СТИХОВЕ

МОРЯКЪТ

Бразди ли моя малък кораб днес

Разпенено, вилнеещо море,

Ще стигне, зная, пак лазурни брегове,

Където мощен фар зове.


Ще стигне – блясва всеки миг далеч

Светлинния спасителен сигнал,

Стоя с издигнати ръце на борда сам

И вярвам – бурята ще стихне!


След мрака пак ми се усмихва ден,

Морето е сега като кристал,

Държа кормилото в ръка и флаг развен,

Че близко е желаний бряг.

S.

* * *

Залива, прелива... Мнозина се питат:

О, кой ще прекъсне потока горещ

На огнена лава – огромната мъка

заляла стихийно света?


О, колко сърца изтерзани се лутат,

О, колко опори да паднат клонят!

Изпълня се тъмна, надвиснала съдба,

Прогонен е нейде мирът.


Рушат се, събарят заблудите стари,

Вековни кумири превръщат се в прах.

Дълбае потока скрижалите нови

В душите с неспирен замах.

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube