ТОЙ Е!

(По мисли от Учителя)

Пред теб е един хубав плод. На какво се дължи съществуването на този плод? Ако си запознат със съвременната наука, ще кажеш, че той е резултат от действието на редица физико-химични сили, които са влизали в сложни взаимодействия, че в него е натрупано известно количество слънчева енергия, че той съдържа тия или ония витамини и пр. и пр. Всичко това е може би така, но кой седи зад всички тия физико-химични сили, зад тия процеси, зад този извор на живот - слънцето? Съвременните хора обикновено не си задават този въпрос. И наистина, за да се получи отговор на този въпрос, в човека трябва да се пробудят други, по-дълбоки, по-фини сили и способности, трева да се отвори в съзнанието му един друг поглед, да се развие едно друго виждане на свята.

До тогава той ще стои пред красивата изложба от живи картини, каквато представя физическия свет, без да съзнава, че зад тази изложба стоят велики художници.

Хората знаят, че зад картините на един живописец се крие сам той. Tе знаят, че разните линии и багри не са се сложили върху мъртвото платно от само себе си, че посредством тях художникът е изразил известни свои възприятия, представи, идеи. Но като е реч за някой плод, който е едно истинско, живо художествено произведение, защото носи в себе си храна, живот, те не могат да допуснат, че той е дело на едно разумно същество, на един гениален художник, способен да създава творби, които са пълни с живот.

А истината е, че зад този плод седи едно разумно същество. Зад това същество седи Любовта, зад Любовта седи Божият Дух, зад Божия Дух седи Той, Великият, на който не може да се даде никакво име. Той е Онзи, Единственият, който винаги ни е обичал, обича ни и ще ни обича. Той е, който ни изпраща Любовта си чрез всичко, което ни заобикаля.

Ето защо, срещнеш ли човек, който те обича, ще си кажеш "Той е!" Срещнеш ли човек, който е готов да ти направи някаква услуга, ще си кажеш: "Той е!"

Има мигове, в които с особена сила прозвучават в съзнанието на човека тия две думи: "Той е"! Един хубав пример за това представя следната опитност, която е имал един верующ. "Вървях в духовния път, разказва той, но се обезверих. Изпаднах в мрачно състояние. Един ден излязох да се разходя по полето, да се поразтуша. Скитах се дълго. Не бях ял почти цяло денонощие. По едно време видях една голяма хубава круша. Приближавам се при нея с надежда да намеря някой и друг плод, но какво беше разочарованието ми, когато видях, че тя е обрана. "Пак не ми върви", си казах аз огорчен и легнах под крушата да си почина. По едно време духна вятър. Клоните на крушата се разлюляха и за моя изненада от нея паднаха няколко хубави узрели круши. Зарадвах се и тутакси ми мина през ума: "Той е!". Изядох тези круши и, може би, това беше най-сладкият обяд, който съм имал през живота си. Върнах се в къщи възроден, а в душата ми звучеха думите: "Той е!"

Той е, който кара слънцето да грее.

Той е, който кара хората да ни обичат.

Той е, който кара изворите да текат, вятърът да вее, плодовете да зреят.

Той е, който ни дава всичко хубаво в живота.

Когато ти дойде някоя светла мисъл, Той е! Когато у тебе затрепти някое хубаво чувство, Той е! Когато имаш хубава храна, и в нея е Той.

Той е, който ни дава храната.

В всичко, което ни дава живот, Той е!

* * *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube