СФЕРА НА ЛУНАТА

Ония, които се занимават с трудните въпроси на окултната космогония, почти единодушно признават, че Луната е едно от най-тайнствените небесни тела. Не само защото материалът, с който разполагат - многобройни митове за Луната, произхождащи от разни народи, откъслеци от езотерични книги и писания, засенчени от един често пъти тъмен символизъм, оскъдните вести на астрологичната традиция - е труден за разчитане. А и защото онези, които са оставили някакви устни или писмени предания за Луната, съзнателно са премълчали и забулили много неща, като са сгъстили по такъв начин още повече тайната около това тъй дълбоко и неразривно свързано със земята небесно тяло, което днес се върти около нея като неин спътник.

Физиогномистите-типолози, от своя страна, се оплакват, че лунният тип - а той е специфично женски, макар да има и мъже, които попадат под него - е с такава подвижна, капризна и загадъчна психика, че е мъчно да се следят и отгадават нейните непрестанни флуктуации.

А какво да кажат астрономите? Те имат, може би, най-голямо право да се оплакват от това капризно, крайно променливо небесно тяло. Защото астрономичната теория на Луната е била от край време най-трудната задача за астрономията. И днес, въпреки километричните формули за определяне елементите на Луната, съдържащи стотици членове, определянето на точни лунни координати, особено за по-значителен период от време, си остава само мечта. Таблиците за Луната, които астрономите съставят след толкова уморителни изчисления, след няколко десетки години стават вече негодни за точно определяне на нейните координати, защото между изчислените и наблюдавани нейни положения се явяват значителни разлики. Луната с бързо променливите елементи на своята орбита около земята: перигей, възли, наклон на площта на въртенето ù относно еклиптиката, ексцентрицитетът на лунния диск и пр. и пр. непрестанно изменя на астрономите, които се мъчат да фиксират движенията ù в точни числа! Въртейки се около земята по своята тъй променлива орбита, луната описва около еклиптиката, сир. орбитата на земята около слънцето, същинска змия. Това са приблизително 13 пълни вълни, които отговарят на около тринадесетте синодични обиколки на Луната около земята в течение на една година.

Може би, не ще е безинтересно да приведа тук някои изчисления във връзка с циклите на Луната и Сатурн, които съм правил по друг повод - изчисления, които разкриват ония тънки връзки, що съществуват между спътника на земята и стария бог на времето и съдбата - тайнствения Хронос.

Известно е, че има няколко лунни месеци, сир. обиколки на Луната около земята: звезден (сидеричен) месец, който трае 27 д. 7 ч. 43 м. 11·55 с., тропичен (от едно преминаване през пролетната равноденствена точка до следно преминаване) с дължина 27 д. 7 ч. 43 м. 4·78 с., синодичен (от новолуние до новолуние) с дължина 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с., аномалистичен (от перигей до перигей), който трае 27 д. 13 ч. 18 м. 33·1 с. и драконичен (от възел до възел), който трае 27 д. 5 ч. 5 м. 36 с. Нарочно приведох числата, които дават тяхната продължителност, за да се види, че тя е различна за различните лунни обиколки. Ала оня лунен цикъл, който в случая ни интересува, е така наречения синодичен месец. Той е резултат, както е известно, от комбинираните движения на Луната около земята и на последната около слънцето. Той е, по тази тъкмо причина, и най-дълъг - 29 д. 12 ч. 44 м. 2·68 с. от едно новолуние до следно новолуние протичат тъкмо толкова дни и те представят, както е знайно, продължителността на оня лунен месец, който лежи в основата на лунния календар.

Без да се впущам в подробностите на разните изчисления, които са свързани с този или другите месечни цикли на луната, ще пристъпя направо към ония резултати, които ни дават пресмятанията, засягащи синодичния лунен месец и звездната обиколка на Сатурн около Слънцето. Знайно е, че последната брои 29 год. 166·95 дни, т.е. 29·46 год.

Оказва се, именно, че в течение на едно пълно звездно завъртане на Сатурн около Слънцето, т.е. на 29·46 год. Луната прави 365·3 синодични обиколки. А 365·3 ни дава с приближаване до няколко стотни броя на дните, които се съдържат в една земна година. От горното е ясно, че една синодична обиколка на Луната, сир. един синодичен месец, разгледан циклически по отношение годината на Сатурн ( = 29·46 земни години) представя същото, каквото представя един ден по отношение на земната година. С други думи, един синодичен лунен месец представя един ден от „Сатурновата година". Триста шестдесет и пет синодични месеца, които се съдържат в Сатурновата „година" са неговите 365 „дни". Разбира се, тия отношения трябва да се разбират циклически - по закона на аналогичните или съответствуващи цикли. Нека дадем сега една по-точна формулировка изразяваща горните съотношения:

Звездната обиколка на земята около слънцето се отнася към денонощното завъртване на земята около нейната ос така, както се отнася звездната обиколка на Сатурн около слънцето към синодичната обиколка на Луната около земята.

Ако означим зв. об. на земята с Тз, зв. об. на Сатурн с Тс, едно земно денонощие с д, а един синодичен месец със сМ, ще имаме формулата:

Тз/д = Тс /сМ

Изразено в цифри, това отношение е приблизително равно на 365.

За ония, които са запознати с астрологията, това съотношение между един типичен лунен цикъл и сатурновия звезден цикъл, само още веднъж подчертава познатата интимна връзка, що съществува между Луната и Сатурн. Не само защото тя се подсказва от очевидното съвпадение на числата 29·5 (син. мес.) и 29·46 (зв. об. на Сатурн) - съвпадение, чиито последици изпъкват с особена сила, при изчисляване на така наречените „прогресии" в хороскопа. Защото за всеки, който се занимава с астрология, става тогава ясно, че един какъв да е аспект между Луната и Сатурн в радикалния хороскоп, да речем един тригон, или една квадратура, продължава да съществува и при движение на тия два астрологични фактора - „прогресивно" на Луната и сидерично на Сатурн - тъкмо затова защото то става в еднакви по време цикли.

Разбира се, приведената по-горе формула ни навежда на по-други изводи из областта на езотеричната астрология, на което ние за сега няма да се спираме. Приведохме я, обаче, за да подчертаем още веднъж връзката между Луната и Сатурн, която ни е дадена в геометричната формула на зодиака. В зодиака, както е знайно, Луната, която „владее" в знака Рак, е полярно спрегната със Сатурн, владеещ в знака Козирог. Тия две „планети", тия две течения в аурата на земята, се явяват полярни и допълнителни.

Луна-Сатурн, това е човешката личност, ограничена от своята съдба. Луната - това е психичната енергия на човешката личност, която енергия се проявява в превратностите на ежедневния живот по силовите линии на съдбата, определени от Сатурн. Луната и Сатурн - това е типичното ядро на съдбата в живота на човека. В това ядро се крие цялата наследственост на човека, резултат на неговото минало, неговата „карма". Ако се изразим с езика на индуската езотерична философия, популяризиран от теософията, ще кажем, че Луната - това е превъплъщаващата се „личност" с нейната карма.

Споменах по-горе, че Луната в движението си около земята се вие около еклиптиката като същинска змия. Това е едно вълнообразно движение с около 13 цели вълни. „Хълмовете" на тия вълни (при пълнолуние) са разположени към „външните планети", сир. към ония планети, чиито орбити включват орбитата на земята - Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. А „долините" на тия вълни (при новолуние) гледат към „вътрешните" по отношение на земята планети: Венера, Меркурий. Това обстоятелство ясно показва онази роля, която винаги се е приписвала на Луната по отношение на земята - да бъде един вид събирателна леща на влиянията, както на „външните", така и на „вътрешните" планети, които влияния да предава и разпределя на земята по законите на периодицитета. И наистина, като се проследи движението на Луната в зодиака в течение на един месец, ще се види, че тя идва в досег с всички планети от слънчевата система - идва в „съвпад" с тях, отделя се след туй, като образува всички видове „аспекти". Луната през време на месечната си обиколка около земята, като че ли възприема и отпечатва цялата подвижна геоцентрична схема на планетните положения, проектирани в зодиака. Трябва, обаче, да споменем, че Луната не само предава на земята планетните енергии, а и извлича, изсмуква от нея периодически известни енергии, които са изгубили своя творчески ритъм. Луната е, която постоянно „очиства" земята от натрупаните в нея нечистотии. Само това е достатъчно, за да се види каква огромна роля играе тя в биопсихичния живот на земята, като жив организъм.

Не само астрологичната традиция, а и множество съвременни научни наблюдения показват, че Луната е дълбоко свързана с цялата органическа природа в нейните основни биологични функции. Всички вегетативни процеси в органическия свят, размножаването, растенето, с неговите периоди на подем и упадък, с неговите фази на градеж и рушение, на разцвет и гниене са все процеси, които спадат към сферата на Луната, в която царува закона на периодичността.

Психологически Луната е свързана с възприятията и представите, с паметта и фантазията. Лунната сфера в човека носи не само паметта на настоящето, на настоящия човек като „възприемащо и представящо съзнание", а и паметта на миналото, както индивидуална така и колективна. Ето защо, Луната е така дълбоко свързана с онова, което в съвременната психология се нарича „несъзнателно" или „подсъзнание". В психичната сфера на Луната се съхраняват всички образи на миналото, целия родов и расов атавизъм на индивида. Това се потвърждава и от изследванията на съвременните астролози, които работят по методите на научната статистика. в своите статистични изследвания върху астралната наследственост видният френски астролог Пол Фламбар идва до заключението, че Луната, покрай хоризонта (асцендент-десцедент), представя главен фактор на наследствеността.

Аналогично разгледана, по закона на съответствията, Луната представя жената-майка, съпругата привързана към бащата на нейните деца и към домашното огнище. Като такава, тя е хранителка на традицията, на родовия и расов опит. В образа на древната Пития - жрица в прорицалището на Аполон в Делфи, ние имаме женската, пасивна, „нощна" страна на астралната светлина, чието положително, светло, „дневно" течение представя Аполон. Тя представя онази материя, която отпечатва послушно всички образи на пластичната фантазия - лична или колективна; тя носи всички клишета на миналите, настоящи, както и на ония бъдещи събития, които ще станат в даден период от време, определен от „Сатурн". Ето защо и Питията, един типичен медиум, каквито са и спиритичните медиуми, носещи силно отпечатъка на лунната „сигнатура", е била внятен за хората глас на рода, на прадедите, които се грижат за своите потомци, глас на предците на племето или расата. И нейните прорицания са били често изричани в несвързани думи, в смътни символи, по-смътни и по-несвързани по някой път от сънищата. Защото и сънищата или сънуването изобщо, така дълбоко свързани със символичната функция на подсъзнанието, спадат все към сферата на Луната.

В астрологията Луната представя, пак по закона на съответствията, народа, широките маси, чиято психика - лунна по естество, е предмет на днешната психология на масите.

Луната цари навред, където преобладава пасивното, възприемащото, отразяващото; навред, където чисто вегетативното изпъква с особена сила. Народи и племена, които живеят, трудят се, размножават се, ядат, пият, без да се стремят към нещо по-високо, живеят по „лунному". Те живеят със създаденото от деди и прадеди, със старите вярвания и предания, със старите нрави и обичаи. Често, по силата на известни политически и културни влияния, те възприемат по подражание и отразяват чужди разбирания, политически и социални идеологии, технически постижения и пр. Те възприемат, с една реч, всичко онова, което изисква не творческо напрежение и усилия, а просто подражание. Така се разпространяват по „лунния" ефир на масовата душа всички политико-обществени идеи, всички моди, не само по отношение на външното облекло, а и на вътрешното „облекло", т.е. възприемането и „обличането" с ония общо разпространени идеи, възгледи, обноски, които придават съвременен, модерен облик на човека, какъвто е, да речем, обликът на съвременния спортист.

Това показва пасивната същина на Луната, която отпечатва всички влияния, идещи отвън. За това загатнахме и когато говорихме за змиевидната орбита на Луната, която се издава ту към „външните", ту към „вътрешните" планети. Луната изобщо попада под силното влияние на другите планети. Под влияние на Марс, Юпитер, Сатурн и пр. тя бива „нагласена" и „тонирана" марсовски, юпитеровски, сатурновски. Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, войнолюбиво. Те лесно се подават на хипнозата на така наречените „силни личности", които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагащи се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитер. Тогава народната „психея", лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептун в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „луна" в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкоплясканията, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите.

В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети" върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа.

Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем, или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети", „зодиакални знаци", „аспекти", и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта" или,„хороскоп".

На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията.

Аз няма да се спирам върху „светлите" и „тъмни" влияния на Луната, символизирани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполон, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица", към която черномагьосниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето" от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил.

„У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало. Черепът е средно интелектуален. Веждите са си естествено дъговидни, без да има нужда да се намръщва челото, за да станат такива - нещо което показва, че у лунните типове, учудването не е само временно положение, а морфологична особеност. Окото също изглежда учудено, както веждата. То е голямо, кротко, мечтателно, добро. У низшите лунни типове, то е глупашко.

Носът е обикновено разширен на края и вирнат. Той прилича на венериния, ала е по-широк. Устата също прилича на венерината, но не е така красива: тя е голяма. джунеста, добре очертана като венерината. Тя не е освободена от плътски апетити, но ги прави някак „по-мозъчни" - прекарва ги през ума. Брадата е обла, тлъста, мека - ней ù липсва енергия.

Лунните типове са, преди всичко, хора на въображението - имагинативни натури. Те са кротки, тихи, мечтателни, боязливи и обичат спокойствието. Те са общителни, любезни към другите, весели и приличат на деца.

Лунните типове не са създадени за люти борби в живота - те са съзерцателни натури. Тях ги бива за чиновници и като такива те са приятни, послушни, честни, добросъвестни. Те добре изпълняват, но лошо управляват, защото им липсва решителност.

Жената-луна е очарователна. Тя сладко се усмихва, старае се да ви се понрави, макар че си остава все свенлива и сдържана. Погледът й е пълен с поезия. Той разказва ония приказни блянове, с които е пълна душата ù. Боязлива, суеверна често пъти, тя обича да се притиска до мъжа, когото чувствува силен. Винаги религиозна, тя чувства Бога в природата, вълнува се от хубавата музика, от хубавите картини, от хубавите момци. Тя има силни предчувствия, силна интуиция и усет за хармонията. „Доста студена по чувства, тя е сластна във въображението си". (Льодо).

Психически, тя се твърде различава от венерианката, на която прилича понякога и с която един новак във физиогномиката може лесно да я смеси.

Зле белязаните лунни типове са лъжливи, лениви, глупави, клюкари, хитри. Лошите жени от тоя тип са лицемерки, те лъжат мъжете си, дори кога ги обичат. Невинността им е престорена: животът им е лошо играна комедия.

Чистите лунни типове имат чисто лимфатичен темперамент. Кожата им, която е много бяла, страда от допира със слънчевата светлина. Затова се подслоняват под чадъри. Кожата им се зачервява от слънцето, наместо да помургавее. Те не могат да използуват тъй добре облагите на слънцелечението, като марсовите, слънчеви, меркуриеви и земни типове. Твърди домоседи по натура, те се оставят да затлъстеят и да се артритизират. Страдат от разширение на стомаха. Сутрин езикът им е бял и кога станат от сън, чувствуват се все още морни. Имат лениво храносмилане и едър чер дроб. На младини са разположени към болести от токсичен характер и към болести на жлезите Трябва да се стимулира храносмилането на лимфатиците (чрез масажиране на атонния им стомах, ленивия им черен дроб и слабините), да се карат да правят гимнастики и да се открие средство да се отърсят от вродената си инертност. Трябва най-сетне да се подложат на един здрав хранителен режим. Един добре лекуван лунен тип, добре подпомогнат, се делимфатизира и еволюира към сангвиничния темперамент. Ако освен това пожелае да се култивира психически, той може да стане по-енергичен и по-способен да превъзмогва мъчнотиите в живота. Напътвайте винаги скъпите вам люде от лунния тип към методите на здравословния живот и плодотворната дейност".

Г.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube