Д-р М. Константинов

БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО

Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее".

Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.

Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот.

То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало.

Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание.

Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни.

Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен.

Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно.

Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция.

Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове

Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва.

Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.

Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията.

Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила.

Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube