ПРИ НЕСТИНАРИТЕ

На 3 юни, т.г. посетих „нестинарите" в село Паничарево Бургаско. Празникът „царица Елена и цар Константин" е свързан с нестинарските игри. Бях слушала и чела за нестинарите, но пожелах да видя, какво всъщност представят.

Под думата „нестинар" разбираме човек, който влиза бос в огън, без най-малко да обгори краката си, без да се запалят дрехите му. Нестинарят играе в огъня и около огъня. Че играе около огъня, това не ни интересува. Кога децата не играят около огъня? Дето има голям, силен огън, особено на планина, все ще се намерят деца да играят около него. Важно е човек да играе в огъня.

Тръгнах за с. Паничарево на 2 юни, понеже игрите стават на 3 юни, сутринта, в четири или пет часа. На края на селото има монастирче, построено в памет на царица Елена и цар Константин от самите нестинари. На една от тях се казало на сън да построи това монастирче. Казват, че го построили със средства, които се получават от игрите. Отидох да видя монастирчето, защото пред него ставали игрите. Там имаше доста външни хора, дошли от различни места, градове и села на България, да видят игрите. Параклисчето е чисто, бяло измазано, отвън и вътре имаше болни, дошли тук да се лекуват. Здравите пък разглеждаха обстановката, дето щяха да стават игрите. По едно време дойде една от нестинарките – главната, млада жена, 33 годишна, женена, с шест деца. Като я видяха, всички я обиколиха и започнаха да я обсипват с въпроси: на колко години е, женена ли е, от колко време играе в огъня, с какво се храни, къде живее и т.н. На всички въпроси тя отговаряше просто, непринудено, без желание да преувеличава. На някои въпроси, запример, кога ще играе, казваше, че не може да отговори. Изглежда, че това не зависи от нея. – От колко години играеш? – я запита някой. – От осем. – Как стана нестинарка? – И аз не зная. Казват ми, че веднъж съм пожелала да вляза в огън. – Помниш ли това? – Не помня, но казват, че веднага са наклали огън и аз съм влязла в него, без да се изгоря. – Кой ден е станало това? – На утрешния празник. – На следната година пак ли влезе в огъня? – Да, три години наред е ставало това, без да помня нещо. Когато ми казваха, че съм влизала в огън, аз бях готова да дам тия хора под съд, за измислени, неверни слухове по мой адрес. После, когато се видях на фотография в огъня, повярвах на думите им. – Музиката ли те настройва? – Не. – Тогава, защо през време на играта свири гайда и бие тъпан? – Нали знаете, че когато става нещо, което хората трябва да видят, оповестяват го или с обяви, или с тъпан, както е в селата и по съборите. Тук тъпанът бие, да свиква хора, да видят, как Бог се проявява. Че музиката тук не играе роля, се вижда по това, че първите години играх без тъпан и гайда. – Приготвяш ли се предварително за игрите, т.е. за влизане в огъня? – От няколко дена съм в постоянна молитва. – Сама ли си? Има ли и други нестинари? – Да, ето този човек.

Всички обърнахме погледа си към един стар селянин. – Колко годишен си? – Вече 60 години. – Откога играеш? – От три години. – Как стана нестинар? – По вътрешно разположение. По-рано по този въпрос не съм мислил нищо.

Докато разговаряхме със стареца, пред нас излезе едно момче, на възраст 15-16 годишно. Казаха, че и то било нестинар. Веднага въпроси обсипаха и него. – Ти откога си нестинар? – Тази е втора година. – Учил ли си в училище? – Миналата година бях ученик в III клас, но напуснах. – Защо? – Две дини под една мишница не се носят. – Значи, само трима нестинари има в това село. – Казва ми се, че ще има още двама, но дали тази година ще дойдат, не зная точно – отговори първата нестинарка. – Кой ти каза? – Отвътре ми се казва.

Като гледах тия прости хора – нестинари, без образование, със слаба умствена и духовна култура, разбрах, че те имат съзнание за своята дейност като особен род „служене на Бога", заради което пренебрегнали грижи и задължения по семейства. Те изпълняват нещо, без да знаят защо, как става това и т.н. Както се разговаряхме, започна слаб дъжд и всеки изпитваше някакъв страх, да не би да вали продължително, да развали предстоящата игра. Разотидохме се всички, по разни къщи в селото, с очакване на утрешния ден.

Рано сутринта на 3 юни, в 4 ч. бях вече пред монастирчето, дето гореше голям огън, не по-малко от две-три коли дъбови дърва. Големи и дебели главни горяха и отправяха своите сини, конусовидни пламъци нагоре, към небето. Ранният утринен час, свежият въздух, бялото параклисче, пред него буйния и силен огън внасяха в човека спомен за някакъв далечен, езически обред. Зрителите насядахме около огъня, по-далеч и по-близо от него, в амфитеатрална обстановка. Всички чакаме, напрягаме очи и уши, в кой момент ще стане това, за което сме дошли. Гледаме огъня и живата жарава. По всичко се виждаше, че това е огън, който е запален от преди 4-5 часа. Но ето, точно в пет часа от параклисчето излезе първата нестинарка, с иконата на светците, чийто е празникът, с някакви стъпки напред и назад, а след нея старецът и младото момче. Веднага тъпанът и гайдата влязоха в ролята си. Засвири гайдата и заби тъпанът, не нещо мистично, не и нещо познато, а по-скоро, можем да кажем, монотонни звуци на тъпан и гайда. Нестинарите минаха край огъня, всеки с икона в ръка, обиколиха зад публиката и се изгубиха някъде. Някои от интересуващите ги последваха. Звуковете на тъпана и гайдата се отдалечаваха и заглъхваха. Нестинарите в бързи стъпки, няколко напред и няколко назад, минаха край някакво аязмо, направиха кратка молитва и започнаха да се връщат към огъня, дето всички ги очаквахме с нетърпение.

В 5 ч. 30 м. те бяха пред огъня, дето направиха същите стъпки. Главните бяха отстранени, жаравата – изравнена. Площта на огъня беше елипсовидна, с диаметри три на три или четири метра. Първа влезе в огъня жената – нестинарка, а след нея старецът и младото момче. Те прекосиха огъня, а не играха в него, както очаквах. При влизането си в огъня те заравяха краката си, жаравата се сипваше върху краката им. Така прекосиха два пъти, след което първата нестинарка падна вън от огъня. Дали припадна или падна в транс, не мога да кажа, но през това време гледах краката ù. Те бяха леко покрити с пепел от жаравата, но не се виждаше никакво обгаряне. Тя скоро се пробуди и веднага се отправи към огъня, последвана от останалите двама. Те прекосиха, т.е. прегазиха огъня трети, четвърти и пети път все по същия начин. На четвъртия и пети път, неочаквано ги последва и четвърти нестинар, малко момче, около 12 годишно. Всички, селяни, които бяха насядали около мене, извикаха учудени, че момчето на еди-кого си е нестинар. Tе добавяха: Ние забелязвахме, че от известно време е станал много набожен. С това сеансът свърши.

Всички станахме от местата си и приближихме до огъня, разглеждахме го отблизо, измервахме силата му от различни разстояния. Жаравата беше на дебелина 4–5 см. Силен беше огънят. Невъзможно беше да влезе човек в него, без да се изгори. След това видях жената-нестинарка, която, пак боса, без никакъв израз на болка от изгоряло, отиваше към параклисчето. Духът ù беше подигнат, като на човек, който е очаквал деня или момента, да свърши някаква работа за Бога. Селянките, които се ръкуваха с нея, целуваха ù ръка. Но и тя, изпълнена с топло чувство на доволство и благодарност, че е свършила работата си добре, им отговаряше със същото.

От видяното при тия игри вадя следното заключение, когато вътрешните условия и качества в човека са по-силни от външните, той лесно се справя с тях. С това се обяснява, защо някои хора не са страхливи, не се плашат от мъчнотии и страдания. Вътрешните качества и условия у тях са по-силни от ония, които могат да предизвикват страх, мъчнотии и страдания.

Следователно нестинар, в техен смисъл на думата, т.е човек, който влиза в огъня, без да изгаря, може да бъде всеки, на когото вибрациите на тялото са по-силни от вибрациите на огъня. Нестинар, в широк смисъл на думата, може да бъде всеки, който е готов да влезе, както в огъня на мъчнотиите, изпитанията и страданията, без да се разколебае във великите закони на живота, така и в свещения огън на Любовта, който лекува, повдига и възкресява човека.

Съвременните хора, общества и народи минават през огън. Днес светът гори. Голям е огънят, през който всички трябва да минем.

Да бъдем, прочее, нестинари на новото време, да минем и заминем огъня, да излезем незасегнати на отвъдния бряг на живота.

Да запеем химна на новия век – химн на свобода, на братство и любов между всички хора и народи!

Паша.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube