ПРОБУДЕНИТЕ ДУШИ

Г. Събев

Онова, което радва и обнадеждава човека днес е, че въпреки големия духовен мрак, невежество и неразбиране на повечето хора по отношение на важните проблеми на живота, все пак има и такива, които виждат по-далече и разбират смисъла на онова, което става в света. Това са пробудените души.

Пробудени наричаме ония души, които са излезли от черупката на своя егоизъм, освободили са се от оковите на традициите и предразсъдъците и са се отдали в служба на един възвишен идеал. Те са ония души, огрени от една нова светлина, които виждат света в едно напредничаво озарение, т.е. такъв, какъвто ни го разкриват великите Учители и посветени.

Пробудените души престават да делят хората на добри и лоши – за тях последните са само живи души, които са на различни степени на развитие и които по различни пътища се стремят към една и съща цел – съвършенство. Tе не се безпокоят, когато нещата стават не така, както са ги желали или предполагали. Не се обезсърчават като виждат колко далеч са още повечето хора от едно правилно разбиране на живота. Защото знаят, че в природата има един разумен план, който постепенно се реализира. И това ще стане толкова по-скоро, колкото повече хора едновременно заработят за неговото реализиране и заживеят съгласно принципите на този план. Приемането на тези принципи и заживяването с тях води към осъществяване на един нов порядък, който е хиляди пъти по-добър от сегашния.

Основен закон в този нов порядък е Свободата. А най-добър метод за неговото осъществяване е Любовта.

От гледище на този висш порядък всичко в живота има своя цел и смисъл и съзнателно или несъзнателно се стреми към своето предназначение.

Пробудените души пазят живота като нещо свещено. Това правило се е считало за върховно и в будистката религиозна философия. Там го намираме изразено по следния начин:

„Животът е тайнствен дар, свещен,

На всички същества еднакво драгоценен,

Да се отнема, е грях неизплатим".

Пробудените души приемат смирено неизбежното, търсят само необходимото и правят възможното за днес. Различават временното от вечното и никога не жертват великото зарад преходното. Те добре виждат, малко говорят, добре слушат и разумно постъпват. Тъй чертаят те мълчаливо пътя на възхода, по който рано или късно всички ще минат.

Пробудените души са светлината и радостта на живота. Те са желаното „утре", към което душите мълком се стремят.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube