ПО ТВОИТЕ СВЕТЛИ СТЪПКИ, О ПРОЛЕТ!

Дишаш с пълни гърди. Дишаш леко, леко. Сякаш хвърчиш и дишаш. При ранни зори, когато слънцето изгрева, ти дишаш с пълни гърди. И ритъмът, пулсът на нещо велико те завладява. Душата ти се изпълва с любов, която слиза върху земята, която завладява всичко по нея.

Небето благославя. То праща своите блага върху земята. То идва по-близо до нея.

Пролът иде! Това е пролетта, която носи благото на жизнерадостта, на обновата, на свободата. Тя идва от въздуха, от небето, от слънцето. Тя живее във въздуха, тя витае във въздуха. От въздуха се вселява в сърцето, в тялото, в душата. И в душата се събужда вдъхновението, което поддържа свежестта, сочността на живота.

Вдъхновението е израз на пролетта в човешката душа. То е процес на разцъфтяване, на зазоряване. То е високо религиозно отношение към всичко. Отношение пропито с добро, със слънчева светлина и топлина.

Вдъхновението е слънце на живота. Израз на пролетната радост. Израз на потока жизненост, който се излива по земята. Вдъхновението е живот. Без вдъхновение животът е пустош, угнетение на духа. Вдъхновението е пролът в живота. Всичко никне, цъфти и зрее под неговите лъчи. Когато вдъхновението изчезне, настава зима в живота на човека. Умира всичко. Пулсът, душата, пролетната жизнерадост, това е вдъхновението в живота. С него всичко се претворява, извисява, върви напред.

Когато пролетта настъпи на земята, човешката душа го изживява като вдъхновение, сърцето като любовен трепет, който се явява като широк импулс към даване, а мисълта на човека схваща пролетта като разширение, разцъфтяване, като велико благословение.

*

Неравната гръд на майката земя диша тежко. Тя сякаш се събужда от сън. Пари се дигат от нея, когато слънцето залее със своите лъчи земната шир. Тя диша тежко, тя е бременна. Затова нейният дъх е бавен, ала ритъмът ù мощен. Тя носи в своите пазви пролетта. И при всяко дихание се разпуква едно цвете, при всяко нейно дихание, се ражда нов живот. При всяко повдигане на тежката гръд на любимата майка земя, тя се освобождава от едно бреме, тя дава на нещо нов живот, оплоден от слънцето.

Земята е бременна. Тя диша тежко. Тя се освобождава от стар гнет, от сковаващата зима. Тя ражда слънчев плод, ражда цветя, цветя! Нима всяко живо същество не е едно цвете!

Тя влива нов живот, нова радост, нов смисъл...

Земята е бременна. Пролет иде!

Земята раздава обилно своите жизнени сокове.

Всичко черпи от нея, от нейната гръд - черпи и се пои със слънчев жизнен сок. Това е пролетта.

Като бързоструен ручей, що се спуща на пенливи скокове и носи благословение за полето, за душата, идваш ти пролет всенадеждна!

Ти си живот, музика, която се разлива в трепет във, всяко никнещо цвете, във всяко облаче, във всеки греещ слънчев лъч, в дишането на всяко живо същество.

Пролетта е музика, що раздвижва тежката гръд на земята, що раздипля облаците по небето, която дига във вълшебен танц мъглите из планините и прави върховете пълни с чар и примамка...

Тя е музика, която разкрива на душата загадката на живота. Когато пролетта настъпи в душата, животът се проявява. Когато радостта огрее сърцето, пролет е дошла. Когато любовта се разцъфти в човека, пролетта разнася навсякъде своите блага.

Добре дошла пролет животворна!

Ти си тихо докосване на светлината, която раздвижва и разширява всяка мозъчна клетка. Ти събуждаш с твоя дъх топлината в сърцето. Ти даваш замах и широта във всяко дело на човека.

И вдъхновението, което събуждаш в нас, ни свързва вечно с теб, по чиито стъпки вървим - пролет благотворна!

Е.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube