ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС

Богомилски следи в България

Напоследък се изнесе в печата, че село Михилци, Карловско, носи името си от богомилите, които никога са го населявали. То се наричало първоначално Богомилци, после станало на Михилци, а населението сега именува своето село Милци. Това село се намира в южните склонове на Средна гора, недалеч от р. Стряма. Занимава се със земеделие, розопроизводство, лозарство и пр. По-голямата част от мъжкото население е пръснато из градовете и то главно като хлебари. Лозарството напредва много в селото. Както изнесе печатът, тая година няма никъде грозде в Карловска околия, освен в с. Милци. Интересно е да се проучи по-отблизо селото, да се проучат преданията, разказите, предавани от поколение на поколение за миналата история на селото, за да се съберат по тоя начин данни за историята на богомилството в България.


Чужденци за важността на богомилското движение

На 7 ноември т.г. г. Рънсиман, аташе по печата при английската легация, говори в салона на Лигата на говорещите английски върху въпроса: „Влиянието на българската писменост и култура върху развитието на източните славянски народи". Между другото той каза, че писмеността и християнството много околни държави и Русия са добили чрез България. Той изтъкна, че богомилското движение е играло голяма роля за културния подем на Западна Европа. Посочи също, че много народи в югоизточна Европа, също и Русия, са. получили голям тласък за културния си възход чрез българите. Сказчикът дълги години е проучвал българската история.


Професор Шувалов за влиянието на богомилството върху руската култура

Интересен е последният му труд. Той събуди голям интерес между съветските учени. Чрез проследяване старо-руската и южно-славянската литератури той намерил, че многобройни легенди и предания в руската литература и фолклор имат богомилски произход. Той изтъква, че богомилството, излязло из България, е повлияло не само на руската култура, но се е пренесло и в Италия, Чехия, Франция и пр. В своя труд професорът изтъква, че е проучил 435 руски, украински, белоруски, южно-славянски и западно-славянски легенди, и много от тях са от богомилски източник.


Една статия на професор Андрей Стоянов

Това е статията му „Пътят на българина", напечатана в списание „Българска мисъл", год. 15, 1940 г., кн. II. Ето няколко характерни думи от първата страница на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало. Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни."

На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин".

Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот. С едно прозрение авторът е доловил мисията на българския народ, както и изобщо на славянството. А тя е: Чертане на нови пътища на културата, реализиране на великата идея за общочовешко братство, любов и саможертва. Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка.


Обновително движение в Холандия

В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г. е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия Христова. В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото:

Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища. Нейният девиз е „Бъдете човеци!"

Преди години това общество създаде свое трудово училище. Основни елементи на училищната атмосфера са любовта, дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта.


Духовно движение в Западна Европа

Днес важни събития раздрусват цялото човечество. Но всред кипежа на тия събития в съзнанието на човечеството става голяма промяна. То се озарява вече постепенно от нова светлина, от ново прозрение за същността на живота и за разумните методи, по които той може да бъде сложен на нови основи. Признаци за духовен подем виждаме навсякъде, въпреки трясъка на външните събития. Страданията винаги водят към търсене на нови пътища. В Франция са се обединили вече 23 младежки движения. Те с въодушевление, с младежки възторг имаха своя първи общ конгрес това лято. Този конгрес се състоя на открито. Делегатите са били на палатки. Това мощно младежко движение във Франция дава вече своите резултати. Лозунгът на това движение е: труд, самоотричане, саможертва за другите. И младежите, членуващи в съюза, с радост отиват на групи в селата да помагат на строителната и земеделска работа, защото известна част от населението отсъства, бидейки в плен. Тия младежи доброволно и безвъзмездно поправят разрушенията от войната, прибират реколтата, изорават и засяват нивите и пр.

А в Париж работи общество „Любов и живот", което пръска хвърчащи листове, брошури, в които говори за нужда от духовен подем, за нужда от вътрешно възраждане. Ето някои точки, които заемаме от техните хвърчащи листове:

1. Всички човешки синове образуват единство и аз съм едно с всички тях.

2. Старая се да обичам, а не да мразя.

3. Старая се да служа а не да изисквам да ми служат.

4. Старая се да правя добро, а не да вредя.

5. Нека любовта да ръководи живота, и зад всека работа да стои любовта като вдъхновителка.

6. Да работим за пробуждането на нашит в духовни вътрешни сили: интуиция, ясновидство и пр.

7. Да се реализира вътрешното обединение на всички Човешки души и да изчезнат външните д-вления.

8. Всички хора да се обичат.

9. Да работим с всички сили за великото бъдеще, което иде.


Професор д-р Асен Златаров за скритите сили у човека

Статията на професор д-р Асен Златаров „Скрити сили" показва как днешната наука все повече се приближава до окултната. В тая ценна статия професорът изтъква, че всеки един от нашите сетивни органи има един предел, който те не могат да прескочат: „По-малко от 16 и повече от 40,000 трептения в секундата ухото ни престава да схваща като звук. Колко загубени симфонии и трели ни заграждат, за които ние сме глухи! Етерните вълни с дължина по-малко от 0۰000423 мм и по-големи от 0۰000620 мм, или изразено в трептенията на секунда: по-малко от 480 трилиона и повече от 704 трилиона етерни трептения, окото ни престава да схваща като краска. Ние сме слепи за ултрачервената и ултраморавата светлина, за рентгеновите и катодни лъчи. Ние сме пред указанието на една скрита в природата сила с явленията на т.н. багетьори или рутенгенгери – откриватели на води и залежи от руди и др. чрез специална изрязана пръчка от леска или друго дърво, а може и метална. Фактът на това явление е неоспорим и академиите на науките почват да се занимават сериозно с него. Скритите сили, които ни заобикалят, малко по малко ще се разкрият на човека, за да обогатят неговата мощ и за да правят по сигурен и по-охолен неговия живот. Но за да имаме по-скорошното тяхно овладяване, ще трябва хората на науката да напуснат своя догматизъм да станат по-свободни и да не се боят толкова от „окултното", което те таксуват като предразсъдък или шарлатанство; ученият трябва да е наистина свободен от всички предразсъдъци, а най-вече от тези в самата наука. Само така светът ще се разтвори целият пред него".


Желязната епоха си отива

Знае се, че най-търсеният и употребяван метал в техниката беше желязото. Но напоследък алуминият и магнезият почнаха да го заместват все повече, понеже имат някои предимства, между които е и лекотата им. А добиването на алуминия е много лесно, понеже той е един от много разпространените елементи в природата. Производството на алуминия ще се увеличи още повече, понеже съветските учени са намерили начин за добиване на алуминий много евтино от лесно достъпни материали.

Постепенният залез на желязната епоха не може ли да се вземе и като символ за край на една културна епоха и начало на една друга?

* * *

Почерк и личност, от Д. М. Зуев-Инсаров, графолог – експерт. Преведе Г. Радев. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г. Стр. 144. Цена 40 лв. Доставя се от книгоиздателството в Севлиево.

Радваме се, че тая ценна книга се преведе на български. Преводачът Георги Радев при подбиране за превод на графология, се е спрял на руска книга, а не на западноевропейска, макар и на запад да имаме отлични учебници по графология. Причината е, че руските букви и българските се схождат и за това една руска графология има по-голямо практическо значение за нас. Българският превод добива особена цена с ценните статии на Георги Радев, дадени на края на книгата като приложение. Тези статии съдържат подробности, които липсват в съчинението на съветския графолог. Тези статии са: „Вид и посока на редовете", „Правилен и неправилен почерк", „Наклон на почерка", „Големина на почерка", „Форма на почерка", „Свързаност на почерка", „Натиск при писане".

 

„Ново село". Социална пиеса в 4 действия от Сава Калименов. Книгоиздателство „Братство" – Севлиево, 1940. Стр. 80. Цена 20 лв.

Тая малка книжка е от важните книги, излезли през годината, защото тя може да изиграе важна роля за обнова на селото. У нас в някои села е вече въведено кооперативното обработване на земята. Тая идея трябва да проникне на широко в селото, защото тая форма на производство е в хармония с новото съзнание, което днес се ражда. Има много още да се работи, додето се разрушат старите навици, традиции, консерватизмът и пр. Но тая идея е едничкият спасителен път. Има вече доста брошури, пръснати в селото за популяризирането на тая идея. Но това същото може да направи много по-скоро една пиеса, каквато е настоящата. Тя е написана с дълбоко разбиране на селския бит, на българската психика. В пиесата се описва, как в едно българско село обновата започва чрез група младежи, които после със своя възторг привличат всички в селото: Всички тръгват – и млади, и стари, и бедни, и богати – по новия път: кооперативно обработване на земята и изграждането на новото село.

Нека всички съчувственици на новите идеи помогнат за проникването на тая пиеса на широко във всички села и навсякъде тя да види селската сцена. Авторът умолява тия, които ще я поставят на сцена, да съобщават в книгоиздателство „Братство" в Севлиево сведения за това.

 

Учебник по есперанто, от Д-р Зах. Захариев. По директната (говорна) метода. С 316 картини в текста. Севлиево, книгоиздателство „Братство", 1940 г. Стр. 118. Цена 20 лева. Доставя се от книгоиздателството. Граматиката върви заедно с четивата и многобройните упражнения, които много улесняват бързото забучване на езика. Картините усилват нагледността и запаметяването. Накрая има малък есперанто-български речник.

 

„Родно училище", месечно списание за педагогично творчество, год. II. кн. 1-3 (окт.-дек. 1940). Годишен абонамент 80 лв. Всичко на адрес: Е. Правдолюбов, бул. „Фритьоф Нансен", № 23 – София.

Разнообразният и ценен материал на списанието е пропит от духа на новото време. Препоръчваме го на читателите си.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube