СТИГА ВЕЧЕ ВОЙНА. ДАЙТЕ МИР НА СВЕТА!

Ели

Стига вече война! Земята се напои отново с кръвта на няколко милиона души, свидна рожба на благословената майка земя. Въздухът се изпълни отново от сърцераздирателните писъци на майки, старци и деца, подгонени от гнездата си от тежките оръдия, от бомбите и от воя на смъртоносните хвърчила. Милиони хора изпаднаха отново в робство и нищета. Стотици и хиляди цветущи градове и села са разрушени от основи, хвърлени във въздуха. Земите и полетата, работени с пот на чело, с мишци събуждащи надежда и очакващи радост, са преорани дълбоко от тежките бойни коли и огнестрелните дула. Там, където цареше недавна мир и благоденствие, сега се шири мор, нищета, бедствие и плач.

Стига вече война, стигат разрушения! Докога хората на двадесетия век, на най-културния век на земята, ще живеят във война, ще се хранят с разрушения и ще пият кръвта на собствените си братя! Нима земята не стига за всички хора и народи по нея? Нима тя е толкова малка, та не може да ги побере? Нима няма къде да се приложат усилията на културното човечество, за създаване на блага и условия на всички!

По земята има толкова пустини, които могат да се превърнат в чудни, благодатни земи. Защо човешкият гений не хвърли там своите средства, хората, които с такава лекота хвърля за разрушение и самоунищожение. Ще има условия за работа за десетки и десетки години. Пустинни земи ще се превърнат в кътища на благополучие. Градове ще се издигнат и ще потънат в благоденствие. Хората ще живеят в дълъг мир, творчество и добро.

Защо трябва хората да се избиват помежду си, когато им предстои такова грамадно дело върху земята. Ето тука е безумието, в което човечеството е изпаднало... От добро ли се бият големите европейски народи днес? Защо тия гиганти на силата, на културата, на разума се самоунищожават днес, разрушават най-големите ценности придобити през вековете! Няма отговор за това! Има нещо, което е гнило в жизнената, ръководната философия на човечеството днес. То беше изпаднало още преди миналата европейска война в голяма духовна и културна криза. Не можа, обаче, човечеството да се отърси от старите норми, останали от средновековието. Дойдоха вследствие на това редица стопански кризи. И в резултат от всичко туй – последната война – може би най-страшната война, която човечеството изживява. За една нощ косите на войниците побеляват. Луди се връщат те от бойните полета в своите домове.

Светът се нуждаеше от свобода, от отворени морета, от свободни граници. Светът се нуждаеше от едно разумно разпределение на земите, от разумно разпределение на благата между всички народи, между всички хора. Тия, които държеха благата в ръцете си, не разбраха това, не разбраха тази въпиюща нужда на изстрадалото човечество. Те допуснаха първата световна война. Те дадоха един несправедлив мир. Създадоха Обществото на народите, но не намериха време да направят ревизия на своите дела, да върнат свободите на народите, да премахнат неправдите, да заличат сълзите по земята. Затова дойде новата война, която бушува – ето вече година – и помете толкова държави от лицето на земята. Не стига ли вече това, не разбират ли вече тия, които са взели ключовете на доброто на народите в ръцете си и не пущат никого да влезе !

Къде е пътят за оправяне на света? – Във войните, в заграбванията от страна на едни и в бедствията на други? – Не и хиляди пъти не! Не в силата е Бог, не в силата е правдата и доброто! Доброто между народите седи в братството, жертвата и любовта помежду им. Това трябва да го разберат всички – от последния овчар до най-горния държавник, от бедняка до лорда и богаташа, от побеждаващия във войните до съсипания противник. Крайно време е вече да се разбере, че войните само разрушават и докарват всяко бедствие за човечеството. Крайно време е да се разбере, че войните не са епохи на творчество и подем за човечеството, но времена на безумие и разрушение.

Трябва ли народите да мъдруват още, да разрушават придобитите културни блага, да унищожават живота на милиони и милиони хора? Трябва ли да се дочака пак след тези разрушения огромен труд за възстановяване на всичко отново, за да дойде пак разрушението? Не, това безумие не бива да се повтаря веч в историята на човечеството!

Един единствен път, неопитан от света досега, остава още за разрешението на световните въпроси. Това е новото, което иде. Това е този квас, който ще отвори сърцата на всички хора, малки и големи, към любовта, търпимостта, добромислието между човек и човек, между народи и народи. Тогава и само тогава ще дойде нова епоха на творчески мир и благоденствие за всички. Животът ще се преобнови във всичките му прояви и устои. Трябва да се разбере – няма вече място на земята за бедни и богати, за благоденстващи и страдащи. Всички трябва да имат условия, добри материални и духовни условия за живот, за развитие, за творческа работа. Не бива вече да има крезове и бедняци! – За всички – добри условия за живот, за всички – творческа работа, но не за излишни индустрии и производства, за всички по земята – свобода и светлина! – Това всичко – в името на любовта – нишката на всяка разумна връзка между хората.

Народите интуитивно разбират това. Те искат мир и добри условия за живот и работа. Няма ли след една година ново страшно кръвопролитие да разберат и водачите на народите и да дадат мир и отдих на всички!

Нека Всевишният даде разум на тия, които държат съдбините на народите в ръцете си!

Стига вече война, дайте мир на света!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube