НАБРОСКИ ВЪРХУ НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ В ЖИВОТА НА ВЕЛИКИТЕ ХОРА

Д-р Ел. Раф. Коен

Твърде трудно е да се определи, кой човек е велик всред човеците. Обикновено е прието да се считат тия хора за велики, които историята – времето постави на преден план поради техните дела. В какво седят те? – Най-често, някакви епохални открития в науката, земепознанието (географията), в техниката, в изкуството и най-после поради някои завоевателни военни успехи и добро за дадена нация. Ето общата рубрика, в която се вписват имената на великите хора от памтивека. Не трябва да пропуснем и големите духовни водачи и реформатори през течение на историята, макар тяхното дело, да се е признавало след време, а не от съвременниците им.

Прочее, историята не посочва напълно истинските велики хора. Много пъти едни хора изпъкват вместо други. Колко често това се случва в областта на науката и на техниката. Вземете например, Колумб откри Америка, но този континент доби името не на Колумб, но на втори негов изследовател – Америко Веспучи. Не е ли същото и с Магелан – най-смелият мореплавател през вековете. Той тръгна в неизвестността и отдаде всичко, живота си за тази неизвестност, за тази, тъй да се каже, „фикс-идея". Пред нейното крайно осъществяване той отдаде Богу дух. А със слава се увенча друг. Може би тъкмо този, който никак не бе заслужил това.

Без да се изтъкват примери надълго, трябва да се съгласим, че голяма част от истински великите хора през вековете са оставали неизвестни. Това е особено вярно за хората на великите дела. Те всякога се крият зад другите. Tе са солта на земята. Тя е най-голямата ценност в живота. Затова остава скрита за хората – за да не избезсолее. Хората на великите дела са. тия, които подържат непрекъснатия ток на живота. За тях разправя древната мъдрост, че ако ги има десет в един град, зло не можело да го постигне.

Би било от значение, в този дух на мисли, да се спомене, че този, който донесе на човечеството най-възвишения морал и върховната истина за живота, който възвести любовта и братството между човеците – Исус от Назарет, е бил и е най-много петнен и отричан от всички. А истинската признателност към Него, естествено, не е в душите, но в далата, които са основа на учението Му.

По един или по друг начин, животът с течение на времето издига на показ тия, които в краткия си земен живот са оставили дълбока следа, поради която хората са минали стъпка напред в своето развитие. В светлината на разумността на живота това има дълбок творчески смисъл. Чрез историческото признание на великите творци човечеството намира своите истински устои, своя истински път. Интересно е в това отношение да се схване, в какво седи особеното във величието, по право в живота на великите хора – в живота, затова, защото на много, на повечето велики хора животът им далеч не е бил велик – външно велик. Той е вървял по същата линия, по която върви живота на всички обикновени хора, на някои дори – по пътя на голяма нищета, мизерия, неизвестност и отричане.

Да хвърлим бегъл поглед върху живота на някои близки до нас, до нашето време всепризнати велики хора. Да вземем например Мадам Кюри, тази велика жена, която създаде цяла епоха след себе си. Животът ù на младини протича в поробена Полша всред твърде гъсти условия. Желанието ù е да замине в свободна Франция да следва природни науки – физика, химия. Този период на Мария Складовска, както се е наричала по баща, е описан с живи краски от дъщеря ù Ева Кюри. Тя е ученолюбива, работлива, пропита с дълбоко социално чувство и чувство към свобода. Едно, обаче, е било най-силно в нея – желанието да учи и работи в областта на науката. И в един неканен ден, тъкмо когато е мислила, че не ще може да учи вече, тя се отзовава в Париж и започва да следва в Сорбоната. Животът ù от там нататък е само работа и работа. Работа до себезабрава, докато завърши университета; работа до преумора в изследователските и педагожките занятия. Наглед една случайност, но тя открива радия и радиоактивните тела. И цял живот работи върху това, докато от насоката, която тя даде на изследванията се създаде цяла научна дисциплина, която е от толкова голямо значение за научното развитие, за медицината, за философията на природознанието – за живота въобще. Радият и радиоактивността хвърлиха толкова много светлина върху въпросите за материята и енергията, че се произведе цяла революция в научното миросъзерцание от 19 век. Науката на мадам Кюри възстанови като право старото учение на алхимиците за единството на материята и за превръщане елементите един в друг. Тя възстанови и посочи начините, по които работи „философският камък" на алхимиците. С всичко това се хвърли един мост през пространството между материята и духа.

В своя личен живот Мария Кюри остана до края на живота си високо благородна, скромна до себезаличаване, с презрение към всяка слава. Най-отличителното ù качество бе себепожертвателността. През време на голямата европейска война (1914–1918 г.), тя обикаля навсякъде из фронтовете със своята кола, лекува болните, ранените, създава навсякъде рьонтгенови станции и обучава персонал за тях. Какво голямо дело е това, малко са думите да се опише. При това, винаги придружено с риск за живота ù. Мнозина – редица напълно незаслужено – са. получили след войната ордени и награди. Голямото дело на Мария Кюри остана неоценено от тия, които раздават наградите. Тя раздаде за медицински цели дори единствения грам радий, който е притежавала и сама добила след преработване на толкова много тона уранова руда. Направи го от цялото си сърце. Вековете ще бъдат признателни, но тя не намери отзвук в тия, на които служи – в тия, които представляваха Франция. Франция, въобще, последна отдаде дан към съграждане делото Кюри, една важна, много важна гранка от съвременния живот!

В живота на мадам Кюри, както в живота на всички велики хора се хвърля силно на очи тази предопределеност, тази пригодност за съграждане на едно грамадно дело. Животът ù е наглед като на всички други хора, ала проявите ù, усилията ù, творческата и добротворната енергия – безгранични, съвършени При това, всичко става с дълбока вътрешна скромност и безпретенциозност. В това тихо и скромно дело, което мълниеносно завладя света трябва да съзрем пръста на неведомата разумност на живота. Намесата на този „пръст" на Разумността създава историческите епохи, които са етапи в цялостното съграждане на духовната и материална еволюция на човечеството. За да разберем тази проява на великата Разумност в живота, трябва да схванем живота на отделните велики личности и значението им в дадената епоха. Ако Кюри би се родила преди две хиляди години, тя не би могла да извърши своето дело и да допринесе за издигането на човечеството, както сега. Затова великите хора са помощни инструменти в ръцете на Разумността, на Бога на предопределението в преобразяването на живота, в неговото развитие.

Нека съвсем набърже хвърлим поглед върху живота на друга голяма творческа представителка на нашето време – Елеонора Дузе. Тя работи и живя в съвсем противоположна област от тази на Кюри, но живя славно и велико по сърце. Че Елеонора Дузе е била една от най-големите артистки до нашето време, това е добре известно. Противно, обаче, на други знаменитости в света на изкуството тя далеч не е обичала и не се е подавала на суетностите на славата. Чувствала е голямо отвращение към всичко парадно, външно. Нейният идеал е бил съвършения образ, който е трябвало да изрази на сцената. И тя го е, постигала. Споменът за театралната дейност на Дузе е пресен и се държи като мярка в съзнанието на хората. Ала Дузе е била и голям човек по сърце. Артистите от нейните трупи са били плащани и когато не са работили. Дузе е похарчила, може да се каже, всичките си средства, за да въведе д'Анунцио на сцената и да го признаят като новатор в литературното творчество. И в резултат, тя бе отхвърлена от него. Дузе не можа да понесе леко световната война от 1914-1918 год. Тя не е могла да си представи, че народите трябва да се бият. И за да облекчи страданията на воюващите, тя отива на фронта, дава представления, служи като милосърдна сестра, помага със средствата си.

След войната тя отново поема артистичната си кариера, преизпълнена с желание да даде нещо ново, още по-ново. Тя обикаля Европа и Америка. В един западно-американски град една силна простуда я праща в света на отвъдното...

Не славата, не материалните средства и удобства са били цел в живота на Дузе. Съвършенството в сценичното превъплъщение, към което е чувствала предназначение, добротата на сърцето и себепожертвователността, това е животът на Дузе, това е самата тя. Наред с много други велики личности, Дузе представя един голям фактор в цялостното съграждане на онази епоха, в която живеем днес.

За да не се простираме на дълго в разглеждане живота и делото на много други знаменитости, ще кажем още няколко думи за един от най-големите представители на съвременния научен свят. Думата е за Алберт Айнщайн, този светъл ум на днешното време. Трябва да прочете човек неговата книга: „Моят светоглед", за да схване висотата на мисълта му, широтата на неговото разбиране за живота.

Трябва да мине човек през всичките изследователи на небето и на законите на всемира, от Галилей и Коперник, през Кеплер и Нютон, за да схване делото на Айнщайн със своята теория на относителността, с теорията за единството на силовите полета. Тези теории измениха коренно миросъзерцанието на човека, те дадоха нов тласък към друг род мисъл – по-извисена, по-широка, по-духовна.

С няколко свои схващания върху кардиналните въпроси за живота Айнщайн ще остане велик през всичките векове. Защото разрешението, което той им дава, освобождават човешкия дух от оковите на материализма. Върху въпроса за същината, смисъла на живота, той казва: „Да можеш да разрешиш въпроса за смисъла на живота, трябва да имаш религиозни чувства". А върху религиозността той казва: „Има три вида религиозност – една религиозност на страха, каквато има примитивният човек; една религиозност на моралните и социални чувства, каквито са. Всичките съвременни религии и една космическа религиозност, при която ти се чувстваш свързан с целия космос, с разума който е в него. От това последно гледище, аз се считам измежду най-религиозните хора в света". По въпроса за християнството и юдаизма Айнщайн казва: „Ако човек вземе чистото учение на Христа и го отдели от църквите, както и ученията на пророците, тогава ще остане една есенция, която е в състояние да поправи света и живота. Всеки човек с добра воля трябва съзнателно да работи за реализирането на тия учения в живота".

Ще стане много, ако се спрем върху схващанията на Айнщайн за преустройството на света. Мисълта ни е, че със своята книга Айнщайн създава една светла епоха и човечеството ще се възползва с време от това модерно пророчество, което е един светъл път за извисяване и подобрение на живота.

Ако разгледаме живота на всички знаменити хора, проявили се през вековете, ще забележим къде по-малко, къде повече едно съзнателно или подсъзнателно отношение към своята предопределеност да изпълнят своята мисия в живота. Великите хора са мисионери в изпълнението на големия, необхватен Божествен план в развитието на човечеството, на живота върху земята. Само през дадено определено време, когато в съзнанието на хората има място за семената на дадени идеи, тъкмо тогава се раждат хора, които донасят различни нови идеи, които създават нови епохи, които преобразяват живота. Рядко големите хора идат сами на земята. Те винаги са цикъл души, които засягат цялостно живота във всичките негови прояви. В резултат – формите на живота се променят, а съзнанието се разширява. Само при едно такова разширено съзнание човек става пригоден да схване новите морални насоки, които навремени възвестяват на земята велики Учители на човечеството. В миналото от ученията на тия Учители са се раждали религии и религиозни системи. В настоящето и в бъдеще от зова на велики Учители ще се раждат нови форми, в които ще се влее истински живот. – Живот на добро, на разумност, на хармония и любов между човеците.

В настояще време се подготвя чрез войните, които се водят, съзнанието на човечеството за ликвидиране веднъж за винаги с най-голямото зло всред рода човешки – войната. Тя трябва да стане вече невъзможна! Тогава ще възкръсне Бог в човека. Ще дойде епоха на истински велики хора на земята – творци на вечни, неразрушими блага. Всеки човек ще вземе жив дял в тяхното съграждане.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube