ОТЗИВИ, ВЕСТИ, КНИГОПИС

Професор Будимир за мисията на славянството

Писателят Дим. Бабев печата във в. "Утро" статия, в която пише между другото:

"Напоследък белградският професор по класическа филология М. Будимир е обнародвал в "Родина" един обширен труд за "Древността и балканско-славянското възраждане". Авторът на този добре обоснован труд прави някои доста любопитни проучвания и догадки относно възраждането на балканските славяни, тяхната роля на Балканите, тяхната общност, тяхната мисия за продължение на елинския космополитизъм и за тържеството на славянството. Гледището на г. Будимир надхвърля балканските интереси на балканските славяни и отива по-далеч - славянството да изиграе оная благотворна човечна роля, която по своята етичност и космополитичност се явява като главна цел на новото възраждане.

Като посочва, че балканските славяни в миналото са били в непосредствена връзка с древната цивилизация и в голяма близост с елинизма, проф. Будимир е на мнение, че балканско-славянската цивилизация се явява като непосредствено продължение на античността, дошла при славяните не по косвен път, както от латинските страни това е станало при западните народи, но направо от самия източен извор.

След ред исторически данни, посочени относно напора на западните народи за проникване на Изток, проф. Будимир констатира, че ние "балканските славяни сме общославянски страж на световноисторическия път, който свързва Изток и Запад и три стари континента. Това положение определя целта на балканско-славянската цивилизация." И понеже сме свидетели на четвърто балканско-славянско възраждане, това трябва да бъде дело, казва авторът, не само на Балкана и на славянството, но и на всички напредничави личности и общества. Проф. Будимир смята, че славянството едва сега стъпва на световната сцена и то ще трябва да осъществи човечността в света. Дошъл е, заключава проф. Будимир, последният час, да се сепнем и да напуснем всичко онова, което ни разделя и раздробява, което взаимно ни отчуждава и разделя. Затова да разчистим час по-скоро помежду си старите си и изоставени сметки.

Има доста религиозно-романтична мистика в мисията, която определя проф. Будимир на славянството. Ролята и задачите, които той възлага на балканските славяни, издават у него едно будно прозрение и ясно очертана перспектива за бъдещето на южното славянство".

Нови факти за смекчаването на климата по земята. Глетчерите в опасност.

"Глетчерите на североизточна Гренландия стоят пред катастрофа", заявил тия дни проф. Алман в една своя сказка пред географското дружество в Стокхолм.

Проф. Алман току-що се е завърнал от една експедиция в североизточна Гренландия. Един от членовете на неговата експедиция, студент по медицина Каре Родал от Осло, останал в източна Гренландия, за да продължава работите по измерванията и през зимата.

Въз основа на сведенията, които Родал редовно предавал, проф. Алман бил в състояние постоянно да следи положението на глетчерите, Проф. Алман констатирал, че източно-гренландските глетчери показвали изменения, каквито се срещали и в другите части на Арктика, преди всичко в Шпицберген. Според неговото мнение, всичко показвало, че климатическите условия се пременяли с тенденция към затопляне и стопяване на глетчерите. През последните години глетчерите в Източна Гренландия постоянно се топели.

Освен това, последната мека зима причинила грамадни щети всред животинското царство на Източна Гренландия. До скоро там имало снежни птици, леминги, зайци и мошусови биволи. През последната зима, обаче, всички загинали.

„Зора"

ТРАГЕДИЯТА НА МЛАДИТЕ

Под горното заглавие седмичникът "Литературен глас" пише уводна статия, в която се казва:

Много години минаха от след освободителната и предвоенната епохи. Много събития, които вълнуваха тогавашните хора, сега са само история, която се изучава в училищата. Много поколения се родиха през това време, преминаха по пътя си, оставиха нещо след себе си и изчезнаха в тъмнината на миналото. Времената на старите и благородни народни просветители, на скромните зидари на българската култура, сякаш никога вече няма да се повторят. В нашата съвременност примерите на пълното и всеотдайно служене на една идея стават все по-редки. За да се намерят такива примери, трябва да се търсят дълго и старателно и то в дъното на далечната провинция, в глухото усамотение на малките градчета и села, където има души, още запазени от страшната язва на кариеризма и комбинаторските похвати.

Болезнено и страшно е, когато човек си спомни, че някога в България е имало хора, които са разкисвали сърцата си в служба на народа и културата, че младите са ослепявали от денонощно четене и работене под светлината на лоените свещи, че е имало хора, които са презирали топлите и добре платени служби пред неплатената, но благородна служба между народа. Страшно и болно е, когато пред тия големи и скромни сенки на миналото, някои от които още са между нас, изправим нашето младо поколение, това, което се роди в ужаса и в страданията на войните и следвоенните дни. Накъде върви то? Какво ще остави след себе си? На какви идеали служи?

Много често по вестници, списания, в обществото, в разговори, бащите на това поколение, с някакъв ужас пред бъдещето, задават тоя въпрос. И най-често като добри моралисти и проповедници, търсят вината не в себе си, но някъде вън, в характера на епохата, в духа на модерното време, най-вече - в самите млади.

Вярно е, уви, че днешният млад човек е обхванат от преходния дух на груб практицизъм, на нахален кариеризъм и тъпо подмазване. Вярно е, че много от тия млади хора, в които още всичко не е угасено, се лутат и опипват пътя си в тъмнината, която ги обвива. Днешното разглезено и повърхностно поколение, което се възхищава от рекордите на някой боксьор и боготвори елегантната фризура на някоя кинозвезда, преживява голяма трагедия. То се блъска ту тук, ту там, хвърля се на всички посоки, лута се и се спира безпомощно на кръстопътищата, които тежкото и грубо време разтваря пред него. Виновно ли е то за всичко това?

Какво дадоха старите на тия. които ще градят нашето „утре", на тия, които трябва да оставят нещо след себе си, на тия, които ще поемат тежката отговорност за бъдещето? Нека не обвиняваме младите за тяхната трагична безпътица, а потърсим грешките у тия, които ги водят и които са длъжни да им дадат път в живота".

Сега само поместваме тая статия без коментарии. В идната книжка ще разгледаме обстойно повдигнатия въпрос.

* * *

The great Brother. Ню Йорк, 1939.

Le grand Frère. Париж, 1939.

Доставят се и от редакцията. Цена 15 лева.

Радваме се, че "Големият брат" излезе във френски и английски превод. В Америка, както и във Франция, тая книга е намерила широко разпространение и е събудила голям интерес с дълбокото разглеждане на силите, действащи в днешната епоха и разбирането на важността ù в свръзка с близкото бъдеще, което иде.

Превъзмогване, роман от Невена Неделчева. София, 1939 год.

След като излезе с множество разкази: "Татковите приказки за нея", "Грижа от другия свят", "Всичко е за добро", "Как намерих Учителя", "През очите на обичта", "Езерната царица и рибарчето", "Чута молитва", сега излиза с това по-крупно произведение. Тия, които са чели разказите ù, ценят художествените и идейни достойнства на нейните творби.

Препоръчваме "Превъзмогване" на читателите си.

Плутарх и Питагор за музиката

Неуморимият работник в областта на музиката и историята, Андрей Андреев, е печатал вече четири свои труда върху музиката :

"Мит и музика. От Орфей до Фауст", 1938 г.

"Музикалното изкуство на старите траки. Увод в старобългарското музикално изкуство", 1939 г.

"За музиката" от Плутарх. Превод от старогръцки, 1939 г.

"Питагор и учението му за хармония на сферите. Хармония и число. Философско-музикална студия," 1939 г.

Тия книги са ценни не само за оня, който изучава историята на музиката, но и за всеки, който се интересува за културния развой на човечеството.

Книгите на Андреев са богати с фактически материал и говорят за добросъвестно изучаване на самите източници: оригиналните произведения на разни древни и нови автори по въпросите, които засяга.

Важно е напр., как Ератостен говори за посрещането на слънчевия изгрев от Орфей:

"И като станал веднъж рано сутринта и се изкачил на планината, наречена Пангей, Орфей очаквал там изгрева на слънцето, за да може пръв да го види." (стр. 24-25).

"Le pendule" (Сидерично махало), от И. А. А. Войсей. Ница, стр. 32.

Авторът на тая книжка разкрива нови методи за служене с махалото. В тая книжка освен теоретична част има приведени и много опити, правени от него със сидеричното махало.

Разбира се, само бъдещите опити ще решат въпроса за верността и практическата приложимост на метода, който се предлага от автора.

 

"Добри и лоши билки", от Йохан Кюнцле. Тая книга, от известния швейцарски изследовател Йохан Кюнцле, е турена под печат в български превод. Тя е преведена досега на много езици. На запад тя е намерила широко разпространение. В Германия е претърпяла 30 издания, във Франция - 14, в Англия - 8 и т.н. В тая книга са посочени методи за много болести. Цена 35 лева. Може да се поръча от Добрев, бул. "Фердинанд", 32, София.

 

Редакцията доставя книгите:

ЛИЦА И ДУШИ

(Физиогномични портрети) от ГЕОРГИ РАДЕВ, срещу 30 лв.

"ЛЕКУВАНЕ ЧРЕЗ ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ"

от А. ОСБОРН ЙИВС, срещу 20 лева

ТРИНАДЕСЕТА ГОДИШНИНА ЖИТНО ЗЪРНО

Продължава се подписката за записване абонати за ТРИНАДЕСЕТА годишнина на списание "ЖИТНО ЗЪРНО", която почна от януари 1939 година.

Абонаментът остава и занапред 80 лв. - най-малкият за тоя род списания.

Редакцията на сп. "ЖИТНО ЗЪРНО" постоянно се стреми да подобри списанието, да обогати неговото съдържание. То, обаче, разчита на подкрепата на своите абонати. Нека те не само на време да платят абонамента си, а и да запишат всред своите приятели и познати поне по още един абонат. Нека посеят поне едно "ЖИТНО ЗЪРНО"! Това е една благородна работа, която и тях ще възнагради.

"ЖИТНО ЗЪРНО" работи за изграждане на един нов мироглед, от който ще се роди бъдещата култура на братството между човеците. Ето защо, който разпространява списанието, спомага за разпространяване светлината на Новото Учение, спомага за насаждане на новото семе, което сеячът така обилно пръска.

Всичко се изпраща на адрес:

"ЖИТНО ЗЪРНО"

Пощенска кутия № 270 - София

Суми се пращат чрез пощенска чекова сметка № 1597. Всяка изпратена сума трябва да бъде придружавана с писмо.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube