РЕАЛНОТО В ЖИВОТА

 

Животът трябва да се разглежда такъв, какъвто е. Всичките хора са дошли на земята да се учат. Няма по-хубаво нещо от учението. Най-първо човек трябва да се освободи от кривите разбирания, които има. Изучава човек един предмет или някаква наука, но след време не е доволен, не му харесва предметът. Художникът рисува една картина, но след време и той не е доволен от картината. Музикантът свири някои музикални парчета, но после и той не е доволен от свиренето. Каквото и да започне човек, в края на краищата ще се отегчи. Това виждаме днес, понеже знанието, което човек учи, не е в състояние да го приложи и не вижда реалните му резултати. Знанието, което човек изучава, трябва да му допринесе нещо. Ако то не стане част от неговия ум, човек не може да се ползува от него. Доброто и силата трябва да станат част от човека, за да може той да се ползува от тях. Човек може да се ползува само от онова, което влиза в съгласие с неговите сили, с неговия организъм. На земята човек е дошъл да се учи да стане силен, но преди това той трябва да стане умен.

Човек може да постигне това, което мисли. Мисълта трябва да бъде интензивна, за да бъде постижима. За пример, човек иска да бъде здрав. За да бъде здрав, трябва интензивно да вярва, че може да бъде здрав. Физическият свят е място, дето се опитват нашите мисли, реални ли са или не. Ако мисълта на човека е реална и интензивна, той всичко може да направи. Само при реалната и интензивна мисъл Христовите думи, че каквото човек намисли, може да го направи, са верни. С такава мисъл човек и планини може да премества. Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести.

Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките.

Докато падат капка по капка, не могат да направят пакост. Съберат ли се на милиарди заедно и влеят в някой тесен улей, тогава стават опасни, и причиняват пакости. Мъчнотиите не трябва да ги събираме в тесни улеи, да стават порои. Такива порои са желанията на човека. Всички хора страдат от излишни желания. Хората желаят много неща и при това много бързат да ги постигнат. Умният човек желае неща, които са постижими, които му са потребни. Умният не иска излишни неща. Той носи само една дреха, която му е потребна, а глупавият иска много дрехи. Тялото на човека представя една Божествена дреха, която постоянно се подмладява. Благодарение на постоянната промяна, която става в тялото, човек се чувства здрав и бодър. Ако човек не знае, как да изменя дрехата си, той остарява. Човек в тялото си представя една жива река, която тече. Водата, която тече, същата ли е? Човек иска водата да е все същата. Като погледне тялото си, казва: Какво стана с моите брегове? Разкопаха се. Ако е умен, човек ще се учи по разкопаните брегове и ще използува оставената кал на дъното на ръката. Няма да мисли, че е остарял. Остаряването произтича от дисхармонията между мислите и чувствата. Човек остарява, понеже чувствата и мислите му постоянно се карат – няма съгласие между тях.

Не трябва да очакваме помощ от мисли, които не могат да ни помогнат, и от чувства, които не могат да ни стоплят. Казват за някого, че има студени чувства. Когато в човека мисълта вземе надмощие, чувствата стават студени. Когато чувствата вземат надмощие, мисълта става топла. Това е несъответствие между мислите и чувствата. В чувствата всякога трябва да присъства топлината, а в мислите всякога трябва да присъства светлината. Има едно съответствие между светлината и топлината. Никога топлината не трябва да прави мислите топли. Никога светлината не трябва да прави чувствата светли. Топлината е вътрешната светлина на чувствата, а светлината е външната топлина на мисълта. Топлината е вътрешната любов на чувствата, светлината е външната любов на мислите. Те като се съединят, образуват Божествения свят. Значи, вътрешната топлина и външната светлина, съединени в едно, образуват Божествения свят. Дето има светлина, там всякога има най-хубавата топлина. В Божествения свят топлината и светлината са еднакви. Човек може да обича другите хора само тогава, когато светлината е дреха на ума му и топлината дреха на сърцето му. Този е пътят, по който могат да се реализират човешките стремежи.

Ние на земята имаме задача да добием вечния живот и да се освободим от смъртта. За да се освободим от смъртта, ние трябва да воюваме. Природата употребява войната като последно средство, за да постигне една цел. Когато е употребила всички средства и методи и не е могла да постигне целта, тогава войната иде. В света смъртта и животът се борят. В тая борба смъртта всяка година завлича по 35 милиона души, а животът внася по 40 милиона души. В края на краищата борбата ще бъде в полза на живота. Животът ще победи. Подобна борба има и в нашите мисли и чувства. Низшите мисли се борят с висшите. Законът е, че висшето трябва да подчини низшето и висшето трябва да възпитава низшето. Мисълта е като огън пояждащ. който изгаря всичко излишно. Сега ние всички сме на бойното поле и трябва да бъдем герои. Като умираме, да бъдем герои, и като живеем, да бъдем герои. Има една война, в която всеки един от нас участва. В тази война всеки, който победи смъртта, ще бъде свободен. Който не е победил, има още да воюва. Христос казва: „Който победи докрай, той спасен ще бъде". Някои искат другите да воюват, да победят, пък те да получат само благата. Човек трябва да бъде силен да воюва в света. Той трябва да воюва, за да спечели живота. Любовта е достояние само на онези, които побеждават в живота. Любовта е разбрана от силните. Слабите само се ползуват от нея. Законът на любовта изисква жертви. За да получи любовта, човек трябва да бъде готов да пожертва всичко. Съвременният свят се нуждае от хора, които са калени в любовта. В любовта човек няма никакви страдания. Никаква сила в света да не е в състояние да го разколебае. Това е любов. Умът на човека трябва да е кален в мъдростта, та каквито мъчнотии да дойдат, да не могат да го разколебаят. Човек трябва да бъде кален в истината, за да дойде благото в него. Ако той не се кали в Божията любов, ако не се кали в Божията мъдрост и в Божията истина, той не може да се ползува от тях. За да бъдат мислите, чувствата и постъпките хармонични, те трябва да бъдат проникнати от Божията любов. Тя е подтикът в живота. Божествената любов се изявява в цялото Битие от най-големите глъбини до най-големите висини.

Най-първо човек трябва да изучава любовта. Тя е първото отделение, което трябва да завърши. Второто отделение е изучаване на мъдростта. Третото отделение е изучаване на истината. Когато изучи тия три отделения, човек ще постъпи в четвъртото отделение, където ще изучава изпълнението Волята Божия.

* * *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube