ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

ОВЧАРЯТ И ТРЕСКАТА

Един млад овчар, който се занимавал с тайноведство, една лятна вечер минавал по един мост и чул, че някои се разговарят под моста. Той се вслушал в разговора и разбрал, че две сестри-трéски, се запитват една друга, какво мислят да правят. Едната запитала другата: Къде отиваш сега? – Отивам на планината, при един овчар, голям здравеняк, да си взема малко силица от него, за да прекарам спокойно зимата. – Как ще направиш това? – Ще се навъртам около него, когато дои овцете. Щом сръбне първата лъжица мляко, аз ще вляза в нея и ще започна да го разтърсвам. Ами ти къде отиваш? – Аз отивам при един кадия, богат и тлъст човек, от него ще си взема малко сила за зимата. След това двете сестри се разделили, всяка отишла по работата си.

Като чул този разговор, овчарят решил да вземе някакви предохранителни мерки, да се запази от треската. Случило се, че по това време една от овцете му умряла. Той одрал кожата ù, изшил я и я използувал като мях за наливане на мляко. Като започнал да дои овцете, първата лъжица мляко сипал в меха и го завързал добре. В тази лъжица мляко влязла треската и останала цялото лято в меха. Всеки ден тулумът се тресял от треската. Есента, когато свършил работата си на планината, овчарят слязъл с овцете си в селото. Понеже тулумът му трябвал вече, той го развързал, изхвърлил треската навън, измил го добре и го напълнил със сирене.

След това той пак отишъл на моста, да чуе, какво ще говорят треските. Едната треска била вече там, чакала сестра си. По едно време сестрата се задала отдалеч, но слаба, едва вървела. Като я видяла, първата треска я прегърнала, зарадвала се, че я вижда и я запитала: Сестро, какво ти се е случило? Защо си толкова мършава? – Остави се, цяло лято не съм яла. Овчарят, в когото се канех да вляза, приготви един тулум и сипа в него първата лъжица мляко, заедно с която и аз влязох. Цяло лято тресох този тулум, но какво можеш да вземеш от него? Той няма нищо. – Успокой се сестро, аз ще те взема със себе си. И двете ще отидем при стария кадия, ще се поправим. Като отишли при кадията, едната започнала да го тресе сутрин, другата – вечер, стопили го, превърнали го в кожа и кости. Като се поправили и нямало вече какво да взимат от него, те си заминали и го оставили свободен.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube