дух училищната програма. Чрез окултната наука трябва да се подберат научните факти, които говорят за духовния мироглед и такива факти могат да се намерят в изобилие. Но само окултната наука може да направи това, понеже тя изучава по-дълбоките сили и закони в природата.2] Младежът, додето свърши гимназията, трябва да се запознае с всички тия научни факти, които говорят за духовното разбиране на живота, за духовните основи на битието.

После самото обучение, като почнем още от долните отделения, трябва да бъде в близко общение с природата, за да може у младежа да се развие усет за вътрешните по-дълбоки сили, които работят в природата и да влезе в общение с тях. Това е необходимо за правилното оформяване на неговите сили.

От голяма важност е въвеждането на Паневритмията в училището, като в гимназията се въведе направо, а в основното училище тя трябва да се даде нагодена към възрастта им.

После, в извънучилищните младежки организации трябва да се влее един нов дух, напр. в младежките туристически дружества, в младежките организации при земеделските задруги и пр. Те трябва да се поставят в контакт с новите идеи и трябва да станат живи огнища, дейни разсадници за изграждането на новия човек – строител на новото общество.


[1]Виж отдела „Вести" в сп. „Ж. Зърно", година XIII, кн. 9-10.
[2]Виж в миналите годишнини на спис. „Житно зърно" статиите по окултна биология.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube