Неделчо

ЖИТНО ЗЪРНО

Посвещава се на Георги Радев

Ако не те хвърляха в жертва, житно зърно, не би ти дало плод. Заровено в земята, Божия сила те възраства, и ти ставаш житен клас.

Твоята смърт е жертва благодатна, защото ти от смърт минаваш в живот. Кое е туй, което свързва теб, невидимото житно зърно, заровено в земята, с класа, узрял на Божията нива? Не си ли ти сега и клас, стебло, и корен? И где си ти в тоя миг? Не си ли ти като едно от поточетата малки, слели се в голямата река, която оросява красивите долини? Не си ли ти едно и сто, не си ли ти безбройно, че щедро храниш човеците по цялата земя?

Другарю мой, не си ли ти златно житно зърно? Не сме ли ние житен клас? Живеем ние и движим се в Него. Той е, който ни събира, умножава, изважда и дели. От Него сме излезли, при Него връщаме се пак.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube