ЗДРАВЕ, СИЛА И ЖИВОТ

УСПЕХ В НЕПРИЯТНОСТИТЕ

Те са един свят за себе си. В изобилие ги има всеки ден, всеки час. В голямо изобилие ги има в живота на всеки човек. Толкова чести са неприятностите в живота! За болшинството от хората неприятностите са малките камъчета, които издигат с време голяма непреодолима преграда. Тя е краят на личния живот. На нея се разбиват всички стремежи, начинания, идеи. За този, който не може да ги преодолее, неприятностите, неуспехите, спънките са неговата смърт. Към смърт водят те всички слаби по дух. Към себеунищожение тикат те всички, които не могат да намерят сили в себе си. Малцина са тия, които от неприятностите и спънките могат да създадат причина за своите успехи в живота. Малцина са тия, които могат силите на смъртта, на разрушението да ги превърнат в сили на съграждането, на живота. На едни от тях се удава твърде лесно. У тях е някак вродено да преодоляват всека спънка, всека неприятност. Тям им върви сякаш по вода. На други не върви ни най-малко леко, но те пък лесно се приучват да пресъздават всяко препятствие в камък за съграждане. Не е лесна тяхната работа. Ала те са добили ключ на мъдрост. Така отварят те заключените от неприятностите двери на доброто. Те успяват във всичко!

Много и разновидни са неприятностите в живота. Те не могат да се обхванат в своята ширина. Има неприятности, които са естествени, природни. Те трудно могат да се избегнат. За тях трябват вътрешни сили и разум. Затова природата е дала на човека разум, а на животните разумни средства. Човек трябва с разум и вътрешна динамика да преодолее неприятностите и спънките и да си създаде добри условия за живот.

За по-голямата част от хората на земята най-големите неприятности лежат в самите условия. Някой се роди в бедно семейство, не може да се развие, да учи, да се издигне над условията, да заеме високо место в обществото. При най-многото случаи подобни условия потискат хората и малцина изплуват над тях. Най-често бедният, остава беден и лишеният от условия остава без тях. И все пак много бедни са станали богати, издигнали се в обществото и са добили име на учени, строители, държавници и пр. и пр. На какво се дължи това, кои са причините, поради които тези хора са успявали в живота? – Естествено, нищо не може да се облече в един единствен калъп. Също и това. Не ще да са били едни само причините за преуспяването на тия, които са били без материални условия. Различните хора са минали по разни пътища. Едни са се издигнали от немотията с трудолюбието си, други с честността си, трети със схватливостта, четвърти с милосърдието си, пети с любовта си към знанието, шести с нахалството и безогледността си и пр. и пр. На мнозина пък е помогнала „случайността", стечението на обстоятелствата и са се издигнали. Но човек в каквото положение и да се намира, в низините или в висините на живота, все си има различни неприятности, които му тежат. Не богатството, не високото положение премахват неприятностите в живота. Голяма част от тях се коренят вътре в самия човек, в неговия натюрел, в неговия темперамент. Не може един човек със стомашен натюрел да разреши еднакво въпросите на живота както това би сторил човек с динамичен, подвижен натюрел или пък такъв, представящ чист умствен или чувствен натюрел. човекът на мускулите ще разреши другояче нещата, когато някоя физическа пречка има пред него, отколкото един тънък философ. Различни ще бъдат спънките за тях. Същото е и с хората, обладани от различни темпераменти. Съвсем различно ще реагират те на една и съща спънка. Тука именно е необходим разумът, който природата е вложила в човека. При различни вътрешни предразположения и сили, разумът в човека би го насочил към правилен изход от спънките в живота.

Разумът в човека е дар от Природата, но същевременно е и израз на голяма жизнена опитност. Към опитността се прибавя досетливостта и бързото право мислене, което днес се нарича интуиция. В това си сложно естество разумът ще се прояви в човека в една права, вярна и силна мисъл, в едно динамично чувство и в една непреклонна воля. Времето тогава ще бъде свидетел на рухването на вътрешните и външни спънки в живота му. В това отношение човек допуща много неприятности в живота си, само защото няма тази вътрешна зрялост. За зрелостта няма години, няма възрасти. Има хора, които остаряват и пак не поумняват. Много неприятности си създава човек сам поради своята незрялост. Както детето се опарва поради неопитността си, така и възрастният си създава излишни неприятности поради неблагоразумието си, поради незрялостта си. Такива хора животът ги учи. Те не са в състояние да преодолеят пречките. Тях пречките, неприятностите и неуспехите ги учат.

Има време за всичко, е казал Соломон – мъдрецът. Има време, когато човек трябва да направи нещо или не. Направиш ли нещата не навреме, ти си създаваш излишни неприятности. Направиш ли нещата не на място, ти си създаваш също излишни неприятности. За тия случаи е даден разумът на човека.

Има един род неприятности, които се раждат, когато човек пропусне дадени моменти, дадени благоприятни условия. При такива случаи има нещо невъзвратимо. Добрите условия се връщат рядко. Тях трябва да умее човек на време да използува. Неизползувани навреме добрите условия, идва злото в живота.

В същност, какво нещо са неприятните, лошите условия, неуспехите в живота? – За глупавите хора това са проявите на „съдбата", срещу която те не могат да се борят. За умните, обаче, те са малки задачи за разрешение. Чрез тях човек расте. А това е важното в живота – вътрешното растене. Да растеш в светлина, да растеш в правилно разбиране на живота, това е най-голямото благо, най-голямото удовлетворение, което човек може да има.

За разумните хора спънките и неприятностите са необходимост в живота. За тях те са твърдата неорана земя, която чака разораване и посяване. За тях неприятностите са като благодатната влага, която оросява земята. Не е важно, дали те ще се измокрят. Земята трябва да се напои. За разумните не са страшни развалините. Те могат от тях пак да издигнат дворци, щом имат здраве и има смисъл. За разумните неприятностите и неуспехите, които раждат страданията, са благословение на земята. Защото те тогава могат да проявят своята сила, своя разум, своята любов, с която преобразяват всичко.

Обикновеният човек иска да му върви в живота, за да удовлетвори своите прищевки, своята гордост, своето тщеславие. Затова, при всяка неприятност той най-много страда. Той се бори с неприятностите с всички средства, счита всичко за свой неприятел, крайната му цел е славата и благополучието. И за да ги запази, той всичко дава. Не може обаче да се бори с болестите и смъртта. Ако би могъл и тях с пари да подкупи, би сторил с удоволствие. Но те с пари се не побеждават. Всяка слава е мимолетна и не внася смисъл в живота. Тя дори наспорва неприятностите и закоравява сърцето на славолюбивия.

Разумният човек е здрав физически и душевно. За него животът и всичките му прояви на земята са училище за един по-висш живот. Той е един от най-добрите работници в живота. Той работи при всички условия. За него са важни добрите земни условия, за да работи с по-голямо усърдие, за да помага по-добре на другите. У него е развито твърде добре чувството за достойнство, но славолюбието му е чуждо. В работата той мисли колкото за себе си, толкова и за другите. Неговата цел е усъвършенстването на самия живот, това Божествено, незаменимо благо.

Най-големите неприятности в живота се свеждат в няколко групи – те са личните недоразумения, дължащи се на чувството за „чест" и превъзходство, беднотията, болестите и смъртта. Обикновеният човек не може да премахне нито едно от тях. Умният и разумният се справят с тях леко, защото те са необходимост в живота. Защото техният поглед е обърнат навътре към самите тях. В себе си намират първия и незаменимия ключ за всеки успех над неприятностите. Защото като погледнат в себе си, те намират своята душа, която е вечна, която е искра Божия. Те надникват в същността на живота, на битието. Без тази дълбока, жива светлина няма никакъв успех. С тази светлина за същността на живота човек добива такава вътрешна сила, че всички събития и неприятности минават покрай него, без да го засегнат. Нещо повече, той бива фактор за тяхното пресъздаване и насочване към добро.

Кое е това, което дава на човека невъзмутимо спокойствие и го прави недосегаем за неприятностите и неуспехите в живота? – Познанието на Истината. В това познание е мъдростта, която ражда живата вяра в творчеството на живота, която седи над всека неприятност и спънка.

Е.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube