Олга Славчева

ПОСЛЕДНА И ПЪРВА

Аз чакам тук съдбата да отвори

Вратата на заключения храм.

Но с мене чакат още много хора,

тълпата изпревари ме и там.


Навсякъде последна във живота

За даровете на тоз свят,

а първа ме изпращат на Голгота

За ударите, сипещи отвред.


Там първа съм, и даже всички хора

Оставят ме пред тях да мина аз

Надварят се, кой път да стори,

Навреме да ме стигне лобни час.

13. IX. 1940.

Д. А.

ИДЕ ТОЙ

О, иде той – денят на красотата

С потоци чудна светлина,

далеч прогонил тъмнината,

далеч за вечни времена.


О, иде той – денят на светлината,

разцъфнал в красота,

донесъл със себе си живота,

донесъл пролетта.


О, иде той – денят на свободата,

стопил вековни ледове,

покрил земята със надежда,

с безброй красиви цветове.


S.

ИМПРЕСИЯ

Отзвучала е волната песен

Над класилите ниви и полета.

Над стърнищата морни се носи

И тъга, и покой за земята.


Отзвучала е волната пътен,

Отлетели са птички на юг.

След съня на вълшебното лято

Есента разпилява злато.


А.

ИЗВОР

Чистият планински извор

блика тихичко без шум.

И примамва изжаднели

по прашасалия друм.


Чашка, две и веч отново

Всеки бърза в своя път,

и в душата му остава

Споменът за тоя кът.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube