ВЪРХУ ЗАКОНА ЗА КРАСОТАТА И ХАРМОНИЯТА В ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

Вие сте виждали лица – това особено се наблюдава у млади хора – изпълнени с въодушевление, с възторг по нещо, по един идеал, по нещо видяно, по някакво вътрешно изживяване, как светят те. Те лъхат особена свежест и красота. Те дишат сякаш в атмосфера от друг свят. Погледът им е насочен в други светове, в които живее хармония и импулс към друг живот, пълен с неземна красота.

Вие сте виждали такива лица и у някои напреднали във възраст хора. Обзети от напредничави мисли и идеи, лицата на тия хора светят и дишат красота. Вие сте виждали образи на професори, уче¬ни, проповедници, учители на живота. Тяхната мисъл, освободена от посторонностите на всекидневието, диша в атмосфера на хубавото, доброто, на напредничавото, на съвършенството. в образите им е изпи¬сано това. И вие четете, долавяте хармонията, мира, красотата, които живеят в техните души. Те са израз на голямата вяра в своя идеал, на любовта към реализирането му, към постижение и успех, на надеждата, която изпълва всяко дело на ръцете им.

Вие сте виждали, когато скулптор вае своята статуя. Той е в екстаз. в началото тя е груб камък. После става блестящ образ, който действува непосредствено върху зрителя и му придава своето на¬строение. Въодушевлението на скулптора се е изляло върху тази статуя. Той е излял всичката красота на душата си в нея. Човечеството по¬знава велики скулпторни работи, издялани от ръцете на още по-велики майстори. Музеите по широкия свят са препълнени от подобни творби. Естествено, човек остава в захлас, когато види тези живи творби на големи художници. Спомням си, какво дълбоко впечатление произвежда Милоската Венера, за която в парижкия Лувър е определена отделна зала. С часове може човек да я наблюдава. Тя те завладява. Не можеш, просто, да си отидеш. Такава сила, такава хармония и чар се излъчват от тази жена – истинска жена без ръце (те са счупени и изчезнали през вековете).

В една друга зала на Лувъра виждате една миниатюра от една дивна скулптора на Бали. Тя изразява борбата на лъв с питон. Грандиозна енергия е изписана в образите и телата на двамата до¬стойни противници. Трепетът на борбата се предава по всеки зрител. Но най-силно впечатление оставя голямата хармония и верност на из¬ваяните тела и израза на движението, на вътрешното изживяване. Тази дивна скулптора краси един от красивите мостове на Сена в Париж. Ако паметта не ме мами, струва ми се, моста Сюли.

В музея Роден, който се намира недалеч от дома на инвалидите в Париж, е събрано и запазено почти всичко, което този голям ваятел е създал. Всекиму прави впечатление едно или друго. Измежду многото мен всякога ми е правила пророческо впечатление една големя мраморна, от едната страна грубо дялана композиция. Тя представя една изящно измоделирана мощна голяма ръка, обхванала в себе си две свити и прегърнати човешки тела. Впечатлението е голямо! Малък надпис в основата на полуизработения камък гласи: „La main de Dieu", – Ръката на Бога. Куп мисли нахлуват в човешката глава. Едно, обаче, остава дълбоко в съзнанието – човешкият живот е винаги в ръката на Бога. И пътят на човека требва да бъде винаги път Божи.

Като изнесох впечатлението си от няколкото бегло описани статуи, мисълта ми беше да изтъкна, какво силно въздействие оказва красиво изработеното нещо, в което е вложена цялата душа, цялото умение и всичкото знание на майстора. Както Венера от Милос, така и останалите работи, па и хиляди и хиляди други творби на изкуството са изработени по закони, съществуващи в природата. Художникът повече или по-малко копира природата. Той е възхитен от красотата на нейните творби. Той вижда тази красота с погледа на своето собствено умение и вътрешно изживяване и се стреми да я възсъздаде. Така още от стари времена художници и учени, дълбоко посветени в тайните науки, са се добрали до известни закономерности, които поддържат красотата и хармонията на творенията в Природата. Още от древни времена е установено така нареченото „Златно сечение" на хармонията и красотата.

Ето някои основи на „Златното сечение":

Древните скулптори са познавали тези закони и са се стремили да дадат, колкото се може по-голямо закономерно съвършенство на своите творби. При изучаване на златното сечение, често се излиза от статуята на Аполон от Белведере, който се счита за телесно въплъщение на идеала за красота у старите гърци. Тялото на Аполон се разделя първом на две части – горна, малка част (минор), от темето на главата до пъпа и долна, голяма част (мажор) – от пъпа до ходилата на краката. Числената разлика между голямата (мажорна) част и малката (минорна) част дава една величина, която е равна на разстоянието от пъпа до рамената. Разликата между малката (минорна) част (от пъпа до главата) и тази от пъпа до рамената – да я наречем А, дава една друга величина, да речем В, която представя – разстоянието между рамената и темето на главата. Долната, мажорна част – от пъпа до петите се разделя на две части А плюс една част В. Лицето – от горната част на челото до основата на брадичката (чоканчето), представя една величина, която се получава от разликата между величините А минус В. Тези стойности винаги могат да се преведат в числени стойности и да се приложат към всяко човешко тяло, към всеки организъм. За женското тяло, Златното сечение се прилага като дъгови стойности, тъй като кривата линия е преобладаваща в него.

Като се държи сметка за изнесените по-горе стойности за хармония и съвършенство на човешкото тяло, става ясно, че всяко отклонение от тези норми е израз на чисто психологично отклонение от съвършения тип. Това е отклонение и особено обособяване на характера, на темперамента на човека. в туй отношение могат да се явят извънредно много характерологични особености, които не могат да бъдат обхванати тук. В действителност, характеологичната наука не е едно знание отнасящо се само до съвършения тип човек. По-скоро тя е една наука за физическите и психическите отклонения от съвършения, хармонично развития тип.

В своя автопортрет, големият германски художник Албрехт Дюрер е приложил твърде много математичните основи на златното сечение, по отношение на лицето. Нему са били твърде добре известни старите мерки за хармонично развитото лице, респективно глава. Според тях хармонично развитият образ има равномерно развити трите части на лицето. Те са: горната част – челото, от горната част на челния четириъгълник до основата на носа; средна част – самият нос, от основата му до горната част на горната устна; долна част – общо казано брадата – от долната част на носа, до долната част на брадичката (чоканчето).

Освен тази закономерност на хармоничното лице, Дюрер е оставил редица конструкции и примери особено върху хармоничните пропорции на човешкото тяло. Ето неговите мерки: Ако цялата дължина на тялото означим с едно число, да речем Д (дължина), тогава горната част на тялото, трябва да има половината дължина, (това не е съвсем точно!), главата – една осма от дължината, лицето, а също и дължината на дланите – една десета от общата дължина и пр.

Върху основните мерки на хармонията, красотата и съвършен¬ството на човешкото тяло са оставени твърде много мерки от разни хора през разни векове. Законите на златното сечение са посочвани многократно не само върху човешкото тяло, но и навсякъде където човек интуитивно долавя хармония и красота в природата – в рас¬тителното, животинското, минералното царства, в строителните ра¬боти, дело на човека. Посочване на примери из тези области е нещо твърде далеко от същината на тези редове. Необходимо е, обаче, да се изнесат едни други мерки върху законите на златното сечение, как¬вито се срещат в окултно-характерологичната литература, изнесени от хора, за които хармонията на тялото и красотата са тясно свързани с хармонията и красотата на душевния живот, на душевната същност на човека.

Големият физиогном Д-р Карл Карус, който се счита за един от големите творци в тази наука, е изнесъл в своята капитална книга „Символика на човешкия образ" една първична мярка, която взе за основа при съжденията за човешкото тяло. Тя се състои в една трета от дължината на гръбначния стълб, следователно – една трета от 24-тях гръбначни прешлени образуващи свободния гръбначен стълб. Тази основна органична мярка съответствува на черепната дължина от основата на носа до тила на главата. Тя съот¬ветствува и на височината на черепа от темето до основата на гор¬ната челюст. Като се приложи тази единична мярка върху цялото тяло установява се, че плешките завземат две такива мерки, ръката (от пръстите до китката) една, цялата ръка – от китката до ра¬мото – 3 единици мерки. От пъпа до средата на ключичната кост – 2 мерки, от ширината на таза до коленото – две и половина мерки, от коленото до глезена – две мерки и пр. и пр. Общата височина на едно нормално тяло съдържа девет и половина дължини на ръката, следователно основни мерки.

Като се изнасят тия основни данни, тази органическа единица мярка, трябва да се има предвид, че Карус се е добрал до един закон, който е приложен от природата в образуването на човеш¬кото тяло. И в това отношение той е един от големите трасировачи във физиогномичната респ. характерологичната наука. Какво грамадно значение има установената от него телесна единица мярка е излишно да се доказва. Само когато човек изучава човешкото тяло, за да изучи душевните му предразположения, само тогава може да разбере значе¬нието на това откритие.

Напълно красиво допълнение към изнесените данни за основни единици мерки за хармония и красота в човешкото тяло, представят няколко данни, които могат да се срещат из беседите на Учителя. Измежду тях интересни са следните зависими помежду си мерки. За единица мярка служи обиколката на китката. Тогава шията има две мерки, а обиколката на кръстната област 4 мерки. Тази мярка може да се приложи по-нататък и да се установят точните числени данни на човешкото тяло за всека негова част досежно един хармонично, правилно развит човек.

Изнасяйки тези последни мерки, така както се намират те у изследователите характеролози, става ясно, че те дават една много по-точна основа или по-право уточняват до големи размери данните на златното сечение. При такава научна постановка, измервателните ра¬боти и изводите добиват по точен израз.

Всичките посочени мерки, засягащи златното сечение, имат от¬ношение към едно повече или по-малко хармонично развито тяло, по-близко до идеала на природата или до отклоненията от този идеал. Познанието и приложението на тези мерки са живо огледало на чо¬вешкото развитие – духовно и телесно.

Има една друга мярка, която мери човека по неговия вътрешен живот, по неговия вътрешен идеалистичен динамизъм. Такива хора може не всякога да попаднат в хармонично отношение със златното сечение. Но те живеят в хармонично вътрешно равновесие и динамика между ума, сърцето и волята. Те живеят в душевна хармония и динамика. Те светят. Защото свети и е красива душата им. Те са способни на големи дела, които преобразяват света и човека. С своя дълбок вътрешен живот те изменят с време формите на физическото тяло. Често с дисхармонични физически форми, те имат дивно хармоничен и импулсивен душевен живот. От такива лъчи най-голяма красота и хармония. Защото те са работници за пресъздаване на живота и формите му. Защото те са кроячи на новите форми, в които ще се влее истинският живот на духа.

Е.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube