Д. Антонова

НИШКИ

Вий, нишки, от Него до мене прострени,

вий, златни, копринени нишки,

недейте се губи, недейте се къса,

о, златни копринени нишки!


Основа красива на тъкан вълшебна,

където душата е бдяла,

от много години, където тъче се

одежда красива и бяла.


Под моите пръсти потрепвате вие

и пеете под моите длани,

в безмълвната мъка, безмълвното бдение,

о, нишки, от слънце облени!


– Аз искам да видя одеждата бяла,

- говори и пее душата,

– аз искам да видя, как там ще прелива

с безсмъртните багри дъгата.


Аз искам, говори и пее душата.

И пръстите странно смълчани,

отново докосват вълшебните нишки

от мене до Него простряни!


МОЛИТВА

Ти песен си, мелодия красива

на моята душа.

Ти гост си мой, безмълвен и сърдечен,

споходил ме в скръбта.


Ти огън си, в домът ми тих запален,

и литнала искра.

Дъга си ти, възсейнала в небето,

изгряла след дъжда.


Молитва, тих възторг, молитва, радост моя,

от кой неземен мир дойде?

Към кой неземен мир ме водиш,

на ангелски криле?


Молитва, тих копнеж, молитва, моя песен,

О, шепот чист, отронена сълза,

кажи ми ти, когато в скръб възлезе

пред Бога там, какво ти Той каза?


Молитва, шепот тих, отронен звук и песен,

потрепнали криле на гълъб устремен,

молитва, тишина след мълния и буря,

разсъмване след нощ, молитва, светъл ден!

I

Молитва, цъфнал цвят, ухание неземно,

понесено към светлото небе,

мелодия на душата благодарна,

мелодия из чистото сърце!


* * *

Ден след ден тъкат лъчите

Златната одежда скъпа,

Ден след ден трепти в гърдите

благодарност светла, топла.


Класовете се заглеждат

В чиста хлебородна пазва

На кърмилницата - майка,

А зрънцата се нареждат

Като в малки златни чашки.


В тях наливат нов живот -

Слънчеви лъчи на капки.

Скоро сърпове ще блеснат

В силни ръце на жетварки.


Ще се залюлее волно

Песен в слънчеви простори,

Гдето в нежни трели сутрин

Чучулигата се моли -

Мир и обич по земята!

*

Маргарити нежни с метличини сини

И кърваво-ален разцъфнал се мак,

Изплитат през юни край ниви класили

Най-дивния полски венец!


И всяко листенце и всеки цветец

Накичени сутрин с бисер - роса,

Елате и вижте след изгрева слънчев

Най-чудни, красиви брилянти в света!


Елате и чуйте най-нежната песен

От златната арфа, що буди живот,

Красива и вечна, разляна в безкрая

Трепти тази песен - любов!

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube