НОВОГОДИШНИ РАЗМИШЛЕНИЯ

Д-р Ел. Р. Коен

Година след година се нижат те. Отлитат във вечността казват едни. Други казват – те отиват в забвение. И все пак всеки отминаващ ден оставя своята следа – добра или лоша. Всеки ден посажда в живота едно семе, което ще порасне в плодно дърво или от него ще израснат тръни и бодили. Всеки ден, всяка година гради по нещо в сградата на живота, а от друга страна руши. Има нещо също съграждащо в това, което животът разрушава. Мъдреците свързват живота с водата. В природата тя разрушава, после гради. И пак разрушава, и пак гради, до безконечност. Така реките прояждат планините и ги изравняват с низините. Разрушеният материал водите наслагват по полетата, по езерните дъна и в моретата. Ето по този начин се съграждат нови земни пластове, които дават началото на нови планини, на нови обекти за разрушението... творческото разрушение. Процесът на съграждането и на разрушението се повтаря във всички кътчета и сфери на организованата и неорганичната природа. Той е тъй вечен, разнообразен и чудноват. Размишляваш върху него и виждаш, че е необхватен. Разбираш го само в някой свой откъс, в отделен само момент на съграждането или на разрушението. Виждаш го само в един даден миг на вечното, неспиращо съграждане. Защото този даден миг е една малка гранка от вечното дърво на живота.

Така се нижат дните, един след други, годините, една след друга. Те отминават в своя път. Ние виждаме това, що те ни оставят – за едни добро, за други лошо. И се занизват нови години и години... В тях се повтарят същите неща. Те носят пак за едни добро, за други лошо! за едни живот, за други смърт.

Годините, тези открити от човека отсечки на времето, на безконечното време, те всякога събуждат нови надежди, нови стремежи. Подсъзнателно става нещо дълбоко в човека при всека промяна на времето, при всека промяна на един жизнен цикъл. Неволно всеки човек, па и всяка жива твар прави една – най-малко интуитивна равносметка на туй що е изминало, на плода, що е останал и на семето, що е посадил. И поради естествения закон да се живее, всеки посява едно семенце на нова надежда, на нов стремеж, когато нов кръг от времето се зачертае по безкрайната шир на звездното пространство и на земната повърхнина.

Ето, ние виждаме пожеланията на единиците, на отделните хора се изказват по всевъзможните начини на съвременната техника – устно, писмено, по телефона, телеграфа, радиото и пр. и пр. И всяка година се сипят хиляди и хиляди, милиарди и милиарди пожелания – израз на надеждата, на новите стремежи, за по-добро в живота. Колко противоречиви са. тия желания! Ако тe биха се сбъднали?

Година след година се повтарят пожеланията. Те стават еднообразни, банални, безразлични, глупави. Те остават кухи думи. Tе желаят добро за нас, а за другите – може и лошо. Изказват се пожеланията по навик. А животът си върви непрекъснато по своя път и носи всека година едному добро, другиму лошо, едному очарование, другиму разочарование. Животът се усмихва на малките деца, наречени хора, които си правят забавления – все едни и същи, в началото на всеки нов кръг от времето, от завъртването на небесните светила. Животът гони своята цел в безкрая на времето без да обръща внимание на годишните изживявания на разумните жители на земята наречени човечество... Така минават годините.

* * *

Отделните личности за нова година си пожелават хубави неща и добрини. Някои от тsх се сбъдват. Други – не. Държавни мъже, високостоящи личности пожелават добри, щастливи дни на своите народи, на своите подведомствени. Красиви работи са те. Ала животът сякаш често се надсмива над всички тия високостилни пожелания Те рsдко се сбъдват...

Хората, обаче, винаги бързат. Пожеланието, новите копнежи, изненадващото, което идва, събуждат в човека желание да узнае изпреди, дали следващият ден не носи нещо по-хубаво, по-добро. Така се ражда гаданието. И всека нова година, всяко ново нещо е свързано тясно с гадания, с пророкувания. Всеки гадае и пророкува за съдбата на отделни личности, за съдбините на народите, на човечеството. Дори хора, които никак не вярват на гадание и пророчество, и те вършат това и отдават ухо на тези неща.

Естествено, гаданието и пророчеството са неща верни и възможни. За това, който разбира целостта и безкрая на живота, за него това е една възможност от дълбок психичен разред. Това е възможност и на солидно знание. Добирането до знание за бъдещето, това е възможно и реално нещо за нас. Но важно е, кой има претенции за това знание. И ето, пред нова година забелязваме една надпрепусканица от претенции за право на гадание и пророчество. Кой не гадае, кой не пророкува днес? Може да се каже – само този, който не може да говори. Пророчества светът, пророчества и гадае всеки за доброто на ближните си, за свое добро, за доброто на народите. Едни гадаят, ей тъй, по стечение на събитията. Тълкуват и пророкуват. И ако случайно се сбъдне нещо, целият свят ще узнае това. За някои тези хора, които са станали пророци от словоохотливост, добиват някаква стойност. Други гадаят съдбините на човечеството като събират цифрите на годината, която встъпва в сила. Хубаво изкуство, ала твърде разтегливо. Всеки дава на числата значение, каквото си иска и си тълкува, както му дойде. Не дай, Боже, тогава да се случи нещо вярно! Светът ще прогърми. Но има една жива наука за числата, за тяхното значение, за живите сили – природни и обществени свързани с тях, ала тя е достояние за твърде малко хора по земята. Не е станала тази наука още живот за масите. Твърде рано е още. Затова по земната шир скита една сянка от това живо знание. От тази сянка правят хората капитал.

По вестници, по списания излизат статии и съобщения на известни и неизвестни личности – ясновидци, пророци, астролози, психометри и пр., па и обикновени хора. Те пишат ревностно всяка година за събитията, които има да стават, за благополучията или нещастията, които има да постигнат някои страни, дадени видни личности – глави на народите и т.п. Ако човек проследи внимателно, дали предсказанията ще се сбъднат, ще види, че рядко ще се случи нещо, което да напомни на предсказаното. Има измежду тия пророци някои, които долавят нещо, ала болшинството гадаят нахалос – както казва народът, за този що духа. Всеки ще си спомни, как в началото на миналата година почти всички пророци и астролози по широкия свят предричаха една мирна година, в която светът, в лицето на своите държавници, щяха да проявят по-голяма любов и проблемите на света биха се разгледали с по-голяма хуманност. Какво, обаче, стана? В началото на годината още изчезна от картата Чехословакия – като Чехия и Моравия станаха германски протекторат, а Словакия – „свободна" държава под германско влияние и сфера на интереси. След това бавно, но сигурно взе да се мъти полският въпрос. И за изненада на мнозина, които предричаха мирна и благоразумна 1939 год., избухна една кръвожадна, стихийна война и помете толкова много ценности, създадени с много труд и усилието на полския национален гений. Тази едномесечна война отне живота сигурно на 1-2 милиона хора, хвърли в бедствие 30-35 милиона и няколко милиона тикна в изгнание. А най-важното е, че запали една нова световна война, чийто край не се знае къде ще бъде и кога и как ще дойде. Не свърши, обаче, тази предречена от мнозина мирна година само с това. Преди нейния край, на единадесетия месец изникна една друга война – не по-малко ожесточена – Руско-финландската война. Все в името на справедливостта, в името на мира и с цел да се въдвори ред в страната, срещу която се води войната, се отварят те. И след като се погълне слабата страна, в резултат вместо справедливост, ред и мир, идва бедствието, страданието за дълги, дълги дни, години и поколения. В навечерието на 1940 година светът е избезумял. Борят се две идеологии – тоталитарна и демократична. Фактически бори се нуждата на човечеството за по-добри, по-светли дни, но народните маси не желаят кръвопролитните войни. Водачите им, обаче, ги тикнаха в безизходна война без да се допитат до волята на народите си. Какво ще донесе това? 1940 година се очертава като година, подготвяща много изненади по отношение разрастването на световната война, но има една възможност за умни прояви – има една възможност държавните глави да дойдат до едно мирно разрешение на въпросите. Учителят казва, че тази 1940 година ще бъде решаваща за човечеството – за неговия разум, за мирът и човечността всред хората. Тази възможност е явно на лице. Ще съумеят ли държавниците да я използуват и приложат?

Ала думата беше, че полско-германската война дойде като изненада на пророците и гадателите. Не, че тя не можеше да се предвиди. Напротив, и децата са я предугаждали. Въпросът е. че гадателите считаха, че няма да дойде през тридесет и деветата година. Това е всичко!... Гадаят хората, пророчестват, за да внесат утеха в човека, да дадат по-голяма смелост на сърцето му. Гадаят още и за удоволствие, за проникване в тайните на живота. И по този начин тия много гадатели опорочават едно здраво знание и внасят и поддържат суеверието в хората. Има една здрава наука, която разкрива правилно пътеките на времето. Нея, обаче, малцина знаят. Те рядко казват нещо от своето точно знание. Защото светлината е само за зрелите духовно, за тия които вече сами могат да се оправят на земята. Защото промисълът на Великия бди над земята и върху човешкия род. Защото Господарят на времето мисли и тика всичко към добро в пътя на човешкото развитие. Затова изглежда, са страданията, кръвопролитията – негли човечеството, човекът, синът Божий заживее по Бога, по законите на мъдростта и любовта. Разумният посреща всичко с дълбок мир и светлина. За него няма нищо страшно. Защото познава пътя и промисъла Божий.

Пред всяка нова година хората си пожелават добро, а пророчестват и гадаят, защото знаят, че не са добри и че затова ще дойдат и злини. Би ли било необходимо да се пожелава добро и да се гадае за бъдещето, ако всеки жител от рода човешки на земята би дал място на доброто в сърцето си и на разума в ума си! Затова мъдреците не пожелават нищо на хората, освен да служат на Бога, да изпълняват волята му, да сторят добро в сърцето си и да бъдат разумни в живота си.

От що се нуждае днешното човечество, което се намира във вътрешна и външна война помежду си? – Само от разум, повече разум и добра, благородна воля. Тогава да използуваме езика на пророците и гадателите, ще дойде добро за човечеството и мир на земята, желаният мир между хората и в сърцето на всеки човек.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube