Д-р Ел. P. Коен

РЕГЕНЕРАЦИЯ – ПРОЦЕС НА ПРЕОБРАЖЕНИЕ В ЖИВОТА

Това е един дълбок обновителен процес в органическия живот. Ала той съществува навсякъде в целокупния живот. Трябва да излезем из тесните рамки на био-зоологическото понятие, за да видим, как процесът за възстановяване, обновяване на цялото - за регенерацията - работи в целокупния живот на природата, в цялостната проява на човешкия живот, в човешкия организъм - макар и не тъй ясно изразено, както в нисшите животни - в човешките чувства, в неговите мисли. Този дивен процес - пряк израз на вечността на живота работи еднакво добре и в социалния живот. Той работи мимо волята и съзнанието на хората. Затова светът се подържа, затова той може да върви напред през вековете.

Ала що е регенерация? Ето значението на това понятие в зоологията, в биологичното знание. - Регенерацията е процес на възстановяване на загубена част в организма. Като класически примери се сочат хидрата, дъждовният червей, тритонът. Ако разрежем един полип от хидрата - това са. една група от мешестите животни - ще видим, че всяка отделна част от полипа ще възстанови загубената част. Задната, прикрепена част ще възстанови предната част, да я наречем главата и пипалата, а тази част с пипалата ще възстанови задната, прикрепена част. Интересен, пълен с вълшебство жизнен процес! В него се случват понякога и други чудеса, когато вместо загубената част у хидрата, се възстановява подобна на останалата. Тогава се получава едно животно с двустранна, полярна симетрия. И животното продължава да си живее нормално.

Един дъждовен червей, нарязва се на късове. Всяка отделна част възстановява загубената. Получава се отново цял червей от всеки отрязан къс. На тритона, изважда се едното око. Загубеното око се възстановява целеничко. Ала ние всички като деца сме наблюдавали твърде интересно явление с гущери - тези жалки наследници на гигантите гущери - бронтозаври, динозаври и пр. и пр., които са. достигали до 30-40 м. дължина през мезозойската (средна) ера от историята на земята. Хващали сме гущери за опашката или сме ги притискали с камък. И те изведнъж се изхлузват из ръцете ни. Между пръстите ни или под камъка остане да шава дълго част от опашката. Какво дълбоко жизнено чувство кара гущера да остави част от опашката си! Това не му пречи да си живeе след това пак нормално. Все при нашите игри и разходки из природата сме наблюдавали, как на гущери със скъсани опашки са се подали, от мястото на скъсването, нови опашки. Те заместват с време загубените.

Познато е това явление като много типично у морските бодлокожи - една морска звезда загубва една своя част; както звездата възстановява загубената част, така и отделната част възстановява цялата звезда. У всички низши животни този процес на регенерация е запазен в големи размери. У висшите животни - у насекомите, птиците и млекопитаещите - регенерацията се проявява много по-ограничено. Тя е запазена предимно в зародишното състояние на животните.

Изнесените всеизвестни случаи на регенерация се считат като случаи в тесен смисъл на думата. Процесът в по-широк смисъл обхваща всякаква възобновителна проява в живите организми. Ала нашата мисъл не е да се спираме подробно върху тези жизнени прояви в организмовата природа. Те обхващат и растителното, можем да кажем и минералното царство. Важното за нас е да схванем процеса, причините, които го предизвикват. Тогава ще видим и схванем целия процес, който става в нашия душевен живот, който става и в обществения живот. Бихме могли да кажем, в този ход на мисли, че много вътрешни недъзи биха изчезнали в личния ни живот. Бихме могли да кажем че много обществени недъзи биха също изчезнали от лицето на земята.

Човек, човечеството страда най-вече от това, че много малко познава туй, което става в самия него, в недрата на обществения живот. Неведението е страшно нещо! Няма по-голям ад от тъмнината. Тя е майка на всички нещастия.

Малко нещо може да се каже днес върху самата същина на регенерационния процес. Има едно схващане, което твърди, че това се дължи на нуждата дадено животно да се приспособи към околната среда и условия. Да речем, че даден орган у животното е силно развит - опашка, крайници и пр. Те пречат за свободното движение, за себезащита и пр. Животното със загубването на този орган придобива нови жизнени способности. Възобновяването на загубения орган се явява като естествено следствие на жизнените отправления. Важно е организмът да си улесни пътя на приспособяването. Регенеративната способност после ще възстанови загубеното. Колкото и правдоподобно да изглежда това обяснение на регенерационния процес, все пак има нещо съществено, което липсва. След обстойни изучвания на възобновителния процес у живите твари, дойде се до едно много по-дълбоко схващане, което засяга самата същина. Днес се счита, че регенерацията е една първична особеност, качество на живата материя, че всеки жив организъм притежава своя първичен "организатор" на жизнените отправления, на еволюцията на организма. Това схващане вече ни навежда на мисълта. че живата материя крие в себе си нещо вечно. Тя може да се претворява, да се преобразява, ала тя крие в себе си семето на живота, който е вечен, който никога не загасва, който тика всичко напред.

Разбирайки същината на възобновителния процес у живите организми, схващайки, че той е една проява на вечния живот в живите същества. нам ни става ясно, че този процес има голямо приложение в личния живот на самия човек, а така също и в обществения живот.

В своя личен живот човек живее винаги под угрозата на смъртта. Тази мисъл, вродена или посадена у човека от детинството му, създава в него страха, борбите със самия себе си. Тези борби със самия себе са винаги фатални, те разрушават самия човек, те го правят безволен, а живота безсмислен. Мисълта за смъртта създава страха, а страхът - всички условности на живота. Всички съвременни форми, които облагодетелствуват личния живот, са все рожба на страха пред смъртта, която човек не разбира. Под страх от смъртта човек трупа богатства, гледа да се осигури, гледа да изкористи другия, своя ближен, своя подобен. Човек е готов да продаде мило и свято, за да осигури себе си. Разбира се, сигурността в живота никога не идва. Тя е най-относителното нещо. Ала в този стремеж към лично осигуряване човек създава оправдателни философски системи, създава порядки, с които дири да защити себе си, домогванията си, натрупаното за себе си. Така човек опорочава своя ум, своите мисли, своите благородни чувства, своите светли импулси, красиви постъпки. Погледнете трезво на живота и вие ще видите навсякъде, че всеки тегли към себе си, всеки прави всичко да мине от другия. От тук се ражда лъжата, кражбата, измамата.

Ето с какво трябва да скъса човек в себе си. Не да се откаже от своите първични нужди. И да иска, това не може да направи. Но да изхвърли от себе си всяка мисъл, всяко чувство, които засягат благото на другите. Това е освобождение от нещо натрупано през вековете, което разрушава личния и обществен живот. След тази лична операция върху мислите, чувствата, волята, тогава ще се яви регенерационният процес. Човек ще се подмлади и обнови. На своя брат ще гледа като своя собствена част, неговото благо като свое собствено. Всяка мисъл, която намери своя прав път, всяко чувство, което съдържа жизнената влага в себе си, всяко дело, което създава красота в живота, ето регенерационният процес в самия човек. Живата връзка с първичното в живота, ето обновителния процес в живота на личността - на неговата мисъл, на чувствата му, на волята му.

Пътят на регенерацията в личния живот е дълъг, но приятен. Той е път на вътрешно творчество и радост. В биологичен смисъл, той е път на присаждане, на трансплантация. Върху дивото или подивялото може да се присади новото, благородното. И ще получи човек благороден плод - възвишени светли мисли, пълни с творческа сила, благородни чувства, пропити от жизнена влага и дела, които обновяват живота, които служат за пример, които запалват с вечен огън, които възкресяват от смъртта.

Има и още един начин за обновяването на човека. Той седи в сублимацията. Той е обратният процес на присаждането, на трансплантацията. В него ние виждаме пътя на извисяване на мислите, на облагородяване на чувствата и волята, като израз на един странен, невидим, неузнаваем, вътрешен и външен фактор в живота. Нашата груба любов става любов към ближния, любов към човечеството, към Бога. Кое създава това? Външните причини тук не играят важна роля. Има вътрешни душевни сили, които преобразяват човека. За тях трябват необходими моменти за да се проявят. Те идват при мигове на озарение в човешкия живот. В тия мигове мислите, чувствата, волята на човека регенерират, проявяват своята първоначална същност. Умът и сърцето познават тоя път.

Те знаят, как да обновят мислите, чувствата, волята. Ние си спомняме великия зов на Учителя - оставете умовете и сърцата си свободни. Те ще намерят начин, как да извисят мислите, как да облагородят чувствата, волята! Оставете ги спокойни да вършат своята работа. Тогава ще се оправи светът, животът. Тогава животът ще приеме своя първичен, съвършен вид.

Процесът на регенерацията като универсален закон в живота играе голяма роля в развитието на обществата, на цялото човечество. Ние го виждаме да се проявява в процеса на заместването, на попълването на хубавото, на доброто. Един човек, една личност е фактор за създаването на много блага на земята. Изчезне тя от сцената на живота. Може би привидно, привременно да се почувствува загубата на тази личност. Ала животът е разумен в своята основа. В него работи неуморно, непрестанно този велик закон на регенерацията. Животът скоро възстановява всички загубени, изчезнали блага. Заедно с тях и причината за тяхното създаване. Хората се тревожат за нещата повече, отколкото трябва. То е затова, защото мислят, че загубеното не може да се възстанови. Наистина, трудно в живота на хората се възстановява нещо загубено в съвсем същия вид, но нищо не остава без да се възобнови. Ако човек би разбирал този велик разумен закон за обновлението, той би намерил пътя, как да запази благата на живота или да ги възобнови, когато му липсват те.

Природата, която създава всичко разумно, познава добре закона за регенерацията. Когато тя иска да възобнови нещо, тя го оставя на спокойствие. След време ние виждаме всичко поправено, възстановено в прежната красота. Ураган опустошава някоя гора. След време от тази опустошена гора изниква нова, също така красива и благодатна. Или река се разлее извън коритото си, обърне полетата и ораните земи на угари, пълни с камънак и тръни. Ала природата използува всичко това за тор, и с време пред очите ни изпъкват свежи, обновени полета, готови да дадат наново своето благословение. Животът върши разумно, неуморно своята творческа работа, ала човек не може да се ползува майсторски от този дълбок регенерационен процес. В живота на хората, на народите, на човечеството стават толкова много разрушения и ако се остави всичко спокойно на силите си, би се възрастило и възобновило в своя прежен вид. Ала ние хората сме свикнали да поддържаме с жар разрушенията, унищоженията. И ако светът все още съществува, то е за туй, защото регенеративната способност на живота работи с по-бръз темп, отколкото разрушителното действие на човека. Има един вечен, буден Разум, който бди над всичко. От Него струи непрестанно свежа струя на нов и все по-нов живот. В него се таят регенеративните сили на живота. И смисълът е там: да има човек светла връзка с този извор на живот вечен.

Като мислим върху тази регенеративна способност на живота, на Природата, неволно в съзнанието ни изпъква една картина, вместена в голямата Популярна астрономия от Камил Фламарион Тя представя една руина, до нея едно оръдие, жалки остатъци и свидетели от разрушителното действие на човека. Пролет е. Всичко - руините, оръдията са потънали всред цветя и гъста зеленина и птичка е кацнала на върха на топа и оглася и оживява околността. Всичко е пробудено за нов живот върху руините на старото. "Това което човек разрушава, оставено на природата, тя го събужда към нов живот", така гласи надписът под картината.

Погледнете на широкия свет и вие ще видите, как неумолимата жестокост на Моллох открехва гранка по гранка толкова хубави неща, качества, стремежи, импулси от живота на всяка отделна личност, как тази жестокост откъсва незрели още плодовете на много надежди, на много светли копнежи, как тя потъпква толкова нежни цветя от градината на човека. Хвърлете бегъл поглед в живота на хората и ще видите, как безмилостно косата на смъртта скубе, стриже навсякъде, накъдето се обърне. И все пак животът е по-силен. От пустините, пустошите и пепелищата, природата, животът въздига нови светове, в които кипи нов живот. В живота е всичко така разумно устроено, че и смъртта, - този враг на самия живот - се използува най-целесъобразно. Смъртта е може би най-големият регенеративен фактор. със смъртта на едно същество, природата сякаш удвоява своята способност да подържа живота, тоя поток от свежа струя сили и ритмичен трепет. Тя създава други същества, други организми, по-съвършени от тия, които са. отминали във вечността. И с това по-голямо съвършенство на творенията на природата, тя редовно подчертава, че Разумът, който лежи в нейната основа и който ръководи всичко в нея, е господар на живота, и че животът всякога побеждава смъртта.

В своите дни на отеготения, в дни на неуспехи, в дни, когато тъмната сянка на живота засенчи сърцето ви, когато ветровете, духащи в пространството, обрулят незрели още плодовете на вашата градина, когато камшикът на невежеството зашиба безмилостно навсякъде, тогава, братя мои, приберете се в себе си и оставете душата си отворена за природата. Оставете се на природата, на нейните живителни сили. Тя ще възстанови загубеното и ще ви надари с нов живот, с нови сили, с нови творчески импулси, с нова светлина. Защото тя познава, защото нейно върховно право е обновителният процес - великият закон на регенерацията, проявата на вечния живот.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube