Д. Антонова

КАКВО СЪМ АЗ БЕЗ ТЕБ, ЛЮБОВ

Какво съм аз без теб, любов, без тебе, слънце,

разпръснало лъчи, събуждащи живот?

Какво съм аз без теб, живот, покълнал в мъничкото зрънце,

без тебе, топлина, родила златен плод?


Какво съм аз без теб, любов, без тебе огън неугасващ,

когато зима е отвън?

Какво съм аз, и моя дом, и мойте песни и надежди,

без теб, божествений огън!

МОЛИТВАТА НА МАЛКОТО ПЛАНИНСКО ЦВЕТЕ

Прати ми, Господи, росица,

прати ми топлина,

за да се радва сърчице ми

на Твоите блага.


За Тебе аз ще се обличам,

за Твойта светлина,

със багри, взети от китежа

на светлата дъга.

И който мине покрай мене,

във този чуден миг,

ще го приветствам в Твое име,

О, Господи велик!


ЗАЩО КОКИЧЕТО Е БЯЛО


Учудено в снега надникна

Със бузи алени дете,

Наведе се и в миг с усмивка

Повдигна беличко звънче.


Кокиче! викна в буйна радост,

Кокиче! Иде пролетта!

Защо ли пък в одежда бяла

То се облякло във студа?


Разтвори се звънчето нежно

И думи тихи прозвъни,

В душата на детето трепна

От друго царство светлина.


„Ще идват после в изпревара

Цветя след мене не едно,

Ще ти разказват за сърцето,

За чудните му дарове.


Едничко само аз избързах

Да кажа рано в пролетта,

Че дверите на обич светла

Градят се само с чистота.


Затуй е мойта дреха бяла

Всред тия бели светове.

Във нея ангел чист втъкал е

Най-чистите си блянове".

S.

КАКВО ИМА ПО-НАТАТЪК

Всеки път, когато погледът се спира по равната, или вълнообразно извита, или неправилно начупена линия на хоризонта, той пита мълчаливо: какво има по-нататък? Защото тази линия, дори и когато се губи нейде в дълбочината, е само илюзорен предел между нашия малък свят и друг по-голям, незнаен, който примамва погледа и ума. И никога окото не предвижда, колко нови картини и панорами ще му открие тази линия, когато се мени и пътува в безкрая. И никога умът не ще обхване неизмеримото богатство от впечатления, което се разкрива за него в пространство и време. Като мираж в пустиня вечно бяга от очите тази разнообразна линия на хоризонта и увлича в следите си копнежа на сърцето и ума на човека по незнайното, непостижимото. Какво има по-нататък, пита той загледан далече пред себе си.

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube