Олга Славчева

ДУХЪТ

Живей духът и никоя несгода

не го ломи; ни огън, нито меч,

ни бурите в любещата природа,

ни на война безмилостната сеч.


Духът лети и никога не спира,

не свежда се пред никоя беда,

не пада той и нивга не умира,

оставя път – светкавична бразда.


Той следва и повелите безгласни

на свръхчовешка воля и закон,

кален е във страдания ужасни,

в сълзи и във ридален стон.


Духът е, който прави най-накрая

на хоризонта – чакан от пред век,

като от чук на майстор там изваян

да гръмне светъл новия човек.


Д. А-ва

КОКИЧЕ

Над снега се бяло знаме

весело люлей.

Знаменосец над земята

радостно го вей.


Бяло знаме – бяло цвете,

първороден блян

на живота безграничен,

светло увенчан.


Бяло знаме – пролетниче,

казва с тиха реч,

че пристига ново царство,

че е близко веч.


* * *

Една усмивка тая нощ

зове в далечината –

с неземни красоти трепти

на Сириус душата.


Една усмивка – светъл взор –

изпращат небесата:

на всички скръбни – мир и радост –

за сърцата.


Не плачат в тая нощ очите

притихва всяка грижа –

Сънувам, греят в мойта хижа

на Сириус лъчите.

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube