ЗАДАЧАТА НА НАШЕТО ВРЕМЕ

П. Г. Пампоров

„Любовта е, която спасява, Мъдростта е, която урежда, Истината е която освобождава.
Пазете свещената връзка с Бога, връзката на Любовта, Мъдростта Истината".

Учителят

Християнските народи на нашето време са на един велик изпит. Те имат да разрешават една трудна задача. Трудни задачи се дават на по-напреднали ученици. Човечеството е вече излязло от своето детинство, знанието се увеличило, съзнанието се е пробудило и старите религиозни и обществени форми са изгубили вече своето значение. Докато науката, техниката, животът изобщо е отишъл много напред, религиозните и църковни схващания са кристализирали в известни форми и не признават никакво движение.

И тук се явява и причината за големите противоречия и борби, които заплашват християнския свят с катастрофа.

Животът – бил той личен, семеен, обществен или международен – всякога се е изразявал във форми. Формите са необходими, за да се изрази вътрешното съдържание и смисъла на нещата. Формите – това са дрехите. Но за детето са необходими едни дрехи, за възрастния – други. Когато човечеството е било в детинския период – религиозните форми са задоволявали неговите нужди. Но когато то е вече възмъжало, същите форми са вече негодни, те не могат да задоволяват неговите потребности. Требват нови дрехи. Поддръжниците, обаче, на старото, се страхуват, че като пропаднат старите форми, ще пропадне и религията. Нищо подобно. Тъкмо наопаки. Навсякъде в природата ние виждаме закон за вечното възраждане. Старите форми загиват, за да се възроди животът в нови, по-подходящи и по-съвършени форми.

Какво става днес в християнския свят? Въпреки хилядите църкви и стотиците хиляди пастори, свещеници, епископи с техните проповеди върху Евангелието, с техните песни и молитви християнските народи – въоръжени до зъби, са обявили война помежду си, война до победа, война до последния човек. Човечеството е изправено пред една нечувана катастрофа и мнозина вече вещаят края на западната цивилизация, както това бе предсказал или по-право предвидел германският философ Шпенглер. Ако воюваха африканците, монголите, людоедите – това не би ни учудило. Но тука воюват велики християнски народи, воюва Германия, която даде, напр., Лютер – реформаторът на църквата; воюва Франция, която прогласи великите начала на революцията: свобода, братство, равенство; воюва Англия, която разпространява Евангелието по всички части на света и проповядва Словото Божие, но в същото време не се отказва от своите колонии, от своите богатства, от своите привилегии. Как да се обясни това противоречие? „Белите народи са полудели, щом са започнали да се убиват едни други" – казал един ескимос, когато му съобщили за войната. „Европа е лудница", бе казал Тагор, когато посети Европа преди няколко години. Всъщност причината е много по-дълбоко. Съвременната криза в живота на европейските християнски народи е криза преди всичко духовна, криза морална и религиозна.

Христос посади в душите на бялата раса, на най-напредналите народи, семената на Любовта, на светлината и свободата. Той им откри, че те са. безсмъртни, светещи, любящи души, деца на един велик Баща, Когото те трябва да обичат със синовна любов, а помежду си да живеят в братство Христос заложи основите на Всемирното братство в душите на людете или Царството Божие, което е „правда, мир и радост в Духа светаго". Това Царство Божие е подобно на квас, който заквасва тестото; то е подобно на огън, който се разгорява; то е подобно на синапово зърно, най-малкото от семената, което, като израсне, става голямо дърво и дава много плод. Тези притчи изразяват. че Божествените идеи на Христа са живи, творчески сили, вечни Божествени начала и че те ще се осъществят не изведнъж, а постепенно в процеса на тяхното растене, разцъфтяване и узряване Бялата раса. Християнското човечество е бременно с идеите на Христа, с идеите на Всемирното братство и то трябва да роди новият, по-съвършен порядък на Царството Божие, който се зове: Живот, светлина и свобода за всички люде и народи. „Правда, мир и радост за всички в Духа!" Новото съзнание, което вече се пробужда в християнския свят е, че цялото човечество е едно голямо семейство от братски народи и всички трябва да живеем като братя. Човечеството не може да се връща вече назад. То е невъзможно и абсурдно. Нито е възможно да се задържа напора на новия живот. Може ли зимата да задържи идването на пролетта? Остава ни само едно: да разберем духа на новото време и да приемем с радост вестта за великото освобождение на човешките души. Христос още преди 2000 г. беше предсказал дните на велики страдания, борби и мъчения – родилните мъки на Царството Божие и беше възгласил: „А когато чуете всичко това (войни, революции, бедствия) вдигнете главите си, защото наближава часът на вашето освобождение." Христос е сега, Който идва в света, в съзнанието на християнските народи, в сърцата като любов, в умовете като светлина, в душите като свобода! Христос е, Който събаря затворите на душите, разтопява леда на егоизма, разпръсва тъмнината на заблуждението и разкъсва веригите на лъжата и греха.

И горко на фарисеите и книжниците, на всички онези, които търгуват с религията и науката и искат за свои лични изгоди да продължат стария порядък на неправди и насилия. Край на всички лъжи, неправди, насилия и убийства! Край на всяко робство! Край на стария свят! Новият свят на Царството Божие, новият свят на Любовта, Светлината и свободата за всички люде и народи настъпва вече, ражда се всред големите страдания и борби. Ето това е смисълът на съвременната криза на християнския свят. Всички християнски църкви, народи и общества, могат да смекчат и да намалят болките на раждането, да го направят по-безболезнено, като се откажат от упорството си да поддържат старите отживели форми – стария живот на неправди, като възприемат вечните Божествени начала. Това е задачата на нашето време, на всички християни. Да възприемем Божествените начала на вечната религия на Духа, които да ръководят не само личния, семейния, народния, но и икономическия и международния живот. Раздвоението днес е от това, че ние ги признаваме като задължителни в личния и семейния живот, а в обществения, икономическия и международния живот се ръководим от отживелите, езически, предпотопни схващания, че „правото е в силата", че „борбата е закон на съществуване", че „целта оправдава средствата". Няма сила по-велика от силата на Духа. Борба трябва, необходима е, но не взаимно изтребление кърваво във войната, а борба против невежество, егоизъм, робство – за повече светлина, за повече братство, за повече свобода. Такава борба е необходима! И тази свещена борба се води и със свещени, чисти средства. Злото се побеждава с добро, омразата – с Любов, неправдата –с правда, лъжата – с Истина!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube