ЗАКОНЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЯТА

В Природата има един език – аз го наричам живият език на битието. Този език има особена граматика: глаголите му имат особен строеж; съществителните, прилагателните, причастията, съюзите и пр. не следват ония закони, на които се подчинява обикновената реч. По своята звучност този език е един от най-красивите. Той е писмен език, но не се пише на книга. Защото книгите в Природата са живи.

Учителят

Когато Христос се обръща към Никодим с думите: „Ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие", като добавя по-нататък: „ако се не роди от вода и дух", той говори Никодиму на онзи първообразен език на природата, език на съответствия, на който са говорили великите Посветени от всички времена. Не е чудно, че Никодим, който е бил един от образованите люде на своето време и е минавал за „началник юдейски", за „учител Израелев", не е разбрал нищо от думите на Христа и че е поискал да му бъдат разтълкувани, защото и той, както повечето хора от негово време, както и хората на наши дни – последните дори в по-голяма мера – е бил забравил символичният език на съответствията, езикът на великите предци на човечеството. А било е време, далечно и предалечно за нас, „предисторично", когато човеците, които са живели на земята, са разбирали този език и са. си служили с него. Но те са виждали в два свята едновременно: духовния и физическия, и затова тям е бил ясен оня закон на съответствия, който свързва физическия свят с духовния. Те са виждали, как произлизат нещата на физическия свят и на какви духовни реалности те съответстват. Затова физическият живот се е разкривал пред техния взор като една притча, която постоянно се пише и все недописана остава, като една велика символична картина, която постоянно се рисува и все недорисувана остава – картина, чийто художник е творческият Дух на битието.

Този период на предците, през който небесните жители са общували с жителите на земята, Сведенборг нарича златен век. Тогава човеците – „небесните човеци", както ги назовава прочутият шведски ясновидец – са мислели аналогично: мисълта им е работела по пътя на съответствията. По-после идва, според Сведенборг, друг период, когато хората не са мислели направо чрез съответствия, а чрез познание за съответствията. Той нарича тоя период сребърен век. След него иде третият, бронзовият век, когато хората все още са знаели за съответствията, които съществуват в природата, ала са престанали да ги съзнават и виждат ясно и да мислят чрез тях. Накрай хората съвсем изгубват знанието за съответствията – това става през нашия, железен век.

Каквото и да си мислим за връзката, която Сведенборг установява между разните „векове" или по-скоро епохи и способността у хората да мислят чрез съответствия, едно е ясно от неговите думи – че хората постепенно са изгубили дарбата да разбират живия език на природата, защото са изгубили постепенно и връзката си с духовния свят. Докато великите предци на човечеството, които са получили първоначалното откровение на Битието, са виждали творческата работа на онези велики същества, които са създали земята и са я населили с живи твари; докато те са знаели прекрасно, не само какво представляват като обекти на физическия свят планини, морета, океани, реки, минерали, растения, животни, човеци, но и какво означават като съответствия на творчески сили и идеи, функциониращи в духовния свят; докато те са познавали деня и нощта, зората, утрото, вечерта, слънцето, луната, планетите и техните цикли във времето не само като земни явления, но и като видими символи на известни духовни реалности, онези, които са дошли подир тях, престават да виждат ясно връзката на съответствие между физическо и духовно. Лека полека това знание за съответствията от непосредствено виждане и прозрение се превръща в интелектуално тълкуване на символи, по известни заучени таблици на съответствия. В тази жалка форма го срещаме в много от съвременните съчинения по окултизъм. Повечето от съвременните окултисти се намират по отношение мисленето чрез съответствия едва в „бронзовия век" на Сведенборг. И наистина, да си чел и да си запомнил, че еди какво си било символ на еди-що и да тълкуваш езотеричните писания на древните по предварително заучени таблици на аналогиите, е чисто и просто един механичен процес, който няма нищо общо с мисленето чрез съответствия, което е особена умствена операция, коренно различна от аналитичната мисъл на съвременния човек, от разсъждаването чрез индукция и дедукция. При мисленето чрез съответствия в ума на човека се събуждат по-тънки сили и способности: вдъхновението, интуицията, непосредното виждане на известни тънки съотношения, които съществуват в две различни полета. И ако у ученика на окултната наука не се пробуди този начин на мислене, ако при четене на символичните писания на древните, родени от туй виждане, от тази мисъл и от една мощна митотворяща фантазия, символите не могат да затрептят у него и не му заговорят с живия език на съответствията, тия писания ще си останат за него запечатани със седем печата, макар и да притежава известни „ключове за тълкувание".

При пробуждането си, способността за аналогично мислене, дремеща в недрата на подсъзнанието, като наследие от древното минало, може да мине в обратен ред през фазите, описани от Сведенборг, но тя рядко достига космичния полет, който е имала у великите предци на човечеството, живели в „златния век".

Съвременният окултизъм, който е запазил знанието за принципа на съответствията – един от седемте принципа на херметичната наука – и си служи доста умело с метода на аналогията, който е един от най-важните инструменти на окултното мислене, има между другото и тази заслуга, че спомага донейде за събуждане на туй мислене. И наистина, голяма част от науките и изкуствата, които влизат в обсега на окултизма, почиват в основата си на принципа за съответствията. Астрология, физиогномика, хирология, графология, френология са все науки на съответствия. Да вземем запример физиогномиката и да се спрем на един от нейните обекти за проучване – носа. Разглеждайки носа, физиогномиката не се интересува толкова от анатомичния строеж на носа, нито от ония физиологични процеси, които произлизат в него във връзка с дишането и обонянието. Тя се интересува най-вече от външния му вид, от неговата големина и размери, сир. от дължината му, от широчината при ноздрите, от линиите, които го характеризират – прави, изпъкнали, вдлъбнати, и които определят трите основни типа носове – прав, орлов и вдлъбнат, от всевъзможните разновидности на тия три типа и пр. и пр. Всичко това за физиогномиката са признаци, по които тя тълкува какъв е интелекта на човека, неговия природен ум. Защото, според окултната традиция, носът е проекция в лицето на човека на известни сили от умствения свят, на така наречения в теософската литература нисш манас. Той е, следователно, едно съответствие на нисшия манас, един видим негов символ, един чувствителен апарат, по който могат да се разчитат неговите състояния. Обикновените физиогномисти. за които физиогномията е по-скоро едно практично изкуство, приемат това твърдение на окултната наука без по-нататъшни разисквания. Те не се интересуват от неговата обосновка, още повече че през дългогодишната им практика, то става за тях емпирична истина – целият им опит ги убеждава, че това твърдение на окултната наука е наистина право. Защо носът е физическо съответствие – в лицето – на нисшия манас, това знаят Посветените, ония, които познават историята на създаването физическото тяло на човека. Те знаят, как се е оформявал в течение на вековете този важен сетивен орган на човека, какви космични сили, зад които седят разумни същества, са го проектирали в човешкото лице и по какъв начин той е свързан, посредством мозъка, със силите на умствения свят, със света на нисшия манас. За тях е ясно, следователно, защо той отразява чрез своите форми, по закона на съответствията, състоянията на умственото тяло на човека.

Това съответствие между носа и интелекта у човека, представящо особен предмет на проучаване за физиогномиката, е само един частен случай от онова по-общо съответствие, което Посветените установяват между човека, така наречения микрокосмос или малка вселена и макрокосмоса или голямата вселена, между отделния човек и Космичния Човек. Защото великите ясновидци от всички времена са виждали Небето, т.е. светът на ангелите, като едно цяло във форма на човек. Този, именно, Човек те са нарекли великият Небесен Човек или Космичният Човек. Ала нека видим, що говори по това Сведенборг.

„Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те го образуват.

Небето, в своята цялост, с всичките му многобройни ангелски общества, представя един единствен Човек. Ето защо небето се нарича великият небесен или божествен Човек. А туй е така, защото онова, което образува небето, е Човекът у Бога, божественото Човешко у Него.

Не всички ангели виждат цялото небе във форма на един единствен човек. Ала пред погледа на Бога и на някои ангели, това е така.

Ясно е тогава, че Бог управлява цялото Небе – великият Небесен Човек, като едно едничко същество".

По-нататък Сведенборг изяснява, че всяко ангелско общество образува само за себе си отделно небе, а следователно и отделен човек. Един ангел е едно миниатюрно небе в човешка форма.[ ] Ясно е, от друга страна, че както отделните ангели, така и отделните ангелски общества, които се явяват във формата на.единични човеци, се различават по степента на развитието си. Те заемат различни места в тялото на Космичния Човек, образувайки разните му органи. По същия закон са разпределени и клетките в тялото на човека – и те са на „йерархии". Tе, следователно, са свързани с различните ангелски йерархии, които функционират в тялото на Космичния Човек.

Това най-общо съответствие между микрокосмос и макрокосмос, между човека и великия Небесен Човек, от който и хората са части, представя оня основен ключ, с който са боравили учениците на мъдростта от всички времена.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube