ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ

 

Дългата кутия

 

Госпожа Е. К. от град В. разказва:

Бях учителка в село Б., околия в. Това беше през 1910 година. Сестра ми беше се преселила отвъд преди 2-3 месеца. Аз страдах от късогледство. Веднъж си загубих очилата. А без тях не можех. Т ми бяха много необходими. И затова много се безпокоях. Една нощ сънувам сестра си. Тя ми каза: „Защо се безпокоиш? Очилата ти са в дългата кутия!"

Като се събудих сутринта, погледнах портрета ù, понеже той беше до кревата. И като видях портрета, изведнъж се сетих за съня и си го повторих.

Но аз не помня да имам дълга кутия! Аз съм в чужда квартира като наемателка. Започнах да търся; чувам един звук откъм бюфета. Този звук прилича на бръмчене на жица. Като се приближавам към бюфета, звукът отслабва, а като се отдалечавам от него, звукът се усилва. Като дойда до противоположния край на стаята, звукът е най-силен. Този опит повторих три пъти.

По едно време отивам до бюфета и хващам долната му врата. Тя се отваря и виждам вътре дълга кутия и в нея очилата.

Предполагам, че майка ми е оставила очилата ми в тая дълга кутия, когато ми беше на гости. Тя е помислила, че бюфетът е на мое разположение и че дългата кутия е моя, а тя принадлежеше на хазяйката.

Намерената полица

 

Г-жа М. Ст. от София разказва:

Това беше през 1921. година в София. Изгубих полица за 52 хиляди лева. Тревожих се и цял ден я търсих и не можах да я намеря. Помня, къде бях я оставила и на това място търсих внимателно няколко пъти през деня и не я намерих. През нощта сънувам дядо си, който ми казва, като ме потупва по рамото: „Полицата е там, дето я беше оставила. Бъди сега спокойна. Стани и я намери".

Сутринта като станах, отидох при шкафа, отворих го, вдигнах един син лист и намерих под него полицата.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube