HЕЩO ВЪРХУ НАЦИЯТА

G. N.

Хората се раждат почти оформени. Тая мисъл ще срещне най-решителна съпротива от страна на педагози, биолози и всички, които смятат, че човек е нещо, което може да се моделира съобразно с желанието на моделиращия фактор – възпитанието от една страна, и условията от друга. Но ние твърдим при това, че не е достатъчно биологичното обяснение за комбинирането на гените, за да си дадем ясно сметка за удивителното разнообразие, което съществува между човешките индивиди от един и същ произход, живели и възпитавали се в досущ еднакви условия. Майката, която отглежда най-отблизо децата, може да открие непримиримата разлика, която съществува между тях още от най-ранната, бебешката възраст. Нещо говори на майчината интуиция, че едно дете коренно се отличава от друго, че едното е съвсем друга индивидуалност. В начина, по който едното дете възприема храната, в начина, по който реагира към дадени неща, майката вижда другия човек, съвършено различен и вече даден в неговите едри линии. „Той си е такъв от бебе" – казват често жените за своето дете, когато то се прояви в нещо, което обръща внимание на околните. Ако се огледаме във физиономиите: в очите, носовете, ръцете, главите и всички форми на отделните телесни части, ще видим, че отделните индивиди имат нещо свое специфично и че тия морфологични особености отговарят по един странен начин на психичните прояви на индивида. Всеки роден индивид има нещо, което го причислява към известна категория характери: сангвиничен, меланхоличен, холеричен и лимфатичен (Върху натюрелите и темпераментите виж съответните есета в книгата „Пътят на звездата" от Г. Радев).

Някои правят тая класификация на човешките типове по планети: Марс, Земя, Меркурий, Слънце, Венера, Юпитер, Луна, Сатурн. Някогашните херметисти, а заедно с тях и видни представители на съвременната философска и научна мисъл смятат, че различните хора, които се раждат по лицето на земята, имат различни склонности, дадени веднъж и неповторимо в тяхното духовно аз и ясно изразени в тяхната морфология. Хората не само от една раса, от един народ, но даже и от едно семейство са различни типове и имат различни психологични склонности. От това гледище, следователно, не може да очакваме биологични расови еднаквости, следователно, характерите, склонностите, дарбите и постиженията на хората не могат да зависят от „расовата смес". Тя е само един фактор. То е все едно да кажем, че гениалното произведение на някой знаменит скулптор зависи от качеството на глината, с която той борави. Силовите линии на духа, които очертават индивида, моделират от всякаква „смес" своите модели. Един негодник не може да направи нищо и от най-хубавия мрамор, а даровитият скулптор ще даде велико творение и от най-грубия камък.

Анри Дюрвил казва: „Всека жива форма е завършек на едно еволютивно минало, сиреч, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, защото мисълта създава формите. Нещо повече дори – съвършенството на една форма определя онова стъпало на развой, на което се намира мисълта, що я е създала. Най-завършените форми принадлежат на най-напредналите същества. Човешката форма – най-великолепната от всички форми, а негли и най-хубавата, изразява творческата мощ на мисълта на цял низ поколения, които са ни предхождали. Или както казва Йожен Льодо: „Всяка форма има интелектуален смисъл. Тя е израз на една идея. Да четеш формата, ще рече да четеш идеята. Тая книга е отворена – остава само да се запретнем да четем в нея".

Като доказателство, че във формата е скрита всякога една определена идея, може да приемем факта, че Цезар е казал следните бележити думи: „Мен не ме е страх от грейналото лице на Антониевци и Долавеловци, но ме е страх от мършавите, бледи и мрачни лица на Брутовци и Касиевци". „Вродената у римския император физиогномична наука – казва Дюрвил – не го бе излъгала. Историята на неговата смърт доказва това".

От направените цитати се вижда, че от едно по-ново гледище, не особено популярно сред конвенционалната наука за расите, всяка форма е израз на една идея в природата. И тъй като тия форми се срещат у всички народи и раси следва, че расовата смес е само суровата материя, от която се изгражда човек. По-същественото е идеята – духовният човек. Следователно това, което прави и физиономията на един народ, не ще да е расовата смес, а нещо друго, което досега е имало само чисто литературно значение, било е само понятие – народната душа.

Как се образува следователно това, което е характерно за един народ, което ние наричаме негова психологична определителност. За да отговорим на тоя въпрос, трябва да го анализираме. Ние ще се приобщим към биологично-антропологичния възглед на нацията до толкова, доколкото унаследените биологични качества указват до известен процент своето влияние. Един отделен индивид можем да разгледаме, от гледището на следните три фактори: 1) наследствени качества, които са не повече от 25%; 2) възпитание и въздействие на околната среда също 25%; 3) 50% индивидуална особеност, негова същност, която има своето начало в ирационалното у човека. Така е и с един народ. У него 25% е онова, което му придава расовата смес, втората част – другите 25%, това е общественото възпитание: въздействието на училището, църквата, улицата, пейзажа, вярата, езика, обичаите и културата, а останалата част, която е 50%, е ирационално самобитно. То се движи като невидима връзка между народа, като медиум, в който е потопен той. В тоя процент неуяснено и метафизично се крие съдбата на тоя народ, възможностите му и неговата мисия.

Въпросът за нацията досега е бивал разглеждан чисто материалистично и механично. Ако приемем, че светът е една бездушна машина, в която процесите на живата и мъртвата природа, както и животът на индивида и колектива се направляват от несъзнателни сили, тогава въпросите за човека, за нацията и за целокупната човешка общност могат да се обясняват произволно и комуто както хрумне, но ако ние приемем, че тоя свят, всред който живеем, е направляван в своята цялост, както и в своите части от съзнателни творчески сили, тогава на въпроса за същността на една нация не можем да отговорим иначе, освен със сравнението, че една нация по лицето на земята между архипелага на народите е както един орган от организма на един човек, който има специална функция за поддържане общия целесъобразен и неразделен живот на цялото. Тогава е ясно, че без тоя орган в организма ще настъпят неблагоприятни промени. Когато един индивид се ражда всред един народ, той носи не само историческото, но и едно свръхфизично предопределение, което му повелява да развие всред тоя народ известни страни на своята природа, за което тук именно има най-добри условия. Това е необходимо както за личната еволюция на индивида, така и във връзка с възможностите тоя индивид да стори нещо за общото повдигане на колектива, след като се потопи, заживее и обикне историческата му съдба, страданията му и неговите радости. Ние отричаме напълно, като нелепа приумица, биологическия расизъм, но за сметка на това приемаме една духовна общност, която можем само условно да наречем „духовен расизъм". Един англичанин няма в своята кръв никакви специфични английски съставки, но той има нещо, което е характерно за английската нация. То е създадено и оформено освен в непрекъснатата общност, освен в приемането на вътрешните и външни белези на английската култура, което от социолозите е наречено подражание, но и във флуидите, духовната атмосфера на тая нация. Ние бихме могли да направим от всеки народ по един показен синтетичен тип, който крие у себе си в най-чиста проба качествата на своя народ. Тоя тип ще има средния ръст между статистическите показвания за ръста на отделните му сънародници. Да му припишем и средната предполагаема интелигентност, средната издръжливост, средната смелост, средният мисловен пермеабилитет в проблемите от стопанско и метафизично естество, средните склонности към изкуство и държавническа мъдрост, както и всичко останало. Тогава ние бихме могли да изучим поотделно тия чисти модели и бихме получили отлична представа за съответните народи. Тия отделни типове-народи, както отделните хора, ще създават най-различни продукти в човешката цивилизация и ако в процеса на развитието те се освободят от нисшите животински инстинкти, общуването между тях в процеса на създаването общочовешки ценности, ще бъде една от най-красивите и величествени гледки, с каквато човечеството не е още удостоено. Немислимо е създаването на цялостна човешка култура без участието на всичките народи по лицето на земята, които са призвани да внесат дял от своята специфична творческа сила и красота.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube