Д-р М. Константинов

МИРЪТ И СВОБОДАТА

.... всички народи – малки и големи – имат еднакви права на земята; всеки народ има правото да живее според вътрешното изискване на онова историческо предназначение, за което е призван".

Из книгата: Живот за Цялото.

Мирът, като понятие в международното право, е един санкциониран ред по силата на договори, които изразяват дадено конкретно политическо положение между две или повече държави по пътя на материалната сила, която няма за критерий международната справедливост, но силата на принудата.

Тази мисъл е подчертавана многократно в политическата история на човечеството, обаче, най-ярко е илюстрирана в клаузите на всички досегашни мирни договори, които пренебрегват основните принципи на един поне относително справедлив и траен мир.

Идеята за мир беше прегърната и от Обществото на народите, като едно от най-големите международни институции, познати в дипломатическата история на държавите. Редицата опити, да се задържи мирът след световната война по силата на постановленията от статута на О.Н., останаха безрезултатни.

Също така, много други средства се препоръчваха от висшите политически среди, като метода за разоръжаването, колективните пактове за сигурност и др., обаче, не дадоха никакви реални резултати, напротив, доведоха до още по-голям международен конфликт, който се изрази в последно време във войната между демокрациите и авторитарните държави.

Всички тези опити, които се правеха на международна почва, пропаднаха, защото беше пренебрегнато най-важното начало, което е душата на мира, именно свободата.

Свободата, като мистично философско понятие, е много широко, но конкретно, от гледището на международното право, се изразява в националното самоопределение на народите, които трябва да станат съзнателни органи по пътя на сътрудничеството в общочовешкия организъм. Както казва Учителят – народите трябва в края на краищата да осъзнаят, че са органически и неразривно свързани, а не само механически и по силата на постоянно променливи политически и стопански интереси...

Последните международни събития, които стават почти по всички континенти и специално в Европа, идат да подчертаят, че, ако не се вземе за база принципът на свободата, който е най-важният стимул за стопанско, духовно и културно творчество, мирът, който е желан от всички държави, ще остане едно празно понятие, формула без всякакво реално съдържание.

Световното мнение трябва да каже своята разумна дума, т.е. да се претвори международният хаос, който е продукт на едно неорганизирано минало, чрез мирна международна конференция, на която световната съвест и висшата политическа справедливост, която има божествен произход, да диктуват пресъздаването на новия международен ред, който ще открие по-светли хоризонти за стопанското освобождение на народите и ще даде път на онези духовни и културни заложби, скрити дълбоко в общочовешкия гений.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube