НОВИ НАСОКИ В ОТГЛЕЖДАНЕТО НА РАСТЕНИЯТА[1 ]

Боян Боев

Аналогични прояви срещаме в разните области на природата. Напр. нека проследим някои вкаменелости. В палеозойската ера срещаме останки от главоноги, наречени ортоцерас. Те имат прави черупки. В по-късна епоха, след няколко милиона години, те преминават в амонити, чиито черупки са завити спиралообразно, подобно на охлювите. След още няколко милиона години, в още по-късна епоха, тая черупка отново се отвива – става права. Това са Хамитес, Бакулитес и пр., от кредния период; те представляват разни степени на отвиване на черупката. И трите тия вида черупки срещаме в земните пластове. Целият този бавен процес е траел няколко десетки милиона години! Тия черупки за няколко милиона години се навиват и за други няколко милиона години се отвиват! Виждаме тук как това, което е било, се възвръща, само че в една по-висша фаза.

Нещо аналогично можем да наблюдаваме и в развитието на човечеството. В дълбока древност, в лемурско и атлантско време, човешкият организъм е бил съвсем другояче устроен. Човешкото съзнание е имало съвсем други прояви и способности. Тогава умствено човек не е бил достатъчно развит; и самосъзнанието му е било слабо развито. Етерното му тяло и по-висшите членове на неговия организъм не са били така тясно свързани с физичното му тяло и затова той могъл да проявява известни дарби, които сега липсват. Напр. той до известна степен е имал ясновидство и е могъл със своята воля да упражнява влияние върху растежа на растенията и върху други природни явления. Той е бил във връзка с вътрешните сили на природата. После постепенно етерното му тяло почва все по-интимно да се свързва с физичното му тяло и специално с физическия мозък, постепенно почва съзнанието му да потъва все повече в материалния свят; вследствие на това той изгубва своето психично въздействие върху природните сили; изгубва ясновидството; добива самосъзнание във физичния свят; същевременно се развива и умствено. Поради по-голямото потъване на съзнанието му в материалния свят, отношението му към природата става механическо; той разглежда растенията само като форми. Това е именно днешната фаза в развитието на човечеството.

Но днес отново етерният двойник на човека почва да разхлабва своите връзки с физичното тяло; освобождава се до известна степен от своите тесни връзки и зависимости от физичното тяло. Човешкото съзнание все повече се разширява и вследствие на това човек отново почва да развива тия дарби и способности, които е имал по-рано, а именно – ясновидство, после свързване с вътрешния психичен живот на растенията и въобще на природата и пр.

Този процес става бавно. И паралелно с него все повече се развива у човека по-голяма чувствителност, все повече се развиват телепатията, предчувствията, усетливостта за вътрешния психичен живот на растенията и на другите същества и пр. Но тая чувствителност у него днес се връща в една по-висока форма в сравнение с миналото, понеже човек същевременно запазва придобивките, които е получил, когато съзнанието му е било по-дълбоко потънало в материалния свят, а именно самосъзнание и умствено развитие.

Този процес, който става с човека, не може да не се отрази върху неговото отношение към всички области на живота. Между другото, това ще се отрази и върху начина, по който той отглежда растенията. Тук ще дойдат нови методи, които до сега той е пренебрегвал и за които не бил готов.

Преди да разгледаме този въпрос, нека хвърлим поглед върху естеството на растенията.

Днес си пробива път в биологията едно ново схващане за биологичните проблеми; между другото една нова светлина се хвърля върху естеството на растенията.

Още дъщерята на Карл Линей, прочутият шведски естествоизпитател от 18 век, научен основател на растителната систематика, е видяла светлината на цветовете у латинката (Tropaeolum majus).

Обаче пръв Райхенбах (1788-1869) доказа научно с многобройни опити, че растението не се изчерпва само с тая външна форма, която виждаме с обикновения начин на възприемане: корен, стъбло, листа, цветове и пр. Той доказа, че растението се прониква от особена светлина; установи, че растенията са светещи, т.е. изпущат тъй наречената от него „одична светлина", която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити със зукума. Зукумьт е бил толкова светъл, че от него цялата стая ставала светла и даже можели да се виждат по-големите предмети. При слаба сензитивност се забелязва само светене на растението, а при по-силна сензитивност се забелязват и краски в аурата на растението. Райхенбах е правил наблюдения и опити с 40-50 растения: Canna indica, Lobelia erinus, Zinnia elegans и пр. И зелените листа изпущат светлина, само че по-слаба от тая на цветовете. Зелените листа по-силно светят при основата си. Най-силно свети стъблото. Някой би могъл да каже: „Как може да се докаже обективната стойност на показанията на сензитивите?". Това е много лесно чрез ред контролни мерки, които прилагал Райхенбах, за да установи обективността на показанията им.

Изводите на Райхенбах бляскаво се потвърдиха от изследванията на Лаковски и Гурвич. „Радиацията на организмите" на Лаковски и „митогенните лъчи" на Гурвич, които организмът изпуща, не са нищо друго освен одичната светлина на Райхенбах, само че констатирана по други методи.

По-нататъшните изследвания доказаха, че тая одична светлина у растенията не е инертна, пасивна, но тя се намира в постоянно движение; има главно две течения: едното нагоре и другото надолу, – подобно на кръвообращението в човешкото тяло.

Онзи човек, който е беден на животен магнетизъм, на жизнена сила, той може да почерпи такава, като общува с гората: като прави често разходки из гората и ако се допира съзнателно до мощни дървета или се подпира на тях. Опитът е доказал, че чрез такива методи човек може да почерпи сили от дърветата. И тая енергия, която растението ще ти даде, то после има достатъчно начини, за да я почерпи отново от атмосферата. Растението освен тая одична светлина или животен магнетизъм има и електричество.

Върху растежа на растенията можем да въздействаме по три начина:

По материален начин.

По енергетичен начин.

И по психичен начин.

По енергетичен начин се е опитал да въздейства върху растежа на растенията между другото ботаникът Хилдебранд. Той облъчвал семената на някои растения с електричество и после виждал, че растението, поникнало от тия семена, расте по-бързо и по-буйно. В този случай облъчването с електричество действа като стимулант.

Още в 1848 година руският ботаник Спешнев в Киев е правил опити за действието на електричеството върху растенията и е получил зеленчуци с големи размери – именно репички с 44 сантиметра дължина и моркови, тежащи 2 килограма и 860 грама. Вкусът на тия зеленчуци бил приятен; те били сочни и нежни. Тия резултати на Спешнев били докладвани от полковник Пилсудски в Първия международен конгрес по електрокултура в Реймс в 1912 година. Според Спешнев употреблението на електричеството дава следните резултати: 1. Значително увеличение на растежа. 2. Увеличение на реколтата 100%. 3. Цъфтенето на растението става много по-рано. И почвата се изменя чрез електричество поради стимулиране на почвените бактерии чрез него.

Арман Готие, член на френската академия на науките, в 1882 година е докладвал за влиянието на електричеството върху растежа на растенията. Чрез действие на електрически ток в течение на 4-5 седмици върху растенията, поставени във влажна почва, те удвоили както обема, тъй и тежината си, в сравнение с контролните растения, които били поставени при нормални условия. По-после Ж. Кристофло правил опити в това направление. Той поставил в земята жици на дълбочина 5-6 сантиметра под нивото, до което достигат инструментите при обработване на почвата. Тия жици са успоредни; разстоянието по между им е около три метра; посоката им е от север към юг.[2 ]

Щом успяват опитите, правени с електричество върху растенията, можем да се запитаме, защо да не могат да успеят и опити, при които да се приложи жизнената сила, която излиза от самия човешки организъм? Именно в това направление са. правили опити Дюрвил и много други. Подобни опити са много понятни, като изхождаме от изследванията на Гурвич. Знаем, че при опитите на Гурвич например корен на лук, насочен от разстояние върху някоя растителна част, ускорява дележа на клетките в последната, значи стимулира физиологичните процеси.

Това Гурвич нарича индукция. Естествено е тогава да се запитаме, защо да не може да направи нещо подобно и човек, щом същите митогенни лъчи ги има и в човешкия организъм според изследванията на Гурвич? Именно от такъв характер са опитите на Дюрвил. Ето в що се състои неговият опит: Той е държал от разстояние ръцете си върху растението росянка (Drosera rotundifolia) известно време всеки ден и забелязал усилване и ускорение на растежа му.

Сега нека преминем от енергетичния начин на въздействие върху растежа на растенията към психичния начин. Но предварително трябва да разгледаме психичния живот на растенията. С факти из сравнителната анатомия и физиология може да се докаже, че растенията имат психичен живот. Никой не отрича, че висшите животни, гръбначните, имат психичен живот, съзнание, понеже те имат развита нервна система, сетивни органи за зрение, слух, мирис, обоняние и осезание. Обаче и безгръбначните имат нервна система и сетивни органи. А най-нисшите безгръбначни, именно първаци, нямат нервна система. Те не са диференцирани клетки, обаче същите функции, които имаме у висшите животни, у тях се изпълняват от единствената клетка. А щом приемем психичен живот у висшите животни, не можем да го отречем у едноклетъчните животни, понеже има хиляди преходни форми между едните и другите. А щом приемем веднъж психичен живот у едноклетъчните, то не можем да го отречем и у растенията, понеже едноклетъчните животни и едноклетъчните растения са тъй близки и сродни по между си, че често не се знае, дали някой организъм трябва да се изучава в ботаниката или в зоологията, напр. камшичните инфузории – еуглените и пр. Те имат свойства на животни и растения. Разбира се, съзнанието, психичният живот на растенията не може да се сравни с този на висшите животни. То е от друг характер. Тяхното съзнание може да се нарече подсъзнателен психичен живот.

Когато човек съзерцава цветята, тревите, дърветата, свързва се с техния психичен свят. Защо той се чувства радостен, когато съзерцава цветята? Това не е само поради техните красиви форми, но и поради свързването с техния психичен свят. Даже различни растения действат различно в психично отношение върху човека, будят различни настроения, чувства, идеи. Това зависи от онзи психичен свят, в който те са потопени. Напр. един карамфил действа върху човека по един начин, а розата по съвсем друг начин. Същото е и за плодовете. Всеки плод разкрива на човека онзи психичен свят, с който е свързан. Когато приемеш един плод или съзерцаваш едно цвете, ти се свързваш с ония психични сили, които са ги създали, които са работили върху тия форми. Хубаво е в това отношение човек да съзерцава цветята, тревите и дърветата и да се свързва с техния вътрешен, психичен свят. Той да се остави техният вътрешен свят да му въздейства и да види, какви чувства, какви идеи ще родят те в него.

В това отношение са интересни две книги в световната литература. Едната е „Душата на цветята" от Морис Метерлинк. В тая книга той разкрива вътрешния живот на цветята, онзи психичен свят, който работи в тях и който активно твори тия форми. Неговата книга не е само поезия, но е научна в много отношения. Той привежда сума факти, доказателства в свръзка със строежа и живота на цветята, за да изтъкне психичния им живот, оная разумност, която работи и се проявява чрез тях.

Също така поучителна в това отношение е и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin" (1906). Той ги разглежда като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти. Те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях и те го разбират. И той ги разбира.

Има взаимно психично общение между човека и растенията. Но най-висш израз това общение намира чрез любовта. И това е лесно обяснимо, като се знае, че единството лежи в основата на целия всемир, Животът представлява единство, нещо неделимо. Животът във всички същества е само частица от космичния, единния живот. И онова, което свързва съществата във висша хармония, това е любовта! Защо любовта носи сила, живот, здраве, подем? Защото, когато човек проявява любовта, той е в хармония с великия принцип на единството, той е в хармония с Цялото и всички сили на Цялото се проявяват чрез него. Ето защо онзи, който проявява любовта, е радостен, силен, развива дарбите и способностите си. Любовта е космичната сила, която носи изобилния живот.

Това се отнася не само за онзи, който проявява любовта, но и за обекта на любовта. Изобилният живот, който минава през любещия, се прелива и в обекта на любовта. Ето защо животът и у последния се разцъфтява, идва в своя прилив, разкрива всичките си богатства.

Ако се изпрати любов към един човек, той, ако е бил грозен, става красив; ако е бил глупав, става умен; ако е бил лош, става добър; ако е бил беден, става богат; ако е бил слаб, става силен; ако е бил болен, става здрав; ако е бил бездарен, става даровит; ако не е привличал хората, сега всички го обикват. Изобилен живот се влива в него. Даже и най-големият престъпник, ако го обичат и ако той почувства това, ще се преобрази. Възвишеното му божествено естество ще се изяви с всичката си красота и величие. Любовта, която се изпраща към никого, е подобна на благодатни, животворни слънчеви лъчи, които навсякъде, дето проникнат, внасят живот, растеж, подем, радост, сила, светлина! Любовта, която се изпраща към никого, прилича на благотворната влага, която се изпраща в една градина да напои цветята, които се обличат в чудните си форми и краски!

Но тоя великият закон на любовта е космичен! Той не важи само за човека! Той важи за всяко същество, понеже животът във всички същества е един. Този закон важи и за растенията. Ето защо, когато работим растенията с любов, ние ще влеем в тях изобилния живот и те ще се преобразят. Те не само ще дадат изобилен плод, но в самото растение ще се влее нещо красиво. Плодът на някое растение, което е отглеждано с обикновени мисли и чувства, се различава и вътрешно от плода, който е отглеждан с любов.

Ето защо Учителят казва: „Дето има любов, земята ражда повече. Дето има любов, лозата ражда повече, крушата и всички плодове повече раждат. Любовта е дълбоката сила, която действа в природата и тая природа отговаря на любовта. Но любов безкористна! Ако един земледелец вярва в закона на любовта, ще му трябват само три декара, за да се прехранят той и целият му дом; 500 зърна ще има един клас и тия зърна ще бъдат едри колкото дренки. Трябва да се работят нивите по нов начин, а именно, когато се сеят, да не се говорят лоши думи, да се пеят песни и пр. Някой път аз говоря с живата природа. Мога да се разговарям с растенията. Ще се спра при растенията и ще поговоря с тях. Техният език не е като нашия". Трябва да се правят опити в това отношение. Това е един дял от психобиологията.

Андре Жаан с едно от растенията, с които е правил опити

Опити от този характер с успех са правени преди години в България на няколко места: в Стара Загора, Шумен и пр. Реколтата е надминавала всички очаквания.

Миналата година в Париж един ученик на Всемирното Братство, ученик на Учителя, а именно Андре Жаан направи аналогични опити, които представляват красиво приложение на горния закон. Ще изложа накратко неговите опити:

Той е правил опити с този сорт репички, които на френски се наричат „Radis national". Тяхната обикновена големина е 3-4 сантиметра. Получените след опита репички имали големина 121/2 сантиметра, когато били извадени. Но в момента, когато били вече за употребление, имали големина 131/2 см. Значи те се намалили малко, за да завържат семена. Когато е посял репичките, той е избрал няколко корена. Отишъл е при тях и ги е милвал с любов така, както можем да милваме дете, което обичаме. Той не правил това в определен час, но го правил всеки ден. След 12-на дена получил вече репички, които надминавали другите по големина. И Жаан ни пише: „Аз мисля, че растенията са твърде чувствителни към нашита трептения и че те отговарят на нашата любов, като проявяват промяна в своята форма, големина и качество".

Миналата година той правил същия опит и с едно житно зърно, което му дало 11 класа с реколта 400 зърна.

И на края Жаан завършва така писмото си: „Аз мисля, че всичко това е твърде малко в сравнение с туй, което ни дава Учителят със своята тъй пълна и дълбока наука".

Учителят винаги е казвал: „Това, което ви говоря, опитайте го и след като го опитате, приемете го".

Идва една епоха, в която човек ще има по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отвори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота и ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството.

 


[1]Виж статията: „Нови пътища в отглеждането на растенията", в сп. „Житно Зърно", год. VII, кн. 7-8, 1933 година. Настоящата статия е втора по въпроса.
[2]Тук виждаме, колко е съгласно с природните закони упътването на Учителя да се спи с глава, обърната към север, понеже тогава електромагнитните токове в човешкия организъм са в хармония със същите течения в земното кълбо. По същите причини жиците Кристофло ориентира от север към юг.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube