ЗА БЛИЗНАЦИТЕ

Раждането на близнаци, особено ако са повече от двама, винаги е будило жив интерес у хората. Затова в ежедневния печат, който може днес почти веднага да съобщава дори и такива събития, които са станали в най-отдалечените и затънтени кътове на земята, често се срещат съобщения за близнаци, родени в тая или оная част на света. Всеки, който чете вестници – а днес кой ли не чете тия вонящи на незасъхнало още печатарско мастило листове, пълни с „пресни новини" – знае за прочутите пет канадски близнака, които създадоха цяла сензация в Америка. Разбира се, раждането на петима близнака, които са при това живи и здрави, е наистина едно рядко явление, което заслужва не само вестникарски, но и научен интерес. Затова и канадските близнаци се отглеждат на държавни разноски – така върху тях могат свободно да се правят най-подробни научни наблюдения, които ще бъдат негли ценен принос към интересната проблема за децата-близнаци.

Ако раждането на трима, четирима, дори и петима близнака се случва сравнително рядко, то раждането на два близнака, особено еднояйчни, изглежда, че не е така рядко явление. Наблюденията показват, че такива близнаци проявяват в повечето случаи очебийно сходство не само по характер, ами и по съдба. Това не ще рече, че те изцяло си приличат като личности и че животът им протича досущ еднакво във всичките му подробности. Сходството се явява обикновено в най-едрите линии от характера и съдбата, които са обаче и най-съдбоносни. Един интересен факт, който показва, че между близнаците има съществени различия, засягащи преди всичко тяхната психика, е обстоятелството, че те рядко пишат еднакво – почерците им почти винаги се твърде различават един от друг. Все пак приликите по характер и съдба у близнаците са тъй големи, съвпаденията на еднакви или сродни събития в живота им са тъй чести и поразителни, че не могат да не се хвърлят на очи и при най-повърхностно наблюдение.

Ще приведа няколко примера из живота на някои близнаци, които се срещат в литературата, третираща въпроса за близнаците.

Моро, в книгата си Psychologie morbide (1859) изнася историята на двама братя близнаци, които си приличали не само по външност, а и по психика. И двамата били обзети от една и съща идея-фикс – и двамата страдали от манията за преследване: едни и същи въображаеми врагове ги преследвали, искайки да ги унищожат с едни и същи средства. И двамата имали слухови халюцинации, и двамата били мрачни и меланхолични. От време на време, понякога през два, понякога през три или повече месеца, без видими причини, някак спонтанно и с двамата настъпвала резка промяна в душевното разположение. Тогава те, почти по същото време, дори често в един и същи ден, излизали от своето душевно безразличие и вцепенение, правели пред лекарите едни и същи оплаквания и настоявали да бъдат пуснати на свобода. Любопитното е в случая, че те се намирали в две различни клиники за душевно болни, отдалечени на много километри една от друга.

Друг един случай, разказан от Бом (Annales medico-psychologiques, 1863). Двата близнака, Франсуа и Мартин, на възраст 50 години, работели заедно по железопътната линия от Кимпер до Шатолен. На 15 януари кутията, в която прибирали своите вещи, им била открадната. Франсуа живеел по това време в Кимпер, в Сент Лорет, заедно с жена си и децата си. И двамата, обаче, били нападнати от ужасен кошмар по едно и също време, към 3 часа призори, крещейки: „Хванах крадеца. Той нарани брат ми". Мартин, който на два пъти имал леки пристъпи на лудост, живеел на две левги от Кимпер. И двамата били страшно възбудени, викали, скачали и танцували. Мартин ръгнал с нож внука си, като крещял, че той е крадецът и налитал да го заколи. Той се оплаквал от страшно главоболие. По едно време се затекъл към реката, за да се удави. Но синът му се хванал за него и му попречил да се хвърли във водата. Стражарите го отвели в лудницата, където той умрял след три часа.

Франсуа, поуталожен сутринта на 24, през целия ден търсел крадеца, но изведнъж, съвсем неочаквано, се затекъл към реката, спрял се на същото място, отдето Мартин искал да се хвърли и скокнал във водата.

Трети пример. Едно петгодишно момче на име Томас Стокър си играело със своите другарчета някъде в околностите на Манчесстер. При построяването на една палатка, едно от по-големите момчета, като замахнало с чука, наранило без да ще момченцето в лявото око. Отвели го веднага в болницата, където лекарите положили всички усилия да спасят скъпоценния орган на детето.

Само няколко часа след тази случка, братът близнак на малкия Томас, Улиям, започнал да страда от силно възпаление на лявото око – нещо, което изисквало незабавни лекарски грижи. Бащата, впрочем, уверил лекарите, че двете близначета често страдали от общи болки, било зъбобол, било ухобол и т.н.

Друг подобен случай. Един мъж почувствал внезапно болки в главата, толкова силни, че щял да припадне. На следния ден той узнал, че неговият брат близнак, който живеел другаде, паднал от кон и се ранил тежко в главата.

Още един подобен случай. Край Шо-де-Фон един горски работник, Верней, като се разхождал, получил апоплектичен удар и умрял. В същия ден и час, брат му, с когото били близнаци, и който живеел в друго село, бил постигнат от същата участ.

Преди известно време италианските вестници пишеха за троицата братя – близнаци Бартини, чиито прилики по характер и съдба бяха подложени на методични проучвания. Кулминационната точка на успоредиците, които минават в живота на тримата близнаци, бива достигната в смъртта: първият брат пада в Рим под един автомобил, който го премазва. След един час вторият брат, без да узнае за тази злощастна случка, умира от сърдечна криза. Вечерта в Милано дошъл ред и на третия брат, който също умира от сърдечен удар.

Изглежда, че и телепатичните явления се наблюдават по-често у близнаците. Рекорд държат в това отношение двамата братя-близнаци Бодингтон, живеещи в Англия, единият от които можел да завършва фразите, които брат му, затворен в друга стая, започвал да произнася.

Биолозите се стремят да обяснят физичните и душевни прилики, както и приликите в съдбата на еднояйчните близнаци, с еднаквостта на биологичната наследствена материя, която лежи в основата на техния психофизичен строеж. Има, обаче, други случаи на общност в характерите или поне в стремежите, както и на паралелизъм в съдбата на двама души, които не са. близнаци, деца на едни родители, но са родени горе долу по едно и също време, макар и в различни места. Тях К. Е. Krafft, от чиято книга „Traité d'Astro-Biologie" (1939) са. заети приведените по-горе примери, както и следващите, нарича „деца-близнаци пред звездите”.

Ето няколко примера за такъв вид близнаци.

Паул Ерлих е роден на 14 март 1854 г. в Щрелен, Силезия. Малко след четиридесетата си годишна възраст (1896) той бива избран за директор на Института за серологични проучвания, в Берлин - Щеглиц. Той се счита за пръв представител на съвременната биопатология. Чрез своите изследвания върху имунитета и върху серотерапията, той полага научните основи за проучване процеса на имунизацията и за използуване на серумите. За тия си заслуги той бива награден в 1908 год. с Нобеловата премия. Умрял е на 19 август 1915 год. в Хамбург.

Един ден след Ерлих, на 15 май 1854 г., се ражда в Хаусдорф Емил Август Беринг. На 40 години той става професор по хигиена в Халле. Добил известност като един от първите представители на бактериологията и на въпросите около имунитета, той бива повикан през 1895 год. в Марбург. Там той изучава по-специално условията, при които се пораждат заразните болести, както и проблема за придобития имунитет. За тия си проучвания той получава в 1901 год. Нобеловата награда. Умира на 31 март 1917 год. в Марбург.

Като се има пред вид, забелязва Крафт, че и двамата работят като пионери в сродни области на изследване, не е никак чудно, дето имената им биват споменавани едно до друго в литературата.

Ще приведем още един пример от тоя род. Пол Шуанар (известен повече под псевдонима Пол Фламбар) и Е. Пикар са родени и двамата на 13 февруари 1867 г. в интервал от няколко часа в два малки провинциални града. И двамата следват Парижката Политехника, за да станат по-после висши офицери във френската армия. Сравнително рано и двамата се заинтересуват от астрология, която се заемат да изучават в научен дух. И двамата стават по-късно членове на един и същ научен кръжок („Палеософско общество", чиито членове никога не са били повече от 20 души). И двамата умират – единият на 63, а другият на 67 години.

Друг пример. Едуард Буле е роден в Лайпциг на 15 август 1875 г. Още млад, той се проявява като композитор. Ала преждевременната му смърт към края на 1913 год. го откъсва от неговата многообещаваща кариера, когато е бил на 38 годишна възраст.

В същия ден, 15 август 1875, се ражда в Лондон Самуел Колридж. Още в ранни младини той се прочува като виден цигулар, ала смъртта го покосява през есента на 1912 год., едва до-стигнал 37 години, като туря край на неговото блестящо музикално поприще. Той е умрял, значи, 14 месеца преди своя „близнак пред звездите".

Ще завършим тая редица примери с един по-съвременен случай.

На 12 януари 1893 год. се раждат в две диаметрално противоположни точки на Германия двама души, които коренно се различават по характер. Ала въпреки различията си по темперамент и характер, тия двама души се увличат от един и същ политически идеал, издигнат като знаме от нищожната на първо време национал-социалистическа партия. След възтържествуването на последната, на 30 януари 1930 г., тия двама души стават не някакви обикновени държавни функционери, а министри на третия Райх. Думата е за всесилния днес маршал Гьоринг и за Алфред Розенберг, автор на книгата „Митът на двадесетия век" и министър на просветата.

В случая имаме, ако не сходство в характерите на тия двама души, родени в един и същи ден, то поне успоредност на някои важни отсечки от линиите на тяхната съдба.

Примери за близнаци от тоя род има и в астрологичната литература. Но те са привеждани толкова често, че са изгубили вече своята свежест.

Даваме горните примери без да влизаме в какви да било разисквания, ни научно-биологични, ни астрологични. Даваме ги, защото са едни от редките явления в живота, които тъкмо затова може би навеждат човека на интересни размисли.

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube